Д. П. Лайл
Звездна лига (22)

22

След като Кърк и близначките приключиха с обяда, а Пенкейк изяде още един пудинг — „няма да се изядат сами“ бяха точните му думи — всички се запътихме към кемпера на Кърк. Той беше повече от луксозен. В дневната имаше две канапета и два въртящи се кожени фотьойла. Плюс ламперия от скъпа дървесина, завеси, скрито осветление… Това място изглеждаше по-елегантно от дома ми. Кухнята, също по-луксозна от моята, предлагаше всички удобства. Вратата отзад беше затворена, но предполагам, че водеше към спалня.

Кърк, който вече се беше преоблякъл в бежов панталон и светлозелена тениска, се настани на едното канапе, а близначките седнаха от двете му страни. Те се бяха пременили в напълно еднакви черни къси панталонки и бели тениски. За щастие, на тениската на Тара с черни букви пишеше ТАРА, а на тази на сестра й — ТИГЪН. Останах доволен, че мога да ги различавам. Рей и Пенкейк седнаха срещу тях на другото канапе, а за мен и Никол останаха фотьойлите. Завъртях моя няколко пъти, но Никол ме изгледа с укор. Искаше да каже, че трябва да престана да се държа като малко дете в магазин за играчки. Явно не ми беше писано да се позабавлявам тук.

— Двамата с Кристи сте пили само вино и сте изпушили половин цигара марихуана, нали? — започна Рей.

Кърк кимна.

— Колко цигари имаше в стаята? Общо.

Кърк го погледна.

— Казах ти. Три. Аз донесох две и Кристи една.

— Три са открили и ченгетата. И те са категорични, че само едната е палена. И е останала недопушена.

— Точно така. Защо?

— Ще ти отговоря след малко — каза Рей. — Цигарата, която запалихте, от твоите ли беше?

— Не, беше тази, която Кристи донесе.

— Сигурен ли си?

— Има ли значение?

— Има. — Рей впери поглед в Кърк. — Повтарям, сигурен ли си?

— Да, абсолютно.

— Как? Нали са били три? Как си успял да ги различиш?

Кърк поклати глава с усмивка.

— Никога не ме е бивало да свивам цигари. Така и не можах да се науча. Моите са толкова хлабави, че могат да се разпаднат. Нейната беше доста стегната.

Рей кимна.

— Освен това Кристи я извади от чантата си и заяви, че трябва да я пробваме. Била хубава. — Кърк погледна първо мен, после Рей. — Защо е толкова важно?

— Защото цигарата, която сте пушили, е единствената, в която са открити примеси.

— Какво означава това? Какви примеси?

— Кетамин.

— Какво? — възкликна Кърк.

Близначките се спогледаха напрегнато, после насочиха вниманието си към Рей.

— Сигурно ли е? — попита Тигън.

— Това е заключението на лабораторията. — Рей се обърна към Кърк и добави: — В твоята кръв и в кръвта на Кристи също е открит кетамин.

Кърк го зяпна с отворена уста.

Не криеше объркването си.

— Искаш да ми кажеш, че Кристи е донесла цигара, в която е имало силна дрога?

— Така изглежда. — Рей вдигна глава и погледна Кърк в очите. — Използвал ли си някога кетамин или нещо подобно?

— Не, никога.

Близначките едновременно сложиха ръка на рамото на Кърк.

— Нищо чудно, че не помниш какво се е случило — каза Тара.

Кърк наведе глава.

— Господи, колко ми се иска да помнех.

— Но не помниш — каза Тигън. — Нищо! Нали?

— Абсолютно нищо.

— Това не е ли от онези наркотици, които използват изнасилваните? — попита Тара.

— Определено — отвърнах аз.

— И ченгетата смятат, че Кърк е упоил Кристи? — попита Тигън.

— Не и ако тя е донесла цигарата.

Очите й се напълниха със сълзи.

— Но те разполагат само с думата му. Тя не е достатъчна, нали?

— Не мисля, че ще му повярват — отвърнах аз.

