Андрю Мортън
Даяна (5) (Нейната истинска история)

Моите викове за помощ

Гневни гласове и истеричен плач ясно се чували от апартамента на принца и принцесата на Уелс в Сандрингам Хаус. Няколко дни след Коледа чувствата на кралската двойка не били особено празнични. Бременна в третия месец с принц Уилям, Даяна се чувствала напълно съсипана. Отношенията й с Чарлс бързо се разпадали. Той, изглежда, не можел, а и не искал да проумее смута в душата й. Тя ужасно страдала от гадене сутринта, преследвал я образът на Камила Паркър-Боулс и отчаяно се опитвала да се нагоди към новото си положение и новото си семейство.

Както по-късно споделила с приятели: „В един момент бях просто никой, в следващия бях принцесата на Уелс, майка, играчка на медиите, член на кралското семейство, а това е прекалено много, за да може сам човек да се справи“. Молела, ласкаела и яростно се карала в опитите си да спечели помощта на Чарлс. Напразно. В януарския ден през 1982 година, след първата й Нова година в кралското обкръжение, заплашила, че ще се самоубие. Той я обвинил, че вдига лъжлива тревога, и се приготвил да отиде на езда из имението Сандрингам. Даяна обаче удържала на думата си: както стояла в горния край на дървената стълба, се хвърлила надолу и се приземила на кълбо.

Една от първите, които пристигнали, била кралицата Майка, която се ужасила и разтреперила, шокирана от видяното. Веднага повикали местния лекар, а гинекологът на Даяна Джордж Пинкър пристигнал от Лондон, за да прегледа пациентката си. Съпругът й просто подминал това и продължил да се приготвя за езда. За щастие Даяна не била сериозно наранена, но имала големи натъртвания в областта на стомаха. Цялостният преглед показал, че плодът не е пострадал.

Инцидент бил една от многото домашни кризи, които се стоварвали върху кралската двойка през бурните дни в началото на брака им. Във всеки следващ миг разстоянието между тях се увеличавало. Както казва приятелят на Даяна Джеймс Гилби: „Това бяха симптоми на пълно отчаяние. Моля, помогнете ми!“. В първите години на брака си Даяна няколко пъти заплашвала със самоубийство. Трябва да се отбележи обаче, че това не били сериозни опити да отнеме собствения си живот, а викове за помощ.

Веднъж се хвърлила срещу един шкаф със стъклени съдове в Кенсингтънския дворец, а друг път срязала китките си с ножче за бръснене. В трети случай се нарязала с наточения връх на ножче за лимони, а по време на твърде разгорещен спор с принц Чарлс взела нож за писма и порязала гърдите и бедрата си с него. Макар че кървяла, съпругът й, й се присмял. Малко след това сестра й Джейн забелязала белезите по тялото й и била ужасена.

По този повод Даяна казала на свои приятели: „Това бяха отчаяни викове за помощ. Просто ми трябваше време, за да се приспособя към новото си положение“. Приятел на семейството им, който наблюдавал как се рушат отношенията, отбелязва липсата на интерес у Чарлс и пълното отсъствие на уважение, когато най-много се нуждаела от помощ: „Неговото безразличие я изтласкваше към ръба. Не по собствена вина, а поради своето незнание, поради възпитанието си и липсата на цялостна връзка с когото и да било в своя живот, той натрапи тази омраза у нея самата“.

В началото на брака им принц Чарлс се опитвал понякога да въвежда своята съпруга в кралското всекидневие. Първият й голям изпит било едно тридневно посещение в Уелс през октомври 1980 година. Тълпата очевидно сочела коя е новата звезда в шоуто. Хората дошли да гледат нея, не — принца. Но когато се появила на един мокър кей в Уелс, преживели шок. Виждали я за пръв път отблизо след дългото сватбено пътешествие и сякаш това била друга жена — не слаба, а болезнено отслабнала.

Преди сватбата си Даяна била отслабнала и това трябвало да се очаква, но момичето, което се движело сред тълпата, ръкувало се и приемало букети, изглеждало направо прозрачно. Бременна във втория месец, принцесата се чувствала по-зле от всякога. Не подбрала и подходящи дрехи за проливния дъжд, който ги следвал навсякъде. Всяка сутрин се съсипвала от повръщане.

