Лора Трентъм
Докато не те целунах (13)

Глава единадесета

Сойер поведе Тери Лоуи през входната врата към все още топлата нощ. Сребристият мерцедес на Андрю се смесваше с останалите коли като хамелеон, но червеният „бръмбар“ на Регън се открояваше под осветлението на паркинга. Двамата стояха един до друг и ако не грешеше, се държаха за ръцете. Към неговата къща ли щяха да тръгнат, или към нейната? Агресия се промъкна в тялото му, напрягайки всичките му мускули.

— Е, Сойер, не съм сигурна до какво точно споразумение стигнахме. — Гласът на Тери премина в кикот. Напълно очаквано, след като сама изпи почти цялата втора бутилка вино. Ричард би го посъветвал да я притисне сега, когато е уязвима. Но това не беше в стила му.

— Ясно е само едно. Аз ще те закарам обратно до хотела.

Предложи й ръката си, а тя пъхна длан под лакътя му и се облегна на него. След като й помогна да преодолее стъпенката, жената се отпусна върху пътническата седалка. Форсира двигателя и в гърления му рев разпозна собствените си животински пориви, които го движеха в момента.

— Никога досега не съм се возила в такъв огромен джип.

Сойер само изсумтя в отговор и пет минути по-късно наби спирачки пред хотела. Без да изключва мотора, изскочи навън и й подаде ръка. Тя се поколеба на стъпенката, подпряла ръце на раменете му за равновесие.

— Обикновено не го правя… но не искаш ли да се качиш горе?

Недвусмислена покана. Тери беше красива жена, сексапилна, уверена в себе си и с богат опит. Сексът вероятно щеше да е невероятен. Но дори да не беше професионалист до мозъка на костите си, не можеше да изцеди и капка желание към нея.

— Не мисля, че е разумно да смесваме работата с удоволствието, още повече, когато не сме стигнали до някакво споразумение. — Успя да вмъкне някакво съжаление в гласа си той, въпреки че не изпитваше никакво.

— Вероятно си прав. — Тери не звучеше съвсем убедена.

Той я повдигна от стъпенката и я остави на земята на една ръка разстояние.

— Ще се погрижа сутринта да те закарат до колата ти. Надявам се утре да намериш време да се отбиеш в работилницата. С Кейд ще обсъдим претенциите, които имате към проекта, а после ще уговорим условията, ако все още проявявате интерес.

Трябваше да настоява за някакъв ангажимент от тяхна страна още в началото на вечерта, преди Тери да изпие такова количество алкохол, но беше прекалено разсеян. Въпреки това още нищо не беше изгубено, освен ако неочакваният му отказ не провали сделката.

Жената се изкашля, скочи от стъпалото, мина, залитайки, през автоматичната врата и изчезна от погледа му. Сойер свали сакото си, нави ръкавите си до лактите, разхлаби вратовръзката си и установи, че му липсва работният гащеризон.

Върна се зад волана, но не потегли. Брат му очакваше да му съобщи резултатите от срещата. Но в момента не беше настроен за разговори, а за битка. И сякаш за да се измъчи докрай, неочаквано се озова на улицата на Регън. Този път не се промъкна с угасени фарове, а бавно продължи напред.

Мислено се подготви да види колата на Андрю, паркирана отвън, или да установи, че нейната я няма. Колкото повече приближаваше, толкова по-силно стискаше кормилото. Натисна спирачките достатъчно рязко, за да заключи предпазния си колан точно до бордюра пред къщата й. Малкият й „бръмбар“ и старият камион стояха на алеята. Никаква следа от мерцедеса на Таруотър. Това още не означаваше, че не беше вътре, въпреки че му струваше известни усилия да си представи как точно този мъж преглъща суетата си и се качва в скромния й фолксваген.

Вратата на гаража зееше отворена. Дали тя знаеше? Ами ако непознатият от градината на майка й се навърта наоколо? Той можеше да открадне нещо или да извърши още по-ужасно престъпление. Най-лошото, което си помисли, го накара да вземе окончателно решение. Тази жена трябваше да е по-предпазлива. Да се грижи по-добре за себе си, по дяволите.

Изключи двигателя. Докато приближаваше входната врата, възбудата му премина в ново измерение. Едва сдържаното недоволство и негодувание стигнаха точката на кипене.

Почти се надяваше да завари Таруотър вътре, за да може да стовари юмрук в лицето му не за друго, а заради болезнения спомен за всички игриви погледи и мили усмивки, които му бе отправила. Вместо да натисне звънеца, заудря силно с длан по вратата. Регън Ловел заслужаваше малко шум.

