Д. П. Лайл
Звездна лига (15)

15

Срещата с Кърк Форд се проведе в апартамента на Ебърсол. Имам предвид, деловата среща. Дружеската премина във винарната на „Командърс Палас“, флагмана на обширната гастрономична империя на семейство Бренан. Това като че ли бе най-любимият ми ресторант от всички. Нима е възможно човек да не обича „Командърс“? Та този ресторант съществуваше вече повече от сто години и в него бяха работили прочути кулинари като Емерил Лагас и Пол Прюдом. Доколкото можех да преценя, кухнята изобщо не бе пострадала от тяхното отсъствие.

Кърк излезе от ареста около пет, след което влезе в „Монтелион“ през задния вход, за да избегне суматохата, която непременно би съпроводила появата му във фоайето. А и на улицата продължаваха да бдят две групи — едната от негови противници, другата от негови поддръжници. Да, отвън определено бе доста шумно. Обзалагам се, че управата на хотела беше очарована от случващото се. След като взе душ и изпи две питиета — имаше нужда и от едното, и от другото — Кърк обяви, че е готов. Качихме се в лимузината на Ебърсол и потеглихме към ресторанта.

По някаква причина Ебърсол бе решил, че вечерята навън ще се отрази добре на Кърк, както и на всички останали. Нещо като малко празненство по случай излизането му от ареста. Целта бе да се поотпуснем, да си отдъхнем. Рей не остана доволен. Той предпочиташе да се хване на работа. Такъв си беше Рей — първо работата, после удоволствието. Този път бях на негова страна. Нямах търпение да чуя какво ще каже Кърк, да разбера какво всъщност си спомня от вечерта, да сподели какво според него се е случило. Освен ако още не знаеше, разбира се.

В „Командърс“ също влязохме през задния вход — проява на любезност от страна на оберкелнера. Ебърсол се бе уговорил тайно с елегантния мъж, който ни очакваше. Двамата бяха направили резервацията под фалшиво име. Бяха избрали Смит. Разбрах това, защото, щом влязохме вътре, Ебърсол каза: „Смит, маса за осем души“. Двамата си размениха бегли усмивки.

Зачудих се на бедното им въображение. Аз например бих избрал друго име. Менсън например. Защо не? Може би не е добра идея, ако целта ти е да останеш незабелязан, но пък би било забавно. Побързахме да се скрием във винарната, където бяхме заобиколени от стелажи с бутилки, някои от които струваха повече от колата ми. Храната, разбира се, беше безупречна, както и цялата армада сервитьори, които се погрижиха всичко да бъде наред. Разговаряхме за незначителни неща, но във въздуха се усещаше напрежение, сякаш бяхме седнали под сноп високоволтови кабели.

Кърк се оказа приятен събеседник, който се усмихваше често — предполагам, че излизането на свобода може да накара всекиго да се усмихва — но изглеждаше потиснат, сякаш част от него бе някъде много, много далече. Така смятах поне. От друга страна, можеше и да греша, тъй като го виждах за пръв път. Предвид обстоятелствата би трябвало да очаквам да е поне малко разсеян. Предполагам, че част от съзнанието му бе ангажирано с мисли за бъдещето, което го очакваше, и всички неприятности, с които можеше да се сблъска. Вечерята завърши с прочутия хлебен пудинг на „Командърс“ и бутилка коняк „Реми ХО“. Ядох толкова много, че едва се сгънах в лимузината. Близначките също проявиха завиден апетит, в резултат на което охкаха, пъшкаха и се оплакваха по време на целия път до „Монтелион“.

Там се събрахме в апартамента на Ебърсол, за да обсъдим „положението на Кърк“, както каза Ебърсол. Не бях сигурен, че изразът е подходящ. Никак даже.