Признава, че не било лесно човек да се оправя с нея по време на това бойно кръщение. Често плачела, докато пътували към поредната среща, и казвала на съпруга си, че не може да се изправи отново пред тълпата. Нямала необходимата енергия, за да се среща с толкова хора. Много често копнеела да бъде в стария си апартамент с непретенциозните си приятелки.

Макар че принц Чарлс съчувствал на сълзливата си съпруга, настоявал кралското шоу да продължи. Той основателно бил озадачен, когато произнесла първата си реч на уелски в градската зала в Кардиф, където й връчили герба на града. И след като издържала теста за отличен, открила една друга истина за кралския живот: колкото и добре да се представяла, колкото и да се стараела, никога не получавала одобрителна дума от съпруга си, от кралското семейство или тяхната прислуга. В нейното уязвимо и самотно положение една малка похвала щяла да направи чудеса. Приятел припомня: „Чувам я да казва, че полагала много усилия и искала само едно потупване по рамото“. Всеки ден се борела с пристъпите на гадене, за да осъществи обществените си задължения. Даяна толкова болезнено се страхувала да не изложи съпруга си и кралската фамилия, че изпълнявала тези свои задължения дори когато очевидно не била добре. Два пъти й се наложило да отложи ангажиментите, в други случаи изглеждала бледа и болна, като болезнено чувствала, че не помага на мъжа си. След официалното обявяване на бременността й на 5 ноември 1981 година можела поне публично да говори за състоянието си. Отпадналата принцеса казала: „Някои дни се чувствам ужасно. Никой не ми бе казал, че ще се чувствам така“. Признала, че има голям апетит за бекон и сандвичи с домати. Често се обаждала на приятелката си Сара Фъргюсън, която напускала офиса си в центъра на Лондон и отивала в Бъкингамския дворец да развеселява принцесата.

Упорито отказвала да взема каквито и да било лекарства, защото знаела, че не може да поеме отговорността, в случай че бебето се роди с дефект. В същото време разбирала, че кралското семейство не гледа на нея като на „проблем“. На официални вечери в Сандрингам и в замъка Уиндзор често й се налагало да се оттегля от масата, защото й ставало лошо. Вместо да си легне, упорствала, като мислела, че е неин дълг да изпълнява кралските си задължения.

Ако всекидневието било трудно, то обществените ангажименти се превърнали в истински кошмар. Посещението в Уелс било триумф, но Даяна се чувствала потисната от размера на тълпите и близостта на медиите. Сякаш яздела тигър и нямало начин да се спаси. Първите няколко месеца треперела при мисълта, че трябва да се справи с такова задължение сама. Където се отдавала възможност, отивала с Чарлс и била до него мълчалива, внимателна, но все пак уплашена. Когато приела първия си самостоятелен публичен ангажимент — да запали коледните светлини на Риджънт стрийт в западен Лондон, направо се парализирала от нерви. Станало й лошо, докато произнасяла кратка реч с бърз, монотонен глас. Зарадвала се, щом всичко свършило, и се прибрала в двореца.

Нещата не ставали по-лесни. Момичето, което се появявало в училищните пиеси само ако има роля без думи, сега било в центъра на сцената. По собствената й преценка трябвали й шест години, за да се почувства добре в тази роля. За нейно щастие фотоапаратите и камерите вече били влюбени в нея, тя била новото лице от кориците. Колкото и нервна да се чувствала вътрешно, топлата й усмивка и непосредственото й държане били удоволствие за фотографите. По изключение камерите успели да излъжат — не за красавицата, в каквато Даяна се превръщала, а за уязвимата личност зад ослепителната външност.

Смята, че успявала да се усмихва въпреки болката, благодарение на качествата, които наследила от майка си. Когато приятелите й я питат как може да изглежда толкова слънчева, казва: „Имам това, което има и майка ми. Колкото и гадно да се чувстваме, можем да направим изумително щастливо шоу. Майка ми е експерт в тази дисциплина, а аз съм го наследила от нея“.

