Андрю Мортън
Даяна (10) (Нейната истинска история)

Послепис

Дните на преструвките са отминали. В апартамента си в Кенсингтънския дворец принцът и принцесата на Уелс застанали лице срещу лице, за да обсъдят бъдещето си. Това би могъл да бъде повод да се повиши тонът, да се изрекат гневни реплики. Но не било. Този път, докато честно говорели за провала на съвместния си живот, атмосферата била спокойна, почти сърдечна. По време на дългия и цивилизован разговор бъдещият крал и бъдещата кралица на Англия свели глави пред неизбежното. Решили официално да се разделят и да прекратят играта на взаимност.

С преодоляването на първото препятствие — конфронтацията с принц Чарлс — Даяна почувствала дълбоко облекчение. Една нейна приятелка си спомня, че изглеждала почти весела. За първи път от много, много месеци спала добре. След като взели решението, двамата искали колкото може по-скорошна аудиенция при кралицата и херцога на Единбург. За жалост неумолимите изисквания на кралския график отложили срещата. Тъй като принц Филип се канел да прави официално посещение във Франция, аудиенцията била планирана за следващата седмица в замъка Уиндзор, където кралицата щяла да бъде домакиня на традиционните конни надбягвания в Аскот.

Даяна и Чарлс били единствените спокойни хора след публикуването на моята книга „Даяна: нейната истинска история“, която за известно време стана „най-популярната история“. Британските медии бяха обхванати от пристъп на истерия през седмиците, преди да излезе от печат. Вестниците, които не отпечатаха откъси, се опитаха да я „съсипят“, като публикуваха различни догадки за съдържанието й. Това всъщност само засили интереса към публикациите във вестник „Сънди таймс“, където книгата излизаше на части. Заглавието на първата страница бе „Даяна била подтикната към пет опита за самоубийство от нелюбящия Чарлс“. Наблягаше се върху заболяването на принцесата от булимия и отчаяните й викове за помощ. Главният редактор на „Сънди таймс“ Андрю Нийл благоразумно отказа поканата за поло мач в парка на Уиндзорския замък, където кралицата щеше да бъде почетен гост.

Там обаче присъстваха приятелите на принц Чарлс Андрю и Камила Паркър-Боулс и неминуемо станаха обект на безброй фотографи. Облечена в кариран костюм от две части в стила на уелския принц, Камила бе сред двадесет и петимата гости, поканени в кралската ложа. Този жест не бе пропуснат от принцесата и верните й приятели, особено след като ролята на Камила в нещастния живот на Даяна бе подчертана в появилата се същия ден публикация на „Сънди таймс“. Това бе ясен сигнал накъде духа кралският вятър. През следващите седмици Даяна на практика се оказа отлъчена от кралицата и нейното семейство и подложена на нападки от страна на херцога на Единбург.

Атмосферата на враждебност се бе оформила няколко седмици преди излизането на книгата. Макар че лично Даяна, а и Бъкингамският дворец публично подчертаваха пасивната роля на принцесата при проучванията и писането на биографията й, Чарлс и групата негови приятели ставаха все по-подозрителни, смятайки, че в един момент Даяна активно е съдействала на автора. В началото принцът, който бе наясно със съдържанието на книгата, бе насърчаван да я отмине с безразличие. Журналистите бяха внимателно разпитвани и при появата на първите слухове, че в книгата се обсъждат опитите за самоубийство на Даяна, висши чиновници от двореца предложиха да се вземат съдебни мерки. Когато обаче откриха, че всичко е автентично, този план бе бързо изоставен. Тогава чиновниците се впуснаха в опити да притъпят въздействието на написаното. Дадоха брифинг за подбрани журналисти от радиото, телевизията и пресата, в смисъл че публикуването на книгата във вестник „Сънди таймс“ е просто част от тиражната война между вестниците, както и още един опит на родения в Австралия Рупърт Мърдок — собственик на „Сънди таймс“ и често наричан републиканец — да разруши монархията.

Имайки всичко това предвид, аз трябваше да елиминирам всички въпросителни, за да осигуря пълната автентичност на написаното. Най-важно бе хората, които бяха допринесли със спорна информация, да бъдат предупредени за предстоящата битка. С разбираемо притеснение те се съгласиха, ако се наложи, да отстояват изявленията си публично. С така подготвената защита, битката започна. Както се очакваше, атакува се прецизността при излагането на фактите, атакува се „Сънди таймс“, главният му редактор и авторът.

