Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Адвокат и агент на ФБР (2)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
A lot like love, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
  • Няма
Характеристика
  • Няма
Оценка
4,8 (× 55 гласа)

Информация

Сканиране
Еми (2022)
Корекция и форматиране
Epsilon (2023)

Издание:

Автор: Джули Джеймс

Заглавие: Нещо като любов

Преводач: Виолета Ненова

Издание: първо

Издател: Санома Блясък България

Град на издателя: София

Година на издаване: 2013

Тип: роман

Националност: американска

Печатница: Алианс принт ЕООД

Редактор: Татяна Горчивкина

ISBN: 978-954-399-043-6

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/6810

История

  1. — Добавяне

21

В осем часа вечерта „Дивайн Селърс“ беше пълен. Четвъртъците бяха най-натоварените вечери в магазина, тъй като хората обичаха да пазаруват вино преди уикенда. Тази вечер не беше изключение.

Андреа дръпна Джордан настрана.

— Ник Стентън те търси по телефона. Казва, че е важно.

— На мобилния?

— Не, на телефона на магазина.

— Благодаря, Андреа. — Джордан отиде в задната стаичка и вдигна слушалката. — Ало?

Ник не звучеше доволен.

— Цял ден ти звъня на мобилния.

— Получих съобщенията ти, просто нямах възможност да ти се обадя.

— Трябва да поговорим за Лиза — каза той.

— Освен съобщението, което ти оставих, нямам какво повече да кажа. — Беше се обадила на Ник, след като Лиза излезе от магазина раздразнена (нямаше представа защо) и му беше оставила съобщение, че трябва да е нащрек за откачени бивши гаджета с клинчета.

— Съжалявам, че е дошла при теб. Било е неуместно. — Той замълча. — Какво точно ти каза?

— Ами зададе ми няколко въпроса за нас — каза Джордан. — После ми разказа за политиката ти на необвързване, за това как винаги казваш на жените, с които се забъркваш, че с никого не излизаш сериозно.

От другата страна на линията последва дълго мълчание.

— О.

Значи е вярно, помисли си Джордан.

Ник въздъхна тежко.

— Виж, Джордан, не мога да изляза от офиса сега, защото работя върху нещо, което ще ми отнеме около час, но трябва да поговорим. Ще дойда в магазина веднага щом се освободя.

Тя се опита да звучи непринудено.

— Наистина няма за какво да говорим. Все пак не ми дължиш никакви обяснения. Въпреки че моята героиня беше изненадана да научи, че си от онези типове, които имат проблем с обвързването.

Дотук с непринудеността. Ник спря.

— Знаеш, че имам сериозна причина да съм от тях.

Моля ти се.

— Онези типове винаги си имат причини. — Джордан чуваше шума от магазина — Трябва да тръгвам, пълно е с клиенти.

— Не, Джордан, ние трябва да…

На вратата се почука и Андреа промуши глава.

— Съжалявам. Има един клиент, който иска да говори с теб.

— За съжаление, скъпи, наистина трябва да тръгвам — каза тя на Ник. — Ще ти се обадя по-късно. — Тя затвори, преди да каже нещо, за което щеше да съжалява.

С дълбока въздишка си сложи най-хубавата усмивка, решена да се концентрира върху работата. Обърна се към Андреа.

— Благодаря ти. Този клиент или клиентка каза ли за какво иска да говори с мен?

— Клиент. Много добре изглеждащ при това — каза Андреа с усмивка. Джордан уморено стана от стола. — Моля те, не ми казвай, че е Ксандър Екхарт. — Тя определено не беше в настроение да се справи с подобна ситуация в този момент.

— Не е Ксандър. Този тип твърди, че му дължиш каса вино.

Любопитна, Джордан последва Андреа и излезе от задната стаичка. Магазинът беше претъпкан и почти всички маси бяха заети от клиенти, пиещи вино. Тя забеляза тайнствения мъж, който седеше сам на маса близо до десертното вино и шампанското. Той я изгледа преценяващо, докато тя се приближаваше.

— Джордан Роудс. Радвам се да те видя отново.

Тя спря пред него и се усмихна.

— Кол Китридж. Мина доста време.