Способността да бъде толкова усмихната пред хората се подпомага и от характера на заболяването булимия. Страдащите успяват да поддържат нормално телесно тегло, за разлика от анорексията, където стават кожа и кости. В същото време здравословният начин на живот на Даяна — редовна гимнастика, много малко алкохол и ранно лягане — й давал енергията да продължи с кралските ангажименти. Както казва един експерт по болестите на храненето: „Болните от булимия не признават, че имат проблем. Те са винаги усмихнати, нямат тревоги и прекарват времето си, като доставят радост на другите. Но вътре в себе си са нещастни, тъй като се страхуват да изразят гнева си“.

Чувството за отговорност карало Даяна да прави усилия заради обществото. Близка нейна приятелка твърди: „Пред хората бе съвсем различна. Те искаха вълшебната принцеса да дойде, да ги докосне и да превърне всичко в злато. Те забравяха всичките си тревоги. И не осъзнаваха, че тази жена е разпъната вътрешно на кръст“. Даяна, която станала международна знаменитост не по свое желание, трябвало да се учи в движение. Нямала подкрепа, не получавала съвети, нито кралското семейство я обучавало на нещо. Служителите на Чарлс били свикнали да работят с един ерген, който имал установени навици. Бракът му обаче променил всичко. По време на подготовката за сватбата били ужасени, че принц Чарлс няма да може да поеме своята част от разходите. Бивш член на кралското домакинство си спомня: „Беше пълен хаос, смятахме сумите на гърба на пликовете“. Инерцията, която продължила дълго след сватбата, учудила всички. Макар че бил назначен още персонал, самата Даяна седнала и отговорила на голяма част от 47 000 писма с поздравления и 10 000 подаръци, които били получени.

Тя често се сещала за целия този абсурд. В един момент миела подове, за да се издържа, в следващия получавала чифт медни свещници от краля и кралицата на Швеция или разговаряла с някой президент. За щастие нейното възпитание й дало достатъчно, за да може да излиза от подобни ситуации.

Освен да се справя с обществените си задължения, Даяна трябвало да дообзаведе две къщи. Принц Чарлс се възхищавал на вкуса й и оставил всичко това на нея. Тя обаче се нуждаела от професионална помощ. Приветствала предложението на майка си да покани дизайнера Дъдли Поплък, който бил обзавел нейния дом. Той се заел с работата по апартамента в Кенсингтън и Хайгроув.

Основната му задача била да разположи с вкус такава част от сватбените подаръци, каквато било възможно.

През голямата част от времето Даяна стояла в Бъкингамския дворец, докато бояджии и дърводелци работели в нейния нов дом в Лондон. Само пет седмици преди да се роди принц Уилям, се преместили в двореца Кенсингтън, където живеела и принцеса Маргарет, херцогът и херцогинята на Глостър и принцът и принцесата на Кент. По това време Даяна била вече на края на силите си. Непрекъснато я наблюдавали фотографи и репортери, а вестниците коментирали всяка нейна стъпка. Без нейно знание кралицата вече била свикала главните редактори от Флийт стрийт^[1] в пресслужбата на Бъкингамския дворец с молба да оставят Даяна на мира. Молбата обаче била пренебрегната.

Когато през февруари Чарлс и Даяна отлетели за Бахамските острови, двама журналисти ги последвали. Принцесата, тогава бременна в петия месец, била заснета да тича по плажа по бикини. Заедно с Чарлс побеснели от публикуването на снимката, а дворецът отбелязал, че това е един от „най-черните дни в британската журналистика“. С това приключил меденият месец на принцесата, пресата и двореца.

Всекидневното преследване от страна на журналистите било още едно бреме за измъчената психика и физика на Даяна. Булимията, сутрешното повръщане, разпадащият се брак и нейната ревност към Камила направили живота й непоносим. Интересът на медиите към предстоящото раждане ставал прекален. Даяна помнела добре травмата на майка си след раждането на брат й Джон, но инстинктът й казвал, че бебето е добре.

Раждането, както и бременността й, било много трудно. В един момент акушер-гинеколозите мислели да направят цезарово сечение. Температурата на Даяна се покачила рязко, което накарало лекарите да се замислят сериозно за здравето на бебето. В края на краищата успяла да роди, благодарение на собствените си усилия, без да се стигне до форцепс или операция.

