Андрю Мортън
Даяна (7) (Нейната истинска история)

Моят живот промени посоката си

Принцесата на Уелс била изпълнена със самосъжаление. Скиваканцията й развалил тежък грип и тя се приковала към леглото за няколко дни. В ранния следобед на 10 март 1988 година до нея се появила изцапаната фигура на херцогинята на Йорк, която тогава била бременна с принцеса Беатрис. Докато се спускала по склона, се прекатурила и най-позорно се приземила в един планински поток.

Местен лекар я прегледал и бледа и разтреперана я докарали във вилата. Докато си говорели, чули, че навън кръжи хеликоптер. Обзело ги мрачното предчувствие, че е паднала лавина и някой от тяхната компания е пострадал. Скоро след това се появил прессекретарят на принц Чарлс, който не знаел, че горе има някой и двете го чули да казва: „Стана злополука“. Когато завършил телефонния си разговор, го попитали какво се е случило. Филип Маки, бивш заместник главен редактор на вестник „Единбург Ивнинг Нюз“, се опитал да отмине въпросите. „Ще ви съобщим скоро.“ Този път обаче Даяна не се оставила и настояла да разбере какво става. Рекъл им, че на пистата имало нещастен случай и един човек е починал.

Сякаш цяла вечност двете жени седели на стълбите и чакали новини. Няколко минути по-късно някой се обадил и съобщил, че жертвата е мъж. Шокиран и разстроен, се обадил принц Чарлс и казал на Филип Маки, че той е добре, но е загинал майор Хю Линдзи, бивш флигел-адютант на кралицата. Херцогинята се разплакала, а Даяна, сподавяйки мъката си, счела, че е най-добре да вземе нещата в свои ръце, преди всички да потънат в скръб. Опаковала багажа на Хю, като внимателно положила вътре пръстена, часовника и къдравата черна перука, която той използвал предишната вечер за шоуто.

Даяна била особено загрижена поради желанието на принц Чарлс да се върне отново на пистата на другия ден. Не бил убеден, че трябва да прекъснат ваканцията си, но Даяна надделяла. Преценила, че мъжът й е изпаднал в шок и не е в състояние да схване целия ужас на положението. Този път се чувствала отговорна за всичко. Разпоредила да се върнат в Англия, тъй като техен дълг било да съпроводят тялото на Хю. Според нея това е най-малкото, което можели да направят за съпругата на Хю Сара — член на пресслужбата на Бъкингамския дворец, която била женена отскоро за него.

На следващия ден компанията се завърнала в Лондон, където Сара, бременна в шестия месец, гледала как свалят от самолета тялото на съпруга й със съответната военна церемония. В този момент Даяна си мислела: „Просто не знаеш какво ще преживееш през следващите дни“. Интуицията й се оказала болезнено вярна. Сара останала при Даяна и сестра й Джейн в Хайгроув за няколко дни. Тя плачела от зори до мрак, докато разговаряла за Хю.

Тази трагедия силно развълнувала Даяна. Разбрала, че не само може да се справи с кризисна ситуация, но и да взема важни решения, въпреки съпротивата на съпруга си. Случката в Клостерс била начало на бавното събуждане на Даяна, на нейните качества и възможности.

Кратък телефонен разговор с приятелката й Каролин й отворил друг прозорец към нея самата. Каролин била загрижена за болестта й и за свой ужас открила, че хроничният недостиг на жизненоважни минерали като хром, цинк и калций може да доведе до умора и депресия. Тя се обадила на Даяна, за да я накара да отиде на лекар. Принцесата обаче нямала желание да обсъжда проблемите си със специалисти. Каролин дала строг ултиматум: или да търси лекар веднага, или щяла да разкаже на всички за състоянието й. Препоръчали й д-р Морис Липседж — специалист по болести на храненето. В момента, в който той влязъл в дневната в Кенсингтънския дворец, Даяна почувствала, че е отзивчив човек, на когото може да се довери. Той не си губил времето с приятни приказки, а направо я попитал колко пъти се е опитвала да се самоубие. И въпреки че била изненадана от директния въпрос, отговорът й бил също такъв: „Четири или пет пъти“.