 

 

Час по-късно Ник тихо изруга, проклинайки липсата на паркоместа пред „Дивайн Селърс“. Успя да намери място на следващата пряка, паркира и слезе от колата. Тази вечер имаше мисия и целта му бе Джордан Роудс. Без значение дали тя искаше, трябваше да поговорят.

Той влезе в „Дивайн Селърс“ малко след девет часа. Надникна през прозореца — знаеше, че вероятно ще я види да затваря магазина и позна. Проследи я с поглед как отива зад бара с черната копринена риза, късата права пола и високи токчета. Преди да влезе, той си позволи да я погледа няколко секунди как взема бутилка вино и я отнася на една маса в ъгъла.

Наистина беше неотразима. Всеки мъж би бил щастлив — Ник спря по средата на мисълта си, когато видя мъжа с когото беше. По-скоро висок, перфектна кестенява коса на модел и носеше шал около врата, въпреки факта, че в магазина беше двайсет и един градуса. Очевидно смотаняк.

Джордан наля вино в двете чаши на масата. Остави бутилката и седна на стола срещу смотаняка. Той каза нещо, което очевидно й се стори забавно, след което взе бутилката и доля още в чашата й.

Ник гледаше как Джордан отпива от виното си и прави онази физиономия, съблазнителната — „майната му на виното, трябва да видиш изражението ми, когато правя секс“. Поне той така я разбираше. Смотанякът я гледаше с хищнически поглед и се смееше. Очевидно и той имаше подобна интерпретация на физиономията. Нещо вътре в Ник се счупи.

Това беше неговото измислено гадже и седеше на масата, на която предната вечер заедно бяха яли пържени картофки. И ако си мислеше, че може да хвърля изпепеляващи секси погледи на всеки педал с шал, който влиза в магазина й, грешеше. Той имаше свой поглед, който да покаже на смотаняка — беше време да демонстрира физиономията „не се опитвай да ме прецакаш“.

 

 

Джордан остави чашата и затвори очи, докато вкусовете на виното проникваха в нея.

— Ммм, имах нужда от това.

— Дълъг ден? — попита Кол.

— Много. — Тя се огледа из магазина. Преди няколко минути беше пуснала Андреа да си ходи като компенсация за допълнителната смяна, която трябваше да поеме през уикенда. С облекчение видя, че нещата изглеждаха в сравнително добро състояние.

Кол изглежда прочете мислите й.

— Какво ще кажеш да поостана и да ти помогна да затвориш магазина? После може да отидем в онзи тайландски ресторант, за който ти казах. Разрешено е да занесеш свое пиене, така че може да изберем каквото вино поискаш. — С усмивка той посочи към вината на лавиците зад тях. — Аз черпя.

— Колко щедро от твоя страна. — Джордан завъртя чашата си. — Но мисля, че ще пропусна тайландското.

— Това има ли нещо общо с „висок, мургав и сериозен“?

Докато мърмореше за нелепата клюкарска рубрика, Джордан се сети за най-добрия начин, по който да отговори на въпроса на Кол.

— Ситуацията с „висок, мургав и сериозен“ е… сложна.

— Колко сложна? — попита Кол.

Няма да повярваш, ако ти кажа.

Звънчето на вратата дрънна и вътре нахлу студен вятър. Джордан погледна и с изненада видя Ник до вратата. Носеше тъмно палто и се беше намръщил заплашително. С поглед прикован върху нея и Кол той се приближи към масата им.

— Изглежда идвам навреме за последни поръчки. — Без да губи време той протегна ръка към Кол. — Ник.

— Кол Китридж.

— Приятно ми е, Кол. Магазинът е затворен.

Джордан го стрелна с поглед заради грубостта му.

— Ник.

Той вдигна часовника си и го потупа.

— Виждате ли? Девет часа е.

Кол гледаше ту единия, ту другия.

— Май съм попаднал не където трябва.

Ник се усмихна престорено мило.

— Да Имате възможност да си тръгнете. — Той взе палтото на Кол от стола и му го подаде.

Джордан го погледна свирепо.

— Не може да си сериозен.

— Абсолютно сериозен съм, скъпа. Трябва да поговорим.

Тя се обърна към Кол.

— Много съжалявам за това. Наистина не е нужно да си тръгваш.

Кол протегна ръка и се изправи.

— Не се тревожи, Джордан. Вероятно е по-добре да вървя. Може да поговорим следващия път, когато дойда за виното.