Радостта била безкрайна. На 21 юни 1982 година в 9.03 часа вечерта Даяна родила син и наследник, което било повод за национално честване. Когато на другия ден кралицата я посетила, нейният коментар бил типичен. Като погледнала малкото вързопче, рекла сухо: „Слава на Господа, че ушите му не са като на баща му“. Вторият поред, чакащ за трона, все още бил известен официално като „Бебето Уелс“ и трябвало да минат няколко дни, преди родителите му да решат как ще се казва. Принц Чарлс признал: „Бяхме измислили едно-две имена. Има спор по въпроса, но ще се справим“. Чарлс искал да нарече първия си син Артър, а втория — Албърт, на името на принца консорт. Уилям и Хари били имената, които избрала Даяна, а предпочитанията на съпруга й били използвани в средните имена на децата.

По същия начин заела твърда позиция за тяхното обучение. Първоначално принц Чарлс искал да бъдат обучавани от неговата бавачка Мейбъл Андерсън, а после да се наеме гувернантка, която лично да занимава децата през първите няколко години. По този начин бил отгледан принц Чарлс и искал момчетата да последват пътя му. Даяна предложила децата да ходят на училище заедно с останалите. Тя смята, че е много важно да израснат сред други деца, а не да бъдат отглеждани в изкуствената обстановка на кралския двор.

В рамките на тежкото си разписание Даяна се опитвала да отглежда синовете си по възможно най-нормалния начин. Собственото й детство било свидетелство за емоционалната травма, която може да се нанесе на детето, ако то се прехвърля от единия на другия родител. Твърдо вярвала, че синовете й няма да страдат от липсата на майчини ласки, както тя и брат й Чарлс страдали като малки. И въпреки че била назначена бавачката Барбара Барне, било ясно, че Даяна ще участва плътно в отглеждането на двамата. В началото ги кърмила, което било предмет на безкрайни разговори със сестра й Сара.

За известно време радостта от майчинството надделяла над нейното заболяване. Каролин Бартоломю, която я посетила три дни след раждането на принц Уилям, си спомня: „Тя беше развълнувана и от себе си, и от бебето. И беше много доволна“. Това настроение било заразно. За известно време и Чарлс изненадвал приятелите си със своя ентусиазъм. Една петъчна вечер споделил: „Надявах се да покопая малко, но земята е много твърда. Не мога да вкарам мотиката, тъй че се надявам да сменям пелени, вместо това“. Докато Уилям растял, се чували истории за това, как Чарлс влизал в банята със сина си, как Уилям слагал обувките си в клозета и пускал водата, а Чарлс отменял ангажиментите си, за да бъде при своето семейство.

Разказвали се и по-мрачни истории. Че Даяна страдала от анорексия; че принцът бил загрижен за здравето й; че тя започвала да влияе прекалено много върху приятелите му и персонала. Всъщност принцесата страдала от булимия и от тежка форма на депресия след раждането. Събитията от последната година я били изтощили докрай, а хроничното й заболяване я оставяло без сили.

Раждането на Уилям и последвалата психологическа реакция отприщили черните мисли за връзката на съпруга й с Камила Паркър-Боулс. Имало сълзи и панически телефонни разговори, когато Чарлс не се прибирал навреме, безсънни нощи, когато отсъствал. Един приятел ясно си спомня как Даяна му се обадила и плачела на телефона. Случайно била чула как съпругът й говори от банята по портативния телефон. Много се разстроила, когато го чула да казва: „Каквото и да се случи, винаги ще те обичам“.

Даяна била нервна и се тревожела за детето си, а пренебрегвала себе си. Била отчайващо самотна. Сега семейството и приятелите й били далеч от нея. В същото време знаела, че кралското семейство я възприема не само като проблем, а и като заплаха. Всички били много загрижени поради решението на принц Чарлс да се откаже от стрелбата, както и от увлеченията си по вегетарианството. Тъй като имали огромни имения в Шотландия и Норфък, където ловът, риболовът и стрелбата са основна част от заниманията, много се тревожели за бъдещето. Обвинявали Даяна за това, че съпругът й променял навиците си.

