Андрю Мортън
Даяна (3) (Нейната истинска история)

Наричай ме просто „сър“

Откъдето и да се погледне, това бил необикновен любовен роман. Едва след като лейди Даяна Спенсър официално се сгодила за Негово кралско величество принца на Уелс, й било разрешено да го назовава „Чарлс“. Дотогава без никакви възражения се обръщала със „сър“. Той я наричал Даяна. В кръговете на принц Чарлс това се считало нормално. Сара, която се радвала на деветмесечна връзка с принца на Уелс, също се държала официално с него. Тя си спомня: „Това просто изглеждаше естествено. Очевидно бе правилното поведение, тъй като никога не ме поправяха“.

Тъкмо по времето, когато сестра й имала връзка с принца, Даяна за първи път застанала на пътя на мъжа, смятан за най-добрата партия за женитба в света. Тази историческа среща през ноември 1977 година едва ли вещаела нещо добро. Даяна, която се върнала за уикенда от Уест Хийт, била представена на принца по време на лов, насред едно изорано поле в имението Алторп. Чарлс, който взел със себе си своя верен лабрадор Сандрингам Харви, и се смятал за един от най-добрите ловци в страната, бил далеч по-погълнат от лова, отколкото от безсмисления разговор в мрачния следобед. В карираната си риза, анорака на сестра си и ботушите за лов Даяна не правела никакво впечатление. Стояла там с пълното съзнание, че е взета само за да има повече хора в компанията. Това, разбира се, било шоуто на сестра й и изказването на Сара по-късно, че играла ролята на Купидон между малката си сестра и принца, прозвучало доста палаво.

Ако от онзи съдбоносен ден Чарлс си спомня Даяна като „много весело, забавно и привлекателно 16-годишно момиче“, това със сигурност не се дължало на голямата й сестра. Колкото до Сара, Чарлс бил на нейна територия. Буйната червенокоса дама, която проявявала състезателните си инстинкти и към мъжете, не гледала с добро око на бракониерите. Във всеки случай Даяна не била очарована от високопоставения приятел на сестра си. Спомня си, че помислила: „Колко тъжен човек“. През този уикенд Спенсърови организирали танци в негова чест и било очевидно, че Сара е много ентусиазирана и внимателна към него. Даяна си припомня, че казала на приятелки: „Бях пълничка, без грим, като неизискана млада дама, но вдигнах много шум и на него сякаш му се понрави“.

По време на вечерята той харесал Даяна и я помолил да го разведе из картинната галерия, в която тогава се намирала една от най-изисканите частни колекции в Европа. Сара обаче пожелала сама да му показва семейните „гравюри“, Даяна схванала намека и ги оставила насаме.

Макар че Сара била далеч от идеята да се превръща в бъдещ Купидон, интересът на Чарлс към малката й сестра дал на Даяна много храна за размисъл. Той все пак бил приятел на сестра й. Срещнали се в Аскот през юни 1977 година, когато Сара ближела раните си след провала на любовния роман с херцога на Уестминстър. По онова време страдала от анорексия нервоза — болест, която се изразява в отказ от храна и прекомерно отслабване. Приятелите й смятали, че била причинена от скъсването на любовната й връзка. Както отбелязала една нейна приятелка: „Сара трябваше да бъде винаги най-добрата — най-хубавата кола, най-изтънчената рокля, най-остроумната реплика. Диетите са част от състезателната й природа — трябваше да бъде по-слаба от всички останали“.

Въпреки че раздялата би могла да бъде причина за болестта, експертите смятат, че се корени в семейния живот. Мнозинството от страдащите са момичета със силен характер, които произхождат от семейства с проблеми. Те гледат на храната като начин да контролират и телата си, и хаоса, който виждат в живота си. Анорексиците намират всякакви хитрини, за да избегнат яденето, и често отслабват толкова много, че менструалният им цикъл изчезва и впоследствие имат трудности при забременяването. Четири от десет умират.

Сара е запазила своя снимка по бельо от времето, когато е била буквално кожа и кости. В онези години — средата на 70-те, тя се смятала за дебела. Сега осъзнава колко болна е била. Семейството й, разтревожено за нейното здраве, правело всичко възможно, за да я накара да яде. Например разрешавали й да говори с принц Чарлс по телефона, ако напълнее с един килограм. През 1977 година решила да отиде в една болница в Риджънтс Парк, където я лекувал д-р Морис Липседж — психиатър. По чиста случайност след десет години лекувал и Даяна, когато тя решила да се бори със заболяването си от булимия.

Докато се опитвала да преодолее болестта, Сара често се виждала с принца. През лятото на 1977 година го гледала как играе поло в Уиндзор, а по-късно през февруари 1978 година той я поканил на скиваканция в Клостерс, Швейцария, което предизвикало доста съмнения, че може би ще стане бъдещата кралица. Сара обаче прекалено много се наслаждавала на публичните си изяви и това взело връх над благоразумието, каквото би трябвало да притежава приятелката на един принц. Дала интервю за едно списание, което значително уронило престижа му на очарователен Казанова. „Нашата връзка е изцяло платонична — заявила тя. — За мен той е по-големият брат, какъвто никога не съм имала.“ И за всеки случай добавила: „Не бих се омъжила за мъж, когото не обичам, независимо дали е боклукчия или кралят на Англия. Ако ми предложи ръката си, няма да му откажа“.

Въпреки че любовните им отношения се охладили, през ноември 1978 година Чарлс все пак поканил Сара за 30-ия си рожден ден в Бъкингамския дворец. За голямо нейно учудване, Даяна също била поканена. Пепеляшка щяла да отиде на бала.

Даяна се забавлявала на това парти най-малкото защото влиянието на сестра й намалявало. И въпреки всичко и през ум не й минало, че принц Чарлс се интересувал от нея. Не смятала, че може да бъде на нивото на актрисата Сюзън Джордж, която го придружавала онази вечер. Във всеки случай животът изглеждал достатъчно приятен, за да мисли за стабилни приятелства. Била се върнала от училището в Швейцария с отчаяното желание да започне независим живот в Лондон. Родителите й обаче не били много ентусиазирани.

Даяна нямала необходимата квалификация, нямала особени умения, единствено я осенявала смътната представа, че иска да работи с деца. Макар да изглеждала обречена да се занимава с неквалифициран и нископлатен труд, не била изключение от правилото относно момичетата от нейната класа и произход. Аристократичните семейства по традиция инвестират повече усилия и мисъл в образованието на момчетата, отколкото на момичетата. Съществува неписано общо разпространено мнение, че след като формално завършат образованието си и изкарат курс по готварство или изящни изкуства, дъщерите ще се присъединят към своите добре възпитани приятелки на пазара за женитби. С началото на управлението на Кралицата този белег на лондонския сезон бил канализиран още повече с представянето на дебютантките в Бъкингамския дворец, последвано от серия балове. Всъщност родителите на Даяна се били запознали на един такъв бал през 1953 година, когато графиня Спенсър била избрана за дебютантка на годината.

