Кристина Лорен
Красиво момче (19)

Епилог
Йенсен

Самолетът кацна и аз разтърсих леко Пипа, за да я събудя. Тя се сепна, изправи се рязко, пое шумно дъх и се огледа.

Малко по малко дойде на себе си и си спомни качването на самолета, срещата ни, разговорът ни в тясната тоалетна, обясненията, стюардесата, която ни изрита оттам за излитането и безмълвното сгушване на седалките. Около час след излитането ни тя беше заспала, а аз останах буден, за да премисля всичко.

Обичах да съм подготвен.

Ако тя не си намереше работа в Бостън, можехме да се преместим в Англия.

Или тя можеше да се премести при мен, с времето да си намери нещо, без да бърза. Но Пипа имаше независим и буен дух, не знаех как ще реагира, ако й предложех да остави на мен да печеля парите, а тя да се погрижи за забавната страна на живота ни.

Част от мен обаче подозираше, че мечтата на Пипа беше да работи в Приключения ООД.

— Олигавих ли те? — попита тя с дрезгав от съня глас.

— Само малко.

— Усъвършенствам се с всеки споделен полет.

Обгърнах лицето й, наведох се и я целунах лекичко веднъж.

— Този беше прекрасен.

Слязохме от самолета и по виещите се коридори отидохме да приберем багажа й.

— Кажи ми графика си — сложих моята чанта върху куфара на колелца и я поведох към паркинга.

— Какъв ден сме днес? — тя разтърка очи. — Вторник?

— Да. — Погледнах часовника си. — Вторник, 4:49 местно време.

— Имам интервю утре в десет, а после две в четвъртък. Струва ми се. — Тя извади телефона от дамската си чанта и примижа срещу екрана. — Да, точно така.

Погледнах въпросително телефона й — спомних си, че е спряла услугата. Тя разбра и ми обясни с прозявка:

— Майките. Нов телефон и пари за обяд, преди да ме изпратят.

Нямах търпение да се запозная с тях.

— Настаниха ли те в хотел? От компанията, не майките.

— В „Омни“ — кимна тя.

Вървяхме мълчаливо към колата ми. От една страна, не исках да избързвам. От друга, бях прелетял до Лондон, за да изповядам любовта си, а преди това бяхме правили секс във всички възможни пози. Беше малко късно да се тревожа, че избързвам.

— Искаш ли да дойдеш у нас?

Натоварих куфарите в колата и тя ме погледна.

— Или у вас, или в хотела ми — усмихна се тя широко. — Нали сега си мой?

* * *

Ако нямаше задръстване, от „Логан Интернешънъл“ до хотела й имаше петнайсет минути път и около половин час до вкъщи.

Предимството на хотела: бързината.

Предимството на моята къща: леглото ми, по-голям избор за доставка по домовете и гола вечеря.

Телефонът ми иззвъня през блутута, докато пълзяхме по улиците, а ръката на Пипа лежеше на крака ми. Погледнах екрана и видях лицето на Хана.

Пипа се усмихна развълнувано, но аз допрях пръст в устните си, за да мълчи засега. Ако Хана научеше, че Пипа е с мен, щеше да ни склони да отидем у тях и… не.

— Здравей, Зиг.

— Виж — заговори бързо тя с паника в гласа, — съжалявам, че съм пропуснала обаждането ти в петък, но после ти не ми вдигна и аз изпитвам угризения за нещо, и…

— Миличка, всичко е наред — засмях се аз. — Обадих ти се преди да замина, а след това… бях малко зает.

— О, значи си извън града? — попита тя объркано. Единственият човек, който знаеше графика ми по-добре от Хана, беше секретарката ми.

— Вече се прибрах. Исках да ти кажа…

— Не, стой. Първо трябва да си призная, че не ти казах нещо, и сега то ме измъчва.

Свих объркано вежди.

— Не си ми казала нещо?

— Пипа ще пристигне в Бостън. Ако вече не е дошла. Има интервюта за работа.

На последната дума тя си пое шумно дъх и по линията се възцари мълчание. Сякаш беше хвърлила граната и беше отскочила назад с надеждата експлозията да я пощади. Пипа затисна устата си с ръка.

Исках да изненадам Хана, като заведа Пипа у тях утре, но сега не знаех какво да кажа.

— Не се ядосвай — добави Хана с тихо писукане. — Не знаех как ще реагираш. Знам, че не искаше повече да ви се меся.

Усмихнах се на Пипа, която мълчаливо хапеше долната си устна.

— Не съм ядосан.

— Много исках нещата да потръгнат между двама ви и се надявах да я видя, докато тя е в града, защото вече я обичам с цялото си сърце…

— Ще я видиш.

— Но — продължи тя, — обещавам, че няма, ако ти си против.

— Не, нямам нищо против — признах аз. — Аз също я обичам.

До мен Пипа грейна. Хана се умълча дълбоко, после прошепна:

— Какво?

— Зиг, трябва да се прибера вкъщи, но може ли да дойда у вас на вечеря след два часа? Аз също имам изненада.

* * *

Изкачвах стъпалата към вратата и се чувствах малко сюрреалистично. Щяхме ли накрая да заживеем заедно? Тук ли щяхме да останем? Не се спирах отделно на всеки въпрос, по-скоро те се въртяха във водовъртеж в главата ми — кога ще заживеем близо един до друг, кога ще заживеем заедно, завинаги ли се събирахме, каква работа щеше да си намери Пипа, ще има ли нужда от работа — но щом вратата се затвори зад нас, настъпи тишина и всичко застина.

Пипа огледа всекидневната.

— Не можах да разгледам къщата последния път.

Виждах пулса й под гладката кожа на деликатна й, силна шия.

— И сега не му е времето.