От другата страна веригата изтрака и вратата се отвори. Тя все още беше с плътно прилепналата червена рокля и високите сандали, а косата й се спускаше свободно върху раменете. Сойер не изчака покана, а се вмъкна вътре и затръшна вратата с тока на обувката си.

Озоваха се лице в лице. Ако неочакваната му поява я учуди, успяваше да го замаскира с някакво вътрешно напрежение, което му беше трудно да определи, но изглеждаше по-сложно от гняв.

— Таруотър вътре ли е? — попита той, въпреки че не виждаше никой друг. Представяше си Андрю, завързан като разперил криле орел и съвсем гол в леглото й.

Тя се намръщи обидено и сложи ръце на кръста си, от което платът се опъна около гърдите й и острото деколте стана още по-дълбоко.

— Това изобщо не е твоя работа, но не, не е тук.

Задоволството смекчи донякъде гнева му, но на негово място бликнаха други чувства. Емоции, които не искаше да признае, още по-малко пък да анализира. С необяснимата безпомощност, провокирана постоянно от нея, беше лесно. Настоящото му състояние на лудост се дължеше единствено на Регън.

— Проклетият ти гараж е широко отворен. Какво става, по дяволите?

— Трябва да натоваря някои неща в камиона за утре, идиот такъв. Има си причина да го оставя така.

— Опитваш се да ме убедиш, че ще мъкнеш багаж, облечена така? — Погледът му обходи тялото й от горе до долу. Изглеждаше по-секси, отколкото една жена имаше право да бъде. Начинът, по който дългите й крака надничаха през цепката на роклята, го тласкаше все по-близо до ръба.

— Къде е новата ти приятелка? В джипа ли те чака?

Отне му няколко секунди да се сети за кого, по дяволите, говори. Вместо да й отвърне, пристъпи към нея. С всяка негова крачка тя правеше една назад, докато се озова притисната към стената на коридора, а ярката светлина в антрето се приглуши от удължените им сенки.

Подпря големите си длани над раменете й. Точно така приключи краткият им сблъсък в кънтри клуба. Тогава непреодолимото му желание да я целуне едва не го злепостави. Но сега нямаше нито непохватен кухненски персонал, нито чакащи клиенти, които да го прекъснат. Само малка част от съвестта му се противопоставяше, но уханието й, леко и сладникаво, и меките й приканващи устни заглушиха предупреждението.

Регън вдигна ръце и той очакваше да го отблъсне, дори да го удари с коляно в слабините, но вместо това сграбчи вратовръзката му. Дали не искаше да го удуши? Дръпна го силно към себе си.

Устните им се сляха и всичко наоколо застина и утихна. Копринената й кожа се плъзгаше под неговата, събуждайки смътни спомени за часовете, прекарани на задната седалка на стария пикап. Всичко тук и сега беше вълнуващо и ново, но споделената им история прогонваше необходимостта да вървят бавно.

След като я беше наблюдавал отдалече години наред, докато животът им течеше паралелно от двете страни на реката, едновременно близо и на километри разстояние, през последните седмици пропастта се затвори. Съдбата отново пресече пътищата им и вече не можеше да избяга от нея. А и не искаше. Просто я желаеше. Винаги я бе желал.

Чиста, първична нужда подтикна следващите му действия. Притисна тялото си към нея, разчитайки, че стената ще я принуди да се примири с превъзходството му. Улови лицето й между дланите си и задълбочи целувката, прониквайки с език в устата й. Тихият й стон отекна като ехо в него, докато тя обвиваше ръце около врата му.

Усещането за езика й, преплетен с неговия, стегнатите й гърди и бедрата й, притискащи втвърдения му член, бяха едновременно облекчение и мъчение. Олюля се леко и тя обви крака около него, повдигайки колене на ханша му.

Той докосна голата й кожа и забеляза, че цепката на роклята разкрива по-голямата част от бедрото й. Мазолите по дланта му потънаха в меката плът и той се отдръпна уплашен, че грубите му ръце могат да я отблъснат.

Тя опря глава на стената с разтворени зачервени устни и затворени очи. Не изглеждаше отвратена, а напротив, изви гръб и притисна слабините си към твърдия му член. Роклята й умоляваше да бъде смъкната, а той беше отишъл прекалено далече, за да се бори с изкушението.