Намеси се и Кентърбърийският архиепископ, като изрази опасение, че написаното ще се отрази зле на принцовете Уилям и Хари. Притежаваният от араби „Хародс“ забрани продажбата на книгата и така последва примера на веригата супермаркети „Тескос“, чийто председател сър Мън Маклорин е приятел на принц Чарлс. След това парламентарната комисия по оплакванията от пресата заклейми книгата като „отвратителен ексхибиционизъм на журналисти, които ровят в душите на други хора“. Но и се съгласи, че бракът на принца и принцесата на Уелс е станал публично достояние поради повърхностното поведение на съпрузите. Никой обаче не отправи критика към самата книга.

Авторите на вестникарските уводни статии бързо видяха сметката на този взрив. „Дейли експрес“ писа: „Изключително важно е, че никой досега не оспори твърденията на автора и неговите източници. Те са се подписали под изявленията си и срещу книгата не е предявен съдебен иск. Истина е, че присъдата, която написаното дава на брака, не е оспорена. Изглежда, че при отсъствието на каквито и да било официални противоречия от заинтересованите страни, кралската институция е заела защитна позиция“.

Вестник „Тудей“: „Книгата я описва не толкова като принцесата от вълшебните приказки, а като съвременна млада жена. Много жени ще се присъединят към усещането й, че е нежелана и към затрудненията й с храната, тялото и външния й вид. Тя бързо е разбрала, че се е омъжила за неподходящ мъж, но вече е била хваната в капана. И макар много да е искала да разговаря за проблемите си, кралският й статус е ограничавал слушателите й до малцината лекари и приятели. Сега тя се е отскубнала от капана, като публично е признала човешките си чувства и това, че ги е надживяла, като е поела отговорната роля да работи за благотворителни цели“.

Това обаче не попречи на мащехата на Даяна Барбара Картлънд да сгълчи принцесата: „Не е трябвало да се жени за мъж от кралското семейство. Никой не я насилвал да го прави. Но ако си е избрала този път, просто не можеш да нарушаваш правилата на монархията“. Авторката на романтични бестселъри, както и неколцина консерватори от парламента много искаха да видят автора на книгата в лондонския затвор „Тауър“.

Докато монархистите се събираха под знамето, пренебрегвайки посланието, но осмивайки автора, обществеността посредством изявления на приятели по време на едно посещение на Даяна у Каролин Бартоломю, която бе разказвала за заболяването й от булимия, се убеждаваше в истинността на написаното. За жалост това посещение при старата й приятелка имаше горчиви последици за принцесата. Висши дворцови служители, както и личният секретар на кралицата сър Робърт Фелоус, заплашително вдигнали пръст, когато видели репортажа на първа страница във вестниците. В техните очи Даяна била виновна не толкова заради конспиративната среща у Каролин, колкото за наивността си. Принцесата била информирана, че на „Даунинг стрийт“ заели не по-малко неясно становище по въпроса. Министър-председателят Джон Мейджър, който знаел за кризата в брака им с Чарлс, изяснил, че ако „продължава да манипулира пресата“, няма да може да улесни достойното й излизане от кралското семейство.

Натъжена и обидена, принцесата взела самолет и отпътувала за един приют — първият й обществен ангажимент след публикациите във вестник „Сънди таймс“. Това била вълнуваща среща с обществеността. Даяна се разплакала от изблик на обич от страна на доброжелателите й и от напрежението, резултат от решението, което взели с принц Чарлс. Сълзите на публично място не учудили приятелите й — те познавали тревогата и тъгата в нея. Една приятелка казала: „Това показва напрежението, под което е била през последните осемнадесет месеца. Даяна е великолепна актриса, която винаги успява да прикрива мъката си“.

Макар че имала обществената подкрепа, съзнавала, че трябва сама да се справи с кралското семейство по време на серията от летни задължения, когато чувствата на роднините й щели да излязат наяве. Първият ангажимент бил тържественото Посрещане на знамената. Министър-председателят, който присъствал на среща на най-високо равнище в Бразилия, намекнал за размера на кризата, в която се намира монархията, и правел всичко възможно да бъде при Посрещането на знамената. Той заявил, че сега е моментът да се съюзят около кралското семейство. И макар че докато прелитали самолетите на британските военновъздушни сили, семейството отново показало единство на балкона на Бъкингамския дворец, напрежението не можело да се скрие. Предния ден принц Чарлс бил дал своята версия за събитията в разговор с кралицата. По-трудната среща с херцога на Единбург обаче трябвало да почака, докато мине церемонията по връчването на Ордена на жартиерата в замъка Уиндзор.

