Лора Трентъм
Докато не те целунах (3)

Глава първа

Регън Ловел прекара ръце по стегнатите мускули на гърба на любовника си, вглъбена в случващото се. Ритъмът на движенията му се променяше от бавен и уверен до див и несигурен. Не отне много време. Той изстена в ухото й и от топлия му дъх по тялото й премина тръпка.

Свърши се. Сойер Форнет отне девствеността й.

Въпреки че изживяването се оказа далече от усещането за напускане на тялото, както й обещаваха любовните романи, които четеше, за да се подготви за първата любовна нощ, то беше магическо по свой начин.

Събра коленете си над ханша му и го притисна силно, докато той се гърчеше върху нея, дишайки накъсано.

Майка й щеше да се ужаси, че изобщо се е разделила с девствеността си, още повече едва на осемнайсет, преди да успее да я използва, за да се омъжи изгодно за някой лекар или адвокат в университета Мисисипи. Тя очакваше Регън да си намери съпруг в университета точно като нея преди почти трийсет години.

По онова, което можеше преждевременно да я изпрати в гроба, беше с кого я бе изгубила. Майка й определяше Сойер като „луизиански блатен плъх“, а увлечението й по него смяташе за мимолетно. Един вид бунт срещу родителите и техните очаквания и нищо повече.

Те не знаеха, нито можеха да приемат, че момичето си имаше собствени мечти, амбиции и чувства. Това не беше преходен етап или протест, а любов.

Той се размърда върху нея и редките косми върху гърдите му погъделичкаха нейните. Регън кръстоса глезени над гърба му, задържайки го в себе си.

— Обичам те, Сойер.

Момчето се подпря на лакти.

— И аз теб.

— Завинаги?

— И след това. — Хуморът и обичта в гласа му бяха по-приятни от самия секс.

— Дори когато започна да ям прекалено много барбекю, надебелея, косата ми посивее и изгубя красотата си като баба Розмари?

— Даже тогава. — Той целуна върха на носа й и тя се усмихна на закачливата игра.

В гърдите й се надигнаха други, още по-настойчиви въпроси. Ще ме обичаш ли, когато поемем по различни пътища заради колежа? А когато дори по-красиви от мен момичета се опитат да те прелъстят? Ще ме чакаш ли?

Сойер премести краката си и се отпусна до нея върху седалката на стария пикап на брат си. Тя огледа тялото си и установи, че е все същото. Не че очакваше окончателното й превръщане в жена да остави някакви видими белези по него. Беше безвъзвратно променена, но не по начин, който майка й или приятелките й биха могли да забележат.

Сега, след като сексуалната мъгла бе разсеяна, Регън остро осъзна голотата си. Тихото шумолене на презерватива я накара да прехапе устни и да посегне към протрития юрган, за да се прикрие. Дали имаше кръв, както пишеше в книгите?

Хладният въздух я обгърна. Сумракът хвърляше сенки през клоните на боровете, които се движеха от лекия бриз. Реката минаваше достатъчно близо, за да им прави серенада с крякането на жабите, но и удобно далече, за да им спести неприятното нашествие на насекомите.

До задната врата горяха свещи с аромат на цитронела^[1], за да ги пазят от комарите. Тя затвори очи. Миризмата на восък, примесена с тази на борове и на Сойер, образуваше опияняваща смесица, която никога нямаше да забрави.

Сойер отметна края на юргана и я покри с тялото си. Изражението му беше загадъчно. Резките му обрати от сериозна зрялост към момчешка игривост я объркваха.

Неговият ежедневен живот беше далече от плюшената елегантност на нейния на другия бряг на Мисисипи. Една от причините да се увлече по него. Той беше различен, вълнуващ и доста по-уравновесен от всички момчета в училището й, взети заедно. Освен купоните и спорта, го интересуваха много други неща. Регън не се страхуваше да разговаря за всичко, което я интересуваше — не за мажоретки и празна показност, а за световни събития и политика. Не й се присмиваше, когато му разказваше за мечтите си, въпреки че още не бе завършила гимназията. Сойер вярваше в нея.

— Заболя ли те? — попита той и отметна кичур коса от челото й.

— Малко. Оказа се по-голям, отколкото очаквах.

Смехът му я накара да се усмихне. Както винаги.

— Това е най-страхотният комплимент.

— Така ли? Е, но е самата истина. Не че имам някаква база за сравнение, но съм сигурна, че твоят е най-добър. — Гърдите му се разтресоха върху нейните и от вибрацията по пръстите на краката и ръцете й премина ток. — А аз… как бях?

— О, миличка, ти си всичко, за което съм мечтал, дори повече. — Устните му погъделичкаха ухото й, но тя имаше нужда да надникне в очите му. Да види истина или лъжа е. Обви длани около лицето му и го принуди да я погледне.

От изражението му струеше единствено любов. Целувката им беше сладка, със скрит намек за невинността, която си повериха един на друг през изминалата нощ. Регън стисна клепачи, за да спре напиращите сълзи. Тежестта му я притискаше към пружината на седалката на пикапа, но нямаше намерение да се оплаква. Ако можеше, би останала цяла нощ под него.

Щеше да обича Сойер Форнет винаги.