Андрю Мортън
Даяна (6) (Нейната истинска история)

Скъпи, аз ще изчезна

От страна на кралицата това била обичайна молба към нейната снаха, уелската принцеса. Конните надбягвания в Аскот наближавали и кралицата работела върху списъка на гостите за традиционното парти в замъка Уиндзор. Би ли препоръчала принцесата две млади неомъжени дами с добро възпитание, които да бъдат приемливи гостенки? Даяна веднага дала имената на приятелки — Сюзи Фенуик и Сара Фъргюсън, дъщерята на майор Роналд Фъргюсън.

Сара — буйна и червенокоса, известна на всички като Фърги — се запознала с Даяна в началото на връзката й с Чарлс. Били четвърти братовчедки и се познавали от доста време, имали и доста общи приятели. Скоро станали добри приятелки. Сара била поканена на сватбата на Даяна и тя също канела приятелката си в апартамента си в Лондон.

На един от коктейлите, които Сара дала, принцесата се запознала с Пади Макнали, бизнесмен, който се занимавал с мотоциклетизъм и с когото Сара имала нещастна любов. Точно той я докарал през юнския ден на 1985 година на входа на Уиндзорския замък и я предал на един лакей. После една от придворните дами на кралицата я завела в стаята й. До леглото й имало картичка с герба на кралицата, на която били записани часовете за хранене и разположението на гостите на масата, както и бележка, как ще бъдат отведени на конните състезания — в отворени карети или в затворени каляски. Макар че семейството й се движило в тези среди, нервността на Сара била обяснима. Тя била точна, когато слязла в Зелената дневна за питие преди обеда, а после открила, че на масата е настанена до принц Андрю.

Двамата веднага установили контакт. Той я тормозел, като се опитвал да я храни с шоколадови бонбони, а тя му отказвала, като го бутала по рамото и твърдяла, че е на диета. „Началото винаги е непретенциозно, трябва да се почне отнякъде“ — казал Андрю след осем месеца, когато дал интервю по случай официалното обявяване на годежа им. Макар че Даяна била сватовницата на новата кралска двойка, тя не забелязала романтичната искра между своя зет и една от най-добрите си приятелки. В края на краищата Сара била все още обвързана с Пади, а Андрю имал слабост към американската актриса Катрин Старк, която се появявала в порнофилми.

Когато се запознала с Катрин, Даяна била приятно изненадана. Принцесата познавала Андрю от дете и винаги съзнавала, че зад шумната маска имало един много по-самотен и проницателен характер, отколкото семейството признавало. Чарлс му завиждал за всичко и най-вече, когато брат му достойно служил като пилот на хеликоптер във Фолкландската война. Макар че се върнал от тази война по-зрял, дори най-добрите му приятели не смятали, че е мъж с големи амбиции. В свободното си време Андрю се задоволявал с гледане на анимационни филмчета по телевизията или скитал из разните апартаменти в двореца, бъбрел си с персонала, гледал Даяна като играе балет в двореца Кенсингтън. Даяна виждала, че Катрин Старк, която била тиха, нежна и привързана, давала на този доста самотен мъж приятелството и обичта, от които се нуждаел. Затова, когато Андрю започнал да се среща със Сара, принцесата се оттеглила. Казала на приятелката си: „Аз съм насреща, ако ти потрябвам“. С напредването на любовта им, с радост се съгласила Сара и Андрю да остават за уикенда в Хайгроув. Мащехата на Сара казала: „Нещата ставаха все по-хубави и по-хубави при тях. Никога не се появи съмнението, че нещо не е наред. Не беше сложно, защото се разбираха много добре. Хубавото беше, че любовта им дойде от самото начало. Разбира се, ако Сара не беше приятелка с принцесата на Уелс, щеше да бъде много по-трудно в началото. Тя помагаше на Сара да се среща с Андрю. Не трябва да забравяме, че в неговото положение е много трудно да се вижда с жени“.

Както и при Даяна, нещата започнали да набират скорост от само себе си. Кралицата поканила Сара да остане в Сандрингам през януари 1986 година. Наскоро след това Чарлс и Даяна я взели на ски в Швейцария. Даяна й дала едно свое карирано палто, когато отишли да посетят принц Андрю на неговия кораб в пристанището на Лондон. Тя умело направлявала Сара в първата й публична изява с членове от кралското семейство. В сравнение с вдъхновената дебютантка, Даяна изглеждала като завършена актриса. Била разцъфнала, нейната изисканост и вроден стил станали прочути в света.