Това била тревожна седмица не само за принцесата, но и за верните й приятели, които от години знаели и трудностите, с които Даяна се справя в кралското семейство, и напрежението, което щяло да й се стовари през следващите дни и седмици. Знаели, че не е толкова хитра, манипулативна и политически лукава, колкото твърдели нейните клеветници, и щяла да има нужда от цялата си вътрешна сила и борбен дух. Както заявила нейна приятелка: „Тя е типичен Рак. Този знак й подхожда напълно. Ако нищо не спира напредъка й, действа много бързо, но щом се появи пречка, се оттегля на позната територия и се затваря в себе си“.

Конфронтацията с кралицата, с принц Филип и принц Чарлс в апартаментите им в Уиндзор дала на Даяна ясна представа за перспективите пред нея. Била посрещната от неодобрителни физиономии и отказ да се приеме идеята за раздяла, под каквато и да е форма, преди да са се опитали да разрешат противоречията си в период от три месеца. И ако тази среща била неприятна за Даяна, то какво да кажем за яростното писмо, което не след дълго получила от херцога на Единбург. Ако бе получила подобно послание в началото на кралската си кариера, щяла да избухне в сълзи и да се свие в черупката си. Сега обаче не приела яростната атака. Ако щяла да пада, щяла да падне, борейки се. Веднага се свързала със свой приятел, за да й препоръча адвокат. Нуждаела се спешно от съвет, за да подготви подходящ отговор на принц Филип, както и да узнае как през следващите месеци да води преговорите с кралското семейство. Дали й списък от петима адвокати. Добре въоръжена, принцесата се почувствала достатъчно сигурна, за да напише дълъг и подробен отговор на разярения си свекър. В него добре описала начина, по който се отнасят към нея съпругът й, семейството му и техните чиновници. Обществеността успяла да зърне играта за надмощие по време на конните надбягвания в Аскот, когато кралският журналист Джеймс Уитейкър видял как принц Филип нарочно пренебрегва Даяна, докато тя минавала край него в кралската ложа.

През тази седмица традиционната фасада на кралското единство щяла непрекъснато да се руши. Херцогинята на Йорк седяла заедно с дъщерите си принцесите Беатрис и Юджийн, малко нелепо изолирана от съпруга си, с когото вече били разделени. На следващия ден херцогът се присъединил към тях. Докато наблюдателите се мъчели да възприемат значението на поведението му, два пъти станали свидетели на фарса, който разиграли принцът и принцесата на Уелс. Те си тръгвали от Аскот заедно с Чарлс, за да се разделят само няколко мили по-нататък, където Даяна паркирала колата си. Тя потегляла към Кенсингтън, а той да играе поло. Ето как объркването и сблъсъците вътре в кралското семейство този път позволили на непоклатимата маска на монархията да падне пред очите на обществеността.

Докато кралската институция осъзнавала тежестта на кризата, възгледите на кралицата и най-близкото й обкръжение се промъквали през дворцовата йерархия и преминавали към по-външните кръгове. Студенината към Даяна и на личния й секретар Патрик Джефсън, който доказал лоялността си през тези бурни седмици, сега станала очевидна. Макар че висшите дворцови чиновници не срещали Даяна с пълно мълчание, липсата на топлота и ентусиазъм у тях била безпогрешна.

Започнала сериозна кампания от слухове. Доверени посетители в Бъкингамския дворец първи надушили интригата. „Кралското семейство затяга обръча около Даяна“ — казал един от тях, докато други, приближени до портите от ковано желязо, коментирали от залата с трона: „Кралицата знае, че принц Чарлс има своите грешки, но той е наследникът на трона и има пълната й подкрепа. Каквото и да се случи, ще застане зад него“.