А тя от своя страна чувствала, че не е в състояние да отклони поведението на мъжа си. Промените в гардероба му били едно нещо, а радикалните размествания в семейните традиции — съвсем друго. Всъщност широко обсъжданото от обществото преминаване на Чарлс към вегетарианството можело да се припише на влиянието на бившия му бодигард Пол Офисър, който по време на пътуванията им дълго спорел с него за предимствата на безмесната диета.

Даяна започвала да разбира и голямата лъжа в новото си семейство. По време на един яростен спор с нея Чарлс изяснил позицията на кралския двор. Казал, че баща му, херцогът на Единбург, се бил съгласил да го върне към ергенския статут след пет години, ако бракът му не върви добре. Дали било вярно, не е толкова важно, но това накарало Даяна да бъде нащрек при всеки контакт с новите си роднини.

В Балморал настроението й ставало все по-мрачно, а времето също не спомагало за подобряването му. Валяло непрекъснато и когато принцесата била фотографирана, докато напускала замъка на път към Лондон, пресата заключила, че е отегчена от кралското кътче в Хайландските планини и иска да отиде в Лондон на пазар. Всъщност Даяна се връщала в двореца Кенсингтън, за да лекува депресията си. За известно време била преглеждана от много психотерапевти и психолози, които имали различен подход към нея. Някои предлагали лекарства, други се опитвали да се ровят из душата й.

Един от първите лекари, които я консултирали, бил психотерапевтът д-р Алън Макглашън, последовател на Юнг, чийто кабинет се намирал близо до Кенсингтънския дворец. Той бил заинтригуван от възможността да анализира сънищата й и я карал да ги описва в писмена форма, а после обсъждали възможните им скрити послания. По-късно споделила с приятели, че тази форма на лечение не била убедителна за нея. Ангажиментите на д-р Макглашън с кралските величия обаче не приключили. Допреди няколко години той обсъждаше лични въпроси и с принц Чарлс, който редовно посещаваше неговия кабинет.

Друг лекар — Дейвид Мичъл — бил по-заинтригуван да анализира разговорите на Даяна и Чарлс. Посещавал я всяка вечер и я карал да описва събитията от изминалия ден. Тя искрено признавала, че разговорите с мъжа й се състоят повече от сълзи, отколкото от думи. Имало и други професионалисти, които идвали. И въпреки че всички имали свои идеи и теории, Даяна смятала, че никой от тях не е разбрал хаоса в нейната душа.

На 11 ноември лекарят на Даяна Майкъл Линет споменал за своята загриженост за здравето й пред бившата пианистка на училището Уест Хийт Лили Снип. Тя записала в дневника си: „Даяна изглеждала много красива и много слаба. (Нейният лекар иска да напълнее, но тя няма апетит.) Попитах за принц Уилям. Той спал 13 часа миналата нощ. Даяна казала, че двамата с Чарлс са влюбени до уши в сина си и че той е чудесен“.

Жестоката ирония се състояла в това, че когато Даяна била на дъното на отчаянието, и пресата се обърнала срещу нея. Тя вече не била вълшебната принцеса, а ненаситната Даяна, изхарчила цяло състояние за нови тоалети. Даяна била отговорна за големия поток от персонал, напускащ двореца през последните осемнадесет месеца. Даяна била принудила Чарлс да изостави приятелите си, да промени навиците си в храненето и гардероба си. Дори прессекретарят на кралицата окачествил техните отношения като „размирни“. По времето, когато през ума й непрекъснато минавали мрачни мисли за самоубийство, светският хроникьор Найгъл Демпстър я описал като „демон и чудовище“. И въпреки че това било чудовищна пародия на истината, критиката засегнала Даяна.

По-късно брат й, без да иска, потвърдил впечатлението, че тя назначавала и уволнявала персонала, като казал: „Тихомълком Даяна изкорени доста плевели и безделници около Чарлс“. Той имал предвид раболепните му приятели. Изявлението на брат й било изтълкувано като коментар на честата смяна на персонала в Кенсингтън и Хайгроув.

