Андрю Мортън
Даяна (4) (Нейната истинска история)

Такава надежда в сърцето ми

Завършило търсенето на хубавия принц. Той намерил прекрасната си девойка, а светът — своята вълшебна приказка. В кулата си от слонова кост Пепеляшка не била щастлива. Живеела далеч от приятелите си, от семейството си, от външния свят. Докато обществеността празнувала в чест на принца, сенките на къщата затвор неумолимо се събирали около Даяна.

Въпреки аристократичното си възпитание, невинната млада учителка се чувствала напълно объркана от йерархията в Бъкингамския дворец. През тези три месеца имало много сълзи и щяло да има още повече. Тя слабеела непрекъснато, талията и от 72 сантиметра, когато бил обявен годежът, станала в деня на сватбата 57 сантиметра. Точно през тези бурни времена се проявила и нейната булимия, с която щяла да се бори цели десет години. Даяна оставила бележка на приятелките си в „Коулхърн Корт“: „За бога, звънете ми — ще имам нужда от вас!“. Това се оказало до болка вярно.

Приятелката й Каролин Бартоломю, която я наблюдавала как се топи, си спомня: „Отиде да живее в двореца и сълзите започнаха. Горката, толкова отслабна. Много се тревожех за нея. Не бе щастлива. Оказа се изведнъж под натиск, който бе кошмарен за нея. Бе замаяна, бомбардираха я от всички страни. Това бе вихрушка, която я изпепели“.

Първата й вечер в Кларънс Хаус — резиденцията на кралицата Майка в Лондон — била затишието пред буря. Когато пристигнала, я оставили да се оправя сама. Никой от кралското семейство, най-малко бъдещият й съпруг, не сметнал за необходимо да я посрещне в нейния нов свят. В измислените истории се рисува картина на домашен уют, в която кралицата Майка кръжи около Даяна и я обучава в изтънченото изкуство на кралския протокол, а главната придворна дама на кралицата лейди Сюзън Хъси й преподава уроци по кралска история. Всъщност Даяна получила по-малко уроци за новата си служба, отколкото която и да е касиерка в супермаркет.

Прислужница показала на Даяна стаята й на първия етаж. На леглото й имало писмо от Камила Паркър-Боулс, написано няколко дни преди официалното обявяване на годежа. Приятелската бележчица канела Даяна на обед. Тъкмо по време на тази среща, уредена така, че да съвпада с пътуването на принц Чарлс в Австралия и Нова Зеландия, Даяна станала подозрителна. Камила все питала дали Даяна ще ходи на лов, когато се преместят в Хайгроув. Неподготвена за такъв странен въпрос, отговорила отрицателно. Явно било облекчението върху лицето на Камила. Доста по-късно Даяна осъзнала, че в ловната страст на Чарлс Камила виждала таен начин да поддържа приятелството си с принца.

Но по онова време това не било ясно. А и нищо не било ясно всъщност. Даяна скоро се пренесла в Бъкингамския дворец, където заедно с майка си и още няколко души трябвало да организира сватбата и гардероба си. Бързо разбрала, че единственото нещо, което кралското семейство обича да сменя, са дрехите. Като се знае, че имало три официални сезона през годината и често пъти дрехите трябвало да се сменят по четири пъти дневно, гардеробът й от една дълга рокля, една копринена блуза и чифт официални обувки се оказал изцяло неподходящ. По време на ухажването често нападала гардеробите на приятелките си, за да намери представителен тоалет, с който да излезе. Майка й помогнала да избере за годежа прочутия син костюм от „Хародс“, а Даяна помолила приятелката на сестрите й Ана Харви, редактор по модата в списание „Вог“, за съвет при оформянето на гардероба от официални дрехи.

Разбирала, че всекидневното й облекло не само трябвало да е модерно, но и удобно, и подходящо за вечното натрапничество на фотографите и за най-големия й враг — вятъра. Постепенно открила някои трикове, като например слагане на тежести в подгъвите, за да не се вдигат полите от вятъра, и постепенно събрала кръг от модни дизайнери като Катрин Уокър, Дейвид Сасун и Виктор Едълщайн, на когото разчита и в момента.

