Д. П. Лайл
Звездна лига (23)

23

Никой не знаеше как Дрипата се е сдобил с прякора си. Робърт нямаше представа. Вероятно в гимназията, а може би и по-рано, но определено преди да го изключат от училище заради продажба на дрога сред съучениците му. Дрипата никога не говореше за този период от живота си. Доколкото Робърт можеше да види, той не даваше пет пари нито за училището, нито за каквото и да било. Освен за пласирането на дрога на улицата. Което беше добре. Защото точно за това искаха да го питат. В същото време Робърт оценяваше факта, че Дрипата си държи устата затворена. Значи можеше да му се има доверие. Е, колкото на един уличен престъпник. Но той поне криеше сделките им от останалите. Те не стигаха до ушите на Тони.

Откриха го на Дикейтър Стрийт, обичайното му свърталище. Разговаряше с двама непознати, които приличаха на колежани. Тримата се скриха зад ъгъла, появиха се отново след минута и тръгнаха в различни посоки. Явно бяха приключили сделката.

— Дрипа — повика го Робърт.

Дрипата се обърна и тръгна към тях.

— Какво правите? Имате ли нужда от нещо специално?

— Да, а също и от информация.

Дрипата спря на място.

— Аз не продавам информация.

— Всичко е наред — увери го Кевин.

— Не продавам информация. Ако искате да правим бизнес, нямам нищо против. Но ако искате да си говорим за неща, за които не знам абсолютно нищо, приятен ви ден.

— Какво имаш?

Дрипата огледа улицата.

— Едно пакетче трева в чорапа.

— Обичайната цена? Петдесет?

— Толкова, човече. Последвайте ме.

И те го последваха. Тръгнаха по Дикейтър Стрийт и свърнаха в една пряка, където Дрипата извършваше повечето си продажби. Робърт никога не се бе чувствал комфортно на това място. То се намираше съвсем близо до пожарната. Вярно, сега наоколо изглеждаше спокойно, огнеборците най-вероятно дремеха, гледаха телевизия или играеха на карти в очакване на следващия пожар. Робърт се зачуди дали те имат представа какви ги върши Дрипата под носа им. Тримата направиха размяната и Дрипата каза:

— Стоката е отлична. От най-добрия ми доставчик.

Винаги казваше така. Робърт кимна и отвърна:

— Не съм и очаквал друго.

— Имаме един въпрос към теб — обади се Кевин.

— Вече ви казах. Може да имате въпроси, но аз нямам отговори.

— Знаеш ли откъде можем да вземем малко Супер Кей? Нали се сещаш? Кетамин.

— Вие за кого ме вземате? Разбира се, че се сещам.

Дрипата се облегна на стената, при което ризата му се повдигна над избелелите джинси и разкри никелиран 39-калибров пистолет, затъкнат в колана.

— Е? — попита Робърт.

Виждаше любопитството, изписано на лицето на Дрипата.

— За какво става въпрос?

— За сестра ни.

Дрипата поклати глава.

— Чух за това. За убийството и всичко останало. Гадна работа.

— Някой е продал на нея или на онзи холивудски красавец цигара с кетамин.

Дрипата се отлепи от стената и огледа уличката първо в едната посока, после в другата.

— Аз не продавам такива боклуци. Нямам представа защо ме питате.

— Наясно сме, че не си замесен — отвърна Кевин. — Но ти знаеш всичко за всички и можеш да ни помогнеш да открием човека.

— Да ви помогна?

— Да. Да разбереш откъде е дошла цигарата.

Дрипата впери в него поглед, пълен с подозрение.

— С кого разговарям в момента?

— Какво искаш да кажеш?

— С вас двамата или с Тони?

— Има ли значение?

— Много ясно, че има. Ако не ви е пратил Тони, няма за какво да говорим.

— Става въпрос за сестра ни.

— Не отговори на въпроса ми. Тони ли ви прати?

Робърт погледна Кевин.

— Да.

— Ако се интересува от това, защо не ми звънне? Защо не дойде лично?

— Как пък не! Чичо Тони си няма друга работа, освен да си бъбри с тебе. На улицата. Освен това той се е захванал с нещо друго. Ние само му помагаме.

Дрипата кимна бавно, сякаш преценяваше дали Робърт говори истината.

— Вече ви казах, че не продавам боклуци. Но ще видя какво мога да открия.

— Много ще ни помогнеш.

— Не обещавам нищо.