Идеята за брак се въртяла много из главата на Даяна след завръщането от Швейцария. През април 1978 година сестра й Джейн я била поканила да стане главна шаферка на сватбата й с Робърт Фелоус, син на личния секретар на кралицата. И въпреки че родителите й не настоявали да се впуска в градене на кариера, се противопоставяли на желанието й да живее сама в Лондон. Както казвала директорката от швейцарското училище мадам Йерсин: „Тя е много малка за своите 16 години“. Майка й и баща й не смятали, че затвореното училищно всекидневие можело да й даде адекватна подготовка за живота в големия град. Внушавали й, че докато не навърши 18 години няма да има свой апартамент.

Била изпратена да живее във фермата на семейните приятели майор Джереми Уитейкър и съпругата му Филипа в Хампшър. Прекарала с тях три месеца, грижила се за дъщеря им Александра, готвела и чистила. И въпреки всичко нямала търпение да отиде в столицата и непрекъснато бомбардирала родителите си с писма, в които имало деликатни и не толкова деликатни молби. Най-накрая направили компромис. Майка й, й разрешила да се нанесе в апартамента на Кадъгън Скуеър, тъй като самата тя прекарвала по-голямата част от годината в Шотландия. Този апартамент щял да стане за Даяна истински дом. В началото живеела там със старата си съученичка Лора Грейг, която сега е една от нейните придворни дами, и със Софи Кимбъл, дъщеря на консерватора Маркъс Кимбъл.

За да се издържа, Даяна се включила в две трудови агенции и работила като чистачка и сервитьорка на частни приеми. Между уроците по кормуване (взела книжка на второто си явяване) гледала малките деца на приятелките на сестра си. А Сара често я канела на своите партита просто за бройка. Животът на Даяна в Лондон бил спокоен и почти светски. Не пушела, не пиела въобще, предпочитала да прекарва времето си в четене и гледане на телевизия, в посещения у приятели или вечери в скромни заведения. Шумните барове, вихрените сбирки и опушените кръчми не били по вкуса й. Дискотеката „Дай“ съществува само във въображението на автори с вкус към сензации. В действителност Даяна е самотник по душа и навици.

Прекарвала уикендите в провинцията, в Алторп с баща си, в имението на сестра си Джейн или на парти, организирано от някой от увеличаващия се кръг приятели. Приятелките й от Норфък и Уест Хийт Александра Лойд, Каролайн Хамънд, Тереза Моубрей и Мери-Ан Стюърт-Ричардсън живеели в Лондон и били ядрото на нейната компания.

През септември 1978 година, когато живеела с Каролайн в дома на родителите си в Норфък, я обхванало лошо предчувствие. Любезно я попитали за здравето на баща й и нейният отговор смутил присъстващите. Чула се да казва, че той „ще се срине“ по някакъв начин. „Ако почине, това ще стане незабавно, ако не — ще продължи да живее.“ На следващия ден позвънил телефонът. Даяна знаела, че е за баща й и наистина било така. Граф Спенсър бил припаднал в двора на Алторп след масивен кръвоизлив и откаран в болница. Събрала багажа си и се присъединила към сестрите и брат си в болницата.

Прогнозата на лекарите била мрачна. Не очаквали графът да изкара нощта. Според сина му Чарлс Рейн Спенсър се държала сухо. Той си спомня как казала на зет му: „Утре веднага ще се изнеса от Алторп“. Владичеството на Рейн изглеждало приключено. Два дни децата стояли в чакалнята на болницата, докато баща им се борел със смъртта. Когато лекарите казали, че има надежда да оживее, Рейн наела частна линейка и го откарала в Националната болница за нервни заболявания, където лежал няколко месеца в кома. Докато цялото семейство се изреждало да бди над графа, децата отблизо видели упоритата непоколебимост на своята мащеха. Тя се опитала да им попречи да посещават критично болния си баща. Сестрите били инструктирани да не ги пускат при него. Както Рейн казва тогава: „Аз съм победител, а хората забравят това в моменти на изпитания. В моя гръбнак има чиста стомана. Никой ме може да ме съсипе и никой нямаше да може да съсипе Джони, докато седя и го пазя. Някои от неговото семейство решиха да ме спрат, докато се опитвах да му прелея от моите жизнени сили“.

В тези критични месеци чувствата на неприязън между Рейн и децата прекипели в серия злобни скандали. Желязо имало и в душите на Спенсърови и дългите болнични коридори ехтели от думите на графинята и страшната Сара Спенсър, които съскали една срещу друга като озлобени гъски.

През ноември състоянието на граф Спенсър отново се влошило и бил преместен в болницата Бромптън в Саут Кенсингтън. Отново животът му бил на косъм. И докато лекарите били песимисти, волята на Рейн спечелила. Чула за някакво немско лекарство, наречено аслоцилин, за което мислела, че ще помогне, и направила всичко възможно, за да го достави. Вълшебният лек бил намерен и направил чудото. Един следобед, докато Рейн бдяла, на фона на „Мадам Бътерфлай“, графът отворил очи и „се завърнал“. През януари 1979 година, когато най-сетне го изписали от болницата, двамата се настанили в хотел „Дорчестър“ в Лондон за едномесечна рехабилитация.

През цялото това време семейството било под огромно напрежение. Сара, която живеела близо до болницата Бробмптън, редовно посещавала баща си, макар че враждебността на Рейн усложнявала ситуацията. Когато я нямало, сестрите позволявали на Даяна и Джейн да го видят, но тъй като идвал за кратко в съзнание, графът не осъзнавал присъствието на децата си. Дори когато бил буден, тръбичката, вкарана в гърлото му, означавала, че не може да говори. Както си спомня Даяна: „Той не можеше да попита къде са децата му. Само един Господ знае какво си е мислил, тъй като никой не му казваше“.

Разбираемо е, че Даяна не можела да се съсредоточи върху готварския курс, в който се била записала няколко дни преди баща й да получи удара. Три месеца ходела с метрото в дома на Елизабет Ръсел в Уимбълдън, където от незапомнени времена тя обучавала дъщерите на рицари, херцози и графове в магията на сосовете, суфлетата и сладкишите. Даяна се била записала по настояване на родителите си и въпреки че това не й било особено забавно, изглеждало по-добре, отколкото да седи пред пишеща машина. Често пъти лакомията й вземала връх и тя била порицавана, че топи пръст в сосовете. Завършила курса с няколко килограма отгоре и с диплома.