Благодарен, че не го гледа и не може да види треперещите му пръсти, развърза връзката, придържаща двете половини на дрехата. Силно дръпна изпречила се на пътя му закопчалка, издърпвайки нишка в плата, но не обърна внимание.

Регън отвори очи и вдигна глава с непознато, неразгадаемо изражение. От тъмните й очи струяха едновременно нужда, желание, съжаление и страх. Чудейки се дали не е забелязала нещо подобно върху неговото лице, той сведе поглед и веднага забрави тревогата.

Гърдите й бяха високо повдигнати от най-изящното парче сатен и дантела, което беше виждал. Устата му работеше, неспособна на каквато и да било последователност. Бикините й от непрактично оскъдна дантела просто крещяха да бъдат смъкнати със зъби.

Оказа се, че преди не е бил прав. Това беше завършекът на търкалянето им в тревата зад къщата на майка й и целувките в килера и беседката. Или пък този сблъсък се е подготвял много, много отдавна. Като в заспал вулкан, горещите подземни потоци са чакали момента да изригнат. А фестивалите се оказаха сеизмичната промяна, предизвикала експлозията.

Неговото оцеляване все още беше под въпрос.

— Ще го направя. — Изрече думите с дрезгав, първобитен глас, сякаш бяха изминали светлинни години, откакто за последен път беше говорил.

— Да — прошепна Регън със задъхано примирение и силно дръпна колана му с ръце. Господи, тя действаше точно толкова трескаво, колкото се чувстваше той.

Отблъсна дланите й настрани и се зае с токата и ципа с далече по-малко финес и повече нетърпение. Смъкна панталона и бельото си до коленете си и отново се притисна към нея през фината дантела.

Тя обви пръсти около втвърдения му член и погали с палец върха му. Бедрата му се стегнаха. Нямаше да може да издържи дори толкова, колкото първия път, когато бяха заедно. Красивият сутиен препречваше пътя му. Дръпна чашките надолу и нежната плът преля над плата.

През стиснати зъби изпусна бавно и продължително събралия се в дробовете му въздух, опитвайки се да запази поне някакво подобие на контрол. Бюстът й беше съвършен. Оказа се, че в мечтите си напоследък не е бил справедлив. Доста по-пищен, отколкото си го спомняше, но със същите деликатни розови зърна. Тялото му копнееше да ги усети притиснати към неговите, но нямаше време. Трябваше да се задоволи само да ги докосва с ръце и устни.

Обви с длан едната й гърда и я стисна леко, претегляйки тежестта й, а устните му се плъзнаха и засмукаха другата. Още един неволен гърлен стон го насърчи да продължи. Дразнеше я с език и леко хапеше зърното. Тя зарови пръсти в косата му, сви ги в юмруци и го дръпна към себе си, с което още повече увеличи възбудата му. Когато притвори устни и засмука нежната плът, Регън започна да се гърчи между него и стената, а сластните й стонове едновременно го подлудяваха и объркваха.

Мъжът вдигна глава. Нямаше да го направи, освен ако не й дадеше ясно да разбере къде е мястото му. А то определено беше на неговия бряг на реката.

— Това няма да промени нищо. Съгласна ли си?

— Аз все още те мразя, Сойер Форнет. — С разголени гърди и подпухнали от целувките му устни, тя изстреля думите като окончателно изявление.

Дори когато чувствата му бяха дълбоко наранени, възбудата му се устреми към нея. Пъхна пръст под дантелата, която я скриваше от него. Коленете му трепереха. Тя беше влажна. Приканващо влажна за него.

Докато ръката му придържаше бикините й на една страна, тя улови члена му и го насочи към входа. Погледите им се срещнаха, сякаш привлечени от магнит. Влезе няколко сантиметра в нея. От гърлото й се изтръгна стон и погледът й се замъгли, както се надяваше той, от удоволствие. Много бавно, наслаждавайки се на приветстващо хлъзгавото й тяло, натисна силно, озовавайки се изцяло вътре.

Плъзгаше се към място, където миналото нямаше значение, а предполагаемото му предателство и нейното безсърдечие преставаха да съществуват, заличени от единението им в едно. Тази заблуда беше опасна.

Плъзна устни от слепоочието към челюстта й и с последен мощен тласък стигна до края, въпреки че му се искаше нежно и бавно да продължи да изучава дълбините й.

— Аз също ще продължавам да те мразя — изпъшка той, без да престава да се движи.