Въпреки побутванията и намигванията, реабилитацията на принца не била започнала. Тази задача щяла да падне върху плещите на личния му секретар Ричард Айлард. Отговорността му усложнили и приятелите на Чарлс от Хайгроув, които през последните години застанали на негова страна. В края на юни Айлард свикал среща на хората от кръга на принца, за да спасява репутацията му. Имало предложение да започне кампания с писма до най-големите вестници. Важни личности трябвало да посочат добродетелите на принца на Уелс и приноса му към нацията. Принцът се противял, въпреки че близките му приятели, между които гръцкият крал Константин, лорд и лейди Ромзи, лорд и лейди Трайън и други, чувствали, че поради протакането губи спора.

Докато дебатите се разгорещявали все повече, принцът провел серия от разговори с някои от приятелите си от Хайгроув. Сега, когато маските били свалени, те го посъветвали веднага „да зареже“ Даяна и да поиска развод. Никога не били искали да се жени за нея, а сега поставяли под въпрос психическото й здраве. Въпреки че Чарлс ясно заявил, че няма да участва в никаква кампания срещу съпругата си, приятелите му смятали, че е време да вземат нещата в ръцете си и да възстановят равновесието. Принцът трябвало да бъде обрисуван като дълбоко наранен и изоставен съпруг, чийто характер не му позволява да отвърне на удара. Вбесени от това, което сметнаха за едностранчивост в книгата ми, приятелите му отбелязваха неговата роля на грижовен баща и съпруг, чието приятелство с Камила Паркър-Боулс било нарочно интерпретирано погрешно от принцесата. А Даяна, за която се носят слухове, че е тайният източник за написването на книгата, трябвало да се унищожи, като се обрисува като болна жена, с прекалено слаб усет за, действителността.

Няколко редактори на вестници бяха използвани като проводници и написаха анекдоти за ролята на Чарлс като безумно любящ баща: как играел в снега с принцовете Уилям и Хари по време на скиваканцията в Лех, Австрия, как посетители в Кенсингтънския дворец се изненадали приятно, наблюдавайки боричкането на бащата и синовете му на килима в дневната стая, и как Чарлс, когато графикът му позволявал, водел Хари на училище. Стана ясно също така, че по време на операцията на принц Уилям отишъл на опера едва след като хирурзите го уверили, че синът му е в сигурни ръце. По време на представлението бил поддържал връзка с болницата по преносимия си телефон. В същото време, късно нощем, на чаша уиски, личният му секретар Ричард Айлард се мъчеше да разказва диалозите, в които принцът изповядвал обичта към синовете си.

Портретът на скромната родителска преданост контрастираше със задушаващата обич на Даяна към децата. Тя бе обвинена, че проваля опитите на Чарлс да се вижда с тях. Забраната й била толкова ефикасна, че принцът се принуждавал досущ като разведен баща да моли майката за достъп до децата си. И този достъп му бил отказван под претекст, че трябвало да ходят на зъболекар и т.н. Най-изчерпателното нападение бе отправено от кралската писателка Пени Джунър, която описа Даяна като „безразсъдна, неблагоразумна и истерична“. Приятелите на Чарлс казаха за вестниците, че Даяна е „мегаломанка, която иска да стои на върха. Иска да гледат на нея като на най-великата жена в света. Поведението й е опасно за бъдещето на брака им, на страната на самата монархия“. Докато обществеността не знаеше кой се крие зад поддръжниците на Чарлс, Даяна постепенно откри хората, които се опитваха да очернят името й. Първо не вярваше, но с натрупването на факти бе принудена, макар и насила, да приеме, че близки приятели на принца, които давали доказателства, че й съчувстват. Всекидневно информират пресата. По време на един рязък разговор с мъжа си отсякла: „Защо не си спестиш телефонния разговор и не се обадиш направо в редакцията?“.

През август, с пускането на незаконно записан телефонен разговор между принцесата и неин приятел, кампанията за смазването й взе още по-мрачни размери. Капанът е чакал дълго време. В същото това време Даяна се опитваше да забрави поне за няколко часа безкрайната дилема относно бъдещето си в кралското семейство, като помагаше на болните и умиращите.