Докато граф Спенсър възстановявал здравето си, майката се заловила с кариерата на дъщеря си. Тя писала на госпожица Бети Вакани — легендарната балерина, която била обучила три поколения деца от двора, и я попитала дали има свободно място за още една ученичка. Място имало, Даяна преминала успешно през интервюто и започнала да взема уроци по балет в танцовото студио на Вакани на Бромптън Роуд. Отново това продължило само три месеца, но този път не по вина на Даяна.

През март приятелката й Мери-Ан Стюърт-Ричардсън я поканила на ски с цялото й семейство във френските Алпи. Даяна паднала на пистата и скъсала сухожилията на левия си глезен. Три месеца стояла в гипс, докато бавно зараствали. Това сложило край на желанието да стане учителка по танци.

Въпреки нещастния случай, Даяна си спомня пътуването до Вал Кларе като една от най-приятните и безгрижни ваканции в живота си. Тъкмо там срещнала повече от хората, които й станали верни и истински приятели. Когато се присъединила към семейство Стюърт-Ричардсън, те все още не били преживели една семейна трагедия. И тъй като не се чувствала добре сред тях, Даяна приела поканата на Саймън Бери — син на богат търговец на вина — да се присъедини към партито в тяхната вила.

Бери бил там заедно с трима стари съученици от Итън: Джеймс Болтън, Алекс Лил и Кристиън дьо Лотбиниер. Даяна участвала в боя с възглавници и в изпълнението на сатирични песни. Спяла на дивана в дневната, въпреки че не си доспивала. Често пъти студентът по медицина Джеймс Колхърст нахлувал рано сутрин във вилата и пускал силно известната реч на Мартин Лутър Кинг „Сънувах сън…“.

Адам Ръсел, правнукът на бившия министър-председател Станли Болдуин, сега фермер в Дорсет, не се впечатлил от Даяна, когато я видял за пръв път. Той си спомня: „Пристигайки, направи някакъв груб коментар и се разхили. Помислих си: О, боже, как само се хили, помощ! Но като се изключи това, тя бе доста спокойна. Липсваше й самочувствие, а трябваше да има много.“ Когато и той пострадал, си правили компания и по време на разговорите Адам прозрял замислената, тъжна страна от нейния характер. „Изглежда щастлива на повърхността, но всъщност е дълбоко засегната от развода на родителите си.“

Сестра й Сара, която тогава работела за един от водещите агенти по недвижимо имущество Савилс, разбрала кой ще стане след време най-известният адрес във Великобритания. На улица „Коулхърн Корт“ 60 се намирал апартаментът с три спални, който Даяна получила като подарък за своето пълнолетие. През юли 1979 година се нанесла в апартамента за 50 000 лири стерлинги и веднага се заела с обзавеждането на стаите в уютен, непредвзет стил. Белите стени били оцветени в пастелни тонове, дневната станала бледожълта, а банята яркочервена. Даяна обещала на приятелката си Каролин Бартоломю една стая и удържала на думата си. Софи Кимбъл и Филипа Коукър поживели известно време при нея, но през август дошла Ан Болтън, която също работела в Савилс, както и Вирджиния Питмън — най-старият член от квартета. Трите момичета били постоянно с Даяна по време на любовта й с Чарлс.

Сега смята, че това са били най-щастливите дни в живота й. По младежки невинни, неусложнени и най-вече забавни. „Там съм умирала от смях“ — казва тя и единственото мрачно събитие било, че някой влязъл в апартамента и откраднал почти всичките й бижута. Като хазяйка вземала от другите момичета по 18 лири наем на седмица и организирала графика за чистене. Разбира се, тя обитавала най-голямата стая с двойно легло. За да не се забравя нейният статус, на вратата й пишело „Върховно маце“. Каролин си спомня: „Винаги беше с гумени ръкавици, когато чистеше. Но това си беше неин дом, а когато е твой, ти неизменно си много горда с него“.

Поне не е трябвало да се тревожи за купчини неизмити чинии и чаши. Момичетата рядко готвели, въпреки че Даяна и Вирджиния били завършили специални курсове по готварство. Двата специалитета на Даяна били шоколадови руладини и руски борш, които приятелките й я карали да приготвя и да им носи в стаите. Често момичетата излапвали руладините, преди да напуснат „Коулхърн Корт“. Иначе ядели шоколади и зърнени храни. „Бяхме забележително дебели“ — отбелязва Каролин.

Гордата домакиня се грижела и за кариерата си. Малко след като се пренесла в апартамента, си намерила работа, която много й допадала. Няколко следобеда в седмицата ходела в една детска градина, ръководена от Виктория Уилсън и Кей Сет-Смит. Учила децата да рисуват, да танцуват, играела с тях. Виктория и Кей били толкова изненадани от нейния контакт с децата, че я помолили да идва и сутрините. Във вторник и четвъртък се грижела за Патрик Робинсън, син на американски петролен магнат — работа, която обожавала.

Все още имало празноти в работната й седмица, които сестра й Сара се заела да запълни. Тя я наела за чистачка в къщата си на Елм Парк Лейн в Челси. Съквартирантката на Сара Лусинда Крейг-Харви си спомня: „Даяна я обожаваше, а Сара се отнасяше с нея като с парцал. Казваше ми да не се притеснявам и да карам Даяна да мие чиниите и т.н.“. Даяна, която чистела с прахосмукачка, бършела прах, перяла и гладила, получавала по една лира на час и била посвоему доволна от труда си. Когато се сгодила за принц Чарлс, отвърнала на поздравленията на Лусинда с писмо, в което си спомняла работата си на чистачка: „Отминаха дните на парцалите. О, скъпа, дали някога ще ги видя пак?“.

Тя бягала от проницателния поглед на сестра си и се връщала в апартамента си. Това вероятно е било за добро, тъй като веселите, но доста наивни подигравки, в които сестра й се впускала, може и да не са й харесвали. Даяна и Каролин често прекарвали вечерите си, като звънели на хора с тъпи имена, взети от телефонния указател. Друго любимо занимание било да планират нападения в апартаментите на свои приятели или кражби на колите им. Каролин си спомня: „Често обикаляхме нощем с колата из Лондон и осъществявахме замислените си операции с «метрото» на Даяна“.

Тези, които по някакъв начин обиждали момичетата, си плащали с лихва. На вратите им звънели посред нощ, телефоните им тревожно ги разбуждали рано сутрин, ключалките на колите им били облепяни със скоч. Веднъж Джеймс Гилби, който работел в компания за коли под наем, намерил подарената му „Алфа Ромео“ покрита със смес от яйца и брашно, която се била стегнала като бетон. По някаква причина той бил подвел Даяна на една среща и тя и Каролин си отмъстили.