Рей се настани на креслото до продълговатата масичка, а Кърк седна срещу него. Двамата с Никол седнахме на канапето. Ебърсол домъкна два стола и ги предложи на близначките, но те отвърнаха, че стомасите им са прекалено пълни, за да седят, и предпочитат да се излегнат на пода. Тогава Ебърсол им донесе две възглавници, но те запратиха едната в ъгъла и отпуснаха глави върху другата. Ебърсол и Пенкейк седнаха на столовете.

За начало Рей попита Кърк дали има нещо против да обсъжда случая пред всички, но актьорът отвърна, че не възразява, тъй като всички са приятели, дори новите му познати.

Рей започна по същество.

— Разкажи ми за теб и Кристи — каза той.

Кърк обясни, че двамата са се запознали преди седмица в заведение на Бърбън Стрийт и между тях моментално се е появила химия. Оттогава прекарвали всяка нощ заедно, предимно в хотелската му стая, но също и две нощи извън града. Вечерта, когато Кристи била убита, били в „Нола“ заедно с Тара и Тигън. Към девет и половина се върнали в хотела. Близначките дошли в апартамента му, пили малко вино и си тръгнали около десет. Той ги погледна.

— Така беше, нали?

Те кимнаха и отвърнаха в един глас:

— Точно така.

Кърк продължи. Двамата с Кристи правили секс „в продължение на два часа“, след което главите им се замаяли. Кърк се събудил на сутринта и я открил мъртва. Уплашил се, не знаел какво да прави и позвънил на Ебърсол.

— Някакви проблеми между вас? — попита Рей. — Кавги, скандали?

— Не — отривисто поклати глава Кърк, за да подчертае думите си. — Вижте какво, не съм я убил аз. Да сме наясно от самото начало.

Рей улови погледа му.

— Значи помниш, че не си я убил?

Кърк се сепна за миг. Изгледа ни един по един, след което се обърна отново към Рей.

— Не помня нищо, след като заспахме.

— Как според теб ще реагират съдебните заседатели на подобно твърдение?

Кърк стисна зъби.

— На чия страна си?

— На ничия.

— Защо тогава изобщо говоря с теб? Как ще ми помогнеш, ако не ми вярваш?

— В момента нямаш нужда от човек, който да ти целува задника, а от напълно обективно мнение. — Рей махна с ръка. — Не знам нищо за теб. Не знам почти нищо и за ситуацията, в която си се озовал. Не знам на какво да вярвам. Затова човекът, който подписва чековете, помоли мен… — той кимна към двама ни с Никол — … помоли нас да открием истината.

— Как да знам, че мога да ти имам доверие?

— Никак. Но ти обещавам, че прокурорът ще ти зададе същите въпроси в съдебната зала — заяви Рей, без да трепне, — както и куп по-неудобни.

Кърк въздъхна и се отпусна на стола си. Раменете му увиснаха. Изглеждаше уплашен. Или съсипан. Сякаш случилото най-сетне бе достигнало до съзнанието му и бе стегнало гърдите му като боа удушвач. Може би никога не му бе минавало през ума, че всички онези криминални сериали, които е гледал някога по телевизията, могат да се пренесат в реалността, в неговия живот. Че ще получи главната роля в юридически трилър, който протича на живо. Плашеща мисъл.

— Вероятно си прав — отвърна Кърк унило.

— Разбира се, че съм прав — каза Рей. — С какво е свързан първият ти спомен?

Кърк разтри едното си слепоочие.

— С главоболие… отвратителен вкус в устата, объркване. В първия момент не знаех къде се намирам. Трябваха ми няколко минути да се ориентирам.

— А после?

— Кристи лежеше до мен. Завивката стигаше до врата й. Обърнах се настрани и я побутнах. Нищо. Не помръдна. Реших, че спи дълбоко, но когато я побутнах отново, тя пак не реагира. Дръпнах завивката и видях сутиена около врата й. — Кърк си пое дъх. — Докоснах рамото й. Беше студено.