Както и много други членове на кралското семейство, Даяна се измъчвала от планирания формализъм на кралските посещения. Тя искала да види отблизо, без присъствието на камери и сановници, всекидневния ритъм на живота в болниците, приютите и центровете за наркомани. След като обсъдила със съветниците си, решила да се впусне в серия от частни посещения в приюти, подбирайки онези, които открила в началото на лятото. Идеята била да се потопи в живота, да разговаря с персонала, с пациентите и роднините им, както и да помага, с каквото може на сестрите. Нейна приятелка казва: „Тя вижда това като възможност да прекара известно време вътре в тези организации и сама да види какво става там. Доколкото е възможно, иска да се отнасят с нея като с обикновен човек и да върши нормалната, монотонна работа в приютите продължително време“. Тази страна на нейната дейност е високо оценена от работещите в областта на социалните грижи. Знаменателно било и частното посещение на Майка Тереза от Калкута в северен Лондон в началото на септември — по ирония на съдбата в разгара на т.нар. скандал Даянагейт. Майка Тереза пожелала да се види с принцесата и да прекарат заедно в молитви, медитация и разговори.

Макар че в основни линии принцът и принцесата водят отделен живот, те внимателно изоставят различията, когато синовете им са с тях. На партито по случай десетия рожден ден на принц Уилям, организирано от кръстника му, гръцкия крал Константин, и двамата били облечени в каубойски костюми. Репортажите за това парти, както и изявлението, че ще вземат децата си на пътешествието из Средиземно море на една от единадесетте яхти на Джон Лацис, извикали догадката, че двамата ще се впуснат във втори меден месец. Желанието на медиите било такова. Зад кулисите в Бъкингамския дворец обаче висшите чиновници на Даяна били хвърлени в ужас, когато им съобщила решението да не съпровожда мъжа си нито при официалното му посещение в Корея през ноември, нито при планираната визита в Турция. Този път споровете не били толкова около антагонизма между принца и принцесата, колкото около загрижеността, че медиите ще се съсредоточат само върху двойката и поведението им, а сериозната цел на пътуването ще бъде пренебрегната.

По време на пътешествието с яхтата дистанцията между двамата била очевидна за всички. Даяна почти нямала контакт със съпруга си, спяла в отделна каюта и предпочитала да се храни с децата си вместо с възрастните. Напрежението нараснало още повече, когато вдигнала телефона, който ги свързвал с брега, и открила, че мъжът й разговаря с отдавнашната си приятелка Камила Паркър-Боулс. Това наляло още масло в огъня на нейните подозрения. Разполагала вече с още едно доказателство, че връзката на Чарлс с Камила не била фантазия на болна жена. Принцеса Маргарет и група приятели, които се качили за известно време на яхтата, забелязали мрачното й настроение.

За принц Уилям Даяна организирала друга успешна ваканция през лятото. Макар че често я обвиняват, че държи децата до полата си, тя накарала Уилям да приеме поканата на свой съученик да прекара две седмици в Съединените щати. Усещала, че тази „тайна ваканция“ ще даде на детето възможност да избяга от мислите за брака на родителите си.

Даяна отново учудила двореца, като отказала спортния „Мерцедес“, за който толкова дълго и упорито се борила. Чувства се неудобно да кара такава показна кола по време, когато британското население преживява икономически несгоди. Ще управлява една от колите на Бъкингамския дворец.

Междувременно лятото стана твърде горещо за херцогинята на Йорк. Във вестниците по цял свят бяха отпечатани снимки на Фърги, която се целува и прегръща с финансовия си директор Джон Брайън край басейна на неговата вила в Южна Франция. Този епизод сложи край на всички възможности за помирение между херцога и херцогинята на Йорк. Мнозина вярваха, че тя ще бъде лишена от титлата си и изхвърлена от кралското семейство. Друг скандал гонеше по петите скандала със снимките на Фърги. И мишената бе Даяна. В сейфовете на вестник „Сън“ бил заключен запис на телефонен разговор между жена, за която се твърди, че е принцесата, и неин мистериозен обожател. Разговорът, провел се в навечерието на Новата 1989 година, бил дочут и записан от радиолюбителя Сирил Рийнън.

Той се свързал с вестник „Сън“, последвали деликатни преговори вестникът да вземе лентата. Но дали тя е автентичната? Експерти я анализираха и сравняваха с откъси от речи на Даяна на публични места. Бяха убедени, че е тя, но главният редактор Келвин Макензи след разговори с издателя Рупърт Мърдок се разколеба и изчака. Така въпросът за известно време бе изоставен. Година по-късно друга радиолюбителка от Оксфорд донесе във вестник „Сън“ свой запис на подобен разговор. Отново лентата надълго бе анализирана, но вестникът отново се въздържа от публикация, тъй като се подозираше, че записите биха могли да бъдат ужасна измислица.