Два часа лекарят я бомбардирал с въпроси, като й казал, че за нула време ще й помогне да се възстанови. Всъщност бил убеден, че ако успее да задържи храната в стомаха си, след шест месеца ще бъде нов човек. Д-р Липседж заключил, че проблемът не е Даяна, а нейният съпруг. Той я насърчил да чете книги за заболяването си и макар че трябвало да го прави тайно, се радвала, докато разгръщала страниците. „Ето това съм аз, аз съм и не съм единствената“ — признавала на Каролин.

Диагнозата на лекаря поддържала нейното самочувствие. Нуждаела се от всякаква помощ. Но дори като тръгнала по трудния път към оздравяването, Чарлс осмивал усилията й. Наблюдавал я как се храни и казвал: „Това ще се появи ли отново? Какво прахосване!“. Д-р Липседж се оказал прав — след шест месеца подобрението било очевидно. Чувствала се сякаш била родена отново.

Преди лечението редовно повръщала по четири пъти на ден. Сега се случвало по веднъж на три седмици. Когато обаче Даяна е сред семейството си в Балморал, Сандрингам или Уиндзор, напрежението предизвиква по-често повръщане. Същото става и в Хайгроув — територия на Чарлс, на която той забавлява приятелите си и Камила.

От самото начало не харесвала тази къща, а времето само засилило непоносимостта й. Всеки уикенд, който тя прекарва там с Чарлс, предизвиква тревожно напрежение, което води до пристъп на булимия.

По същото време, когато решила да превъзмогне болестта, Даяна била готова да се изправи лице срещу лице с жената, заради която толкова се травматизирала. Това се случило на 40-годишния рожден ден на сестрата на Камила Паркър-Боулс Анабел Елиът. Четиридесетимата гости мълчаливо предполагали, че Даяна няма да дойде. Всички били изумени, когато се появила. След вечерята, докато разговаряла с приятели, забелязала, че мъжът й и Камила не са там. Отишла в друга стая, където Чарлс, Камила и други гости си приказвали. Принцесата помолила останалите да напуснат, тъй като имала да съобщи нещо на Камила.

Те веднага си тръгнали и обяснимо безмълвие налегнало компанията. Последвал бърз разговор, в който Даяна огласила мислите си за отношенията между Чарлс и Камила. Трупаните седем години гняв, ревност и безсилие излезли наяве. Това дълбоко я променило. Въпреки огромната омраза, която все още чувствала към съпруга си и Камила, това вече не била унищожителната страст на нейния живот.

По същото време Даяна се сближила с Мара и Лоренцо Верни, които държали модерния ресторант „Сан Лоренцо“ в Найтсбридж. Мара, която и днес често пита гостите си за техните зодии, за смисъла на имената им и влиянието на планетите, била особено внимателна с по-изтънчените си гости. Един ден, докато Даяна чакала да й сервират, седнала на нейната маса, сложила ръка върху нейната и й казала, че разбира какво преживява. Само с няколко изречения нарисувала портрета на тъжния и самотен живот на Даяна, на промените, които преживявала, и пътеката, по която щяла да поеме. Принцесата била смаяна от точните оценки върху начина й на живот, който се стараела да прикрива от външния свят.

Тя обсипала Мара с въпроси за бъдещето си и за това, дали ще намери щастието, ако въобще успее да избяга от кралската система. Оттогава „Сан Лоренцо“ станал за нея нещо повече от ресторант; той бил спасителният пристан за бурния й живот в двореца Кенсингтън. Както Джеймс Гилби отбелязва: „Мара и Лоренцо са видели голямото нещастие у Даяна, безсилието й и са помогнали да се справи със ситуацията“. Двойката насърчавала интереса й към астрологията, ясновидството и хипнозата. А това е традиция в кралското семейство. През годините много от неговите членове посещавали сеанси и други начинания за изучаване на паранормалните явления. По това време Даяна се запознала с астроложката Деби Франк, която е неин консултант през последните три години. Родена под знака на Рака, Даяна притежава много от типичните качества на тази зодия: грижовна и упорита, емоционално съзвучна и отдадена на родителските си грижи.