Тигън стисна рамото на Кърк.

— Това не е добре. Определено не е добре.

— Но има една подробност — продължих аз. — Защо му е на Кърк да дава кетамин на Кристи, която и бездруго е правела секс с него, при това напълно доброволно?

Погледнах Никол. В ъгълчето на устата й се появи едва забележима усмивка, която бързо изчезна.

— И защо ще упоява самия себе си? Няма никаква логика!

— Разбира се, че няма — обади се Пенкейк. — Убийците предпочитат да останат будни и концентрирани.

— Говорите така, сякаш съм виновен — каза Кърк.

— Не — отвърна Рей. — Поставяме се на мястото на Дусет и ченгетата.

— А съдебните заседатели? — попита Кърк.

Рей сви рамене.

— Но аз не съм виновен! Нямах представа, че в цигарата има още нещо, иначе никога нямаше да я запаля!

— Предполагам, че е така — казах аз.

— Разбира се. Не мисля, че и Кристи е знаела. Не беше опитна в тези неща… Едва ли би скочила изведнъж на силна дрога. — Раменете на Кърк увиснаха. — Тя не беше пробвала нищо. Аз я научих да пуши марихуана. И се чувствам виновен. Но това… — Той поклати глава. — Прецакан съм! Напълно съм прецакан!

— Може би не — каза Рей.

— Не виждам какво може да се промени.

— Ако кетаминът беше намерен единствено в кръвта на Кристи, положението щеше да е съвсем различно — обясни Рей. — Но случаят не е такъв. Което означава, че онзи, който й е дал цигарата, е искал да упои и двама ви.

— С каква цел? — попита Тара.

— Има само едно логично обяснение — отвърна Рей. — Искал е и Кърк, и Кристи да заспят или да изгубят съзнание.

— Кой? — попита Кърк. — И защо?

Пенкейк сви рамене.

— Загадката се крие във въпроса кой. А отговорът на въпроса защо може да гласи: защото е искал да убие Кристи и да натопи теб.

Объркване — това издаваше изражението на Кърк.

— Звучи абсурдно! Няма логика — каза той.

— За някого има. И след като не си го направил ти, това означава, че е някой друг. — Пенкейк разпери ръце. — Не се е случило от само себе си.

Настъпи тишина.

— Ченгетата ще се опитат ли да открият откъде Кристи е купила цигарата? — попита Тигън.

— Предполагам — отвърнах аз. — Ако повярват на Кърк.

— Не мисля, че е възможно да разберат в този град — каза Тара. — Това е Ню Орлиънс. Предполагам, че подобни неща се намират лесно.

— Вероятно не — отвърна Рей.

— Определено не — добави Пенкейк. — Кетаминът не се намира лесно и пазарът му е ограничен. Предполагам, че уличните пласьори, които го имат, не са толкова много.

Тара погледна първо сестра си, после Кърк и накрая Пенкейк.

— Ако ченгетата намерят продавача, вероятно ще разрешат случая.

— И ще оттеглят обвиненията срещу Кърк — добави Тигън.

— Това несъмнено ще помогне — казах аз.

— Имам чувството, че участваме в криминален сериал — възкликна Тара. — Полицаите ще покажат снимката на Кристи на всички пласьори с надеждата някой да я познае, нали? Нещо подобно.

— Не мисля, че дилърите ще разговарят с ченгетата — каза Тигън.

— Това може да те изненада — обади се Пенкейк, — обаче ченгетата и пласьорите поддържат отношения, трудни, но взаимнополезни. Едните получават информация, а на другите им се разминава за някое леко престъпление.

Близначките се спогледаха и прегърнаха едновременно Кърк.

— Всичко ще се оправи — увери го Тигън.

На вратата се почука. Тя се отвори и в кемпера надникна един от членовете на екипа.

— Господин Ебърсол те вика — съобщи той на Кърк.

— В момента сме заети.

— Каза, че е важно. Някакъв човек на име Тони вдигнал скандал на портала. Искал да говори с теб.