В началото не се правели големи планове, просто се избирало между дизайнерите, препоръчани от новите й приятели от списание „Вог“. Тъй като работата им й направила силно впечатление, Даяна си избрала двамата млади дизайнери — Дейвид и Елизабет Емануел, които й направили сватбената рокля. Направили й и вечерната рокля за първия й официален ангажимент — благотворителна галавечеря в Лондон. Тоалетът й предизвикал почти толкова голяма сензация, колкото и сватбената й рокля няколко месеца по-късно.

Черната официална рокля, без гръб и без презрамки, разкривала дълбоко деколте. Принц Чарлс не бил възхитен от тоалета. Докато мислела, че черното е най-хубавият цвят за момиче на нейната възраст, той имал други представи. Когато с целия си финес се появила на вратата на кабинета му, неговият неприятен коментар бил, че само скърбящите хора се обличат в черно. Даяна отговорила, че все още не е член на семейството му, а и нямала друга, подходяща за случая рокля.

Това не помогнало много за самочувствието й, когато застанала срещу камерите пред Голдсмит Хол. Не била обучена в маниерите на кралското поведение и направо се ужасила, че по някакъв начин може да смути годеника си. Тази вечер се запознала с принцесата на Монако Грейс — жена, на която дотогава се възхищавала отдалеч.

Принцесата на Монако забелязала несигурността на Даяна и пренебрегвайки гостите, които одумвали избора на годеницата, я отвела в тоалетната. Даяна изляла сърцето си относно пресата, относно чувството, че се усеща изолирана и се бои за бъдещето. „Не се тревожи — рекла принцеса Грейс. — Ще стане още по-лошо.“

В края на знаменателния месец март принц Чарлс отлетял за Австралия на петседмично посещение. Преди да се качи в самолета, я грабнал за ръката и я целунал по двете бузи. Като гледала как самолетът отлита, Даяна се разплакала. Тази уязвимост я направила още по-скъпа на обществеността. Сълзите й обаче не били за това, за което хората си мислили. В последната минута — преди да тръгне за летището, Чарлс преглеждал документи в кабинета си в Бъкингамския дворец. Даяна разговаряла с него, когато телефонът иззвънял. Била Камила. Даяна се поколебала дали да остави Чарлс насаме да се сбогува със старата си приятелка. Оставила го сам, но по-късно казала на приятелките си, че този епизод разбил сърцето й.

Сега Даяна била сама в кулата от слонова кост. За момиче, свикнало с хаоса и шума на своя апартамент, Бъкингамският дворец изглеждал всичко друго, но не и дом за нея. Смятала го място на „мъртва енергия“ и започнала да презира изтънчените двусмислици, използвани от дворцовите прислужници, особено когато направо ги питала за бившата връзка на своя годеник с Камила Паркър-Боулс. Даяна била самотна и изпитвала самосъжаление, затова редовно слизала от апартамента си на втория етаж в кухненските помещения, за да побъбри с прислугата. Веднъж на бос крак, облечена небрежно в джинси, намазала с масло препечена филийка за един лакей.

Намирала известно успокоение в танцуването и поканила пианистката от училището Уест Хийт, покойната Лили Снип и учителката си по танци Уенди Мичъл в Бъкингамския дворец, за да й дават частни уроци. Всеки път, облечена в черно трико, Даяна танцувала и се упражнявала по четиридесет минути.

По време на тези паметни дни госпожица Снип си водела дневник, който дава непосредствена представа за предчувствията на лейди Даяна Спенсър. Първите записки на госпожица Снип са от 5 юни 1981 година и разкриват подробности за първия урок. „В Бъкингамския дворец, да свиря за лейди Даяна. Всички работихме много този час, не изгубихме нито минута. Когато урокът свърши, лейди Даяна каза: «Предполагам, че сега госпожица Снип ще отиде направо на Флийт стрийт». Тя има добро чувство за хумор, което ще й трябва през следващите години.“

Най-трогателният урок, който се оказал и последен, бил само няколко дни преди сватбата. Мислите на Даяна се въртели около дълбоките промени, които я очаквали. Госпожица Снип пише: „Лейди Даяна е доста уморена — прекалено късно си ляга. Донесох сребърни солници — подарък от училището Уест Хийт — много хубави и тя много ги хареса. Лейди Даяна брои колко дни свобода й остават. Много тъжно. Тълпи от хора пред двореца. Надяваме се да започнем отново уроците през октомври. Лейди Даяна каза: «След дванадесет дни вече няма да бъда аз»“.