Тя обърна лицето си към мен и се усмихна широко.

— Нима?

— Да.

Приближих се и тя ме придърпа за подгъва на тениската.

— Значи преминаваме направо към секса.

Кимнах:

— Право към секса.

— В спалнята?

— Или на дивана — предложих аз. — Или на шкафа в кухнята.

Тя се повдигна на пръсти и ме целуна бавно.

— Или под душа.

Нямах нищо против душа.

Обърнах се и тръгнах заднешком към стълбите, после взех ръката й и я поведох към огромната баня.

— Косата ти изглежда чудесно.

Тя се разсмя и аз усетих вибрациите от гърлото й по устата си.

— Мислех си, че никога няма да обелиш и дума за нея. Предположих, че няма да ти хареса.

— Забелязах я, но ми направи впечатление чак когато заспа върху мен. Бях толкова развълнуван, че те виждам, толкова напрегнат, че не й обърнах внимание. Харесва ми.

Тя свали тениската през главата ми и я пусна на пода до душа.

— Добър отговор.

— Нима? — вдигнах ръце и разкопчах роклята на раменете й.

Тя се свлече в краката й и Пипа излезе от нея.

— Да. Дядко ще те хареса.

Отдръпнах се и я изгледах озадачено.

— Дядко? — погледнах надолу към ръцете й, които сваляха джинсите ми заедно с боксерките. — За дядо ти ли говорим в момента?

Тя се подсмихна.

— Друг път ще ти разкажа историята.

— Някой път на сандвичи и бира — засмях се аз. — Не когато…

Тя се изправи гола с гръб към мен и пусна водата. Сякаш всичко си дойде на мястото.

Щяхме да правим секс под душа. И не за последно, преди да се сбогуваме, нито с някаква договорка, че всичко е временно, а че не е.

* * *

Пипа се сгуши по-близо до мен на дивана и косата й ме погъделичка по врата, когато взе дистанционното от ръката ми.

— Няма да гледам „Игра на тронове“.

Нацупих се. Бях изпуснал неделния епизод.

— Ти няма ли да спиш върху мен?

— Вече не съм уморена.

— Но…

— Знам, че филмът е страхотен, но има прекалено много кървища и изнасилвания.

— Значи ще наложиш вето и на „Живите мъртви“? Защото и него го имам на запис.

Тя се засмя, пийна си от бирата ми, после я мушна обратно в ръката ми.

— Правилно. — Огледа се и измрънка тихо. — Тук има нужда от повече цвят.

— Разкри ме. — Целунах я по слепоочието, а тя избра „Тотал щета“ в айтюнс. — Доведох те у нас, за да направиш ремонт.

— Има ли нещо, към което си силно привързан? — проследих погледа й, който се спря на една стара, грозна лампа в ъгъла. Поклатих глава и отпих от бирата.

— Не.

— Пълна свобода?

— Можеш да правиш каквото поискаш с мен и къщата ми.

Тя пак ми открадна бирата, вперила очи в телевизора и началните надписи.

— Но не и с бирата ми — посегнах аз с широка усмивка.

Тя дръпна ръката си назад, за да не мога да стигна бутилката, и се засмя.

— Сигурно ще се нанеса тук и ще обърна всичко с краката нагоре.

— Надявам се.

— Ще мрънкам, когато работиш до късно.

— И добре ще направиш.

Тя вирна лицето си към мен.

— Дано си намеря работа тук. Много искам.

— Аз също го искам.

Тя се намуси леко.

— Банята ти ми харесва. Има просторно място за безбройните ми шампоани. И леглото ти е много удобно. Хана е тук и обичам всичките ни приятели от Ню Йорк. А гушкането на дивана — вече се страхувам да не го изгубя.

Уязвимостта й ме притесни.

— Каквото и да стане на интервютата, все ще измислим нещо.

Някаква мисъл й хрумна, очите й се проясниха и тя се надигна.

— Не трябваше ли да отидем у Хана?

Скочих на крака.

— О, по дяволите.

Опипом грабнах телефона от масичката за кафе и едва не го изпуснах в скута на Пипа. Но щом включих екрана, видях съобщението от сестра ми.

Няма да мога за тази вечер. Пътуваме за Ню Йорк. Всички ще се срещнем там. Ела, колкото се може по-скоро.

А след това емотикон на бебе.

— Какво…? — и тогава разбрах. — Ох. Оооох…

Пипа ме погледна.

— Какво има?

— Няма да ходим у Уил и Хана тази вечер. Но преди да ти кажа, искам да съм сигурен, че си готова за мен и всичко, което върви заедно със семейството и приятелите ми…

Тя се приближи.

— Да, щурчо, искам всичко.

Обърнах телефона към нея, за да може да прочете. Същото объркване, а после прозрение огря лицето й.

— Искаш ли да отидем? — попитах я.

— Да, за бога! — усмихна ми се тя. Обърна се и взе телефона си, който лежеше до чантата й на земята. — Хана е пратила съобщение и на мен. — Прочете го набързо. — Извинява се, че навярно ще ме изпусне.

Усмихнах се широко.

— А може би ти ще се появиш и ще я изненадаш.

Пипа погледна отново телефона си и очите й се насълзиха.

— Руби също ми е писала. И тя заминава. Всички ли отиват в Ню Йорк, за да празнуват?

— Сигурно. При други обстоятелства аз щях да остана тук и да потъна в работа. Но ако си съгласна, заминаваме. Те са щури и властни, но… мисля, че ще се спогодите.

Тя се отдръпна с престорена обида.

— Мислиш, че съм щура и властна, така ли?

— Не. Мисля, че си забавна, умна и дива. — Наведох се и я целунах по нослето. — Мисля, че си много красива.