Джули Джеймс
Нещо като любов (15)

15

На следващата сутрин, когато Ник се събуди, не можа веднага да разбере къде се намира. Рисковете на професията. Копринената завивка върху голите му гърди му припомни. Джордан. Чудеше се колко ли щеше да е сърдита тази сутрин. Ако можеше да се само анализира и беше от хората, които имаха връзка със скритите си емоции — т.е. жена, — вероятно би обърнал внимание на факта, че сега, за разлика отпреди шест дни, му беше много по-трудно да не обръща внимание на факта, че тя не го харесва. Ако беше такъв човек, можеше да се запита също така какво целеше с обаждането до шефа си снощи.

Слава богу, че не беше такъв човек. В противен случай, трябваше да си каже да млъкне и да спре да си задава толкова много проклети въпроси. Имаше задача, върху която трябваше да се концентрира.

Той седна в леглото и се опита да долови някакъв звук извън спалнята за гости, чудейки се дали Джордан е будна. Погледна часовника на нощната масичка, видя, че минава седем сутринта и реши, че тя все още спи, след като си легнаха толкова късно снощи.

Ник отметна завивката и отиде в банята. Набързо си взе душ, както обикновено, и навлече ризата и панталоните, които беше носил предишната вечер, тъй като нямаше друг вариант. Въпреки останалия лукс, „Палацо Роудс“ не предлагаше нов чифт мъжки дрехи. Погледна в огледалото и реши да пропусне бръсненето. Онзи, който наблюдаваше от черната лимузина отпред, смяташе, че Ник Стентън беше прекарал нощта в леглото с красива, секси жена и че несъмнено на сутринта има да прави по-интересни неща от това да се бръсне.

Ник Стентън беше щастлив кучи син.

Ник Маккол, от друга страна, имаше да върши работа и трябваше да направи няколко обаждания. Включително това, от което най-много се опасяваше.

Слезе в кухнята и намери скъпо изглеждаща машина за еспресо, която сякаш изобщо не беше използвана. Огледа се и не намери друго устройство, способно да произведе кофеин. Дълго мърмори по повод проклетите капризни богаташи и проклетите им приспособления, след което седна до плота и се обади в офиса.

— Имаме един апартамент за теб в Бъкстаун — каза му Дейвис. — „Норт Уейвленд“ 1841, блок три А. Ще свърши работа — две спални и офис, с всички удобства. Достатъчно добър е да не събуди подозрения.

— Не може да караме гаджето на Джордан Роудс да живее в беден квартал, нали? — измърмори Ник.

— Не мислех толкова за момичето, колкото че преуспял инвеститор като теб не може да обитава беден квартал — каза Дейвис. — Какво става с теб тази сутрин, слънце?

Ник изсумтя. Проклети досадни въпроси.

— Просто не съм си изпил сутрешното кафе, шефе.

— Идеално. Защото ти и приятелката ти ще изтичате до „Старбъкс“, за да ти дадем ключовете от новата къща. Има един на няколко пресечки от къщата на Джордан, на ъгъла на „Бари“ и „Грийнвю“. Пелъс ще бъде там в десет — знаеш упражнението. Има и ключове от кола — ще намериш един „Лексус“ на паркинга пред новия ти апартамент.

— Изглежда се издигам.

— Както казват — с какъвто се събереш, такъв ставаш — пошегува се Дейвис.

Ник затвори на шефа си и погледна часовника. В Ню Йорк беше почти девет сутринта, което означаваше, че имаше няколко минути да хване майка си, преди да отиде на църква. Той се приготви и набра номера й. Какво пък, една жена вече му беше бясна заради работата — можеше да ги направи две. Майка му вдигна на второто позвъняване.

— Честит рожден ден, маме — каза той.

— Ник! Каква изненада да те чуя — каза тя с драматичен тон. После сниши глас до шепот. — Изчакай да отида в другата стая.

Последва пауза, след което тя отново се появи на линия.