Когато започнала да изследва възможностите на спиритуализма, била прекалено ентусиазирана и вярваща. Чувствала се толкова изгубена в своя свят, че била готова да се хване за всяко предсказание като удавник за сламка. Но с нарастването на нейното самочувствие, особено през последните няколко месеца, започнала да вижда методите на самоанализа единствено като водещи указания. Смята, че астрологията е интересна, но в никакъв случай не може да бъде мотивация за нейния живот.

Интересът към всичко това е от изключително значение за нейното себепознание. Широкият й подход към философските теории извън основното течение на западноевропейската мисъл напомня за светогледа на принц Чарлс. Също както принцът и другите членове на кралското семейство се отдават на алтернативна медицина и холистични вярвания; така и Даяна, независимо от тях изследва алтернативните методи за подход към света. През голяма част от живота си тя позволявала на други да управляват живота й. В резултат на това собствената й природа била толкова дълго спотаявана, че трябвало много време, за да изплува отново. Нейното пътешествие към откриването на своето аз в никакъв случай не било леко. Зад всеки ден, в който Даяна се чувствала в хармония със себе си, стояли седмици депресия, тревоги и съмнения. През тези черни периоди съветите на терапевта Стивън Туиг били изключително важни и принцесата признава, че му дължи много. От декември 1988 година той посещава двореца Кенсингтън, за да прави масаж на Даяна. След като се специализирал в шведски и дълбок масаж, развил и своя философия за здравето, която, както и китайската медицина, свързва доброто самочувствие с ума и с тялото.

По време на консултациите с Даяна, които траят около час, той обсъжда всичко — от витамините до значението на Вселената, като помага на пациентите да разберат себе си и да установят хармония между физиката, ума и духа си. По негово предложение Даяна започнала да взема витамини и да следва диетата на Хей, при която въглехидратите и белтъчините се разделят при един точно определен начин на хранене.

Както казва Туиг: „Хора като Даяна показват на всички нас, че няма значение колко имаш или с какви облаги си се родил — светът ти пак може да е ограничен от нещастие или болести. И пак трябва много смелост да признаеш тези ограничения, да се изправиш срещу тях и да промениш живота си“.

Даяна експериментирала и с други техники като хипноза с Родерик Лейн и терапия с ухания — древно изкуство, което разчита на употребата на ароматични масла за намаляване на стреса и подобряването на физическото състояние, както и яснотата на ума. „Релаксиращият ефект е огромен“ — казва Сю Бийчи, която практикува това изкуство двадесет години. Тя приготвя маслата в кабинета си в Челси и ги носи в двореца. Даяна често комбинира това с акупунктура, за да възстановява енергетичния баланс на тялото си. Също като Джейн Фонда и Шърли Маклейн принцесата вярва и в лечебните свойства на кристалите.

Поддържа физическата си форма с всекидневно плуване в Бъкингамския дворец, с други упражнения и репетиции с лондонския „Сити Балет“, на който е патрон. В същото време има личен инструктор по тай чи чуан — бавна медитация, известна в Далечния изток. Със забавени и плавни движения, по установен модел, индивидът хармонизира ума, тялото и душата си.

Макар че продължава да чете романтични романи от автори като Даниел Стийл, която й изпраща книгите си с автографи, принцесата харесва и публикации и статии, свързани с холистичната философия, лечението и душевното здраве. Често пъти сутрин изучава мисленето на българския философ Михаил Иванов. Това е момент на тиха медитация в претоварения й ден. Обича и книгата „Пророкът“ на ливанския философ Кахил Гибран, която й подарил Ейдриан Уорд-Джаксън, когото посещавала преди смъртта му.