След като зад гърба й останали травмите от ражданията, правенето на дом и семейство, за външния поглед изглеждало, че е свикнала с ролята си на принцеса. Все още се радвала на вниманието на пресата. Няколко седмици преди това двамата с Чарлс били интервюирани от прочутия телевизионен журналист сър Алистър Бърнет. Тя била доволна, че отговорила спокойно и ясно на въпросите — факт, който не останал незабелязан от кралското семейство. В същото време висшето общество все още говорело за нейното появяване на сцената на кралската опера Ковънт Гардън заедно с балетиста Уейн Слийп. Те тайно репетирали в дневната и в двореца Кенсингтън. Принц Чарлс гледал галапредставлението от ложата си, без да знае нищо за тайнствения план.

Два номера преди края, Даяна напуснала ложата и преди Уейн да я покани на сцената, се преоблякла в сребриста копринена рокля. От публиката се чувало сподавено изумление, докато играели своя номер. Повикали ги осем пъти на бис, а Даяна дори се поклонила към кралската ложа. Пред публиката принцът казал, че е „абсолютно възхитен“ от изпълнението й, но на четири очи изразил силното си неодобрение от поведението. Тя изглеждала неизискана, прекалено слаба и крещяща.

Даяна трябвало да очаква изцяло отрицателното отношение. Независимо какви усилия полагала или какво правела, всеки път, когато се опитвала да изрази нещо свое, той потъпквал духа й. Това я изморявало. По време на приготовленията за сватбата на Сара и Андрю отново доказал безразличието си към Даяна, когато отишли във Ванкувър, за да открият Експо-изложението. Преди да отпътуват, имало отново шум в пресата относно физическото й състояние. Писали за нея, че е „тънка като молив“. Носели се слухове, че си била направила операция на носа по време на лятната ваканция. Тя толкова се променила физически през последните четири години, че единственото обяснение било пластичната хирургия. Болестите, свързани с храненето, обаче също предизвикват физиологични изменения и такъв бил случаят с принцесата. Била щастлива, че не страда от косопад, от проблеми с кожата или със зъбите, които често са резултат от гладуването и лишаването на организма от важни витамини и соли.

Обсъжданията на нейната диета се появили отново, когато припаднала по време на едно посещение в Калифорния след откриването на Експото във Ванкувър. Въпреки булимията, успявала винаги да изяде поне закуската си. Преди това посещение обаче не била яла дни наред, освен няколко хапки шоколад по време на полета до тихоокеанския бряг. Докато разглеждали различните павилиони, се почувствала ужасно, облегнала се на рамото на съпруга си и рекла: „Скъпи, мисля, че ще изчезна“ и се срутила. Придворната дама Ан Бекуит-Смит и личният секретар Дейвид Ройкрофт й помогнали да си възвърне равновесието.

Когато най-сетне се присъединила към съпруга си, не получила никакво съчувствие. С раздразнение той й казал, че ако възнамерява да припада по такъв начин, трябва да го прави насаме. Когато се върнали в апартамента си в хотела, Даяна си изплакала очите. Била изтощена, не била яла нищо, била разстроена от поведението на Чарлс. Подобно отношение от негова страна отдавна не я изненадвало, но неодобрителният тон все още я е наранявал.

Макар че останалите уговаряли принцесата да пропусне официалната вечеря и да поспи, Чарлс настоял да заеме мястото си на масата, като казал, че отсъствието й ще направи нещата излишно драматични. Даяна вече разбирала, че се нуждае от помощ, но знаела, че не това е мястото и времето да изрази страховете си. Затова помолила лекаря, който ги придружавал, да й предпише нещо, с което да изкара вечерта. Успяла да довърши тази част от пътуването, но когато пристигнали в Япония, била бледа, разстроена и очевидно не се чувствала добре. Настроението й не се подобрило и след завръщането й в двореца Кенсингтън, а малко преди сватбата Бари Манакий бил прехвърлен на друга служба. Той бил единственият човек от най-близкото й обкръжение, на когото можела да се довери — за това, че е изолирана, болна и че е аутсайдер в кралското семейство. С неговото оттегляне се почувствала истински самотна.

В известен смисъл появата на новосъздадената херцогиня на Йорк на сцената направило живота на Даяна още по-непоносим. Фърги наистина се вживявала в новата си роля като превъзбуден лабрадор. На първата си ваканция в Балморал, където Даяна била изтощена и унила, Фърги очевидно се справяла с лекота. Тя отишла на езда с кралицата, карала карета с Единбургския херцог и пожелала да прекара известно време с кралицата Майка. Поначало имала хамелеонска природа и лесно се приспособявала към желанията на другите.

Малко по-възрастна от Даяна, но безкрайно по-опитна в живота, херцогинята проявявала ентусиазъм там, където Даяна реагирала с изумление; била сърдечна и весела, докато Даяна била унила и мълчалива; кипяла от енергия, за разлика от постоянно болната принцеса. Фърги бързо станала хит в семейството, докато на Даяна гледали като на неразгадаема непозната, която стояла настрани. Когато Фърги влетяла като полъх на свеж въздух, Чарлс не закъснял да направи сравнението: „Защо не можеш да бъдеш като Фърги?“. Това била промяна в обичайния му рефрен: сравнявал я с кралицата Майка, но идеята така или иначе била същата.