Вместо да го отблъсне, в отговор тя само го притегли още по-плътно към себе си. Повдигна бедрото й високо, докато се обви около кръста му, отваряйки я още повече за страстта си. Господи, искаше да погледне, да види как тялото й го поема, но знаеше, че подобна гледка ще е сигнал за настъпващия край.

Впи устни в нейните и прошепна:

— Толкова си стегната и сладка, бебчо. Хубаво ли ти е?

— Не можеш да си представиш колко отдавна го желая. — Стонът й прозвуча като молба. — Направи така, че да продължи.

Ясният смисъл на признанието й премина през него като спирала. Този момент на лудост можеше да им е последен. Изригването на вулкана, който после отново щеше да заспи.

Искаше му се интимността им да се проточи през цялата нощ, но когато Регън се напрегна и застена в прегръдките му, а тласъците на тялото й се превърнаха в зов, на който не можеше да не се отзове, той се остави на течението. Макар да знаеше, че само ще задълбочи неразумната интимност между тях, отново я целуна, като обви език около нейния, отпивайки на малки глътки сладостта на устните й.

Вторичният шок от оргазма го накара да се наведе към нея и единствено тялото й и стената му помагаха да се държи все още на краката си. Очевидно тя съвсем не бързаше да прекъсне физическата и емоционалната връзка, защото тръпнещите й бедра го притискаха здраво, а ноктите й продължаваха да се забиват в мускулите на гърба му.

Но нищо не може да продължи вечно. Пукнатините пръснаха балона, който ги отделяше от реалността. Не знаеше със сигурност кой от двамата се раздвижи пръв, но тя го отблъсна с две ръце, свити в юмруци върху памучната му риза.

— Това беше… беше… — Гласът й потрепери и Сойер предусети какво ще каже още преди думата да отекне в сърцето му.

— Грешка. — Тонът му беше отчужден и хладен. Тази жена щеше да се опита да използва уязвимостта му в своя полза.

Все пак в очите й проблесна нещо съвсем друго, преди да сведе лице към пода и решително да го отблъсне. Той плъзна ръце по бедрата й към коленете, преди да пусне крака й. Последна проява на слабост.

Излезе от нея и внезапната загуба на топлината й му подейства като скок в река през януари. Опита, но не успя да се обърне, докато тя нагласи оскъдната дантела на бикините и покри все още втвърдените си зърна с предизвикателния сутиен. Едва когато загърна роклята около тялото си като роба, си даде сметка, че панталонът и боксерките му са смъкнати до коленете. Дръпна ги рязко нагоре и успя да вдигне ципа.

Регън все още стоеше облегната на стената с допрени колене и разрошена коса, притиснала роклята си с ръце. Не изглеждаше като щастлива, задоволена жена и част от него пожела да пристъпи към нея, да я привлече в прегръдките си и да се увери, че я оставя усмихната.

Но не го направи. Очевидно тя съжаляваше за случилото се и Сойер болезнено осъзна, че е бил единственият подстрекател. Той я последва от тоалетната на клуба, проследи я до къщата й, тичаше след нея като кученце, което има нужда да бъде погалено.

Вдигна пръст и подхвана предишния безсмислен разговор:

— Затвори гаража и включи алармата. Можеш да натовариш каквото ти трябва утре сутринта.

Изскочи навън, без да е наясно с чувствата си. Малко преди да стигне до колата, рискува да погледне назад. През все още открехнатата врата забеляза, че Регън стоеше точно там, където я беше оставил. Спря и се обърна. Какви ги вършеше той? Нахлу в дома й, облада я до стената и избяга, сякаш вината беше изцяло нейна.

Преди да успее да направи и крачка в която и да било посока, тя се раздвижи и затръшна вратата. Светлината угасна. Шумното спускане на гаражната ролетка го изтръгна от унеса. Измина останалото разстояние до джипа си и седна зад волана.

Трябваше да се махне веднага. След паметната му авантюра нямаше да се учуди, ако тя се обади в полицията да съобщи, че обикаля около къщата й. Потегли и на автопилот се озова на другия бряг на реката.

Истинската лудост се състоеше в това, че не усещаше тялото си заситено. Неочакваният секс само разпали апетита му. Под срама, съжалението и наранените чувства си я представяше гола в леглото. Разсъблечена единствено за него, за да прави с нея каквото пожелае. Цяла нощ.

Никога не бяха преживявали подобно нещо през годините, когато бяха заедно. Тогава се радваха на няколко откраднати момента в пикапа, в лодката или направо на земята. Спря пред къщата си. Пикапът на Кейд беше паркиран под върбата. Удари няколко пъти главата си във волана, за да се отърси от мислите за Регън Ловел. Нямаше да има следващ път с нея.