— Добре, чисто е. Баща ти още си мисли, че не знам за партито. На летището ли си? Трябва да се обадиш на Антъни или на Мат да те вземат — кажи им да те докарат право тук. Кой знае откога не си ял прилична храна? Сосът е вече на печката.

Ник затвори очи. Готвеше любимото му ядене — пене арабиа. Тук го застреля. Нямаше смисъл да отлага неизбежното.

— Маме, не ми е лесно да го кажа, но… няма да дойда днес. Възложиха ми нова задача под прикритие и има неочаквано развитие, което означава, че не мога да дойда в Ню Йорк. Щом задачата приключи, ще дойда за цяла седмица, обещавам.

Той изчака. Можеше буквално да чуе мислите й. Обещанията ти не струват много напоследък, нали?

И щеше да бъде вярно.

— Разбирам — каза тя накрая. — Зная колко е тежка работата ти, Ник. На първо място е работата. Направи това, което трябва.

Той се опита да обясни възможно най-добре, без да влиза в подробности.

— Не го бях планирал. Случаят трябваше да приключи снощи. Знаеш, че ако имаше начин да дойда днес, щях да го направя.

— Не се тревожи — каза майка му отсечено. — Семейството ще е разочаровано, но аз ще обясня. Честно казано, не мисля, че някой ще се изненада особено, че няма да дойдеш. — Тя набързо се извини, че трябва да приключва, за да се приготвя за службата, каза му да се обади скоро и затвори.

Ник остави телефона си на плота и въздъхна. Чисто и просто — беше глупаво. Би предпочел да му се разкрещи, с това можеше да се справи. Обаче му беше тежко да понесе разочарованието в гласа й. Той чу Джордан да прочиства гърлото си откъм вратата. Погледна я, не беше разбрал, че е там.

Тя неловко помръдна.

— Дочух разговора ти, докато слизах по стълбите. — Тя се приближи и седна на стола до него. — Майка ти има рожден ден този уикенд?

Ник кимна.

— Става на шейсет. Семейството ми е организирало голямо парти.

— Родена е година след майка ми. Майка ми щеше да стане на шейсет и една този юни. — Тя се поколеба преди, да продължи. — Загина при автомобилна катастрофа преди девет години. Вероятно знаеш.

Всъщност беше го разбрал от презентацията, която Хъксли беше подготвил. Джордан е била в бизнес училището по време на злополуката.

— Да.

— Ясно е, че съм малко предубедена, когато става въпрос за майки. Но бих дала всичко да можех да организирам парти за шейсетия рожден ден на моята. — Джордан задържа погледа му. — Съжалявам, че няма да се прибереш този уикенд. — Тя подпря брадичката си с ръка и въздъхна. — Какво да кажа? Ксандър е задник.

Ник примигна и се разсмя. Нещо го пристегна в гърдите, когато осъзна, че тя точно това е искала да каже.

— Не знаех, че на богатите наследници е разрешено да казват „задник“.

Тя го погледна косо и се усмихна.

— Не знаеш много за богатите наследници, нали?

— Не. — Макар че познаваше една, която изглеждаше ужасно сладка с дънки и тъмносиня тениска с дълъг ръкав, правеща очите й още по-сини. Ник изведнъж се почувства неловко, отклони поглед и прочисти гърло. Отърси се от усещането и смени темата.

— Трябва ни кафе. — Той посочи към високотехнологичната кафе машина — Мислиш ли, че може да пропуснем домашното и да отскочим до „Старбъкс“? Трябва да взема ключовете от новата си къща от един друг агент, който ще бъде там в десет. Мислех си, че ти може да си лицето, което да осъществи контакта.

Очите на Джордан се разшириха.

— Оо, това звучи много потайно и опасно. Как ще разбера от кого да взема ключовете? Има ли някакъв тайна парола?

— Не се притеснявай. Той ще те намери.

В този момент звънецът на вратата звънна. Джордан и Ник се спогледаха.

— Очакваш ли някого? — попита той.

