Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Адвокат и агент на ФБР (2)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
A lot like love, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
  • Няма
Характеристика
  • Няма
Оценка
4,8 (× 55 гласа)

Информация

Сканиране
Еми (2022)
Корекция и форматиране
Epsilon (2023)

Издание:

Автор: Джули Джеймс

Заглавие: Нещо като любов

Преводач: Виолета Ненова

Издание: първо

Издател: Санома Блясък България

Град на издателя: София

Година на издаване: 2013

Тип: роман

Националност: американска

Печатница: Алианс принт ЕООД

Редактор: Татяна Горчивкина

ISBN: 978-954-399-043-6

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/6810

История

  1. — Добавяне

8

След като мина през дома си за десет минути да смени дрехите си и да си сложи малко грим, Джордан излезе бързо и измина трите пресечки, които я деляха от „Дивайн Селърс“.

Улиците бяха сравнително тихи, тъй като повечето от магазините и офисите още не бяха отворили. Телефонът й иззвъня силно в чантата. Видя, че е Кристиан и вдиша.

— Не можа ли да ми изпратиш поне някой метросексуален, с когото да работя? — попита той.

Тя се усмихна.

— Как мина пазаруването с Ник?

— Оцеляхме. Само това мога да кажа. Трябваше да му видиш изражението, когато видя цветовете на вратовръзките, които бях извадил за костюма. Каза ми, че там, откъдето идва, мъжете не се били кипрели. Побиват ме тръпки като си помисля, че подобно място може да съществува.

— Да се кипрят? Късметлия си, че си оцелял. Благодаря, Кристиан. Оценявам помощта ти. — Джордан си отбеляза наум да му изпрати бутилка вино от магазина.

— Не се притеснявай да ми изпращаш клиенти. Мисля, че ще останеш доволна от резултатите. — Тонът му стана хитър. — Честит Свети Валентин, Джордан. Имам усещането, че ще бъде добър за теб.

Да, помисли си тя и затвори телефона. Понеже гадже щеше да й бъде Ник. А на всяка жена, която прекарва Свети Валентин с гадже като Ник, й се гарантира нощ изпълнена с безкраен, страхотен секс. Горещ, мръснишки, помитащ секс. Вероятно с мръсни думи. Май това не е лош начин за прекарване на Свети Валентин, призна тя. Но не това я очакваше.

Джордан влезе в магазина и закачи палтото си в задната стаичка. Смени ботушите си и включи осветлението и музиката. Обичаше да отваря магазина — през това време на деня, повече от което и да е друго, тя усещаше мястото като наистина нейно. Сутрините обикновено бяха спокойни докъм единайсет, така че разполагаше с около час да сложи табелите и етикетите за разпродажбата, да направи инвентаризация и да почисти. Съмняваше се обаче, че ще има много за чистене. Мартин беше затворил предишната вечер, а той беше маниак на тема чистота, както и на тема вино. Нелошо качество за един помощник-мениджър. Тя провери касовите бележки от предишната вечер и видя, че оборотът е бил добър. Освен редовните продажби, бяха добавили още четирима клиенти в техния винарски клуб.

Винарският клуб беше дейност, която бяха започнали преди две години. Всеки път, когато клиентите търсеха нейните или препоръките на Мартин, усилието им се възнаграждаваше. Всеки месец с Мартин избираха по две вина с комбинирана стойност, вариращи от сто до сто и петдесет долара. Първоначално тя се колебаеше за цената и бе попитала Мартин дали да не предложат по-поносими във финансово отношение вина. Тревожеше се, че при тези цени хората няма да искат да станат членове.

— Ако аз избера виното, хората ще, дойдат — бе прошепнал Мартин драматично.

Беше му дала шест месеца да докаже, че е прав. И така се оказа.

С близо осемстотинте си члена винарският клуб беше голям успех. Понякога рискуваха с вината, които избираха — отлични като качество, но често от бутикови, по-малко известни винопроизводители. Мартин, традиционалист по природа, винаги настояваше да избират вино от стария свят, въпреки че според проучването клиентите предпочитаха вина от Новия Свят заради ориентираните към потребителя етикети. И въпреки това досега никой в клуба не се беше оплакал.

— Хората те харесват. Наистина, кога ще отвориш свой магазин и ще сринеш бизнеса ми? — подразни тя Мартин един ден.

— Не мен, а теб — отвърна той делово.

— Едва ли, ти заслужаваш похвала. Ако зависеше от мен, този винарски клуб щеше да се състои от деветдесет процента калифорнийски кабернета и десет доларови новозеландски совиньон блан през лятото.

— И пак клубът щеше да има осемстотин члена — каза Мартин. — Да бъдем честни, Джордан. Богатите харесват това, което харесват другите богати. Те купуват вината, които избирам, защото ти им казваш да ги купуват.

Тя веднага отвори уста да възрази — разговорът започваше да звучи в стил „Новите дрехи на царя“, — но част от нея подозираше, че Мартин има известно право.

По отношение на пазарния дял тя знаеше, че една голяма част от заможните купувачи на вино в Чикаго посещават нейния магазин. Тя може и да беше финансово независима, но парите на баща й ги имаше и с това очароваше останалите.

— Ти си нещо като Парис Хилтън на вината — беше й казал Мартин.

Тя за малко не падна от ужас.

— Ако обещаеш, че никога повече няма да правиш тази аналогия, ще ти разреша да избереше две вина от стария свят за следващия месец — беше казала Джордан.

Мартин разпалено беше потрил ръце.

— Може ли едното да бъде „Брунело ди Монгалчино“?

— Винаги си казвал, че качеството на вината „Брунело“ е капризно.

— И за някой това би било проблем — рече Мартин. — Казвам ти, Джордан, с твоето име и безупречния ми вкус, мисля че ще стигнем далеч с този магазин.

Досега не беше сгрешил.