Тук мрачното изражение на Ник се задълбочи.

Джордан стана от масата, мина покрай Ник и последва Кол до вратата. Опита да се пошегува, за да прикрие неловкото положение.

— „Дивайн Селърс“ обикновено не посреща клиентите си така. Май трябваше да те предупредя, че е „Денят на високия, мургав и намръщен тип“.

— Припомни ми за този ден следващата година. Мисля, че ще си остана вкъщи — каза Кол.

След бързо „довиждане“ той си отиде.

Тъй като на Джордан й трябваше малко време да се успокои, тя заключи вратата и дръпна щорите на предните прозорци. Не искаше някой случаен минувач да види един много истински спор с измисления й приятел грубиян.

След като се съвзе, тя се обърна към Ник.

— Не мога да повярвам, че го направи.

Беше си свалил палтото и седеше на стола — явно не планираше да ходи никъде. Той се облегна на масата и скръсти ръце, а светлосивият пуловер леко се опъна около широките му гърди.

— О, съжалявам. Прекъснах ли нещо между теб и клиента ти?

— Да, прекъсна нещо. И то се нарича разговор. И освен че е клиент, това беше Кол Китридж от рубриката „Храна и вино“ на „Трибюн“. Хората от нашия бизнес обикновено не го вбесяват, като го изхвърлят така.

— Не разбрах, че е толкова важен за теб — каза Ник саркастично.

Джордан го погледна свирепо.

— Какво ти става тази вечер?

Ник стана и се приближи към нея.

— Ще ти кажа какво ми става. Какво мислиш, че щеше да си помисли някой, ако те наблюдаваше тази вечер? Щеше да види предполагаемата ми приятелка да пие с друг мъж.

Разбира се, помисли Джордан. Разследването. Единственото нещо, за което го беше грижа.

— Защо беше тук, между другото? — попита Ник. — Ти… интересуваш ли се от този човек?

Тя се отдръпна от него.

— Не е нужно да отговарям на въпроса ти.

Той я последва.

— Нужно е. Може да има отношение към операцията под прикритие.

Джордан се завъртя.

— О, заври си тайната операция някъде. Не задавах никакви въпроси, когато бившата ти се изтъпанчи в магазина и ми каза за многото жени, които си чукал. И как не ти пука за никоя от тях, защото не се обвързваш. Значи същото правило важи и за теб — никакви въпроси. Което означава, че ако аз искам да пия с Кол Китридж или с който и да е друг мъж, това си е моя работа, а не твоя.

Тя сложи ръце на гърдите на Ник и го бутна. Той не помръдна. Вместо това сключи ръка около китката й и я придърпа към себе си.

— Е! По дяволите — изръмжа той. — Аз го превръщам в моя работа.

Наведе се към нея и я целуна. Хвана с ръце главата й и потърси устните й — грубо и собственически. Джордан беше бясна й разгорещена и го хвана за пуловера, за да го отблъсна, но…

О, Боже, да.

Вместо да го блъсне, тя стисна пуловера му и го придърпа по-близо. Той я целува, докато тя остана без дъх, после се отдръпна и я погледна с пламтящи зелени очи.

— Ето. Виж дали онзи смотаняк може да те целува така — каза той рязко, едновременно ядосан и доволен.

Джордан се изчерви, пламнала от гняв.

— Обзалагам се, че има много смотаняци, които могат да ме целуват така.

— Тогава трябва да поработя повече, за да изпъквам сред тълпата. — Ник отново я сграбчи.

Те се блъснаха в тухлената стена до лавицата с купове вино. Устата на Ник се плъзна към врата й, а Джордан усети как краката й се подкосяват. Трябваше да приглуши стенанието си, когато наболата му брада грубо се отърка в кожата й. Точно така си го беше представяла.

— Не трябва да правя това — промърмори тя в ухото му. — Не те харесвам през седемдесет и пет процента от времето.

Гласът му беше копринена, гореща ласка.

— Но какво мислиш за останалите двайсет и пет процента? — Без да дочака отговора, той плъзна ръце по ризата й, дръпна нетърпеливо яката и първото копче се отвори. После второто. Ник се отдръпна и огледа сушена й, после погледна възбуденото й лице и разкопча и третото копче. Тя също го гледаше.