— Не. А ти?

Никой от тях не помръдна, а звънецът се чу отново. Два пъти в бърза последователност.

— Който и да е, изглежда няма да си тръгне. — Ник се изправи и извади пистолета от кобура, прикрепен за прасеца му. Затъкна го в панталона си на по-удобно място. — Стой близо до мен, докато проверя.

Джордан посочи към пистолета, докато вървеше след Ник към входната врата.

— Спокойно, каубой. Не искам да простреляш някой нещастник, който събира дарения за „Грийнпийс“.

— Мислиш, че някой ще проси от врата на врата, когато навън е минус девет? — попита Ник. — Едва ли.

Звънецът звънна за трети път. Ник посочи към вратата.

— Имаш библиотека, изба, кафе машина, която изглежда сякаш може да изстреля совалка, а нямаш шпионка. Сигурността не е ли приоритет за теб?

— Имам друга мярка за безопасност, която работи перфектно — отвърна Джордан. — Казва се алармена система.

Използвайки панела на стената до вратата, тя деактивира алармата, преди да отключи. Джордан погледна към Ник, който се беше преместил откъм нейната страна и стоеше зад вратата.

Той кимна.

Джордан отвори вратата и… се паникьоса. На прага стоеше Мелинда и трепереше.

— Господи, доста време ти отне да отвориш. Дай да вляза, че замръзнах тук.

Преди Джордан да успее да каже нещо, Мелинда мина покрай нея и влезе вътре. Докато приятелката й си сваляше шала, Джордан надникна иззад рамо към Ник, който стоеше зад вратата. Той безпомощно сви рамене.

Джордан се облегна на вратата и я задържа отворена така, че Мелинда да не може да вижда Ник. Надяваше се, че каквато и да беше причината за тази неочаквана визита, можеха да я направят кратка и бърза, без да се наложи да мърда от мястото си.

— Ето въпроса ми — започна Мелинда. — Кой е „Висок, мургав и сдържан“?

Джордан безгрижно размаха свободната си ръка — онази, с която не стискаше в смъртоносна хватка входната врата.

— Бих започнала с Джерард Бътлър във филма „300“. Или онзи, голият, от първата серия на „Сексът и градът“.

Мелинда посочи с пръст.

— Добри отговори. Но днес нито един не е верен. — Тя извади сгънат вестник от огромната си чанта. — Това е от рубриката на Ан Уелч „Чуто и видяно“ в „Сън Таймс“, обобщението на уикенда.

Тя зачете на глас.

— „Ежегодната благотворителна вечеря на ресторантьора милионер Ксандър Екхарт в ултрамодерния ресторант и нощен клуб «Бордо» събра над сто хиляди долара за детската болница «Мемориъл» и за пореден път доказа, че на мястото се събира общественият елит на Чикаго“. — Тя вдигна пръст и продължи нататък. — „Великолепно облечената в аметистова на цвят рокля без гръб бизнес дама Джордан Роудс, дъщеря на милиардера Грей Роудс и сестра на знаменития Кайл Роудс, който влезе в заглавията на световните новини преди пет месеца, когато…“ — Мелинда прочисти гърлото си. — Хм, мисля, че това може да го пропуснем, „Туитър“, затвора, и т.н. и т.н. А, ето: „Госпожица Роудс посети партито с непознат мъж, когото източниците описват като «висок, мургав и сдържан». Според същите източници двамата изглеждали доста близки. Да се надяваме, за доброто на всички, че на тази близначка Роудс й върви повече в любовта, отколкото на брат й.“ Мелинда отново сгъна вестника и зяпна Джордан очаквателно.

— Е, повтарям: кой е „висок, мургав и сдържан“?

Джордан изруга наум — много гадна, обидна ругатня, която несъмнено не беше в речника на повечето богати наследнички. Тя знаеше, че Мелинда никога няма да я остави на мира, докато не получи отговора. Играта свърши.