Тези занимания на Даяна едва ли се дължат на съпруга й, чиито интереси към холистичната медицина, архитектурата и философията са широко известни. Когато по време на една ваканция я видял да чете книга със заглавие „Среща със смъртта“, той направо я попитал защо си губи времето. Сега обаче тя не се страхува да погледне направо към себе си, както и към обърканите чувства на другите, когато посрещат смъртта, или пък да види хумора в ситуации на тежка скръб. Любовта й към хоровата музика е красноречиво доказателство за нейния сериозен дух. Ако я захвърлят на пустинен остров, първите три неща, които би пожелала, са месата на Моцарт в сол мажор и реквиемите на Форе и Верди.

През последните няколко години консултациите със специалисти, приятелствата и холистичните терапии й помагат да възвърне своята личност — стъпкана от съпруга й, от кралската институция, и очакванията на обществеността да бъде принцесата от вълшебните приказки. Жената зад маската не е нито лековато и палаво малко същество, нито видение с божествена изтънченост. Даяна е много по-тих, обърнат към себе си скромен човек, отколкото хората биха искали да бъде. Както казва Каролин Бартоломю: „Тя никога не е харесвала медиите, въпреки че са били приятелски настроени към нея. Всъщност винаги се е срамувала от тях“.

С узряването си през последните три години промените във физиката й са очевидни. Когато помолила Сам Макнайт да й направи по-спортна и къса прическа, това било публично изявление за промяна в начина, по който се чувства. Гласът й също е барометър на самочувствието й. Когато говори за „мрачните времена“, е мек и безизразен сякаш изчезва, сякаш мислите й идват от едно кътче в душата й, което тя с трепет навестява. Когато се чувства „концентрирана“ и овладяна, гласът й става жизнерадостен, пълен с цветове и преливащ от саркастична веселост. Ето какво отбелязва една приятелка, с която се запознала през 1989 година: „Първото ми впечатление бе за много срамежлив и потаен човек. Тя си навеждаше ниско главата и почти не ме поглеждаше, докато говорехме. Даяна излъчваше такава тъга и уязвимост, че просто исках да я прегърна. Оттогава съзря неимоверно много. Сега има цел в живота и вече не е изгубената душа, която видях първия път“.

Желанието да се заеме с такива трудни и предизвикателни задачи като СПИН, е отражение на новооткритата й увереност, тъй като интересите й се преместват в областта на здравеопазването, и остава все по-малко време да работи върху старите си патронажи. Това може да има и странни резултати. Наскоро тя се срещнала с директори на балетна група, които дали да се разбере, че искат от нея да отделя повече време за тяхната кауза. Даяна казала след срещата: „В живота има по-важни неща от балета — хора умират по улиците“. Миналата зима посетила седем частни сиропиталища за бездомни хора, често придружавана от кардинал Бейзил Хюм — глава на римокатолическата църква в Англия и Уелс, който е покровител на тръст за бездомни. През януари тази година заедно с кардинала отишла в едно сиропиталище за бездомни тийнейджъри на южния бряг на Темза, където прекарала два часа. Някои от юношите — алкохолици и наркомани — й задават агресивни и враждебни въпроси, други просто се чудят какво я е накарало да отиде при тях в студената съботна вечер.

Докато Даяна говорела, в стаята нахълтал пиян шотландец и без да съзнава кой стои насреща му, рекъл: „Ей, ти си страхотна!“. Когато му казали, че това е принцеса Даяна, не реагирал. „Не ме интересува коя е, обаче е страхотна.“ Кардиналът бил смутен, а Даяна се забавлявала и се чувствала като у дома си между младежите.

По ирония на съдбата тъкмо обичта на принц Чарлс към играта на поло помогнала на Даяна да разбере собствената си цена. През юни 1990 година по време на игра принцът си счупил лявата ръка и бил откаран в местната болница, но след седмици почивка и възстановяване ръката му не се поддала на лечение и трябвало да се направи втора операция. Препоръчали му университетската болница в Нотингам.