Това била само едната страна. Веднъж Джеймс Колхърст и Адам Ръсел тайно закрепили две табели на предната и задната част на колата на Даяна. Тя успяла да ги махне, но докато карала през града, я следвала какофонията от завързани на бронята консервени кутии. Отново яйцата и брашното били използвани за вдъхновено отмъщение.

Тези невинни и абсолютно неизискани забавления продължили през цялото време на любовната връзка на Даяна с принц Чарлс. Разбира се, парадът от млади мъже, които канели младите дами на чай и разговори или ги извеждали вечерно време, бил безкраен. Придружителите, които тя познавала от ски ваканциите или от други места, били завършили най-вече Итън. Хари Хърбърт, графът на Карнарвън, Джеймс Боуи, художникът Маркъс Мей и художникът Рори Скот често се отбивали заедно с Адам Ръсел, Саймън Бери и Джеймс Колхърст. „Ние бяхме просто приятели“ — спомня си Саймън Бери.

Мъжете в живота на Даяна били открити, добре възпитани, сериозни, непретенциозни и добри компаньони. „Даяна никога не е залитала по неподходящи мъже“ — казва Рори Скот. Ако били в униформа или пък отхвърлени от Сара — толкова по-добре. Тя съжалявала пренебрегнатите от сестра си младежи и често се опитвала — неуспешно — да ги накара да я поканят някъде.

Перяла дрехите на един от бившите приятели на Сара Уилям ван Щраубензее, гладела ризите на Рори Скот и редовно прекарвала уикендите във фермата на родителите му близо до Петуърт. Продължила да се грижи за гардероба му и по време на връзката си с Чарлс, дори веднъж занесла цяла камара изпрани и изгладени ризи на задния вход на двореца Сейнт Джеймс, където той, за да избегне пресата, я чакал. Джеймс Боуи бил друг военен, който я водел на ресторанти и на театър. А Саймън Бери и Адам Ръсел тя посещавала в къщата им под наем, където живеели, докато били студенти в Оксфорд.

Имала много приятели, но с никого не станали любовници. Чувството за съдбовност, което Даяна усещала от ранна възраст, оформило, макар и несъзнателно, връзките й с другия пол. „Знаех, че трябва да се пазя за това, което идва.“

Както твърди Каролин: „Не съм ужасно вярваща, но наистина вярвам, че трябваше да прави това, което прави, и да вярва в него. Тя бе обвита в онзи златен ореол, който спираше мъжете да отиват по-далеч и независимо дали са искали или не — това не стана. Тя някак си бе предпазвана от идеалното прозрение“.

Това качество са забелязвали и приятелите й. Роси Скот дяволито казва: „Даяна бе много привлекателна сексуално и що се отнася до мен, нашата връзка не бе платонична, но си остана такава. Винаги бе някак по-високо и чувствах, че у нея има много неща, които никога няма да узная“.

През лятото на 1979 година друг приятел, Адам Ръсел, завършил Оксфорд и решил да прекара една година в пътешествия. Той не споменал, че се надява връзката между Даяна и него да продължи и да се задълбочи, след като се върне. Когато след година си дошъл у дома, било твърде късно. Приятел му казал: „Имаш само един съперник — Уелският принц“.

През тази зима звездата на Даяна започнала да се движи в орбитата на кралското семейство. По Коледа получила неочаквана покана за парти в Сандрингам с лов през един февруарски уикенд. Лусинда Крейг Харви, известна на всичките си приятели като Берил, си спомня вълнението на Даяна и иронията на последвалия разговор. Говорили за уикенда, докато Даяна, вечно в ролята на Пепеляшка, миела кухненския под. Даяна казала: „Знаеш ли, отивам на лов в Сандрингам“. Лусинда отговорила: „Божичко, сигурно ти ще бъдеш следващата кралица на Англия!“. Докато изцеждала един парцал, с който търкала пода, Даяна се пошегувала: „Берил, съмнявам се. Виждаш ли ме да се надувам наоколо в кожени ръкавици и дълга рокля?“.

Докато животът на Даяна поемал в нова посока, сестра й Сара била в криза. Тя и Нийл Маккоркъдейл били отложили ненадейно сватбата си, планирана за края на февруари. Съвсем в Спенсъров стил — това наистина не е семейство на малодушни — имало размяна на лоши думи и писма между заинтересованите страни. Докато Сара се опитвала да оправи тази бъркотия — оженила се през май 1980 година в църквата Сейнт Мери край Алторп — Даяна се забавлявала. Най-сетне щяла да бъде в общество на „големи“, както самата казва. Поради това, а не заради близостта с принц Чарлс се вълнувала от уикенда в Сандрингам. Все още изпитвала страхопочитание към него, като чувствата й на уважение били стоплени от дълбоките симпатии към принца, чийто „почетен дядо“ граф Маунтбатън бил убит от ИРА само преди шест месеца. И докато търкала пода в апартамента на сестра си, тази аристократка Пепеляшка трябвало да се ощипе, за да повярва, че въпросният уикенд не е просто сън. Каквото и да й казвал гласът на интуицията относно съдбата, разумът й повелявал, че принцът вече има голям брой потенциални партии. Даяна пътувала до Сандрингам с лейди Аманда Начбул, внучка на убития лорд Маунтбатън, който усилено я пробутвал не само на принц Чарлс, но и на цялото кралско семейство.

Макар коментаторите да не я смятали за сериозна кандидатка, онези, които работели непосредствено с принца и наблюдавали отблизо машинациите на Маунтбатън, изразявали убеждението, че женитбата му с Аманда на практика предстояли. Само един поглед към дневника на принц Чарлс за 1979 година показва колко често, отивайки на лов и риболов през уикендите, отсядал в Бродлъндс — фамилното имение на Маунтбатън. Аманда била често негова компаньонка и според сътрудниците му само разкритията за една нейна връзка с дипломат осуетили задълбочаването на връзката. След убийството на графа през 1979 година приятелството на принц Чарлс и Аманда Маунтбатън продължило и докато тя се опитвала да се възстанови след загубата, той прекарал няколко уикенда в нейна компания.

Докато на Аманда можело да се гледа като на „официалната кандидатка“, чието възпитание и произход я правели напълно приемлива в двора, принцът имал бурна връзка с Ана Уолъс, дъщеря на шотландски земевладелец. С нея се срещнал по време на лов за лисици през ноември 1979 година. Ана е последната от дългата поредица приятелки, които се появили на неговия романтичен хоризонт. Но избухлива, своенравна и импулсивна по темперамент, Ана не била подходяща за строгите навици на кралското величие.

Връзката им станала толкова сериозна, че той й предложил да се оженят. Говори се, че му отказала, но това почти не променило неговата пламенност. През май журналисти ги открили да лежат на едно одеяло край река Дий в имението на кралицата в Балморал. Принцът побеснял от натрапничеството в интимния му живот и накарал приятеля си лорд Трайън, който също бил на пикника, да се обърне с непристойна дума към журналистите.

