Джули Джеймс
Нещо като любов (4)

4

Джордан побърза да хване светофара на улица „Ван Бъртън“, като си мислеше, че ако след следващата седмица никога повече не види Общинския изправителен център, ще се чувства добре. Сградата беше грозна — неугледен сив триъгълник, който се извисяваше трийсет етажа нагоре и имаше малки вертикални процепи за прозорци.

Тя ходеше при Кайл всяка сряда — с Мартин си бяха направили графика така, че да може. Изключително много оценяваше факта, че асистентът й е успял да стигне навреме в магазина тази сутрин, въпреки близо метъра сняг, който отдела „Улици и канализация“ все още се бореше да разчисти. Тъй като колата й беше затрупана, а такситата бяха рядкост в лошите дни, се наложи да се качи на бързия градски влак, за да стигне до центъра, а това й отне повече време. Тъй като пускаха посетителите в затвора на принципа „който е дошъл първи“, тя обичаше да пристига точно на обяд — началото на часовете за посещения.

Когато наближи сградата, Джордан погледна часовника си и видя, че е точно навреме. Бутна вратите и влезе във фоайето. Там беше по-топло от мразовитите минус десет градуса навън, затворът предлагаше поне това. На рецепцията попълни формуляр „Уведомление за посетителите“ и заедно с шофьорската си книжка го подаде на Доминик, приемащия служител в изправителния център. Тъй като посещаваше Кайл всяка сряда през последните четири месеца, процедурата й беше позната.

— Е, вече изгледах почти половината епизоди от втория сезон на „Изгубени“ — каза й Доминик.

Освен че виждаше Кайл, единственото, което Джордан харесваше в затвора, беше пазачът и разговорите им за телевизия.

— Леле, наистина си изгълтал първия сезон — каза тя.

— Какво става с „Другите“? — попита той. — Зловещи са.

— Ще разбереш след около стотина серии. Горе-долу.

— Аа, не ми го казвай — Доминик й върна шофьорската книжка. — С брат ви сигурни ли сте, че нямате трети близнак. Понеже приликата е свръхестествена.

Джордан се усмихна. Откакто пуснаха „Изгубени“, всички казваха, че брат й прилича на един от героите, което изобщо не се харесваше на Кайл. Вероятно поради тази причина персоналът на затвора и обитателите му непрекъснато го дразнеха с това. Лично тя намираше ситуацията за забавна.

— Сигурна съм, че няма връзка — каза тя.

Или беше така, или баща й имаше да дава дълго обяснение. Доминик посочи шала й.

— Не забравяйте да оставите и шала си заедно с другите неща. Ще се видим следващата седмица, Джордан.

Не и ако всичко върви по план. Чувстваше се много потайно, заради поверителната информация и сделката с ФБР. Осъзнаваше, че трябва да внимава да не се издаде пред Кайл. Много често той я четеше като отворена книга.

Според правилата на затвора тя регистрира палтото, портмонето, шала и ръкавиците си и ги остави в едно от шкафчетата зад рецепцията. Друг служител я придружи, заедно с още няколко посетители, до един от асансьорите и се качиха в залата за посещения на осмия етаж. Вратите на асансьора се отвориха и ги въведоха в зона с разрешение за достъп. Джордан мина през детекторите и изчака трети служител да отключи няколко тежки стоманени бронирани врати, след което влезе в залата за посещения.

Когато за първи път дойде да види Кайл, се изненада. Вероятно заради прекаленото гледане на телевизия тя мислеше, че ще бъдат разделени от стъкло и ще трябва да говорят по телефон. Беше доволна да види, че на затворниците им позволяваха да се срещат с посетителите си в голяма обща стая. Разбира се, през цялото време ги наблюдаваха четирима въоръжени пазачи, но поне можеше да седне близо до брат си.

Тя подмина горчивата мътилка, която наричаха кафе — грешка от първото й посещение, която нямаше да повтори повече — и си взе бутилка вода от един от автоматите за напитки. Избра маса до обкования с метални решетки прозорец и седна. Както всяка седмица, тя се опита да не обръща особено внимание на останалите посетители, чакащи на съседните маси, предполагайки, че и те като нея предпочитат малко уединение.

Мислите й се разлетяха — знаеше, че трябва да изчака няколко минути, докато Кайл мине през различни проверки за сигурност, преди да стигне до залата за посещения.

Джордо — издъних се.