Макар че била държавна болница, Чарлс бил сложен в отделна, специално подготвена за него стая. Той взел със себе си своя иконом Майкъл Фосет и личния си готвач. Когато идвала на посещения, Даяна прекарвала много време и с други пациенти, особено в интензивното отделение. Отделяла време за Дийн Удуърд, който бил в кома след тежка катастрофа, а като оздравял, посетила семейството му. Това бил спонтанен жест и се била ужасила, когато тези тайни визити стигнали до широката публика — семейството продало историята на националните вестници.

Един инцидент, който означавал много за Даяна, станал в същата болница, далеч от камерите и бдителната общественост. Драмата започнала в едно село близо до Нюарк, когато домакинята Фреда Хиклинг припаднала от масивен мозъчен кръвоизлив. Когато за пръв път Даяна я видяла зад стъклото в интензивното отделение, животът на жената се поддържал от системи. До нея седял и държал ръката и съпругът й Питър. Даяна знаела, че няма надежда за Фреда и тихо го попитала дали иска да остане. Седели двамата два часа, докато не им съобщили, че Фреда е мъртва. Даяна се оттеглила заедно с Питър, доведения му син Нийл и приятелката му Сю в една стая, където разговаряла с тях за най-различни неща.

Питър си спомня: „Тя се стараеше да ни поддържа духа. За човек, който не знае нищо за нас, бе истински професионалист в контактите с хората и вземането на бързи решения за тях. Даяна много помогна, за да успокоим Нийл. Преди да си тръгнем, той вече разговаряше с нея, сякаш са се познавали цял живот, и я целуна по бузата, докато слизахме по стълбите“.

А ето и думите на Нийл: „Тя е грижовен, отзивчив човек, на когото може да се разчита. Тя знаеше много за скръбта и смъртта“.

Ето още един вододел за жената, която толкова дълго вярвала, че не може да предложи нищо на света, освен усета си за стил. За това объркване бил виновен животът й в кралското семейство. Както казва Джеймс Гилби: „Когато отиде в Пакистан миналата година, Даяна бе изумена, че пет милиона души излязоха само за да я поздравят. Даяна се бори вътрешно и си задава въпроса как е възможно всичките тези хора да искат да я видят. А после се прибира у дома си като мишка. Никой не й казва, че е свършила добре работата си. В нейния ум има една невероятна дихотомия. Навън я обожават, а вкъщи животът й е пуст. Там няма никой и нищо, в смисъл че никой не й казва добри думи, освен, разбира се, децата. Тя се чувства сред враждебен свят“.

Малките неща означават много за Даяна. Не търси високата оценка, но при публични ангажименти, ако някой й благодари за помощта, рутинното задължение се превръща в много специален за нея момент. Преди години не вярвала на аплодисментите, които получавала, но сега приема нормално добрата дума и приятелския жест. Ако успее да промени нещо, денят й се осмисля. Обсъждала е с църковни деятели, между които архиепископът на Кентърбъри и други епископи, засилването на дълбоката необходимост у нея да помага на болните и умиращите.

„Като видя страдание, искам да бъда там и да правя каквото мога“ — признава Даяна. Затова изпитва дълбоко удовлетворение при посещенията си в детски болници. По време на посещението си с Даяна в болницата в Мидълсекс през юли 1991 година Барбара Буш се убедила, че няма нищо сантиментално в отношението на принцесата към болните. Когато пациент, прикован на легло, избухне в сълзи, докато тя му говори, Даяна спонтанно го прегръща. Такива моменти силно трогнали Барбара Буш и останалите участници в посещението при болните от СПИН.

Въпреки че помощта среща враждебност, тя е част от желанието й да помогне на забравените от обществото жертви. Работата й с болните от проказа, с наркоманите, бездомните и малтретирани сексуално деца я свързва с проблемите, които нямат лесно решение. Според приятелката й Анджела Серота: „Даяна се зае с болните от СПИН, тъй като никой не прави нищо за тях“.