В действителност Даяна се борела да се държи над водата. Не можело да става и дума за радикална промяна на персонала. И въпреки всичко поела вината за това, което пресата нарекла „Злоба в двореца“, а Даяна била описана като „мишката, която реве като лъв“. В момент на силно раздразнение казала на Джеймс Уитейкър: „Искам да разбереш, че не отговарям за никакви уволнения. Аз не мога просто да уволнявам хора“. Този изблик предизвикал оставката на личния секретар на принца Едуард Адийн, който бил член на семейството и работел за монархията от времето на крал Джордж V.

Истината е, че Даяна се разбирала с Адийн. Той я запознал с много от жените, които тя приела като свои придворни дами, и ентусиазирано се опитвала да им намери подходяща партия за женитба. Когато преданият камериер на принц Чарлс Стивън Бери (по-късно починал от СПИН) подал оставка, вината паднала върху Даяна. Тя го очаквала, тъй като й бил говорил за това един ден, когато гледали заедно залеза над Средиземно море през медения месец. Стивън Бери, както и частният детектив на принца Джон Маклийн и няколко други, които служили на принца през ергенските му години, знаели, че е време да напускат, щом той вече се е оженил. Така и станало.

Като се стараела да влезе в крак с реалностите на брака и живота в кралското семейство, имало мигове, когато Даяна усещала, че може да се справи и да даде своя принос за семейството и цялата нация. Подобни проблясъци се появявали при трагични обстоятелства. Когато принцеса Грейс от Монако починала при катастрофа през септември 1982 година, Даяна твърдо решила да отиде на погребението. Чувствала, че й дължи благодарност за помощта по време на травмиращото й появяване в обществото за първи път преди осемнадесет месеца. Първоначално споделила желанието си да отиде на погребението с Чарлс. Той й казал, че трябва да поиска съгласието на личния секретар на кралицата. Даяна му изпратила паметна бележка — обичайният начин на общуване между членовете на семейството. Отговорът бил отрицателен, тъй като Даяна отскоро била станала принцеса. Тя обаче не можела да приеме отказа и написала паметна бележка направо на кралицата, която, оказало се, нямала нищо против. Това е първото й пътуване сама като представител на цялото кралско семейство. Даяна се завърнала у дома и получила висока оценка за достойното си поведение.

На хоризонта се задавали други предизвикателства. Принц Уилям все още само пълзял, когато били поканени в Австралия. В пресата много се спори за това, как Даяна въстанала срещу кралицата и взела принц Уилям със себе си на далечното пътешествие. Всъщност за това помогнал министър-председателят на Австралия Малкълм Фрейзър, който писал на Чарлс и Даяна, че разбира проблемите на младото семейство и им предлага да вземат и малкия принц. До този момент те се били примирили, че ще го оставят в двореца за четири седмици. Жестът на загриженост от страна на Фрейзър им помогнал да удължат визитата и да прекарат цели две седмици в Нова Зеландия. Никой не поискал разрешението на кралицата за това.

По време на посещението принц Уилям бил в овцевъдната ферма Умаргама в Ню Саут Уелс с бавачката си Барбара Барне и още персонал. Въпреки че родителите му можели да го виждат само в някои пролуки в натоварената си програма, Даяна била спокойна, защото детето й е наблизо. Неговото присъствие давало повод за разговор и по време на безкрайните обиколки.

Тази визита се превърнала в тест за издръжливостта на принцесата. Оттогава само при няколко случая изпитала върху себе си безпощадния ентусиазъм на хората. В страна със 17 милиона население близо 1 милион пътували, за да ги видят, докато обикалят от град в град. В Бризбейн, където в центъра на града се събрали 300 000 души, истерията стигнала връхната точка. Никой от кралския антураж, нито дори принц Чарлс, не били чували толкова хвалебствия.

Първите дни в Австралия били травмиращи. Даяна се чувствала напрегната и болна. След първата й среща във военновъздушно училище заедно с придворната й дама Ан Бекуит-Смит взаимно се успокоявали. Зад затворените врати изплакала очите си от нервно напрежение. Искала да бъде с Уилям, искала да се прибере вкъщи, искала да бъде, където и да било, само не в Алис Спрингс. Дори зрялата 29-годишна Ан била разстроена. Първата седмица се превърнала в истинско изпитание. Даяна била хвърлена надълбоко и трябвало или да потъне, или да изплува.