Дори когато е произнасяла тези думи, Даяна трябва да е знаела, че е оставила моминската си персона още на портала на двореца. През следващите седмици нейното самочувствие и увереността й нараснали, а чувството й за хумор често излизало на повърхността. Лусинда Харви видяла бившата си чистачка няколко пъти, като единия бил на 30-ия рожден ден на зет си. „Тя бе на разстояние и всички изпитваха страхопочитание към нея“ — спомня си. Това бе забелязал и Джеймс Гилби: „Тя винаги е била дистанцирана, винаги устремена и почти догматичка. Това й качество се бе превърнало в едно огромно присъствие“.

Въпреки че изпитвала страхопочитание към принц Чарлс и се подчинявала на всяко негово решение, Даяна не изглеждала завладяна от нещата около себе си. Вътрешно може и да е била нервна, но външно изглеждала спокойна, отпусната и готова за развлечения. На 21-ия рожден ден на принц Андрю в Уиндзорския замък се чувствала като у дома си, сред приятели. Когато бъдещият й зет я попитал къде да намери херцогинята на Уестминстър — жена на най-богатия аристократ във Великобритания, тя се пошегувала: „О, Андрю, недей да изпускаш имената!“. Готовата й, казана на място, но незлоблива реплика, напомняла за голямата й сестра Сара, когато била в центъра на вниманието.

„Недей да се правиш на толкова сериозен“ — шегувала се Даяна, когато представяла Адам Ръсел на кралицата, на принц Чарлс и другите членове на кралското семейство. „Няма да ти помогне!“ Отново изглеждала в добро настроение. Нямало и знак от това, че само няколко часа преди това била изпаднала в отчаяние и сериозно мислела да се откаже от всичко.

Причината за нейните сълзи бил пакет, който пристигнал в канцеларията на Бъкингамския дворец преди няколко дни. Даяна споделила това с Майкъл Колбърн, който отговарял за финансите на принца, и с няколко други негови служители. Настоявала да го отвори, въпреки яростните протести на дясната ръка на Чарлс. Вътре имало златна верижка със син диск от емайл и инициалите „Ф“ и „Г“, преплетени върху него. Инициалите означавали Фред и Гладис — прякорите, използвани от Чарлс и Камила, за които Даяна знаела от приятели. Била го разбрала и по-рано, когато открила, че Чарлс праща букет цветя на болната Камила.

Работата в канцеларията на принца спряла, когато Даяна се конфронтирала с бъдещия си съпруг относно пратката. Въпреки нейните гневни и сълзливи протести, Чарлс настоявал да даде подаръка на жената, която преследвала като дух тяхната връзка и хвърляла мрачна сянка върху брака им.

Обществеността видяла нейната мъка и отчаянието й в уикенда преди сватбата, когато, обляна в сълзи, Даяна напуснала игрището за поло в Тидуърт. В този момент обаче телевизионните камери били инсталирани, тортата опечена, тълпите вече се събирали по тротоарите и щастливото очакване било почти осезаемо. В понеделника преди сватбения ден Даяна сериозно обмисляла да сложи край на всичко. На обед знаела, че принц Чарлс е отишъл да даде подаръка на Камила, дори без главния си бодигард Джон Маклийн.

Докато бил при Камила, бъдещата невеста обядвала в двореца със сестрите си и обсъждала с тях опасното си положение. Била смутена, разстроена и объркана от поредицата случки. „Лош късмет, Дъч — казали сестрите й, като използвали стария й прякор, — лицето ти е вече отпечатано върху покривките за чай, много късно е да се оттегляш.“

В главата и сърцето й царял смут, но никой не би могъл да го отгатне, когато по-късно вечерта тя и Чарлс забавлявали 800 души приятели и роднини на бала в Бъкингамския дворец. Била паметна вечер с много голяма веселба. Принцеса Маргарет завързала балон за своята тиара, а принц Андрю — за края на официалното си сако. Рори Скот си спомня, че танцувал с Даяна пред тогавашната министър-председателка Маргарет Тачър и се притеснявал, защото непрекъснато настъпвал партньорката си.