Както казва брат й Чарлс: „За нея е добре да защитава една истински трудна кауза. Всеки може да върши благотворителна работа, но трябва да си наистина загрижен и способен да се раздаваш, за да можеш да се заемеш с нещо, което другите не смеят да докоснат“. Чарлс видял качествата на Даяна отблизо, когато помолил свой приятел американец, болен от СПИН, да стане кръстник на дъщеря му Кити. Човекът бил уморен от дългия полет от Ню Йорк и разбираемо нервен от кралското присъствие. „Даяна веднага разбра какво не е наред и започна да му говори като истинска християнка. Тя искаше да разбере дали се чувства добре и как ще изкара деня. Нейната загриженост означаваше страшно много за него.“

Тъкмо нейната загриженост и предаността й към един приятел станали причина да настъпи най-емоционалният период в живота й. Пет месеца през миналата година Даяна тайно се грижила за приятеля си Ейдриан Уорд-Джаксън, който открил, че е болен от СПИН. Известна фигура в артистичния свят, Ейдриан трудно можел да приеме, че диагнозата му е на вирусоносител. Работата му на заместник-председател на тръст за болните от СПИН, където се запознал с принцесата, ясно му показала колко реална е болестта. Най-накрая той съобщил новината на Анджела Серота — балерина от Кралския балет, която дълго време оказвала подкрепа на Ейдриан.

През април 1991 година състоянието на Ейдриан силно се влошило и той трябвало да лежи в апартамента си, а Анджела се грижела за него. Тогава и Даяна започнала редовно да го посещава, като веднъж довела и децата си Уилям и Хари. Оттогава връзката на Анджела и Даяна се заздравила. Анджела си спомня: „Мисля, че тя е изключително красива. В нея има силен дух, който я озарява, въпреки натрапчивото усещане, че е нещастна. Много ми харесваше това, че никога не искаше да се държа с нея официално“.

В началото Анджела оставяла Даяна и Ейдриан да си говорят насаме в стаята му за общи приятели и за живота. Често носела на Анджела подаръци и тя си спомня: „Ейдриан обичаше да я слуша как разказва за всекидневната си работа. Караше го да се смее, но освен това много добре го разбираше. Там е работата, че принцесата не е просто някаква декоративна фигура, която се носи върху облака от парфюма си“. Анджела споделя и това, че Даяна не виждала смъртта като тъжна или потискаща. „Ейдриан потегляше на дълго пътуване и принцесата му говореше в този дух. За нея това бе силно преживяване, а за него — оздравяващо лекарство.“ Особено вълнуващо за Ейдриан било обаждането на Майка Тереза от Калкута, която му изпратила по приятели един медальон. На погребението Даяна получила писмо от нея, в което пишела, че очаква с нетърпение да се запознае с нея в Индия. За съжаление по време на посещението Майка Тереза била болна и Даяна пътувала специално до Рим, за да се срещнат. Независимо от всичко загриженото писмо означавало много за Даяна.

Когато нямала възможност да го посети, се обаждала по телефона, за да провери как се чувства. На своя тридесети рожден ден си сложила златната гривна, която Ейдриан й подарил в знак на приятелство и солидарност. През август състоянието му се влошило и лекарите го посъветвали да се прехвърли в болницата Сейнт Мери за по-ефикасно лечение. Даяна обаче трябвало да тръгва на пътуване из Средиземно море със семейството си с яхтата на Джон Лацис. Преди да отпътува, посетила приятеля си у дома му. „Ще те дочакам да се върнеш“ — казал й той и тя тръгнала за Италия, като брояла часовете до завръщането си.

Щом слязла от кралския самолет, веднага отишла в болницата. Анджела си спомня: „Изведнъж се почука на вратата. Бе Даяна. Аз я прегърнах и заведох в стаята да види Ейдриан. Тя беше още по тениска и с хубав тен. За Ейдриан бе чудесно да я види в този вид“.

Върнала се в двореца, но на следващия ден пристигнала отново с най-различни хубави неща. Нейният главен готвач бил нагласил цяла кошница с храна за Анджела, а принц Уилям влязъл в стаята направо смален от огромно жасминово дърво от оранжериите на Хайгроув. Решението на Даяна да доведе Уилям било внимателно премислено. Тогава Ейдриан вече не вземал никакви лекарства и бил спокоен. На връщане към къщи принцът казал на майка си: „Ако Ейдриан започне да умира, докато съм в училище, ще ме повикаш ли, за да бъда до него?“.