Джордан затвори вратата и показа Ник. Той се усмихна и протегна ръка да се запознаят.

— Ник Стентън.

— Интересно. — Очите на Мелинда се разширяваха, докато тя се ръкуваше с него. — Мелинда Джаксън.

Тъй като с равни обувки беше метър и петдесет, погледът й трябваше да пътува нагоре, нагоре, докато стигне лицето на Ник. Изглежда се впечатли от небръснатите му страни и небрежно разкопчаната риза.

Тя се обърна към Джордан с усмивка, която казваше всичко. Някой се е изчукал.

— Сега разбирам защо ти трябваше толкова време да отвориш вратата.

— Добре, Мел. Ние просто… — Джордан погледна към Ник за помощ.

— … се опитвахме да включим кафе машината й — каза той.

Мелинда вдиша вежда.

— Вие, деца, така ли му викате в днешно време?

— Дойде тази сутрин само за да ме разпитваш за гаджето ми ли? — попита Джордан.

— Всъщност, след като прочетох вестника, дойдох да те измъкна, за кафе. Не знаех, че срещата все още продължава. Е, разкажи ми за себе си, Ник. Нямам търпение да чуя подробностите, Джордан е толкова предпазлива напоследък.

Ник отвори уста, но Джордан го сряза. Трябваше да наложи някакви правила тук — без лъжи или поне, доколкото е възможно, по-малко към приятелите и семейството й.

— Всъщност, Мел, ще трябва да обещаеш да минеш друг път. С Ник тъкмо бързахме да излезем. Може ли да ти се обадя по-късно?

Мелинда я изгледа подозрително.

— Държиш се много странно. Какво става тук?

Ник й се притече на помощ.

— Вината е моя. Аз помолих Джордан да дойде с мен и с един приятел на кафе. Моят начин да продължа срещата ни. — Той плъзна ръка по талията на Джордан и я притегли към себе си.

— Оо, колко сте сладки! — Мелинда се усмихна на Ник. — Някой друг път тогава. О, зная — Джордан трябва да те доведе на вечерята у Корин в събота. Така ще можеш да се запознаеш и с останалите.

Джордан поклати глава. Няма начин, това щеше да означава да лъже приятелките си цяла вечер.

— О, за съжаление Ник вече има планове за събота. — Тя се завъртя към него и тялото й се оказа точно до твърдите му, наистина твърди, гърди.

Леле.

Умоляваше го с поглед да се включи в играта.

— Нали се сещаш, онова, което ми спомена по-рано, че имаш да правиш в събота.

— Искаш да кажеш срещата с предприемача, за която ти казах — каза Ник без колебание. — Онзи, който строи нов комплекс за мен в Стария град.

Щеше й се да го целуне начаса. Изкусни са тези ФБР агенти, когато на човек му потрябва лъжа на мига.

Джордан се обърна към Мелинда и неохотно сви рамене.

— Проклет предприемач. — Нежно потупа Ник по бузата. — Той не знае ли колко много искам да се изфукам с този висок, мургав и сдържан мъж пред приятелките си?

Ник я стрелна с поглед, който казваше, че трябва да млъкне. Да побърза. Джордан плесна с ръце, беше разбрала.

— Е. Не искам да те гоня, Мел — разбира се, че искаше, — но ние с Ник наистина трябва да тръгваме.

Някак си успя да отпрати приятелката си без повече лъжи и измами и затвори вратата зад нея със стенание.

— Мразя се, че трябваше да я лъжа така. Благодаря ти, че ми помогна, когато те покани на вечерята в събота. Тази работа под прикритие не ми допада.

— Изтърпи още двайсет минути и после си свободна от задълженията си на таен агент до края на деня. — Ник посочи към вратата. — „Старбъкс“. Аз черпя.

— Сигурен ли си, че не ми трябва някаква парола или нещо друго? — попита Джордан. — Вероятно трябва да имаме такава за всеки случай.

— Ще се справиш, Роудс. Повярвай ми.