Комедиантът Спайк Милигън говорил за Бога, Даяна дала безценната си огърлица от диаманти и перли на една приятелка да я държи, докато танцува. Брат й Чарлс ясно си спомня как се поклонил на един от сервитьорите. „Той бе целият накичен с медали, а и в този момент имаше толкова много хора от кралското семейство, че аз бях включил на автоматични поклони. И така, аз му се поклоних, а той изглеждаше учуден и ме попита дали искам питие.“

За по-голямата част от гостите вечерта преминала в мъгла от еуфория. „Атмосферата бе заразително щастлива — спомня си Адам Ръсел. — Всички бяха ужасно пияни, а после хващахме таксита в ранните часове на деня и всичко бе приятно замъглено.“

В навечерието на сватбата настроението на Даяна се подобрило значително, защото Чарлс й изпратил пръстен с печат, украсен с три щраусови пера, и картичка с нежен текст: „Много се гордея с теб и когато утре дойдеш при мен, аз ще те чакам при олтара. Просто ги погледни в очите и ги усмърти!“.

Макар че нежната му бележка помогнала да се успокоят лошите й предчувствия, било трудно да контролира вътрешното напрежение, което се трупало през последните месеци. На вечерята заедно със сестра си Джейн изяла всичко, което могла, и веднага повърнала. Стресът и напрежението били отчасти виновни за това, но инцидентът бил и ранен симптом на булимия нервоза, болестта, която взела гибелен обрат по-късно, през същата година. Даяна споделила с една приятелка: „Вечерта преди сватбата бях много спокойна, смъртоносно спокойна. Чувствах се като агне на заколение. Знаех го, а не можех да направя нищо“.

На 29 юли 1981 година сутринта се събудила рано, което не било учудващо, тъй като стаята й гледала към улицата, където тълпи от хора с песни и викове се събирали от дни. Започвал „един от най-обърканите емоционално дни“ в живота й, както тя казала по-късно. Като слушала виковете навън и очаквала събитието, Даяна се чувствала абсолютно спокойна.

Нейният фризьор Кевин Шанли, гримьорката Барбара Дейли и Дейвид и Елизабет Емануел били там, за да направят булката възможно най-красива. И успели. Брат й Чарлс си спомня нейното преобразяване. „Тя не бе жена, която обича грим, но наистина изглеждаше фантастично. За първи път в живота си видях Даяна красива. Изглеждаше смайващо в този ден и бе много сдържана, не показа никакво раздразнение, макар че бе малко бледа. Бе щастлива и спокойна.“

Баща й, който я предал в ръцете на младоженеца, бил развълнуван. „Скъпа моя, толкова се гордея с теб“ — казал й той, докато двамата вървели по стълбата в Кларънс Хаус. Качвайки се в Стъклената карета, трябвало да помисли за някои неща. Шивачите й разбрали твърде късно, че не са взели предвид размерите на каретата, когато са правили булчинската рокля с воала, дълъг седем метра и половина. Въпреки усилията на Даяна той доста се смачкал по време на краткото пътуване до катедралата Свети Павел.

Знаела, че най-важното е да успее да заведе баща си — физически зле след удара — до олтара. „Това бе много трогателно за всички нас — той успя!“ — спомня си Чарлс Спенсър. Граф Спенсър се наслаждавал на пътуването с каретата и махал ентусиазирано на тълпите.

Целият свят затаил дъх, когато Даяна заедно с баща си, който се подпирал на ръката й, минали мъчително бавно по пътеката към олтара, на катедралата. Младоженката имала достатъчно време да огледа гостите, сред които била и Камила Паркър-Боулс. Като вървяла към олтара, сърцето й преливало от любов и обожание към принц Чарлс. Когато го погледнала през булото, страховете й изчезнали, защото си помислила, че е най-щастливото момиче в света. Толкова вярвала в бъдещето, в това, че той ще я обича, пази и гледа, че ще я предпазва от трудностите, които предстоят. Този момент бил гледан от 750 милиона души, събрани пред телевизионните екрани в повече от 70 страни в света. По думите на Кентърбърийския архиепископ, „това е материалът, от който се правят вълшебните приказки“.

