Лора Трентъм
Докато не те целунах (8)

Глава шеста

Сойер се загледа в големите й кафяви очи. Доста време измина, откакто седяха един срещу друг на една маса и разговаряха. Въпреки че ателието й беше затворено в понеделник, тя носеше делова пола до коленете, която очертаваше извивките на тялото й, и елегантна широка риза с геометрични фигури.

Красиви, добри очи с дълги, извити мигли, боядисани с черна спирала. Очи на кошута, както ги наричаше някога. Тя нямаше нужда от изкуствени подобрители. Беше дори по-красива така, както се появи в дома му предишната вечер. Без грим, само по тениска и къси панталони.

Но най-добре щеше да изглежда гола в леглото му. Блудната мисъл се стрелна в главата му и вече беше невъзможно да я изтика обратно в подсъзнанието си. Представяше си единствено разпиляната й коса и тялото й, проснато върху матрака. Може би щеше да остави високите токове. Погледът му се плъзна по дългите крака към елегантните обувки, от върховете, на които надничаха лакираните в розово нокти.

Прекара грапавите си изцапани ръце по крачолите на гащеризона. Дланите му внезапно започнаха да се потят. Сякаш беше нервен или нещо такова.

— Имаш ли някакви идеи? — попита тя.

Сойер се вторачи в лицето й. Дали бе доловила посоката на мислите му? Защото да, по дяволите, наистина имаше идеи. Похотливи, еротични идеи. Размърда се неловко върху стола.

— За това как да открием кой може да е? — Този път въпросът й прозвуча по-колебливо.

Трябваше да се стегне, преди да се е досетила.

— Аха, за онзи човек. Да. Искам да кажа, не. Вече разпитах наоколо, но никой нищо не знае или просто хората не искат да говорят.

Тя прехапа устни. Отново. Даваше ли си сметка как го подлудяваше с това? Разбираше ли, че усмирителната риза можеше да се превърне в реалност? Или пък знаеше, че все още храни някакво скрито, неудобно влечение към нея и нарочно го измъчваше. Но трябваше да признае, че никога не го бе дразнила умишлено. Разбира се, това беше преди „ядрения разпад“.

Откъм сервиза се разнесоха някакви гласове. Кейд се ядосваше за нещо. Сойер се обърна и видя рамото на друг мъж с емблема на жълтокафеникавия ръкав. Шериф Уейн Бери.

— Какво, по… — Изправи се и тръгна нататък.

Полицаят бе разперил ръце, сякаш се опитваше да успокои обстановката.

— Хайде, Кейд. Това е просто предупреждение.

— От кого?

— Анонимно.

— Е, наистина много удобно. — Сарказмът превръщаше гласа на Кейд в бодлива тел.

Новият им работник Джеръми изглеждаше така, сякаш Гринч^[1] бе откраднал всичките му коледни подаръци.

— Какво става, Уейн? — Сойер се усмихна и протегна ръка. Винаги бе изпълнявал ролята на миротворец в семейството, дори преди смъртта на родителите им. Освен това не беше засегнат от враждебността, която брат му бе трупал през годините, докато се опитваше да заобикаля закона. Всъщност не само харесваше шерифа, но и дълбоко го уважаваше.

— Тази сутрин получихме сигнал, че в четвъртък вечерта, на петнайсети юли, мистър Уайтхърст е повреждал кошовете за лов на раци.

Всички се обърнаха към Джеръми. Горчивина стягаше чертите му и омекотяваше лукавата му усмивка.

— Не съм аз. Но така твърдят всички, нали?

— Можеш ли да ми кажеш къде си бил на тази дата около полунощ? — Шерифът извади таблета, за да си води записки.

— Вече ме бяха назначили във „Форнет дизайн“, затова си лягам рано. Тук работният ден започва точно в седем сутринта.

— Някой може ли да потвърди, че си прекарал нощта вкъщи?

— Не. Спах сам. — Джеръми вече изглеждаше примирен.

Кейд хвърли гаечен ключ в отворена червена кутия с инструменти. Металното дрънчене отекна в цялото помещение.