Той затвори очи. Гримасата му подсказваше, че се опитва да спре напиращите сълзи. Накрая стисна носа си с два пръста и се овладя. Когато отвори очи, те блестяха от влага.

— Тогава разбрах, че е мъртва.

— И веднага потърси помощ? — попита Пенкейк. — Позвъни на господин Ебърсол?

— Да… Искам да кажа, че първо я разтърсих силно. Извиках името й. Умолявах я да се събуди. Долепих ухо до гърдите й с надежда да чуя сърцето й. Но вече знаех истината. Кожата й беше студена… и някак гумена.

Погледнах Ебърсол.

— Отишъл си при него и… колко време след това позвъни в полицията?

— След десет-петнайсет минути. Наложи се първо да го успокоя. Беше много разстроен. И уплашен до смърт.

— Разбираемо е.

— Честно казано, мина ми през ума да се отървем от нея, да изхвърлим тялото й някъде, да го накараме да изчезне, сякаш нищо никога не се е случвало…

— Това е най-лошото, което бихте могли да направите — отвърна Рей.

Ебърсол кимна.

— Казвам само, че ми мина през ума. Можех да изнеса тялото от хотела, но после… нямах представа какво да го правя. Както и да е, бързо прогоних тази мисъл и позвъних в полицията.

— Радвам се, че не си го направил. Подобен глупав ход щеше да промени коренно нещата.

— И така са достатъчно зле — обади се Кърк.

Рей кимна.

— Разбира се. Но можеха да бъдат и още по-зле.

— Не разбирам как.

Настъпи неловко мълчание. Сякаш никой не можеше да си представи какво означава „по-зле“. Двама души в стаята, единият — мъртъв. Приличаше на сценарий за второразреден филм.

— Полицията е открила две празни бутилки от вино — казах аз.

— Преди това изпихме още една… докато вечеряхме.

— Кой пи повече? Ти или Кристи?

— Аз. Тя не си падаше по алкохола. Но въпреки това изпи три-четири чаши.

— А после пушихте марихуана? — продължих аз.

Кърк ме погледна.

— Ченгетата са намерили три цигари. Едната недопушена, оставена на нощното шкафче.

— Да, така е.

— И двамата ли пушихте? — попита Никол.

Кърк кимна.

— Разговаряхме с нейна приятелка — казах аз. — И с бившето й гадже. И двамата твърдят, че Кристи никога не е вземала наркотици.

— По дяволите! — възкликна Кърк, приведе се напред и зарови лице в шепите си.

Изчакахме го да се успокои. След малко той изправи глава и каза:

— Така е. Никога… докато не ме срещна.

— Онази вечер за пръв път ли й беше? — попитах аз.

— Не.

— Ще ни обясниш ли? — каза Рей.

— Първият път беше по време на втората ни среща. Кристи не искаше, но аз я убедих.

— Божичко — изпъшка Ебърсол. — Прокурорът ще заяви, че си започнал да я развращаваш.

— Един момент — вдигна ръка Рей. — И така, тя е опитала марихуана на втората ви среща. Какво стана после?

— Хареса й. Оттогава всяка вечер изпушвахме по една цигара.

— Това означава ли, че намерените цигари са били твои? — попитах аз.

— Две от тях бяха мои. Тя донесе третата. Онази, която запалихме.

— Така ли? — не скрих учудването си. — Момиче, което не взема наркотици, изведнъж се превръща в доставчик?

— Знам само, че у нея имаше една цигара. Онази, която пушихме… Но съвсем малко.

— Кристи спомена ли откъде я е взела? — попита Рей.

— От някаква приятелка. Само това каза. Според нея била много добра. — Кърк поклати глава. — Оказа се доста силна. Замая ме здравата.

— Какво искаш да кажеш? — попита Никол.

— Помня, че си дръпнах два пъти. После започнахме да правим секс… Трябва да е помрачила съзнанието ми, защото всичко ми се струваше доста… странно.