В този момент обаче Даяна трябвало да се съсредоточи върху официалния поклон, който била длъжна да направи пред кралицата — нещо, което занимавало ума й през последните няколко дни. Когато новокоронованата принцеса на Уелс се показала пред катедралата Свети Павел, надежда и щастие преливали в душата й. Тя убеждавала себе си, че булимията, смутила годежа й, била просто атака от нерви и че госпожа Камила Паркър-Боулс щяла да остане в историята. Сега Даяна говори за тези часове на замаяни чувства с престорена веселост: „Хранех огромни надежди тогава“.

Дълбоко грешала. Приятелството между принца и Камила продължава и до ден-днешен. Според Даяна този невъзможен триъгълник е родил цяло десетилетие от мъка, страдание и гняв. Няма победители. Един приятел на двамата, който наблюдавал в продължение на десет години нещастната сага, казва: „Съжалявам за цялата трагедия. Сърцето ме боли за цялото това недоразумение, но най-много ме боли за Даяна“.

В онзи юлски ден обаче Даяна се къпела в топлите чувства на тълпата, която задръствала тротоарите по пътя към Бъкингамския дворец, където кралското семейство и техните гости по традиция се събрали за закуска. Даяна се чувствала напълно изтощена и не можела ясно да мисли, била обгърната от спонтанния израз на обич от страна на обзетата от патриотизъм тълпа.

Копнеела за малко спокойствие, вярвала, че след като сватбата е вече минала, можела да се оттегли. Двойката намерила уединение в Бродлъндс, в дома на граф Маунтбатън в Хампшър, където прекарала първите три дни от сватбеното си пътешествие. После то продължило на кралската яхта „Британия“ из Средиземно море. Принц Чарлс имал собствени представи за брачния живот. Той си взел въдицата, която използвал в Хампшър, както и дузина книги от своя ментор и приятел, южноафриканския философ и авантюрист сър Лорънс ван дер Пост. Искал да прочетат заедно книгите и после да обсъждат мистичните идеи на Ван дер Пост по време на обед.

А Даяна от своя страна искала да прекара времето в истинско опознаване на съпруга си. След годежа им неговите задължения налагали да пътува и той не бил до нея. На борда на яхтата, заедно с 21 офицери и 256 моряци, те никога не били сами. Когато обсъждали събитията от деня, в съседната стая свирел оркестър на военноморските сили. Нервното напрежение от дните преди сватбата било изтощило до крайност и двамата. През голямата част от времето спели, а когато не спяла, Даяна често ходела в кухните при приятелите си готвачи. Те се забавлявали, като гледали как тя изяжда огромни купи сладолед и ги молела да й правят специални закуски между обеда и вечерята.

През годините кралската прислуга и приятелите й били объркани от апетита на Даяна, най-вече защото винаги била толкова слаба. Често я виждали как късно нощем напада хладилника в Хайгроув. Веднъж в замъка Уиндзор уплашила един лакей, като изяла огромна пържола и цял пай. Нейният приятел Рори Скот си спомня как по време на игра на бридж излапала половин килограм шоколадови бонбони. А признанието, че изяжда купа крем преди лягане само засилвало объркването от диетата й.

Всъщност още от момента, когато станала Уелската принцеса, у Даяна се появила булимията и това обяснява странното й поведение в храненето. Както казва Каролин Бартоломю, която накарала Даяна да потърси медицинска помощ: „Тази болест я преследва откакто се омъжи. Не ми е приятно да го казвам, но ми се струва, че може да изригне всеки момент, когато е под напрежение“. От булимия страдат около 2 на сто от младите жени във Великобритания. Те се впускат в огромно преяждане, свързано с усещането, че губят контрол. Между тези епизоди страдащите от булимия ядат постна храна или пък повръщат. Обикновено се тъпчат тайно, понякога планират предварително това, а после изпадат в депресия, в лошо настроение, породено от чувството за вина, мразят себе си и дори искат да се самоубият. Обикновено са с нормално тегло, но се виждат като пълни, подути и грозни. Това, че не харесват телата си, ги кара да гладуват между епизодите на преяждане. Живеят с чувството на провал, имат ниска самооценка и липса на контрол. Физическите резултати на продължителната булимия са мускулни спазми и дори сърдечна недостатъчност.