Появило се друго задължение. Този път трябвало да придружи кралицата и останалите по време на тяхната годишна почивка в Балморал. Даяна тръгнала при изричното условие, че може да бъде повикана всеки момент, ако състоянието на Ейдриан се влоши.

На 19 август това се случило. Телефонирали на Даяна, която обаче изпуснала последния самолет и се опитала да наеме частен, но безуспешно. Решила да кара до Лондон със своя детектив. Минала 600-те мили и в четири часа сутринта пристигнала в болницата. Бдяла с часове, държейки ръката на Ейдриан и галейки го по челото. През следващите два дни бдението продължило. Нищо чудно, че до сряда сутринта Даяна била напълно изтощена.

До четвъртък новината вече се била разнесла и група фотографи я очаквали пред болницата. „Хората мислеха, че Даяна е дошла накрая — казва Анджела. — Разбира се, че не бе така, ние бяхме заедно през цялото време.“ Краят настъпил в ранните часове на четвъртък, 23 август. Когато Ейдриан починал, Анджела веднага телефонирала на принцесата. Още като чула гласа й, отвърнала: „Тръгвам веднага“. Щом пристигнала, казали молитвата и Даяна оставила приятелите си да се сбогуват завинаги. После грижовната й природа взела връх. Приготвила леглото на приятелката си, сложила я да поспи и я целунала за лека нощ.

Докато спяла, Даяна решила, че би било най-добре да отиде със семейството им на ваканция във Франция. Даяна стегнала куфара й и се обадила на съпруга й в Монпелие, за да му съобщи, че щом се събуди, Анджела отлита с тях. После отишла на горния етаж в родилното отделение, където били родени и двамата й синове. Чувствала, че е важно да види, освен смъртта и живота, да се опита да преодолее дълбокото чувство на загуба. През тези няколко месеца Даяна научила много за себе си и размишлявала усилено за новото начало в живота си.

За нея това било още по-важно, тъй като този път не трябвало да се подчинява на натиска на кралското семейство. Помнела, че е напуснала Балморал, без да иска разрешението на кралицата, а през последните дни настойчиво я викали да се върне веднага. Според кралското семейство една визита била достатъчна, а изразът на лоялност и привързаност от страна на Даяна очевидно надминавал традиционното изпълнение на моралния дълг. Съпругът на Даяна никога не показвал отношение към интересите й и никак не одобрявал часовете, прекарани в грижи за нейния приятел. Не успели да оценят, че тя е поела ангажимент към своя приятел — ангажимент, който трябвало да изпълни. Нямало значение дали той умира от СПИН, рак или друга болест — Даяна му била обещала да бъде с него, когато дойде краят. И нямало да изневери на доверието му. И тези решителни моменти чувствала, че лоялността й към приятелите не била по-маловажна от задълженията й към кралския двор. Както казала на Анджела: „И двамата имате нужда от мен. Това е странно усещане — че някой ме иска заради мен самата. Защо точно мен?“.

Принцесата била ангелът пазител за Анджела на погребението на Ейдриан, държала ръката й по време на службата, но когато приятелката й най-много се нуждаела от нея, царедворците от Бъкингамския дворец не й позволили. Даяна не можела да бъде до Анджела на официалната панихида в Свети Павел, тъй като по протокол кралското семейство трябвало да седне отдясно, а близките и приятелите на починалия — отляво. Скръбта на принцесата по време на панихидата била очевидна. Тя тъгувала за мъжа, чийто път към смъртта й дал толкова вяра в себе си.

Вече не вярвала, че трябва да крие истинските си чувства от света. Предпочитала да бъде себе си, отколкото да се крие зад маска. Както писала на Анджела: „Достигнах една дълбочина вътре в себе си, която не съм предполагала. Възгледите ми за живота се промениха — станаха по-положителни и балансирани“.