Макар че отстъпвала на своя съпруг лидерството, начинът, по който журналистите и обществеността реагирали, просто забивал клин помежду им. Както в Уелс, така и тук, когато принцът се насочвал към тълпите да ги поздрави, те се оплаквали и искали Даяна. И пресата реагирала така, сякаш Чарлс бил неин съпровождащ. Същото станало и в Канада, където по-късно същата година били на посещение. Както разказва бивш член на неговия кабинет: „Не бе очаквал подобна реакция. В края на краищата той бе принцът на Уелс. Когато излизаше от колата, хората мърмореха, нараняваха гордостта му и Чарлс започна да ревнува. Това бе много тъжно и е една от причините сега да вършат всичко поотделно“.

На публични места Чарлс приемал своя ревизиран статус достойно, но насаме обвинявал Даяна. Естествено тя подчертавала, че никога не е търсила този ефект, а точно обратното — била искрено ужасена от вниманието на медиите. И наистина, за жена, която страдала от болест, пряко свързана с представата за себе си, усмихнатото й лице на всяка корица не й помагало.

В крайна сметка успехът на обиколката бил повратна точка в живота й. Тя тръгнала момиче, а се върнала жена. Това не изглеждало като преобразяването, което щяла да преживее след няколко години, но било знак за бавното съживяване на нейния дух. Дълго време била извън релсите и не могла да се справи с изискванията на всекидневието. Сега обаче притежавала опит и увереност, които й позволявали да играе на обществената сцена. Все още имало сълзи и травми, но най-лошото било зад гърба й. Дълго време не можела да се види с приятелите си. Заключена в своя затвор, знаела, че ще е непоносимо за нея да слуша новините от бившия си кръг. От тяхна гледна точка разговорите за собствените им ваканции, вечери и нови служби изглеждали скучни в сравнение с новия статут на Даяна като международна суперзвезда. Но за нея тези разговори означавали свобода. Свобода, на която вече не можела да се радва.

Същевременно Даяна не искала приятелите й да я виждат в това окаяно, нещастно състояние. Чувствала се като ранено животно и искала да ближе раните си на спокойствие. След посещенията й в Австралия и Канада обаче се почувствала достатъчно уверена в себе си, за да възобнови приятелствата си, и написала много писма, в които питала всички как са и какво правят. Едно от тях било до Адам Ръсел, с когото се уговорила да се срещнат в един италиански ресторант.

Жената, която видял Адам, нямала нищо общо с щастливата, палава Даяна, която познавал от скипистата. Естествено, че била по-уверена, но зад фасадата имало една много самотна и нещастна млада лейди. „Тя наистина се задушаваше зад решетките на клетката. Тогава още не бе свикнала с тях“ — спомня си той.

Най-големият лукс в живота й бил да седне пред телевизора с препечен хляб и боб. „Това е представата ми за рая“ — казала му тя. Най-очевидният знак за новия живот на Даяна бил нейният бодигард от Скотланд Ярд, който седял на съседна маса. Дълго време не можела да свикне с неговото присъствие — близостта на въоръжения полицай напомняла най-силно за златната клетка, в която живеела. Липсвали й блажените моменти, когато била сама и можела да слуша любимите си композитори. А сега трябвало да се съобразява с желанията на друг човек.

В първите дни на брака излизала да покара колата си из центъра на Лондон, като отказвала бодигарда. Един път по улиците я преследвали развеселени араби. Сега предпочита любимия си плаж на южния бряг, за да се наслаждава на вятъра в косите си. Обича да бъде край водата — независимо дали това е реката Дий или морето. Там може да мисли и да общува със себе си.

Присъствието на охраната постоянно й напомняло за невидимия воал, който я отделял от семейството и приятелите й. Усещала, че сега е възможна мишена за някой терорист или неизвестен луд. Кървавият опит да отвлекат принцеса Ана само на няколко метра от Бъкингамския дворец и успешният опит на един безработен да нахлуе в спалнята на кралицата, били достатъчни доказателства за постоянната опасност, на която било изложено кралското семейство. Даяна по типичен за нея начин гледала на тази постоянна заплаха. Изкарала един „ужасяващ“ курс по кормуване в щаба на специалните военновъздушни сили, където била обучена и в техниките за действие при опит за отвличане или терористична атака. Била и в Липитс Хол, където се обучават в стрелба офицерите от столичната полиция. Там се научила да стреля с пистолет.