— Можеш да ме спреш — каза той дрезгаво.

Да, можеше.

Джордан замълча и той дръпна по-силно, при което отвори четвъртото и последното копче едновременно. Тя усети прилив на хладен въздух по разгорещената си кожа. После я зацелува. Докато езикът му се въртеше около нейния, той дръпна една от чашките на сушена й и дълбоко простена, когато гърдите й изскочиха.

— Ник — задъха се тя.

Той сведе глава и подразни едно от зърната й с език, а тя прокара пръсти през косата му, наслаждавайки се на плътните, меки пластове.

Ник смъкна и другата чашка на сушена й, така че и двете й гърди се приближиха към устата му. Той простена, когато тя нетърпеливо се изви на тухлената стена.

— Господи, Джордан, толкова си секси.

„Заради теб“, за малко не изтърси тя. Прехапа долната си устна и затвори очи, когато езикът му се завъртя около настръхналия връх на другата й гърда. Той плъзна ръка по бедрото й, пъхна я под полата й и тялото й затрепери в очакване. Ник захапа твърдата пъпка на зърното й в момента, в който мушна ръка в бикините й. Тя изпъшка превъзбудено. Ник плъзна пръст вътре в нея и го раздвижи с възхитително бавно движение. Сложи още един пръст, след което докосна с палец клитора й и го подразни, докато краката й не се разтрепериха.

— Искаш ли го? — Устните му се нахвърлиха върху нейните, докато продължаваше сладкото мъчение с пръстите си. — Искам да те чуя как го казваш. Без повече игри, без повече сарказъм. Само истината.

Не й трябваше да мисли — тя вече знаеше истината.

Вероятно беше глупачка да продължава въпреки всичко, което Лиза й беше казала. Но трябваше да е още по-голяма глупачка да позволи думите на някаква ревнива непозната да й диктуват как да живее живота си. Сама щеше да взема решенията си за Ник — така нямаше да обвинява за последиците друг, освен себе си.

Тя се отдръпна и го погледна.

— Заведи ме вкъщи.

Нещо се случи.

Видя го на лицето му — изражението му омекна. Недостъпната външност, стените, маската, която носеше като агент под прикритие, се разтопи и остана само той. Изрече името й и я целуна отново и тя разгорещено отвърна на целувката му. Без задръжки, те се отлепиха от стената и се отправиха към задната стаичка.

Ник държеше лицето й в ръцете си, а погледът му беше възбуден и собственически.

— Ако те заведа, оставам. Цялата нощ.

Джордан кимна.

— И очаквам много мръсни думи.

Той се разсмя, после я погали с палец по бузата.

— Наистина, Роудс. Нарушили са калъпа с теб.

Тя се усмихна, когато той се наведе и се сгуши във врата й. Мелинда и Корин бяха прави — харесваше й начинът, по който изричаше фамилията й.

От задната стаичка се чу мобилният й. Разбира се, тя не му обърна внимание. Но когато телефонът в магазина звънна, тя усети как Ник застава.

— Не му обръщай внимание — каза Роудс прегракнало. — Нека си взема палтото и да изчезваме оттук.

Телефонът в магазина престана да звъни, но зазвъня мобилният й. Ник изруга и ядосано тръсна глава.

— Не мога да повярвам, че го направих. Не мога да повярвам, по дяволите, че го направих. — Той я погледна неочаквано много сериозен. — Трябва да вдигнеш телефона си, Джордан.

Тя се протегна да го вземе.

— Който и да е, може да почака. Сега съм заета.

— Всъщност не може да чака. Вероятно… някой иска да ти съобщи, че брат ти току-що е бил намушкан.

Сърцето на Джордан спря. Тя отдръпна ръката си.

— Защо някой ще ми се обажда да ми казва такова нещо?

Ник погледна часовника си.

— Защото преди около десет минути брат ти е бил намушкан. — Той вдигна ръка, когато видя изражението й. — Добре е. Сигурен съм. Но трябва да приемеш това обаждане. Ако е баща ти, не искам да се притеснява. Само мога да си представя какво казват в новините.

— Новините? — Тя го отблъсна от себе си. — Какво за бога си сторил на брат ми? — Джордан бързо намести сутиена и дръпна ризата си, придържайки я затворена с една ръка, докато вървеше към задната стаичка да вдигне звънящия телефон.