Краят на тази връзка през юни бил също толкова бурен. Ана горчиво се оплакала, когато на един бал в замъка Уиндзор по случай 80-годишнината на кралицата Майка била на практика изоставена от принца. Чули я разярено да казва: „Никога не ме пренебрегвай така. Никой не се е отнасял толкова лошо с мен през целия ми живот. И никой не се държи така с мен. Няма да се държиш така и ти“. При следващото им появяване на обществено място се държал по същия начин и тя с нарастващ гняв гледала с какво отдаване Чарлс танцува с Камила Паркър-Боулс на бала в Стоуел Парк, в имението на лорд Вестей. Накрая, ядосана и унижена от тази публична подигравка, Ана взела на заем колата на лейди Вестей и подкарала в нощта. Само след месец се оженила за Джони Хескет, по-малкия брат на лорд Хескет.

Обръщайки се назад, е доста съблазнително да попитаме дали гневът й е бил насочен към принца или към жената, която го държала в плен — Камила Паркър-Боулс. Ако е имал сериозно намерение да се ожени за Ана, то тогава тя би трябвало да знае за приятелството му с тази жена. Като Даяна би открила, че Камила проучва приятелките на Чарлс не толкова, за да оцени възможно ли е да станат кралски особи, колкото да види представляват ли заплаха за нейната връзка с принца.

Ана може би се е уморила да свири втора цигулка в развлеченията на Чарлс. По време на ергенските години, както и по време на брака, партньорките му просто са се вписвали в неговия стил на живот. Били са заинтересовани наблюдатели на играта му на поло, на риболова или лова на лисици. Когато ги водел на вечеря, отивали в апартамента му в Бъкингамския дворец, а не обратното. Служителите на принца ангажирали ложи в операта и дори не забравяли да изпратят цветя на придружителките му. Неговото поведение, както преди 100 години отбелязва викторианският конституционалист Уолтър Бейджхот, е прерогатив на принцовете. Ето какво пише той: „Светът в най-славния му вид е това, което е най-привлекателно, най-съблазнително, винаги е било и винаги ще бъде предлагано на настоящия уелски принц. Не е рационално да се очакват най-върховни добродетели там, където изкушението се поднася в най-изтънчената му форма в най-неустойчивата възраст на човешкия живот“.

През лятото на 1980 година принц Чарлс е мъж с установени навици и точно разграфено всекидневие. Бивш член на домакинството, който коментира срутването на брака му, искрено вярва, че ако е имал право на избор, Чарлс би останал ерген: „Много е тъжно, наистина. Той никога нямаше да се ожени, защото беше щастлив като ерген. Ако рибарските му такъми бяха готови, понитата му за поло оседлани, и петте лири за църквата приготвени, бе напълно доволен. Беше много забавно. Човек можеше да го събуди в шест часа сутринта и да му каже «сър, всичко е готово за тръгване» и той веднага тръгваше“. Приятелството му с Камила Паркър-Боулс, която с желание се приспособявала към разписанието, идеално се вписвало в начина му на живот.

За нещастие, освен привилегии титлата на Чарлс носела и задължения. Негов дълг бил да се ожени и да осигури наследник за трона. Това било предмет на разговорите, които граф Маунтбатън и кралицата водели безкрайно, докато пиели следобедния си чай в Бъкингамския дворец, а принц Филип давал да се разбере, че става нетърпелив от безотговорното отношение на сина си към брака. Духът на уиндзорския херцог витаел из умовете на семейството, което знаело, че колкото повече остарява, толкова по-трудно ще намери булка, която да бъде девствена, аристократка и протестантка.

Търсенето на съпруга се било превърнало в национално развлечение. Принцът, тогава 33-годишен, предизвикал съдбата, след като заявил, че 30 години са подходяща възраст човек да създаде семейство. Той публично признавал, че му е трудно да си намери съпруга. „Бракът е далеч по-важна работа от влюбването. Мисля, че човек трябва да го възприема като нещо, което е в същината си въпрос на взаимна любов и уважение… Най-вече трябва да сте добри приятели, а любовта, сигурен съм, ще се появи в резултат на приятелството. Аз имам особеното задължение да направя правилния избор. Последното нещо, на което ще се зарадвам, е вероятен развод.“

По друг повод казал, че бракът е партньорство, в което една жена не просто ще се омъжи за него, тя ще се омъжи за определен начин на живот. Заявил: „Ако решавам с кого ще живея през следващите 50 години — това е последното решение, при което бих искал главата ми да бъде управлявана от сърцето“. Така че в неговите очи бракът бил най-вече освобождаване от задължението към семейството и нацията — задача, която ставала много по-трудна поради неотменимата природа на договора. В прагматичното търсене на партньорка заради ролята на любовта и щастието било отредено второстепенно място.

Срещата, която щяла да поведе принц Чарлс и лейди Даяна по пътя към катедралата Сейнт Пол в Лондон, станала през юли 1980 година в дома на главнокомандващия Робърт дьо Пас, приятел на принц Филип. Даяна била поканена в Петуърт от неговия син Филип.

През уикенда отишла в близкия парк Каудрей да гледа как принцът играе поло. След края на играта малката компания се върнала обратно в Петуърт за пикник край дома на Дьо Пас. Даяна била настанена върху бала слама до Чарлс и след обичайните реплики разговорът се пренесъл върху смъртта на граф Маунтбатън и погребението му в абатството Уестминстър. Даяна му казала: „Вие изглеждахте толкова тъжен на погребението. Това бе най-трагичното нещо, което съм виждала. Болеше ме сърцето, като Ви наблюдавах. И си помислих: не е честно, Вие сте самотен, трябва да има някой, който да се грижи за Вас“.

Думите й докоснали сърцето му. Чарлс я видял с други очи и изведнъж, както разказала на приятелки, се оказала обгърната от ентусиазираното му внимание. Даяна била поласкана и объркана от страстта, която събудила у дванадесет години по-възрастния от нея мъж. Бъбрили до късно вечерта. Принцът имал важна работа в двореца и я помолил да пътува на следващия ден с него до Лондон. Отказала под претекст, че би било невъзпитано спрямо домакините.