Това бяха първите думи на Кайл, когато й се обади в онази съдбовна нощ преди пет месеца. Тя нямаше представа какво е направил, но в крайна сметка всичко се сведе до едно.

— Можеш ли да го оправиш? — беше попитала тя.

— Не знам — притеснено беше изстенал той. Чу се силен думкащ звук. Сигурно си удряше главата в стената.

— Къде си? Ще дойда да те взема и ще го измислим.

Думите му бяха неясни.

— Тихуана. Мнооо съм пиян.

О, боже.

— Кайл. Какво си направил? — тя разгневено повиши глас.

— Току-що изключих „Туитър“, т’ванапраих. Цялото прооклето нещо. По дяв’лите Дани!

Джордан не успя да разбере всичко, но схвана, че брат й, компютърният гений, беше направил нещо много, много лошо заради приятелката си Даниела.

На Кайл му вървеше да привлича неправилните момичета — което означаваше скучни, търсещи пари, неприятни — и както Джордан в крайна сметка разбра от несвързаните брътвежи на брат си тази вечер, Даниела, бразилският модел на бельо „Виктория Сикрет“, не беше изключение. Бяха се срещнали в Ню Йорк на изложба на един художник, техен общ приятел. Бяха гаджета шест месеца (макар и далеч един от друг), което си беше рекорд за Кайл. После Даниела отиде в Ел Ей да снима музикален клип — страхотна възможност, беше казала тя, защото искала да става актриса. Разбира се, че искаше. Още на втория ден беше престанала да се обажда на Кайл. Притеснен, той беше оставил съобщения на мобилния й телефон и в хотела, но безуспешно. Късно на четвъртата вечер най-сетне получи отговор.

Чрез „Туитър“.

Кайл Роудс,

Сори, няма да се получи между нас. Ще остана в Ел Ей с един човек, когото срещнах. Намирам те за сладък, но говориш прекалено много за компютри.

Двайсет минути по-късно в следващия си пост Даниела публикува линк към видео от Холивуд, в което се натиска с телевизионната звезда Скот Кейси в гореща вана. Беше трудно да се каже кое подразни Кайл повече: фактът, че го зарязаха по „Туитър“ или фактът, че Даниела нямаше никакви скрупули да му изневерява публично. Предвид богатството му и нейната известност връзката им се обсъждаше в клюкарските рубрики и в Ню Йорк, и в Чикаго, и се споменаваше на няколко пъти в TMZ.com.

Кайл работеше с технологии и знаеше, че е само въпрос на време видеото с Даниела и първокласния актьор да се разпространи навсякъде. Така че направи това, което всеки един бесен, пламенен компютърен маниак би сторил, ако хване приятелката си да прави свирка под водата на друг мъж: хакна „Туитър“ и изтри както клипа, така и предишния й пост в сайта. След което, бесен на света, в който раздяла под формата на 150 символа се приема за нормална, той изключи цялата мрежа — активира „отказ на услугата“, който продължи два дни.

И така започна Голямото прекъсване на „Туитър“ за 2011 г.

Земята почти спря да се върти около оста си.

Последваха паника и хаос, докато „Туитър“ безуспешно се опитваше да противодейства на най-изтънченото хакерство, което беше преживявал. Междувременно ФБР очакваше или искане за откуп, или политическо изявление от така наречения „Туитър-терорист“. Но нищо подобно не се случваше, тъй като „Туитър-терористът“ нямаше политически искания, вече имаше достатъчно пари и най-неподходящо беше излетял за Тихуана, Мексико, за да се напие до безпаметност с евтина текила, която му поднасяше барман с осем пръста на име Естебан.

Късно на втората вечер, след като си удари челото в кактус, докато се подпираше да повърне пред бара на Естебан, Кайл получи кратък момент на просветление. С препъване той стигна до хотелската си стая и се обади на Джордан, след което, осъзнавайки, че е сгрешил, включи лаптопа си. Решен да поправи стореното зло, той за втори път хакна „Туитър“ и прекъсна предишната си атака. Само че този път не внимаваше толкова. Пиенето на евтина текила, поднесена от осемпръст барман, имаше своята цена. На следващия ден, когато трезвият и огорчен Кайл пристигна обратно в Чикаго, той завари ФБР да го чакат на прага му. Въпреки всички опити на адвокатите му да го разубедят, Кайл упорито настояваше да пледира виновен. Беше извършил престъплението, така че щеше да излежи присъдата, каза той. Джордан намираше това мнение достойно за уважение, макар че щеше да му струва година и половина от живота.