Ник я настигна в коридора.

— Знам, че си бясна. Но точно сега трябва да ми повярваш. Ако баща ти е на телефона, кажи му, че си говорила със сестрата в спешно отделение в „Нортуестърн Мемориъл“, според която Кайл е добре.

Тя преглътна.

— Кайл е в спешното?

Зелените очи я гледаха неотклонно.

— Просто кажи на баща си, че той е добре.

Отново му повярва сляпо.

Тя измъкна китката си от хватката му, забърза към задната стаичка и извади мобилния от чантата си. После погледна надолу и видя зейналата отворена риза и сутиена. Чудесно.

— Татко — вдигна тя телефона.

— Джордан, гледа ли новините?

Не, съжалявам. Бях заета. — Натисках се на една тухлена стена с едно гадже.

— За Кайл, знам. Тъкмо щях да ти звъня.

Баща й въздъхна, сякаш облекчен, че не трябва да й сервира новината.

— Единственото, което знам, е това, което казват по телевизията — че е бил намушкан по време на някакъв бой. Извели са го от затвора и са го докарали в „Нортуестърн Мемориъл“. Опитвам се да се свържа с някой, който знае нещо. Който и да е.

Джордан гледаше Ник в очите, докато отговаряше на баща си.

— Току-що говорих със сестрата в спешното. Каза ми, че Кайл ще се оправи.

— О, слава богу. Тогава защо са го извели от затвора? — настояваше да знае той.

Тук Джордан трябваше да импровизира малко.

— Сестрата каза, че не може да ми даде повече подробности по телефона. — Тя подпря слушалката с рамото си, за да освободи ръцете си и да си закопчае ризата. — Качвам се в колата, татко. Ще се видим в болницата. Но всичко ще се оправи.

— Вярвам ти хлапе. Аз… мисля, че щеше да знаеш, ако нещо не беше наред с Кайл. Вие двамата винаги знаете — Той прочисти гърлото си. — И аз тръгвам към болницата. На вечеря съм у един приятел в Евънстън, но ще гледам да стигна възможно най-бързо.

Джордан зяпна телефона за миг, след като го затвори.

— Току-що излъгах баща си. Това беше границата, която не бях минавала в цялата тази история.

Ник мина зад нея и сложи ръце на раменете й.

— Не си го излъгала, когато му каза, че брат ти е добре. Той е добре.

Тя се измъкна.

— Кажи ми какво става. Защо Кайл е в спешното?

— Историята, пусната от медиите — а те смятат, че е истинска, — е, че Кайл е бил прободен от друг затворник по време на бой, започнал, когато са ги прибирали в килиите — каза Ник.

Джордан овладя паниката, която се надигна в гърлото й.

— А истината?

— Истината е, че брат ти е бил леко порязан от агент под прикритие във внимателно дирижирана операция, която сега ни дава правдоподобно оправдание да го извадим от затвора.

Главата й се въртеше.

— Почакай, Кайл участва ли в цялата работа?

— Разбира се, че не — каза Ник делово. — Нищо не се е променило — никой не трябва да знае за уговорката ни, докато не приключи разследването на Екхарт.

Нашата уговорка. Добре.

— Трябваше да ми кажеш.

Ник вдигна ръце.

— Знам, издъних се. Много. Видях този смотаняк, а после ти започна да спориш и… после знаеш. Просто забравих за всичко останало. Съжалявам.

Джордан въздъхна, тъй като в момента не можеше да осмисли частта с „всичко останало“. Сега приоритет номер едно за нея беше да се увери, че брат й е добре.

— Трябва да отида в болницата.

Ник я погледна.

— Може ли да дойда с теб?

Тя поклати глава.

— Татко ще бъде там. Ще иска да знае кой си, а аз не съм готова за този разговор.

Честно казано, тя не знаеше какво се случва между нея и Ник. Определено нямаше да може да обясни на баща си.

В отговор на отговора й, изражението на Ник стана по-делово. Той кимна.

— Разбира се. Трябва да бъдеш със семейството си.

След това той си тръгна, а Джордан остана в задната стаичка, докато не чу звънчето на вратата. Трябваше й миг да се съвземе, после грабна палтото си и тръгна към болницата.