От този момент обаче връзката им започнала да се задълбочава. Съквартирантката на Даяна Каролин си спомня: „Принц Чарлс тихо излизаше на сцената. А тя със сигурност бе запазила в сърцето си специално място за него“. Принцът я поканил на една от любимите й творби — „Реквием“ от Верди — в Роял Албърт Хол. Придружила ги бабата на Даяна лейди Фърмой и на връщане се отбили в апартамента на Чарлс в Бъкингамския дворец за студена вечеря. Бележката, която оставил до своя камериер, покойния Стивън Бери, е типична по отношение на подробното планиране на всяка кралска среща. На нея пишел: „Моля, позвънете на капитан Антъни Аскуит, преди да тръгне на стрелба и му кажете, че съм поканил лейди Даяна Спенсър (внучката на лейди Фърмой) да дойде с мен в Албърт Хол и на вечеря след това в Бъкингамския дворец в неделя вечерта. Моля Ви да го попитате дали това може да се уреди, а тя ще пристигне в Албърт Хол с баба си. Ако може, помолете го да позвъни по обед, когато ще бъдем вкъщи. Ч.“. (Вкъщи означава Бъкингамския дворец.)

Проблемът бил в това, че вероятно поканата е дошла твърде късно, тъй като Каролин си спомня: „Аз се прибрах към 6 часа и Даяна ме започна: бързо, бързо, трябва след 20 минути да се срещна с Чарлс. Това бяха най-забавните ни 20 минути. Измихме косата, изсушихме я, търсихме роклята, намерихме я. Свършихме точно за 20 минути. Но искам да кажа, как посмя да я покани толкова късно?“.

Едва ли Даяна е възвърнала равновесието си, когато Чарлс й предложил да го придружава на кралската яхта „Британия“. Яхтата, която е най-старият кораб в кралската флота, често може да бъде забелязана по време на августовската регата, когато принц Филип е домакин на парти, на което обикновено са канени роднините му от Германия.

През този уикенд на Даяна правили компания лейди Сара Армстронг-Джоунс, дъщерята на принцеса Маргарет и Сюзън Дептфорд, която по-късно станала втората жена на майор Роналд Фъргюсън. Даяна карала водни ски, а принц Чарлс сърф. Приказките, че с леко сърце го бутнала от сърфа във водата, не звучат правдоподобно за Даяна, която изпитвала страхопочитание към него. В действителност се чувствала доста уплашена от атмосферата на борда на кралската яхта. Не само защото приятелите му били доста по-възрастни, но и защото сякаш предугаждали стратегията на принца спрямо нея. Даяна ги намирала твърде приятелски настроени и твърде осведомени. „Те бяха непрекъснато върху мен, като някакъв лош обрив“ — казала на приятелките си. За момиче, което обича да държи нещата в ръцете си, всичко това било твърде объркващо.

Нямала много време да размишлява върху намеренията на принц Чарлс, тъй като вече я бил поканил в Балморал за уикенда. Планинският замък на кралицата е всъщност бившето фамилно седалище на Уиндзорите. Откакто кралица Виктория купила имението през 1848 година, то било на особена почит в кралската фамилия. Странностите и неясните фамилни традиции обаче, натрупани през годините, могат да уплашат новодошлия. „Не сядайте там“, казват в хор на нещастния гост, проявил глупостта да седне на стол в дневната, където за последен път е седяла кралица Виктория. Онези, които извършат успешно навигацията през това социално минно поле, известно като „Балморалски тест“, биват приети в кралското семейство, а провалилите се изчезват от кралското благоволение с бързината, с която мъглите в Хайландските планини се появяват и разсейват.

Затова перспективата да гостува в Балморал не излизала от ума на Даяна. Ужасена, тя отчаяно искала да се държи по подобаващ начин. За щастие, вместо да отседне в голямата къща, успяла да отиде при сестра си Джейн и съпруга й Робърт, който като член на кралското семейство се радвал на благоволението да разполага с отделна къща в имението. Принц Чарлс й звънял всеки ден, предлагал й да отидат на разходка или на пикник.

Това били няколко „чудесни“ дни. Докато проблясването на бинокъл от другия бряг на река Дий един ден не развалило идилията. Бинокълът бил на кралския журналист Джеймс Уитейкър, който забелязал принца да лови риба в реката. Даяна веднага казала на Чарлс, че ще изчезне и докато той продължавал риболова, се скрила зад едно дърво, чакайки половин час с надеждата, че журналистите ще си отидат. Доста изобретателно тя използвала огледалцето от пудрата си, за да наблюдава тройката Джеймс Уитейкър и двамата фотографи Кен Ленъкс и Артър Едуардс, които се опитвали да я заснемат. Осуетила опитите им, като спокойно излязла от скривалището си и тръгнала между боровете право към тях с добре увита в шал глава и барета. Така попречила на най-добрите журналисти от Флийт стрийт да установят самоличността й.

Те обаче скоро подушили следата и с това личният й живот свършил. Репортерите чакали денонощно пред вратата на апартамента й, а фотографите се барикадирали пред детската градина, където работела. Веднъж се съгласила да позира за снимки, при условие че след това я оставят на мира. За нещастие, по време на снимките светлината била зад нея, памучната й пола излязла като прозрачна и краката й били показани на цял свят. „Знаех, че краката ти са хубави, но нямах представа, че са толкова ефектни — коментирал принцът. — И наистина ли трябваше да ги показваш на всички?“.

Докато принцът можел да си позволи да се забавлява, Даяна бързо откривала цената на романтичната си история с кралското величие. Телефонирали й рано сутрин за интервюта, а тя не смеела да изключи телефона си, за да не би някой от семейството й да се разболее през нощта. Всеки път, когато излизала с изисканото си „метро“, някой от пресата я следял. Даяна обаче никога не губела присъствие на духа и давала любезни, но необвързващи отговори на безкрайните въпроси за чувствата й към принца. Обещаващата й усмивка, обаятелните й маниери и безупречното й поведение много скоро я направили любимка на обществеността. Нейната съквартирантка Каролин казва: „Тя играеше много точно. По никакъв начин не се издаде пред пресата, защото тъкмо това съсипа шансовете на сестра й. Даяна осъзнаваше, че ако трябва да се гради нещо специално, то трябваше да стане без натиска на пресата“.

Въпреки всичко, постоянният стрес поставял на изпитание нейната възможност да издържи. Затворена в апартамента, можела да разкрие чувствата си: „Плачех като дете между четирите стени, просто не можех да се справя“. Принц Чарлс никога не предлагал помощта си. И когато веднъж в отчаянието си се свързала с пресслужбата на Бъкингамския дворец, оттам й казали да се оправя сама. Докато си измивали ръцете от каквото и да било обвързване, Даяна се осланяла на вътрешните си сили и инстинктивния си стремеж да оцелее.

Нещата ставали по-лоши от факта, че принц Чарлс изглеждал по-малко загрижен за нейните затруднения, отколкото за проблемите на приятелката си Камила Паркър-Боулс. По телефона той често със съчувствие й говорел за неприятните преживявания на Камила, пред чийто дом дебнели трима или четирима журналисти. Даяна хапела устни и нищо не казвала, не споменавала за постоянната обсада, при която живеела. Мислела, че не трябва да прави това, за да не бъде в тежест на мъжа, когото обича.