В разгара на скандала със снимките на Фърги една статия в американското списание „Нашънъл инкуайърър“ разкри за първи път съществуването на разговор между принцесата и влюбения обожател, който я нарича „Сепийка“. В началото британските вестници бяха предпазливи, но след като „Сън“ публикува препис на разговора под заглавието „Животът ми е истински тормоз“, шлюзовете се отвориха. На принцесата, която била в Балморал с кралското семейство, казали да очаква най-лошото. Очакванията се потвърдили. Действията на вестника бяха изострени от говорителите на Бъкингамския дворец, които първо осмяха лентата като журналистическа измислица, а след като я прослушаха, заявиха, че е „неубедителна“.

Стана известно, че нежният разговор бил записан, докато принцесата била в Сандрингам. Мъжът, известен под името Джеймс, зодия Везни и посредник в продажба на коли втора употреба, говорил от телефона си в колата, която била паркирана близо до Абингтън, Оксфордшър. В текста жената изглежда много разстроена, самотна и уязвима, почти патетично благодарна на обожателя си за неговото внимание. По време на интимния им разговор говори за нещастния си брак, за това, колко е отдалечена от роднините си и за това, че не се „тъпкала“ — става дума за проявите на булимия. Други теми са астрологията, семейните клюки и приготовленията за Коледа в Норфък. Споменава се за Мара Берни, собственичката на „Сан Лоренцо“ (любимия ресторант на принцесата в Лондон), за Джими Савил и опитите му да лансира популярността на херцогинята на Йорк, наречена „червенокосата“.

Записът започва по средата на изречението с реплика: „Много ми беше лошо по обед и почти щях да повърна. Чувствах се наистина тъжна, празна и си помислих, по дяволите, след всичко, което направих за това (не се чува) семейство“. Жената продължава: „Това е толкова отчайващо. Всичките тези злонамерени намеци, факт е, че ще направя нещо драматично, защото не мога да търпя решетките на това семейство“. После говори за съпруга си: „Толкова е сложно. Той прави живота ми истински ад. Баба му винаги ме гледа със странен поглед. Не е омраза, а нещо като интерес, примесен със съжаление“.

В друг момент заговори за това, че семейството „се дистанцира“ от нея. „Тяхното дистанциране е причинено от това, че излизам и — мразя тази дума — покорявам света. Но аз не го искам. Аз излизам и върша нещата така, както знам.“ По време на целия разговор се разменят думи на нежност. В несвързания, често младежки разговор той 53 пъти я нарича „скъпа“ и 14 пъти Сепия или Сепийка. Жената му казва, че е „най-добрият човек в целия свят“, а обожателят я кара да му праща въздушни целувки по телефона и двамата правят това три пъти. Мъжът, за когото се твърди, че е Джеймс Гилби, макар той решително да отказва да коментира поверително или публично разговора, пита: „Нали нямаш нищо против, скъпа, че искам да говоря с теб толкова много?“. Тя отговаря: „Не, страшно ми харесва. Никога не съм го правила преди. Никога не съм го правила“. Мъжът казва: „Скъпа, толкова е хубаво, че мога да ти помагам“. Тя отговаря: „Наистина го правиш. Никога няма да разбереш колко много. Никога няма да разбереш колко много“.

С публикуването на още много подробности от разговора, принцесата страдала, като размишлявала върху бъдещето си в кралското семейство. В разгара на скандала Даянагейт сериозно обмисляла да си събере багажа и да напусне Двора и обществения живот завинаги. Неколцина приятели потвърдиха, че била „съсипана“ от вестникарските публикации. „Ако това е цената на обществения ми живот, повече не искам да я плащам“ — казала принцесата на една приятелка, която после отбеляза, че Даяна никога не е била толкова депресирана и безнадеждно отчаяна. „Дори да не са успели да убият златната гъска, която снася златни яйца за медиите, със сигурност успяха да я ранят“ — отбеляза с много горчивина човек от приближените на Даяна. По време на тази криза принцесата откри в лицето на кралицата съюзник, който й съчувстваше и чието разбиране и помощ направиха много, за да успее да се бори срещу яростната атака на медиите.