Даяна се чувствала много объркана. Лицето й украсявало кориците на милиони списания и пресата непрекъснато я хвалела, ала съпругът и кралското семейство рядко й отправяли окуражителни думи, поздравления или съвети. Нищо чудно, че Даяна, която по същото време живеела с понижено самочувствие, приела мнението на семейството, че трябва да опита да бъде като Фърги. И това се потвърдило, когато заминали с Чарлс за Майорка в двореца Маривент, на гости на крал Хуан-Карлос. Обществеността смятала, че Даяна е замислила тази ваканция, за да избяга от Балморал, но истината е, че идеята била на принца. Разпространявали се и абсурдни слухове за някаква любовна история на Даяна с Хуан-Карлос. Всъщност кралят бил далеч по-близък с Чарлс, отколкото с принцесата, която го смятала за прекалено голям плейбой. През тази ваканция Даяна била нещастна. По-голямата част от времето боледувала, мъжът й празнувал с домакините. Кралското семейство бързо научило, че отново проблемът е Даяна и отново съпругът й я попитал: „Не можеш ли да бъдеш като Фърги?“.

Пълното отсъствие на подкрепа и атмосферата на неодобрение и критика подкопавали самочувствието на Даяна, а проблемът се засилвал от очакванията, които обществото имало от кралското семейство. В основни линии мъжете там се оценяват по това, което говорят, а жените — по това, как изглеждат. Даяна, която се превърнала в истинска красавица, била оценявана външно, а не по нейните постижения. Ето какво казва астрологът й Феликс Лил: „Едно от най-лошите неща, които се случиха с Даяна, бе, че тя бе поставена на пиедестал, което не и позволи да се развие в посоката, в която искаше. Те я принудиха да се грижи само за своя имидж и непогрешимост“.

Както заявява един неин приятел: „Очакваше да бъде манекен на дрехи и покорна съпруга. Ако те оценяват по този начин, няма какво друго да се оценява, освен избора на дрехите. А ако дрехите се избират от други хора, то не остава какво да се оценява. Те не й даваха да прави нищо достойно за похвала“.

На херцогинята на Йорк — буйната, независима и енергична Фърги — гледали като на добре дошла звезда и модел за подражание за Даяна. Сякаш целият свят искал точно това. Първият знак за промяна в поведението й бил по време на едно парти в замъка Уиндзор, когато Фърги накарала всички да скочат в басейна с дрехите. Последвали безброй подобни шумни сбирки и посещения на дискотеки. Веднъж дори успяла да накара Даяна да танцува с нея канкан.

Всичко това изглеждало като репетиция за тяхното първо публично представление, което станало в Клостерс, Швейцария, където със съпрузите си били на ски. При пристигането си се наредили пред камерите за традиционните снимки. Случило се така, че подбраните 90 души фотографи, екипирани със специални съоръжения и стълби, се сбили в снега за по-добри места. Даяна и Сара започнали да имитират този конфликт, като се престорили, че се карат, и започнали да се бутат и ръгат, докато принц Чарлс не им казал да спрат. Оттогава закачливото чувство за хумор на Даяна било хващано в кадър, винаги замъглено от изчервявания или помръкнало мълчание. Изненадана група фотографи видели принцесата същия следобед в едно кафене в Клостерс. Тя посочила големия медал на якето си и казала на шега: „Наградих себе си с този медал за заслуги към моята страна, тъй като нямаше кой друг да ме награди“. Това говорело далеч повече за нейните вътрешни съмнения. А настроенията на фриволност продължили с бой с възглавници в тяхната вила във Волфганг. Един гост коментирал ваканцията така: „Забавлявахме се много, но разумно все пак. Човек трябва да внимава много, особено когато присъства кралска особа като принц Чарлс. Нещата стават много официални и напрегнати“.

За тази ваканция принцът помолил херцогинята — тя имала огромно тефтерче с имена и адреси — да покани двама мъже, които биха били подходяща компания за нея и за другите. Херцогинята избрала Филип Дън, търговец и банкер, и капитана от кавалерията Дейвид Уотърхаус. Смятала, че Уотърхаус бил мъж с магнетично присъствие, а Филип бил „сладък, нищо повече“.