С развитието на отношенията им започнала да храни съмнения относно новата си приятелка Камила Паркър-Боулс. Тя, изглежда, знаела всичко, което Даяна и Чарлс си говорели по време на редките си срещи насаме и давала изобилие от съвети как най-добре може човек да се оправи с принца. Всичко било много странно. Дори Даяна — абсолютно начинаеща в правилата на любовта — започвала да подозира, че това не е начинът, по който повечето мъже водят любовните си дела. Поначало тя и принцът никога не оставали насаме. При първото й гостуване в Балморал семейство Паркър-Боулс били сред най-важните гости. Като я канил на вечеря в Бъкингамския дворец, семейство Палмър-Томпкинсън били също там.

На 24 октомври 1980 година, когато Даяна отишла в Лъдлоу, за да гледа конните състезания за аматьори, в които принц Чарлс участвал със своя кон Алибар, прекарали уикенда заедно със семейство Паркър-Боулс. На другия ден той и Андрю Паркър-Боулс отишли на лов, а Камила и Даяна сутринта били заедно.

През уикенда Чарлс показал на Даяна Хайгроув — домът в Глостъшир, разположен на 353 акра земя, който бил купил през юли, когато започнал да я ухажва. Като я развеждал из къщата с осем спални, я помолил да организира вътрешното обзавеждане. Той харесвал нейния вкус, а тя усетила това като „много неподходящо предложение“, тъй като дори не били сгодени.

Затова много се разтревожила, когато прочела на първа страница във вестник „Сънди мирър“, че на 5 ноември напуснала Лондон за тайна среща с принца в кралския влак. В този случай Бъкингамския дворец й се притекъл на помощ. Кралицата оторизирала секретаря по въпросите на печата да изиска оттегляне на материала. Последвала размяна на писма, които главният редактор публикувал в същия ден, когато принц Чарлс отпътувал за Индия и Непал на официално посещение. Даяна настоявала, че е била в апартамента си, тъй като била изтощена след късна вечеря в хотел „Риц“, където тя и Чарлс участвали в партито по случай 50-ия рожден ден на принцеса Маргарет. „Всичко се обърка, не съм толкова отегчена, колкото нещастна“ — споделила със своя съседка — журналистка.

Майката на Даяна Франсис Шанд Кид също се намесила в свадата на страната на дъщеря си. В началото на декември написала писмо до вестник „Таймс“, в което се оплаквала по повод лъжите и преследването, на което била подложена Даяна, откакто любовта й с принца станала обществено достояние.

„Бих ли могла да запитам редакторите от Флийт стрийт дали в изпълнение на професионалните си задължения те считат за необходимо и справедливо да тормозят всекидневно дъщеря ми — от зори до мрак? Честно ли е да се отнасяме към едно човешко същество по този начин, независимо от обстоятелствата?“ Въпреки че това писмо накарало 60 парламентаристи да изготвят предложение за „осъждане на начина, по който лейди Даяна Спенсър е била преследвана от пресата“ и довело до среща на главните редактори с комисията по печата към парламента, обсадата на „Коулхърн Корт“ продължила.

Зимната крепост на кралското семейство Сандрингам също била заобиколена от пресата. Замъкът Уиндзор, пазен от полицията, секретарите по печата и безкрайните поля частна собственост, не давал необходимото спокойствие. Кралицата викала на тълпата писачи: „Защо не се махнете оттук?“, а принц Чарлс се заяждал: „Много щастлива Нова година, а за вашите главни редактори дано да е особено гадна!“. Говори се, че принц Едуард дори изстрелял един куршум над главата на фотограф от вестник „Дейли мирър“.

В Лондон обсаденият гарнизон успявал да надхитри врага, когато било необходимо. Веднъж, когато Даяна трябвало да отиде с принца в Бродлъндс, пуснала с чаршаф куфара си от кухненския прозорец на улицата, за да избегне чакащите долу пресхрътки. В друг случай се покатерила по кофите за боклук и излязла от един магазин през пожарната стълба, а в трети заедно с Каролин изоставили нейната кола и се метнали на един автобус. Когато автобусът попаднал в задръстване, скочили и избягали.

Организирали дори система, при която Каролин подкарвала колата на Даяна, за да заблуди пресата, а после Даяна излизала и отивала в друга посока. Дори баба й лейди Фърмой се включила в надхитряваното. След като Даяна прекарала Коледа на 1980 година в Алторп, се върнала в Лондон, за да празнува Нова година с приятелките си. На следващия ден тръгнала към Сандрингам, но първо оставила своето „метро“ в Кенсингтънския дворец. Там взела колата на баба си и така объркала господата от печата.

Докато истеричната и неуморима преса тласкала Даяна и Чарлс към олтара. Даяна трябвало да се опита да сложи в ред мислите и чувствата си към принца на Уелс. Не било лесно. Преди това не била имала приятел и нямала база за сравнение, за да прецени поведението му. По време на чудатото ухажване била негово послушно кученце, което пристигало, когато й свирне. А той очаквал точно това. Като принц на Уелс бил свикнал да бъде център на вниманието, ласкателствата и високите оценки. Той я наричал Даяна, тя „сър“.

Чарлс събуждал майчинските инстинкти в нея. Когато се върнела от среща, била преизпълнена от симпатия и съчувствие към него, като мърморела неща от рода на „карат го да работи прекалено много“ или „ужасяващ е начинът, по който го пришпорват“. В нейните очи той бил тъжен и самотен, нуждаещ се от грижи мъж. И тя била безнадеждно, до крайност и сляпо влюбена в него. Той бил мъжът, с когото искала да бъде до края на живота си и била готова на всичко, за да го спечели. Даяна редовно молела приятелките си за съвет как да се държи. Както казва Каролин: „Това бе най-нормалното нещо, което става между приятелки. Някои неща не могат да се кажат, но някои съвети бяха от рода на «не забравяй да направиш това или онова»“. В общи линии бе нещо като игра.

Обляна в нежната топлина на първата любов. Даяна била обземана и от съмнения. Най-изненадващо, именно баба й лейди Фърмой, която била придворна дама на кралицата Майка, изразила едно от първите мнения: да бъде предпазлива. Тя била далеч от това, да дирижира връзката, както мнозина подозирали. Обяснила на Даяна трудностите в живота в кралското семейство. „Трябва да разбереш, че тяхното чувство за хумор и начинът им на живот са съвсем различни. Мисля, че това няма да ти допадне.“

Даяна се безпокояла от други неща. Кликата от приятели низкопоклонници, много от които на средна възраст, били прекалено раболепни и почтителни. Тя инстинктивно усещала, че това внимание не било за доброто на Чарлс. А и вечно присъстващата г-жа Паркър-Боулс, изглежда, знаела всичко, което щели да правят още преди да са го направили. По време на ухажването Даяна го разпитвала за предишните му приятелки. Принцът направо й казал, че били омъжени жени, тъй като според него били „безопасни“, имали си съпрузи, за които да мислят. И все пак преданото поведение на Чарлс, когато били заедно, карало Даяна истински да вярва, че той я обича, и в същото време не можел да не я учудва фактът, че в продължение на една година бил ангажиран с три връзки — с Ана Уолъс, Аманда Начбул и със самата нея, и всяка от тези връзки можела да завърши с брак.