Даяна се примирила с идеята за вечната сянка и разбрала, че охраната не представлява заплаха, че нейното присъствие е далеч по-разумно, отколкото това на господата царедворци, които пърхали около нея. Офицерите от охраната будели и нейните майчински инстинкти. Тя не забравяла рождените им дни, изпращала картички с извинения на съпругите им, когато се налагало да я придружават на дълги пътешествия, и правела така, че да са „нахранени и напоени“. Когато офицерът Греъм Смит се разболял от рак, го поканила заедно със съпругата му на Карибските острови и на пътешествие из Средиземно море на яхтата на гръцкия милионер Джон Тацис.

Толкова много обичала този офицер, че дала вечеря в чест на оздравяването му, на която присъствали всички от семейството й.

Ако Даяна вечеря с приятели в „Сан Лоренцо“ — любимия й ресторант — настоящият й детектив инспектор Кен Уорф често идва на масата към края на вечерята, за да развесели компанията с някоя шега. Но навярно е запазила най-скъпите си спомени за сержант Бари Манакий, който станал неин бодигард, когато се чувствала най-самотна. Той усетил нейното объркване и често я подкрепял в тежки моменти. Връзката, която изградили, не останала незабелязана от принц Чарлс и колегите на Манакий. Малко преди сватбата на херцога и херцогинята на Йорк през юли 1986 година той бил преместен. Следващата пролет трагично загинал при автомобилна катастрофа.

През голямата част от този ранен период от живота й в кралското семейство Даяна била изключила от кръга си хората, които й били най-близки и скъпи. А принц Чарлс се срещал с предишните си приятели и особено със семейство Паркър-Боулс. Принцът и принцесата присъствали на партито у Паркър-Боулс по случай пренасянето им в нов дом, а Чарлс редовно се срещал с Камила, когато ходел на лов за лисици. В двореца Кенсингтън и в Хайгроув Даяна и Чарлс рядко канели гости, толкова рядко, че техният иконом Алън Фишър описвал работата си като „отегчителна“.

Пътуванията, новите домове, второто бебе и болестите й коствали много. В отчаянието си тя се консултирала с Пени Торнтън — астроложка, която Сара Фъргюсън й препоръчала. Даяна признала пред Пени, че не може да понася напрежението на своя пост и казала, че трябва да напусне.

Настроението й през 1984 година не се подобрило от факта, че била бременна с принц Хари. Отново страдала от сутрешно гадене и повръщане, макар и не толкова силно, колкото първия път. Била още в ранния стадий на бременността, когато се върнала от визита в Норвегия, където ходила сама. Тя и покойният Виктор Чапмън — бившият секретар по въпросите на пресата в кралския двор — се изреждали да ползват тоалетната по време на полета към къщи. Той в типично свой стил страдал от махмурлук, тя от повръщане. Точно през тези месеци, когато очаквала второто си дете, почувствала дълбоко в себе си, че Чарлс отново се вижда с Камила: разговори по телефона посред нощ, необясними отсъствия и други незначителни, но очевидни промени в графика му. За ирония на съдбата, Даяна и Чарлс преживели най-щастливите си мигове през този период. Летните месеци преди раждането на принц Хари били изпълнени с взаимна привързаност. Но на хоризонта се задавал буреносен облак. Даяна знаела, че Чарлс отчаяно иска второто дете да е момиче. Но видеозонът вече видял, че ще бъде момче. Тя го държала в тайна до момента на раждането, на 15 септември в 4.20 часа. Реакцията на Чарлс в крайна сметка затворила вратата за малкото любов, която била останала. „О, то е момче и дори има ръждива коса“ (типична Спенсърова черта) — казал той. След тези думи излязъл, за да отиде да играе поло. В този момент, както Даяна казала на приятели: „Нещо вътре в мен умря“.