По иронично стечение на обстоятелствата тъкмо Дън влязъл в центъра на вниманието това лято, когато бракът на Чарлс и Даяна отново се обсъждал с подробности. Всичко започнало с една невинна покана от майката на Филип Хенриета. Семейство Дън били на стрелба този уикенд и предложили в къщата им да се организира парти. Присъствали всички от компанията, както и още десетина други приятели. Това не попречило един журналист да напише, че Даяна прекарала уикенда сама с Дън в дома на родителите му.

Загрижеността на обществото за брака на принца и принцесата на Уелс била съпроводена от нарастващо раздразнение от поведението на някои по-млади членове на кралската фамилия. Ефирното хедонистично настроение, на което всички се радвали в началото на брака между Фърги и Андрю, започвало да се изчерпва. Даяна била предупредена от своята астроложка Пени Търнтън при едно посещение през пролетта на 1987 година, че каквото и да прави през следващите няколко месеца, ще й излезе през носа. Палавото поведение на скипистата било последвано от критика през април, когато забелязали принцесата да се хили, докато приема парада на младите офицери в Сандхърст. Трябвало да обяснява, че се смеела на шегите на главнокомандващия офицер и поради напрежението от предстоящата реч. За съжаление, всичко това било факт и два месеца по-късно отново я подложили на щателна критика. Фотографи хванали Даяна и Сара в момент, когато мушкат приятелката си Лулу Блакър отзад с чадърите си.

Светът излял в хор своето неодобрение. „Прекалено много фриволност“ — писали в „Дейли експрес“, а други коментатори обвинили момичетата, че се държат като актриси от сапунена опера. Много се писало и за поведението на Даяна на сватбата на сина на Бофорския херцог маркиз Устър и актрисата Трейси Уорд. Отбелязано било, че принц Чарлс си тръгнал рано, а Даяна танцувала до зори с множество мъже, между които галеристът Дейвид Кър, посредникът Гери Фаръл и Филип Дън. Много се коментирал нейният стил на танцуване, но нищо не споменали за това, че Чарлс прекарал голямата част от вечерта, вкопчен в разговор с Камила Паркър-Боулс.

Името на Филип Дън отново се появило, когато писали, че той бил партньорът на Даяна по време на концерт на Дейвид Боуи на стадиона Уембли. Всъщност това бил Дейвид Уотърхаус, фотографиран как говори с Даяна, а мъжът до нея, когото изрязали от снимката, бил виконт Линли. Тя се разплакала, когато видяла фотоса във вестниците. Знаела за интереса на пресата към нейните партньори, но била вбесена, че е позволила на Дейвид Уотърхаус да седне толкова близо до нея.

Щяло да стане още по-лошо. На 22 септември принц Чарлс заминал за Балморал, а Даяна останала в Кенсингтън с децата. Нямало да се виждат повече от месец. Била под напрежение, тъй като всеки път, когато излизала от двореца, я следвали фотографи, които се надявали да я хванат неподготвена. Тя, Джулия Самюел и Дейвид Уотърхаус били заснети на излизане от едно кино. Уотърхаус не помогнал с това, че прескочил един парапет и избягал в нощта. В същото време други фотографи действали в Шотландия. Заснели Чарлс с лейди Трайън, негова близка от ергенските години, но никой от пресата не споменал, че сред гостите в Балморал била и Камила Паркър-Боулс.

Даяна била наясно, че заедно с Чарлс прекарват много време. Смятала за дълбоко несправедливо, че когато била забелязвана с някой свободен мъж, заглавията във вестниците гърмели, а никой не забелязвал връзката на съпруга й с Камила.

Кризата в отношенията на принца и принцесата на Уелс станала тема на коментари не само в клюкарските вестници, но и в сериозни списания, радио и телевизионни предавания, както и в чуждестранните средства за масово осведомяване. Време било принцесата да вземе мерки. Спомня си как напуснала клаустрофобичната атмосфера на двореца Кенсингтън с неговите скрити камери, бдителни прислужници и затворнически стени и поела към любимия си плаж на брега в Дорсет. Докато вървяла сама по брега, осъзнала, че всичките надежди, които хранела за сдобряване със съпруга си, били отминали. Враждебното му безразличие правело нереалистични мислите й за ново начало. Тя се опитвала да се приспособи към неговите желания, но усилията да имитира поведението на херцогинята на Йорк, толкова харесвана от принц Чарлс, били провалени. Това не го доближило до нея, а само послужило да стане за смях пред обществеността. От своя страна принцесата не можела да приеме плитката фриволност на херцогинята на Йорк. Дълбоко в себе си разбирала, че за да оцелее, трябва да открие отново истинската Даяна Спенсър — напълно забравена през последните седем години. Време било за равносметка. Дълго била извън контрол, малодушно съгласявайки се с желанията на мъжа си и кралския двор. На тази самотна разходка Даяна решила да приеме предизвикателствата на своето положение и на съдбата си. Дошъл моментът да започне да вярва в себе си.