— Това са глу…

— Уверявам те, че откакто сме го наели, нито веднъж не е закъснял за работа. — Сойер сложи ръка на рамото на брат си и го потупа с мълчалива молба да го остави да оправи нещата. — Ще добавя още, че не се държи като човек, който обикаля навън цяла нощ. Идва, работи съвестно и никога не се оплаква.

Двамата мъже се загледаха един в друг за момент. Шерифът въздъхна, закачи обратно таблета на колана си и се обърна към Джеръми:

— Виж, приеми това като предупреждение да не се забъркваш в неприятности, синко. Ако казваш истината, значи някой иска да те натопи. Но окаже ли се, че си бил ти, тогава ще намеря достатъчно доказателства, за да получа заповед за задържане. Ясно ли е?

Джеръми вирна брадичка и процеди горчиво:

— Разбира се. Казваш ми, че и в единия, и в другия случай съм набелязан.

Уейн излезе оттам, откъдето бе влязъл, оставяйки след себе си тежко мълчание. Сойер се обърна и едва не се блъсна в Регън. Не беше усетил, че го е последвала. Погледите им се срещнаха за по-малко от секунда. Тя заобиколи закачения на верига двигател. Токчетата й тропаха отривисто по пода, а ханшът й се поклащаше, подчертавайки всяко движение на гъвкавите мускули.

Огледа Джеръми като изложена в музей статуя, докато той примигваше към нея, сякаш се съмняваше, че е започнала да губи разсъдъка си.

— Я се разходи малко.

Мъжът погледна Кейд, който я наблюдаваше подозрително.

— Моля?

Сойер нямаше представа какво точно цели тя, но по някакъв начин през изминалия половин час двамата бяха станали нещо като екип.

— Просто го направи.

Джеръми изсумтя, изкриви лице в гримаса, но тръгна към вратата, после обратно. По светлата му кожа избиха яркочервени петна.

Накрая Регън поклати глава:

— Не. Не е той.

— Сигурна ли си? — Сойер пъхна палци в презрамките на работния гащеризон.

— Не искате ли да споделите с нас? — обади се Кейд със сарказъм в гласа, но тонът му беше по-скоро закачлив, отколкото хаплив.

— Видяла е някого да се промъква в градината на майка й. Решила, че съм аз, и го подгонила, но непознатият успял да се измъкне. — Брат му размаха показалец между себе си и Регън. — Според нашата теория е същият човек, който е срязал кошовете за раци.

Тя огледа Джеръми от главата до петите за последен път.

— Онзи не беше толкова слаб. Имаше по-скоро структурата на Сойер. Освен това при него водещи бяха раменете, докато при теб е ханшът и широката крачка. Разбирате ли?

Тръгна пред тримата мъже с изпънати назад рамене и поклащащи се хълбоци, но когато се обърна, присви раменете си напред и закрачи по-бързо, почти без люлеене на бедрата.

— Научих всичко за техниката на ходене, когато се готвех за конкурса. При мен водеща също беше горната част на тялото, но майка ми ме накара да се упражнявам, докато започнах да вървя като супермодел. Оттогава винаги обръщам внимание на походките на хората. А ти не се движиш като човека, когото видях.

— Излиза, че ако нещата тук отидат по дяволите, можеш да се преместиш в Ню Йорк и да направиш блестяща кариера като модел с красивото си лице и съвършената си фигура. — Сойер се опитваше да върне поне част от доверието в очите на Джеръми.

На двайсет и две години, момчето изглеждаше като малтретирано куче, недоверчиво и готово да захапе всяка ръка, независимо дали му предлага помощ, или се кани да го удари. Братята не знаеха много за миналото на новия им работник, но им беше известно, че е имал тежко детство в Алабама и обвинява себе си за повечето от сполетелите го нещастия. А това означаваше, че всеки път, когато лошият късмет пресичаше пътя му, Джеръми го приемаше като неизбежност, сякаш получаваше каквото е заслужил.

Кейд се наведе и вдигна гаечния ключ.

— Анонимните сигнали нямат тежест. Ти си нов в града, затова си най-удобният заподозрян. Ще се погрижа да се разчуе, че ако някой иска да ти създаде неприятности, ще си има работа със семейство Форнет.

Двамата често спореха и се караха като два пора, завързани в един чувал, но при нужда винаги можеха да разчитат един на друг. Така беше и щеше да продължи през целия им живот. Кейд вдигна ръката си, стисната в юмрук, и брат му удари в него своя.