Телефонът му просветна с известие за пет гласови съобщения. Всичките от брат му. Не си направи труда да ги прослуша. Разхлаби вратовръзката си и влезе през страничната врата в кухнята. Точно както очакваше, Кейд седеше отпуснат на един стол с крака върху масата, сякаш беше негова, и прелистваше списание за лодки.

Някога това беше семейната им маса. Сойер не можеше да обясни защо запази старата, издраскана мебел. Напуканото дърво пазеше хубави и лоши спомени. Родителите им, Кейд, Тали и самият той, притиснати един до друг за поредната вечеря. Смях, спорове около отказа им да ядат зеленчуци, но най-вече — любов. След като масата ги последва в караваната, пишеше на нея домашните си, а после ядяха оскъдната храна, която брат му улавяше или хващаше в капани, от време на време разнообразявана със сирене и макарони без етикет от хранителната банка^[1].

Колкото и Кейд да се опитваше да крие от тях, Сойер научи за благотворителността по възможно най-трудния начин. Един от съучениците му, чиято майка работеше като доброволка в банката, злобно му се присмя в коридора. Той, разбира се, изтри презрителната усмивка от лицето на хлапака. Гордостта го накара да държи главата си изправена на път за вкъщи този ден. Немислимо беше семейство Форнет да преживява от подаяния.

Докато приближаваше към разнебитената каравана, го обзеха съмнения. Незначителни детайли допълниха голямата истина. Сетивата му се бяха обострили и както очакваше, откри доказателства, смачкани и заровени на дъното на кофата за боклук.

Същата вечер изчака Кейд, за да се скара с него, да хвърли уликите в лицето му и да му каже никога повече да не се връща в благотворителната трапезария. Но когато го видя да прекрачва прага, изтощеното му, изпито лице завърза езика му. Брат му бе напуснал училище и изглеждаше състарен поне с десет години. Същата нощ Сойер се превърна от егоистичен младеж в зрял мъж.

Отиде до хладилника, извади две бири, подаде едната на Кейд и се присъедини към него до старата издраскана маса. Брат му остави списанието и отпи. Никой от двамата не заговори, преди да преполовят бутилките.

— Моля те, кажи ми, че не си спал с нея — подхвана той.

Сойер се стресна.

— Но как…?

Другият сведе чело към отвора на шишето и отвърна, без да го погледне:

— Панталонът ти е разкопчан.

— Виж, и двамата се съгласихме, че това беше грешка. Няма да се повтори повече. Кълна се. — Искаше му се обещанието да прозвучи поне малко по-убедително. Опита се да изцеди някакво угризение за онова, което беше направил с Регън. И не успя. Макар разумът да го осъждаше, тялото помнеше удоволствието. Всъщност съжаляваше единствено, че не разполагаше с повече време. Време да я разсъблече и да се наслади отново на всеки сантиметър от нежната й плът.

— Няма значение. Развалил си цялата работа, като си я изчукал.

Фестивала ли имаше предвид?

— Не виждам как това, което се случи…

— Мислех, че мога да ти имам доверие. Уверих Ричард, че на теб може да се разчита. — Зелените очи на Кейд проблеснаха яростно и Сойер разбра защо винаги играе лошото ченге по време на преговори.

Брат му скочи от мястото си и закрачи нервно из стаята:

— Дявол да го вземе! За сбогом можеш да целунеш съдружието. От всички глупави, детински неща, които можеше да извършиш, ти…

— Чакай малко — вдигна ръка Сойер, след като постепенно всичко започна да му се изяснява. Не знаеше дали иска да се разсмее, или да помоли бог да го умъртви. — Не съм спал с Тери Лоуи. Въпреки че ми предложи. Впрочем вината е изцяло на Ричард, задето ми препоръча онова вино.

Ако не беше сигурен какво ще последва, щеше да се позабавлява с обърканото изражение на брат си. Кейд се тръшна обратно на стола и го изгледа подозрително, преди да пресуши бирата си. Сойер чоплеше влажния етикет на своята.

— Хайде да започнем отначало. Значи не си правил секс с мис Лоуи?

— Точно така. Никаква размяна на ласки с невероятната мис Лоуи. А, да не забравя да ти благодаря, че ме предупреди. Очаквах да видя мистър Лоуи.

— И аз не знаех, докато Ричард не ми позвъни тази вечер да попита как вървят нещата. Иначе щях да ти кажа. Подготви ли сделката?