— В какъв смисъл? — настоях аз.

— Имах чувството, че се нося в облаците или по вода. Нещо подобно… Сякаш светът се беше отклонил от своята ос. — Кърк ме погледна и каза: — Странно, нали? Рядко пуша такива цигари, но съм опитвал доста качествена стока. Работя в Холивуд все пак. Там всичко е от най-високо качество. Тази цигара обаче беше различна.

— Нова дрога? — предположи Пенкейк. — Днешните цигари нямат нищо общо с онези, което е пушил баща ти.

— Безспорно — съгласи се Кърк.

— Ако към марихуаната се прибавят ферментирало грозде и още някои неща, човек може да се надруса доста бързо — обясни Рей.

— Възможно е. Не че не съм смесвал алкохол с марихуана…

— Сигурен ли си, че Кристи не ти е казала откъде я е взела? — попитах аз.

— Не помня да е споменавала. Но аз и бездруго не помня много неща.

Когато Кърк влезе в стаята, той свали спортното си сако и сега беше по черна тениска. Забелязах няколко драскотини по ръцете му и се сетих за думите на Дусет.

— Тези драскотини… — посочих аз голите му ръце. — Откъде са?

— От онези гадости, сред които газим в блатата… тръстика, папур или какво ли още не.

Близначките се надигнаха едновременно.

— Ние можем да потвърдим — каза едната. Не бях сигурен коя.

Сестра й дръпна деколтето на блузата си и разголи едното си рамо. Хубаво рамо. Покрито с миниатюрни драскотини.

— Имаме ги навсякъде. Цяло чудо е как не сме се заразили от някоя опасна блатна буболечка.

— Така си е — потвърди първата близначка, вдигна блузата си и показа корема си, прорязан от две тънки и дълги драскотини. — Костюмите от „Космически приключения“ не покриват целите ни тела, затова имаме драскотини навсякъде. Буквално навсякъде.

— Ченгетата ме накараха да се съблека и ги снимаха — каза Кърк. — Отпред и отзад.

— Стандартна процедура — обясни Рей. — А съдебният лекар ще потърси твоя ДНК под ноктите на Кристи.

Кърк го зяпна смаяно.

— Ами ако намерят?

— А ще намерят ли? — отвърна Рей.

Кърк поклати глава.

— Не знам. Кристи не беше от жените, които впиват нокти в гърба ти, ако това имаш предвид. Тя обичаше секса, но не си падаше по по-диви изпълнения…

— Няма никакво значение — обясни Рей. — Правили сте секс по взаимно съгласие, така че това няма да има особена тежест пред съда. — Той разпери ръце и продължи: — Ако бяхте непознати, щеше да е съвсем различно. Адвокатът ти лесно може да ти обясни защо.

Кърк пое дълбоко дъх и издиша бавно.

— Това е кошмар. Имам чувството, че съм се качил на въртележка, която се върти толкова бързо, че не мога да сляза…

Всички замълчаха.

— Интересувате ли се от още нещо? — попита Ебърсол.

— От много неща — отвърна Рей. — Но не мисля, че Кърк може да ни помогне. Поне в момента.

— Съжалявам — каза Кърк. — Искаше ми се да помня повече подробности.

— Всичко е наред. Разполагаме с отправна точка.

— Каква?

— Ще я обсъдим друг път — отговори Рей. — А сега двамата с Пенкейк трябва да проверим някои неща. Погледна към мен и добави: — Джейк и Никол също ги чака работа.

Наистина ли го каза? Наистина ли разчиташе на помощта ни? Нима Рей се размекваше с възрастта? Едва ли, но въпреки това ми стана приятно, че ни възприема като част от екипа.

Ебърсол се изправи и каза:

— Днешният ден беше дълъг. Вчерашният също. Утре ни чакат снимки, и то рано. Изоставаме с графика и трябва да наваксаме. Време е всички да поспим.