За разлика от анорексията, булимията се прикрива. Дотолкова, доколкото страдащите не признават, че имат проблеми, тя е изискана болест. Болните изглеждат щастливи и прекарват живота си в опити да направят и другите щастливи. И въпреки това зад слънчевите усмивки има ярост, гняв, който се страхуват да изразят. Жени, чиито професии са свързани със социални грижи, са особено предразположени към болестта. Те гледат на естествените си нужди като на лакомия и се чувстват виновни, когато се грижат за себе си. Това отвращение ги кара да повръщат или да вземат разхлабителни средства. Както е написано в медицинския бюлетин: „Булимията е сериозно заболяване, често непризнато, потенциално хронично и понякога фатално, което поразява главно млади жени и много рядко млади мъже“.

Макар че и анорексията, и булимията се коренят в детството и семейните проблеми, несигурността и болката на зрелия живот засилват симптомите им. Последните месеци преди сватбата емоционално претоварили Даяна. Тя се опитвала да се справи с новия си живот, със задушаващите я вестникари, както и с двусмисленото поведение на принц Чарлс. Това бил експлозивен коктейл и само една искра трябвала, за да се разгори болестта. Веднъж, когато сватбеният ден приближавал, Чарлс сложил ръка около талията й и направил коментар за топчестата й фигура. Била невинна закачка, но тя задвижила нещо вътре в нея. Последвало повръщане, което успокоило гнева й, освободило я от напрежението и по някакъв неясен начин й дало усещане, че контролира себе си.

По време на медения месец нямало отдих. Всъщност станало по-лошо, тъй като Даяна повръщала по 4–5 пъти на ден. А вечно присъстващата сянка на Камила само хвърляла масло в огъня. Всичко й напомняло за нея. Веднъж двамата с Чарлс сравнявали ангажиментите си в своите дневници и от дневника на Чарлс изпаднали снимки на Камила. Сред сълзите и горчивите думи Даяна молела съпруга си да бъде честен с нея и да й каже какво чувства към Камила. Молбите й не били чути. Няколко дни по-късно поканили на борда египетския президент Ануар Садат и съпругата му. Когато Чарлс се появил на вечеря, Даяна забелязала, че е сложил нови копчета на ръкавелите си с формата на двата им преплетени инициала — неговия и на Камила. Той признал, че Камила му ги подарила в знак на обикновено приятелство. Даяна не виждала нещата така. Както по-късно ядосано коментирала пред приятели, не разбирала защо Чарлс има нужда постоянно да си спомня за Камила.

На обществени места обаче Даяна изглеждала жизнерадостна и щастлива. Краят на сватбеното им пътешествие бил посвоему върхът на преживяванията. Дни наред офицерите и моряците репетирали прощален концерт. Кралската двойка се върнала у дома в добро здраве, с тен и много влюбена. Те веднага се отправили към кралицата и останалата част от семейството, която била в имението Балморал.

Мъглите в планината Хайланд обаче не успели да успокоят тревожния дух на Даяна. Когато пристигнали в Балморал, където останали от август до октомври, цялата тежест на живота й като принцеса на Уелс станала осезаема. Вярвала, както и мнозина други в кралското семейство, че славата й ще бъде преходна и че след сватбата звездата й бързо ще залезе. Всички, дори главните редактори на вестниците, били неподготвени за явлението принцеса Даяна. Читателите искали още и още за нея; лицето й се усмихвало от всяка корица, всяка страна от живота й привличала вниманието и всеки, който я познавал, бил преследван за интервю от ненаситните журналисти.

За по-малко от година несигурното, току-що завършило училище момиче, преминало през процеса на обожествяването от пресата и обществеността. Прославяна била дори нейната непринуденост, всекидневните й жестове. Отварянето на вратата на колата или купуването на пакетче бонбони се превръщали в свидетелство за човещината на принцесата. Всички били заразени от това, дори гостите на кралското семейство през онази есен. Даяна била съвсем объркана — нали не се била променила толкова осезателно през изминалите дванадесет месеца.