Съмненията й изчезнали след един телефонен разговор с принца. Той се обадил от Клостерс, Швейцария, където бил на ски. Казал, че като се върне, имал да я пита нещо важно. Интуицията й подсказвала какво ще бъде това нещо и същата нощ говорила до късно с приятелките си какво да прави. Била влюбена, смятала, че и той е влюбен и въпреки всичко изразявала загриженост от присъствието и на друга жена.

Чарлс се върнал в Англия на 3 февруари 1981 година в добра спортна форма и с тен. Бил уредил да се видят с Даяна в петък, на 6 февруари, в замъка Уиндзор. Там принцът на Уелс официално поискал ръката на лейди Даяна Спенсър.

Предложението направил късно вечерта в детската стая на Уиндзор. Казал й колко много му липсвала, докато бил на ски, и после просто й предложил да се оженят. Най-напред тя се отнесла лекомислено към предложението му и се разхилила. Принцът бил страшно сериозен и наблегнал на важността на своето предложение, като й казал, че един ден ще стане кралица. Макар и някакъв глас дълбоко в нея да й нашепвал, че никога няма да стане кралица, и че ще има труден живот, усетила, че приема предложението и се чула многократно да казва, че много го обича. „Каквото и да означава любовта“ — отвърнал той — фраза, която отново използвал в интервютата по случай официалния им годеж.

Той я оставил и отишъл да информира кралицата, която била в Сандрингам, за щастливата развръзка. Междувременно Даяна размишлявала върху съдбата си, върху перспективата. Не само безусловната й любов към Чарлс, но и нейното чувство за отговорност и дълбокото й желание да изиграе полезна роля в живота, били фактори за съдбоносното й решение.

Когато късно през нощта се върнала в апартамента си, приятелките й били нетърпеливи да научат новините. Даяна се тръшнала на леглото и обявила: „Познайте какво стана!“. Те извикали в хор: „Направи ти предложение!“, на което отвърнала: „Да, направи го, а аз казах «да!».“ След поздравленията, прегръдките, целувките и сълзите, отворили бутилка шампанско.

Даяна казала на родителите си на следващия ден. Те, разбира се, били развълнувани, но когато съобщила на брат си за сватбените си планове, той отвърнал: „За кого?“. Спомня си, че „когато пристигнах при нея, тя бе абсолютно щастлива, направо грееше. Спомням си, че бе в истински екстаз“. Дали не е чувствал тогава, че сестра му е влюбена в ролята, а не в човека? „От бойното кръщение, което бе получила чрез пресата, Даяна знаеше, че може и с тази роля да се справи. Изглеждаше щастлива като никога преди. Това бе истинско, защото човек с нечестни мотиви не би могъл да изглежда толкова щастлив. Не бе щастието на човек, спечелил от лотарията, а на човек, морално удовлетворен.“

Сестра й Сара, която като момиче от семейство Спенсър дълго била на обществената сцена, трябвало да отстъпи на Даяна. И въпреки че била радостна за по-малката си сестра, признавала, че ревнува от новата й слава. Трябвало й известно време, за да свикне с мисълта за бъдещата принцеса на Уелс. Подходът на Джейн бил по-практичен. Тя участвала в еуфорията на бъдещата булка, но като съпруга на помощника на личния секретар на кралицата не можела да не бъде загрижена за това, как Даяна ще се справи с живота в кралското семейство.

Два дни по-късно Даяна отишла на почивка, която щяла да бъде последната за нея като независим гражданин. Придружавала майка си и втория си баща в Австралия, където отишли в неговата овцеферма в Ню Саут Уелс. Отседнали в къщата на свой приятел на брега и десет дни се радвали на спокойствие.

Докато Даяна и майка й се заели да правят списъци на гостите, да попълват гардероба й и да уточняват подробностите около сватбата на годината, пресата напразно се опитвала да открие скривалището им. Единственият човек, който го знаел, бил Чарлс. Дни наред Даяна чезнела по своя принц, а той не се обаждал. Извинявала мълчанието му с многобройните кралски задължения. Най-накрая му позвънила, за да открие, че не бил в апартамента си в Бъкингамския дворец. Чак след като го потърсила, Чарлс й се обадил. Успокоена от телефонния разговор, гордостта на Даяна моментално се уталожила. Когато се прибрала в апартамента си, някой почукал на вратата и като отворила, видяла служител от персонала на принца с огромен букет. Нямало обаче никаква бележка от бъдещия й съпруг и тя тъжно заключила, че цветята са само тактичен жест от страна на канцеларията.

След няколко дни забравила тревогите си и една заран отпътувала за Ламбърн, за да наблюдава с треньора на Чарлс Ник Гейзли как принцът язди коня си Алибар. Докато заедно с детектива му гледали как, галопирайки, подлага на изпитание коня си, Даяна била обзета от друго предчувствие: за нещастие. Казала, че Алибар ще получи сърдечен удар и ще умре. Няколко секунди след като промълвила това, единадесетгодишният Алибар се изправил на задните си крака и се сринал на земята от масиран сърдечен удар. Даяна скочила от колата и изтичала до Чарлс. Никой не можел да направи нищо. Останали там, докато ветеринарният лекар установил официално смъртта му, след което Даяна се сгушила на задната седалка на колата с преметнато през главата си сако, за да се скрие от дебнещите я фотографи.

Това бил нещастен миг, но нямало време да се размишлява. Кралските задължения отвели Чарлс в Уелс и той оставил Даяна да му съчувства по телефона. Скоро щели да бъдат завинаги заедно. Настъпило времето да разкрият тайната си пред света.

На 24 февруари 1981 година вечерта, преди да се обяви официално годежът, взела един куфар, прегърнала верните си приятелки и напуснала апартамента на „Коулхърн Корт“ завинаги. Компания й правел въоръженият бодигард от Скотланд Ярд, главен инспектор Пол Офисър — един философски настроен полицай, който бил запленен от разни заклинания, мистицизъм и вяра в отвъдния живот. Докато Даяна се канела да се сбогува с личния си живот, й рекъл: „Само искам да Ви кажа, че това е последната свободна вечер в живота Ви, затова се възползвайте от нея“.

Тези думи я спрели насред пътя. „Сякаш сабя прободе сърцето ми“ — казва тя.