На път към „Старбъкс“ Джордан забеляза, че Ник е нащрек — вероятно проверяваше дали ги следят. Колко сюрреалистично беше, че животът й се обърна така, помисли тя. Фалшиво гадже, лъгане на приятелките и оглеждане за частни детективи, наети от перач на пари. Ах, как мечтаеше за времената, когато беше просто сестрата на най-известния интернет терорист и милиардерска дъщеря.

Когато пристигнаха в „Старбъкс“, Ник й задържа вратата да влезе. Тя се пъхна на топло в заведението, в очакване да получи така необходимата й доза кофеин. Огледа останалите клиенти, търсейки с поглед техния човек за свръзка.

Джордан потрепери — от нерви и вълнение — и реши, че тези дни е станала голям гадняр. Тя имаше човек за свръзка. Ник не й беше обяснил как ще мине тази операция, затова Джордан следваше стандартния протокол и се държеше нормално. Поръча си кафето.

— За мен голямо ванилово соево лате без захар.

Разбира се, поръчката й се стори забавна на Ник.

— За мен просто едно голямо кафе — каза той.

Джордан застана настрана да изчака, когато някой я бутна отзад. Нечия здрава ръка я задържа да не падне.

— Съжалявам, вината е моя — чу се глас.

— Няма проблем. — Тя погледна към мъж с почти черна коса, който се усмихна извинително, докато излизаше от кафенето. После извади мобилния си от джоба на палтото — не се изненада, че имаше съобщение от Мелинда:

„ОБАДИ МИ СЕ ПО-КЪСНО — ИСКАМ ВСИЧКИ ПОДРОБНОСТИ ЗА НИК. ДА ЗНАЕШ, БЕЗУМНО СЕКСИ Е“.

Остроумието беше силна страна на Мелинда. Джордан прибра телефона си, когато я извикаха да си вземе напитката.

— Готова ли си? — попита я Ник.

Тя вдигна глава, объркана.

— Не трябва ли да изчакаме онова, за което трябва да се погрижиш?

— Работата вече е свършена. — Ник я хвана за ръка и небрежно я изведе от заведението. Отстрани погледнато, бяха просто една съвсем обикновена двойка, която си купува кафе в неделя сутрин.

Когато спряха на ъгъла на улицата пред „Старбъкс“, Джордан се вгледа в него. Най-сетне загря.

— Мъжът, който се бутна в мен.

— Да. Ключовете са в левия джоб на палтото ти.

— Кучи син, добре се справи.

Ник се усмихна.

— Казах ти, Роудс. Това ни е работата.

Ник остави Джордан у тях и й каза, че ще й се обади по-късно, след като не видя черната кола, която ги беше проследила предишната вечер, нито някой, който изглеждаше подозрително, той реши, че може да се въздържат от трогателна целувка за довиждане.

Докато слизаше по стълбите, се улови, че за миг му се щеше да ги бяха следили.

Самоаналитичната част от него — която за щастие не съществуваше — щеше да има доста работа.

Беше стигнал до половината на пресечката, когато забеляза колата си все още паркирана на улицата, където я беше оставил предишната вечер. Той я подмина и продължи — не можеше да рискува някой да го види как я подкарва и да проследи номера. Затова се отправи към най-близката пресечка да извика такси, като си отбеляза наум, че някой от офиса трябва да дойде да вземе колата му и да я върне пред апартамента му. Пред истинския.

Ник бързо намери такси и даде на шофьора адреса, където щеше да живее през следващите една или две седмици. Провери телефона си и изслуша две съобщения от Хъксли, който се извиняваше горещо, че го е вкарал в играта и е прецакал плановете му да лети до Ню Йорк. Макар Ник да оценяваше съобщенията, те не бяха необходими. Никой не го беше карал да прави насила каквото и да е. Беше сигурен, че всеки друг агент от чикагския офис би взел същото решение като него. Това беше част от работата, която вършеха. Ако очакваше да го глезят и галят с перо в задачите под прикритие, щеше да отиде да работи в ЦРУ.