От този момент публикациите вече се простираха от истеричното до зловещото и всеки ден се появяваше нов скандал, свързан с кралския двор. Лентите от Даянагейт бяха последвани от запис, направен през март 1990 година от друг радиолюбител, който пък хванал разговор между херцога и херцогинята на Йорк. Развихряйки се, скандалът Фъргигейт разкри степента на разочарованието, което преживява херцогинята от своя брак и живота си в кралското семейство. Веднага щом разкритията бяха направени, вниманието се насочи към майор Джеймс Хюит и изявленията на бившата му приятелка Ема Стюърдсън относно връзката му с Даяна. Хюит отрече твърденията и веднага заплати, че ще предприеме съдебно дирене срещу вестник „Сън“.

Породи се подозрение сред приятелите на принц Чарлс, двореца и британските служби за сигурност, че има заговор, чиято цел е да се дискредитира принцесата на Уелс. И макар че по-неправдоподобните истории могат да се отминат като белег на трескавата атмосфера на Флийт стрийт, остава утайка от въпроси без отговор. Те са около скандала, наречен Даянагейт. Ако лентата е била в сейф, както твърди вестник „Сън“, как тогава съкратената версия се е озовала в редакцията на американското списание „Нашънъл инкуайърър“? И кой е изпратил на кореспондента на „Дейли мейл“ Ричард Кей версия на записа, който той получил през август 1992 година в кафяв плик с пощенското клеймо от централен Лондон? Най-смущаващ е фактът, че един човек от най-близкия до принц Чарлс кръг е имал достъп до записа, още преди да се публикува в „Сън“.

Навярно най-зловещото събитие в тази подозрителна афера се е случило тогава, когато висши сановници от обкръжението на кралицата са се конфронтирали с Даяна. И месеци преди да започне скандалът, са я информирали за записите на разговорите й от двореца Кенсингтън. Казали са й, че те съдържат изобличаващи свидетелства за връзките й с медиите. По време на тази изключителна среща Даяна разбрала, че министър-председателят е информиран за лентите и че тя самата ще получи копие от тях. Слисана и зашеметена от най-новия поврат на събитията, принцесата потърсила приятелска помощ вътре в двореца, за да разбере какво точно става. Макар че й съчувствал за „ужасяващото“ й положение в кралското семейство, служителят потвърдил, че записът наистина съществува. Сега всичките й страхове, че телефонните разговори в Кенсингтънския дворец се подслушват (това я накарало да нареди стаите да се претърсят за подслушващи устройства), изглеждали доста основателни. И въпреки всичко на следващия ден високопоставен дворцов служител я уверил, че записите не могат да бъдат използвани срещу нея и че може да ги забрави. Въпросът повече не бил повдиган. Трудно е да разберем как трябва да се тълкува този епизод. Дали телефонът на Даяна се е подслушвал наистина — и ако е бил, от кого, — или това е бил само един голям блъф, чиято цел е принцесата да признае участието си в моята книга?

Каквато и да е истината, едно изглежда ясно: зад кулисите се правят опити да се поддържа престижът на Уелския принц за сметка на принцесата, за която и във, и извън двореца се твърди, че се кани да напусне кралската фамилия. Изглежда, всякога, когато в брака на кралската особа се появи криза, дворцовата машина заработва с пълна пара. Нали така постъпиха и с херцогинята на Йорк… Един приятел на Даяна, осведомен за шикалкавенията в заговора срещу нея, отбелязва: „Ако не си тръгне скоро, това семейство ще я съсипе“.

Въпреки че и черната пропаганда може да го стори. Трябвало да се обсъди въпросът за брака на принца и принцесата на Уелс. На закрита среща в Балморал между кралицата, принц Филип, принц Чарлс и принцеса Даяна била предложена сделка. Първо, кралицата убедила Даяна да посети Корея със съпруга си. Отказът й само щял да засили, вместо да елиминира, приказките около техния брак. Даяна се съгласила. Преди срещата надълго и нашироко били разгледани трудностите и реалностите на развода. Принцесата била накарана да разбере, че ако се разведат и се омъжи повторно, ще трябва да живее в чужбина и да изгуби децата си, които съответно са втори и трети наследник на трона. При условие че първостепенната грижа на Даяна е благосъстоянието на Уилям и Хари, това не би могло да бъде сериозен вариант за нея. Същият аргумент важал и за официалната раздяла. А тъй като не е нищо друго, освен прелюдия към юридическия развод, едва ли имало смисъл да се поема по тази пътека.