Сред гостите в шотландското имение на кралицата осъзнала, че вече не я третират като човек, а като пост; не като човешко същество от плът и кръв, с мисли и чувства, а като символ, при който високата титла „Нейно кралско Величество, принцесата на Уелс“ я дистанцира не само от обществеността, но и от хората от близкия кръг на кралското семейство. Според протокола при първия път, към нея били длъжни да се обръщат с „Ваше кралско Величество“ и с „госпожо“ всеки следващ път. Разбира се, освен това всички трябвало да й се покланят. Даяна била отчаяна. „Не ме наричайте госпожо“ — казала на един приятел наскоро след сватбата. Но колкото и да се опитвала, не успяла да предотврати промяната в начина, по който я възприемали.

Осъзнала, че всички гледат на нея с нови очи, като на скъпа порцеланова фигура, която не трябва да се докосва. А Даяна се нуждаела от разумен съвет, от прегръдка, от успокояваща дума. Обърканата млада жена била в опасност — вълната, която обърнала наопаки нейния свят, можела да я помете. За тези, които я наблюдавали, се усмихвала и изглеждала щастлива със съпруга си и новото си положение. На една прочута сбирка на моста на река Дий в Балморал Даяна казала на събралите се журналисти, че „силно препоръчва“ брачния живот. Обаче далеч от микрофоните и фотоапаратите двамата с Чарлс спорели непрекъснато. Даяна винаги била на тръни и подозирала присъствието на Камила във всяко негово действие. Понякога дори вярвала, че той търси съвета на Камила относно своя брак и прави уговорки да се среща с нея. Както коментира една близка приятелка: „Те имаха шокиращи скандали по този повод и не обвинявам Даяна за това“.

В тази емоционална въртележка ревността на Даяна била съчетана с неземна привързаност към Чарлс. Все още силно го обичала, но и Чарлс посвоему я обичал. Ходели на дълги разходки по хълмовете около Балморал и той й четял пасажи от книгите на швейцарския психиатър Карл Юнг или от Лорънс ван дер Пост. Бил щастлив и това карало и Даяна да се чувства щастлива. Вълнуващите писма, които си разменяли, са доказателство за нежната им привързаност.

Романтичните отклонения обаче били само паузи в тревожното всекидневие на Даяна. Публичните й изяви, пълни с напрежение, не помагали за подобряване на нейното здраве. Непрекъснато повръщала, теглото й спаднало драстично и тя буквално станала „кожа и кости“. В този критичен момент от живота усещала, че няма никой, на когото може да се довери. Напълно правилно допускала, че кралицата и другите членове на кралското семейство биха взели страната на съпруга й. При никакви случаи кралското семейство не проявявало склонност да участва в емоционални престрелки. То живеело в един свят на сдържани чувства и организирани действия. Предполагало се, че Даяна ще успее някак да приеме техния строг модел на поведение.

Усещала също така, че не може да се обърне към семейството си за помощ. Родителите и сестрите й, й съчувствали, но очаквали, че ще се адаптира към ситуацията. Приятелките й биха дошли на помощ веднага, но не искала да ги натоварва с подобно бреме. Разбирала, че като всички останали и те искали вълшебната кралска приказка да продължи. Вярвали в мита, а Даяна нямала куража да им каже ужасната истина. Била невероятно самотна и изложена на опасност. Неминуемо мислите й се насочвали към самоубийство не защото искала да умре, а защото отчаяно се нуждаела от помощ.

Съпругът й взел нещата в свои ръце — поканил Лорънс ван дер Пост да дойде в Шотландия и да види какво може да се направи. Неговото присъствие почти не помогнало, затова в началото на октомври Даяна отишла в Лондон, за да потърси съвет от професионалист. Прегледала се при различни лекари и психоаналитици в Бъкингамския дворец. Те й предписали различни транквиланти, за да се успокои и да възвърне равновесието си. Даяна обаче бурно се съпротивлявала срещу съветите им. Дълбоко в себе си знаела, че не се нуждае от лекарства, а от почивка, спокойствие и разбиране от страна на хората край нея. Точно когато била бомбардирана от съвети да приеме препоръките на лекарите, открила, че е бременна. „Благодаря на Бога за Уилям“ — казва тя, тъй като това означавало, че може спокойно да забрави хапчетата, за да не рискува здравето на бебето, което носела.

Бременността й била една отмора, но тя нямало да продължи дълго.