— Не съвсем. Тя предпочете да обсъдим някои модификации и заяви, че проявяват интерес към закупуване на технологията, а не към лицензирането й.

— Това няма да стане.

— Казах й го, но си мисля, че ще продължи да ни пробутва предложението си.

Кейд се намръщи:

— Не бих я уважавал, ако не се опита. Искрено се надявам, че си разбрал погрешно сигналите й.

— Не съм. Отказах й доста учтиво, а и тя беше прекалено пияна в онзи момент, за да се обиди. Утре ще дойде в работилницата, а ние трябва да направим всичко възможно да не се чувства неудобно заради това.

— Можем да го използваме в наша полза. Предполагам, няма да иска да протака прекалено дълго преговорите с мъж, който я е отхвърлил.

— Брутален си, брат ми. — Сойер стана, остави в мивката наполовина празната си бутилка и се протегна престорено. — Е, вече е късно, а аз съм сигурен, че Монро с нетърпение очаква да се прибереш.

— Не си въобразявай, че ще се измъкнеш толкова лесно. Щом не си бил с прекрасната мис Лоуи, от кое легло си се измъкнал?

— От никое — призна истината без каквото и да било угризение.

Кейд се опита да се добере до фактите с настойчивия си поглед. Това вероятно щеше да свърши работа с всеки друг, но зад вечната си усмивка Сойер беше точно толкова твърд, колкото и брат му.

Накрая обърна глава и се изправи, този път по-спокойно.

— Всъщност Монро наистина ме чака. Но аз ще разбера. — Прокрадналото се в гласа му любопитство смекчи заплашителните думи.

— Ти си същият клюкар като дамите от „Юрганени пчели“. Виж, това няма нищо общо с „Форнет дизайн“, така че недей да ровиш. Моля те.

— Е, добре. По кое време да очаквам появата на мис Лоуи?

— Не знам точно. Наетата й кола остана пред клуба. Ще й се обадя сутринта. Може да й предложа да я закарам. Ще я разведа из града и ще се преструвам, че нищо не се е случило.

— Може пък да мине. — Кейд излезе навън и Сойер го последва до предната част на къщата. — Изпрати ми съобщение, когато тръгнеш към работилницата утре. Монро обича в събота да се излежава до късно, а после заедно да правим палачинки.

— Дявол да го вземе, ти май си станал мъж под чехъл, а? — Насили се да говори с презрение, каквото съвсем не изпитваше. Всъщност да се търкаля с красива жена в кревата, а после да готви с нея му звучеше невероятно. Видение на красавица с руса коса с ягодов оттенък в прегръдките му го прониза в сърцето, карайки го да пропусне един удар. Той решително изхвърли мисълта от съзнанието си.

Кейд вдигна към него среден пръст и седна зад волана на стария пикап на баща им. Двигателят се закашля и забръмча, но се наложи да го форсира два пъти, преди да потегли по алеята.

Сойер остана навън дълго след като задните светлини се изгубиха в мрака. Дотогава, докато скрит в клоните бухал се обади гърлено, а дебнещ опосум или миеща мечка се шмугна в храсталака. Той вече не беше човек, а един от тях. Като в красив сън нощта хвърляше приказни сенки, а луната се издигаше бавно над стройните дървета.

Когато принуди Кейд да се прибере в Котънблум, за да се възстанови след инцидента с падането от скалата, не бе предвидил житейските промени, до които ще доведе завръщането му у дома. Старият семеен пикап, върнат отново към живот от брат му, напълни кладенеца на оптимизма и надеждата, пресъхнал през последните няколко години.

Отначало му беше болно да гледа брат си зад волана, на мястото на баща им, и дори се скара с него по този повод, вероятно защото Кейд успя да довърши нещо, до което той не можеше да се насили дори да се докосне.

Но по-големият вдъхна нов живот не само на старата кола, но и на самия Сойер. Да работи рамо до рамо като равен с него във „Форнет дизайн“ беше вдъхновяващо. Упоритият труд като директор в завода за автомобилни части беше изсмукал всичкото щастие от живота му, но не намери в себе си сили да напусне Котънблум, както направи Кейд преди много години.

Купчината ръждясал метал се бе превърнала в нещо повече от паметник на родителите им. Стана символ на всичко, което беше изгубил, включително и брат си, за доста дълъг период. И Регън. Голяма част от спомените му за нея бяха гравирани върху кожата и ръждата.

Но пикапът се бе върнал към живота. Какво означаваше това за него и Регън?