— Да, по дяволите.

— По-добре да тръгвам, преди тази преливаща от тестостерон мъжка любов да ме задуши.

Въпреки ясно доловимата досада, закачливи нотки смекчаваха тона й. Тя беше почти до вратата, когато Сойер я улови за рамото:

— По-късно днес ще бъдеш ли в студиото?

— Вероятно. Имам да подготвям доста неща за утре.

— Искам да се отбия да видя тези писма.

Регън кимна и той отдръпна ръката си.

— Ей, я ми покажи пак онази изумителна походка. — Не знаеше защо го каза, освен за да види отново грациозно поклащащите й се бедра.

Отправи му сладникава усмивка и сложи предизвикателно ръка на кръста си. Тръгна, махайки небрежно с пръстите на другата, като пародия на красива кралица по време на парад. Преди да излезе, вдигна единия висок ток зад гърба си и му намигна през рамо. Той отметна назад глава и се разсмя. Нещо тежко го докосна малко над лакътя.

— Какво става тук? — Брат му посочи към вратата и с гаечния ключ го побутна не съвсем безболезнено по гърдите.

— Моля?

Кейд изимитира подигравателно смеха му и се усмихна горчиво. Чувството му за хумор се изпари, когато отново замахна с ключа.

— Тази проклета жена едва не те съсипа.

— Знам, но… — Сойер се почеса по брадата и изви очи към тавана.

Никога не каза на Кейд какво точно се случи между него и Регън. Не можеше да каже със сигурност дали това, което го караше да пази истината само за себе си, беше гордост, срам или болка. Знаеше само, че така и не бе имал възможност да се обясни напълно с нея, а тя го заслужаваше повече от всеки друг. Но го изтръгна от живота и сърцето си с прецизността на скалпел. Доверието и любовта, които градиха заедно като непревземаем замък, се разбиха подобно на стъкло.

Докато се унижаваше и я молеше да го изслуша, Регън го изтри от бъдещето си, сякаш беше луизианска отрепка, за каквато майка й го смяташе от самото начало на връзката им. Наистина онова, на което се натъкна случайно, беше огромна, астрономическа грешка, но нещата невинаги са такива, каквито изглеждат.

Той въздъхна и застана с разтворени крака.

— Виж, ако искам фестивалът да мине без проблеми, трябва да открия онзи, който се опитва да провали и двете събития. Нейната цел е същата. Това е всичко.

Брат му изсумтя и стисна устни.

— Не забравяй, че в петък вечерта трябва да се срещнеш с представителя на „Морски двигатели“.

— Вече направих резервация в кънтри клуба в Котънблум.

Кейд нагласи ключа върху един болт и започна да го затяга, но без да откъсва поглед от него.

— Знам, че тук, в сервиза, нямаме определен дрескод, но…

— Ще се обръсна и ще се приведа в приличен вид. — Сойер разтърка челюстта си и се усмихна. — И без това брадата започна да ме сърби. Не се притеснявай, ще приключа сделката.

Ричард, другият им партньор, имаше намерение да пристигне със самолет от Сиатъл, но в последния момент синът му го помоли да прекарат известно време заедно. Мъжът се разкъсваше между бизнеса и близките си, но Кейд решително постави семейството на първо място и повери преговорите на брат си. Въпреки че Сойер се справяше чудесно с ръководния пост в завода за автомобилни части и изобщо не се съмняваше в способностите си, малкото дете в него все още искаше да накара Кейд да се гордее с него. В продължение на дълги години той беше за него и баща, и по-голям брат.

През останалата част от деня непрекъснато поглеждаше часовника и на няколко пъти се запита дали проклетото нещо не беше повредено. Веднага щом двигателят, върху който работеше, беше сглобен и налягането изпробвано, прекара опакото на ръката по челото си. Халето се охлаждаше от мощни климатици, но тежката работа си беше тежка работа.

Ако му беше безразлично, както се опитваше да убеди Кейд, щеше да тръгне направо към студиото на Регън, без да се притеснява от проклетата пот. Вместо това подкара огромния джип към провинциалната си къща, за да се изкъпе.