Основният въпрос, който се обсъждал, бил, че принцът и принцесата могат да се разделят неофициално — курс, който отдавна се нравел на кралицата. В духа на това споразумение Даяна трябвало да води свой живот в рамките на двореца, като се появява заедно с принц Чарлс само на официални церемонии като Приемането на знамената например. Част от споразумението било Чарлс да даде съгласие Даяна да се изнесе от двореца Кенсингтън. Това не представлявало голямо затруднение за принца, тъй като за дом и канцелария едновременно използва къщата в Хайгроув в провинцията. И въпреки това, Чарлс все още няма желание да вземе решение. Той с радост се съгласил да намалеят съвместните им ангажименти. Съгласил се и с предложението Даяна да прекарва уикендите си в Кенсингтън вместо в Хайгроув (освен когато децата са там), но се противял на основните й искания — да има собствено домакинство, своя канцелария и персонал. Даяна е твърда в убеждението да следва намеренията си, докато се стигне до работни взаимоотношения с кралското семейство. Както казала на приятели: „Няма да ме сломят! Никъде няма да отида!“.

Запазена е сигурността на монархията, но на каква цена? В края на едно изключително кралско лято британските поданици се опитват да заменят удобната митология за монархията с неконтролируемата действителност. Мнозина не харесват това, което виждат. Както коментира една уводна статия във вестник „Сън“: „Хората искат да знаят дали наистина се нуждаем от кралска фамилия. И защо толкова им се кланяме и се отнасяме към тях като към полубогове, като мнозина от тях не се държат по-добре от нас, а в някои случаи и много по-зле“. Това е въпросът, който заема централно място в променящото се отношение към кралското семейство. Точно както няколко поколения руснаци и източноевропейци трябва да се справят с разпадането на комунистическата идеология, така и британците, в доста различни мащаби, са принудени да бъдат свидетели на дезинтеграцията на моралните понятия, които са крепили монархията през последните 150 години. От времето на кралица Виктория кралското семейство е било представяно на света като модел за семейно благоприличие.

Министър-председателят на кралица Виктория Бенджамин Дизраели писал: „Нацията се представя от едно семейство — кралското, и ако това семейство е обучено в дух на отговорност и чувство за национален дълг, е трудно да се преувеличава благотворното въздействие, което упражняват членовете му върху нацията“. Ценностите, обвити в мистериозен воал, са служили на монархията поколения наред. Но вече не е така. Дори непоколебимо лоялният роялист „Дейли телеграф“ отстъпи: „Това вече е прекалено много… Крайно време е да погледнем фундаменталния въпрос, който е от истинско значение — оживяването на монархическата институция през XXI век“.

Монархията, която е оцеляла 1000 години тъкмо заради способността си да се приспособява — все пак крал Хенри VIII едва ли е бил реклама на щастлив семеен живот, — сега се сблъсква с необходимостта да преразгледа основните си функции. Нейната важна роля е да представя нацията, а не семейния живот, и онези, които носят факлата на монархията, трябва да се вгледат тъкмо в тази първостепенна задача. Както заявява коментатор на вестник „Мейл он сънди“: „Фактите сочат, че викторианският начин, по който кралското семейство управлява и възприема себе си, е същината на проблема. Книгата на Андрю Мортън може да се окаже един катарзис. Естествено сега обществеността вижда принцеса Даяна в друга светлина, но не я обича по-малко. Покривалото е леко повдигнато и известна част от тайнствеността изчезна. Кралското семейство ще трябва да свикне с промяната в начина, по който го възприемат. В края на краищата монархията принадлежи на всички ни. Както всяка институция и тя трябва от време на време да се променя и адаптира. И този необходим процес може да бъде подпомогнат от факта, че имиджът й, е по-близко до действителността от всеки друг път. Тронът може да се е разклатил. Но поставен на нови основи, може да стане по-силен от всякога“.

Вълшебната приказка приключи. Проникна дневна светлина и освети магията. Макар бракът на принца и принцесата на Уелс да се запази и Даяна да продължи да изпълнява кралските си задължения, сега кралското семейство застава срещу неизбежната задача да се приспособи към предизвикателствата на XXI век. Съдебните заседатели се появиха и никак не е сигурно, че присъдата ще бъде благоприятна за монархията.