Телефонът му звънна тъкмо когато го прибираше в палтото си. Видя, че е брат му Мат, и вдигна.

— Имах предчувствие, че ще се обадиш.

— Някой някога казвал ли ти е, че си смотаняк?

Ник се усмихна на шегата. Веднъж с братята му се бяха поувлекли и „случайно“ бяха метнали три топки през прозореца на Томи Ангелини, който живееше на втория етаж, защото той беше заявил в едно междучасие, че шотландските смотаняци не могат да ритат. Томи грешеше в две неща: първо, не знаеше, че са само наполовина шотландски смотаняци и второ, че се бе усъмнил в атлетическите умения на братята Маккол.

Не беше изненадващо, че тази добронамерена шега сложи край на плямпането на Томи Ангелини, но и сериозно нервира баща им. По това време той беше сержант в Нюйоркската полиция и арестува Ник и братята му, заведе ги в Шейсет и трети полицейски район и ги заключи за шест часа в една празна килия.

Излишно е да се споменава, че след това братята Маккол развиха здравословно уважение към спазването на закона — бяха съответно на десет, девет и седем години. Единственият по-травмиран от ареста човек, беше майка им, която прекара шестте часа в плач, отказвайки да говори с баща им и в правене на лазаня и каноли. Когато се прибраха, тя буквално насили всеки от синовете си да изяде по три порции.

— Последният човек, който ме нарече така, гледаше как три футболни топки разбиват прозорците в хола му — каза Ник.

— Като гледам как не можеш да намериш пътя до Ню Йорк, за да си спасиш живота, не съм особено притеснен — отвърна Мат. — По-добре да пазиш света от биологически оръжия или да осуетиш заговора за убийство на президента.

— Не. Това е дневният ред за следващата седмица.

— Сериозно, Ник, не успя да дойдеш даже на партито на мама? Планираме го от месеци.

Ник се почувства като пълен смотаняк и се разсея, като погледна през задното стъкло на таксито да провери дали не го следят.

— Знам. Но изникна нещо, което направи заминаването ми невъзможно. Ще измисля начин да се реванширам пред мама. Колко тежко го приема?

— Каза, че повече няма да ти изпраща сос арабиата по „Федекс“ — отвърна Мат.

Ник подсвирна. Сигурно наистина беше бясна, щом заплашваше да му отреже храната.

— Това е лошо.

— Ако не обявиш, че имаш приятелка, че ще се жениш или нещо подобно, мисля, че ще си в черния й списък за дълго време — изкиска се Мат. Като средно дете и умиротворител на семейството, ядът не го държеше дълго. — Луда е на тема внуци, знаеш. Само да спомена, че съм излизал на кафе с някоя жена и тя се обажда на отец Том да го пита в кои дни църквата е свободна за сватба.

— За съжаление нямам подобна новина, така че известно време ще бъда в немилост. — Ник се улови, че мисли какво ли би казала майка му за Джордан. Беше трудно да каже дали наследството в размер на милиарди долара или осъденият брат престъпник щяха да я учудят повече. Не че имаше значение.

— Смятам да дойда веднага щом приключа с този проект в работата. Ако мама не ме пусне, мислиш ли, че може да остана при теб?

— Разбира се. И не се тревожи за мама — каза Мат. — Ще й кажа, че прокурорът има нова симпатична асистентка, на която съм се натъкнал. Това ще я разсее за известно време от извинението ти „съжалявам, че съм задник“.

— Благодаря. А само от любопитство, всъщност има ли симпатична асистентка?

Брат му прозвуча потайно.

— Повече от симпатична. Знаеш, че си падам по жени с токчета и власт. Ей, Антъни иска да говори с теб. Ето го.

Ник чу приглушени звуци, докато Мат подаваше телефона на най-малкия му брат.

— Ей, някой някога казвал ли ти е, че си смотаняк?

Нещата продължиха в този дух.