Виктор Суворов
Змиеядеца (11)

1

В Големия кремълски дворец другарят Сталин си има свой собствен киносалон. Столовете са меки, кожени. По пет в редица. Четири редици. Централното място на първия ред е за другаря Сталин. Той веднъж седна на този стол и го хареса. Оттогава никой никога не сяда на него. Половината места в салона винаги са празни. Защото да попаднеш в киносалона на Сталин е голяма чест. Тук се канят малцина.

Днес (за осемнайсети път) ще се насладим на филма „Цирк“. Другарят Сталин е обикнал този шедьовър на съветското киноизкуство от пръв поглед. И ще гощава по много пъти най-скъпите си гости с него. Така ще продължава до 1938 година, докато не се появи „Волга, Волга“, който другарят Сталин през годините ще изгледа над шестстотин пъти. Този шедьовър пак ще бъде сътворен от Григорий Александров. В главната роля пак ще е Любов Орлова. Но това ще стане след време. А засега нашият съветски цирк сияе в цялата си красота и блясък. И гърми от екрана тържествената мелодия „Я другой такой страни не знаю, ще так вольно дышит человек…“ И после: „И никто на свете не умеет лучше нас смеяться и любить^[1]“.

Това си е чистата истина. В СССР дори клоуните на арената се премятат и се кискат най-добре от всички ни на света.

Хенрих Григориевич Ягода (третият ред, крайното отляво) побутна съседа си, секретаря на Централния комитет Николай Иванович Ежов: тази мелодия би могли да стане химн на Съветския съюз. Николай Иванович кимна: правилно, защо не? Че къде другаде се диша толкова свободно?

2

Днес другарят Сталин малко е променил програмата. Веднага след „Цирк“ пускат немски документ филм, сниман в джунглите ма Южна Америка. Филмът не е преведен. Но всичко е ясно и без думи. Главната героиня е парагвайска анаконда, дълга десет, може би дори дванайсет метра. Ето я, вмъква се в някакво село, просва се като черен нефтопровод покрай бялата стена на черквицата. Камерата показва отвратителната гадина откъм опашката, бавно пълзи към главата. Гадното тяло става все по-дебело и по-дебело. Някъде към центъра вече се превръща в издут потрепващ мускул, който не можеш обхвана и е две ръце. После, след средата, лека-полека почва да изтънява. Ето я и главата, дреме мързеливо на слънце. И внезапно се хвърля към камерата. Камерата явно пада. Кадрите на екрана се завъртат, преобръщат се, спират. Не е ясно какво е станало с храбрия оператор. Но главното е друго. Уж сънената анаконда внезапно, без предупреждение, без дори намек за агресия, изведнъж се хвърля към камерата. Зрителите обаче възприемат това другояче — все едно змията се хвърля в залата. И всички едновременно се дръпват. Според мен някой дори ахна. Само другарят Сталин се смее. Може би вече е гледал филма и е бил подготвен за скока на змията. А може би нервите му наистина са железни. Стоманени.

После анакондата плува в реката. И се бие с един крокодил. Удушава го и го поглъща. Прави и още много неща. Но ето че на екрана се появява двуметрова отровна змия и среща по пътя си шарен тигров питон, дълъг към пет. Той я убива. И я поглъща. Кое му е лесното? Лесното му е, че змията няма нито крака, нито крила, нито рога — нищо не му пречи да си я погълне. Питонът е доволен и е готов да си полегне блажено и да си я смила… Но тогава се появява анакондата. На питона вече не му е до сън. Трябва да се спасява. Но няма начин! Анакондата се напред и страшните й челюсти стисват питона за гърлото. Двете змии се омотават на пулсиращо кълбо. И изведнъж и двете замират. Щом се убеждава, че питонът повален, анакондата бавно отваря челюсти и започва да го поглъща. Бавно, бавно и дълго, дълго огромният питон потъва в отвратителната паст…

Холованов от дете мрази змиите. Отвращават го, но изпитва към тях някакво нездраво любопитство. Холованов седи на четвъртия ред и незнайно защо се сеща за откраднатия в Ярославъл куфар. Откъде ли пък му хрумва това? А, да. От Змиеядеца — същия Ширманов. Браво на Змиеядеца. Майсторска работа. А другарят Ягода изобщо не знае, че организаторът и ръководителят на виртуозната кражба е Холованов, който седи точно зад гърба му. Без Ширманов и Люска обаче изобщо нямаше да може да го направи. Ширманов е много точен човек, само дето е прекалено жесток и заядлив и лесно се пали. Холованов отдавна си търсеше за помощник именно такъв злодей със златни ръце.

А истинският змиеядец, разбира се, беше това парагвайско влечуго, анакондата, която бавно поглъщаше тигровия питон.

2

Септември 1936 година. Децата — на училище. Сталин — в отпуска.

Цялата година Сталин е работил безспир. Лятото пък беше наистина трудно. Направено е много. Включило, и не на последно място, е проведен показен процес. Сведен е блестящо. Зиновиев, Каменев, Смирнов и цялата им шайка са разобличени пред страната и пред света. И са понесли суровото си, но заслужено наказание. В този процес е вложен непосилен труд. Не всички, за жалост не всички в Централния комитет разбират необходимостта от крути мерки. Така че има упорита съпротива. Така че ще има нов процес, нова група вождове, които ще се окажат врагове, шпиони, вредители. Преди обаче враговете да застанат пред съда, трябва да се обезпечи пълната подкрепа на Централния комитет А Централният комитет — това са своеволни боляри около добрия цар, това си е глутница кучета. Ако се почувстват застрашени, ще прегризат гърлото на водача. Предстои нова жестока схватка. През есента или през зимата трябва да се проведе пленум на Централния комитет. Проблемът е там, че ако десетима от великите боляри обединят мощта си, ще стигнат за свалянето на генералния секретар на Централния комитет от високия му пост. И могат да го направят направо на пленума. А за да не би сваленият генерален секретар да създава проблеми, може да го арестуват направо на трибуната…

Точно затова на генералния секретар на Централния комитет другаря Сталин му трябва отпуска. Точно сега. Преди решаващите сблъсъци през есента и зимата, преди идващата вече 1937 година. Отпуската е по настояване на лекарите — кръвното му не било стабилно. Трябвало да си почине. Така че Сталин заминава за Ялта.

Ръководните другари си имат отделна гара. Една линия от Курската гара води към мръсно депо. То обаче е мръсно само отвън. Отвътре изобщо не е железопътно дето, а гара. Спецгара. Всичко свети, та чак сияе. Архитектът Борис Михайлович Йофан е вложил в нея сърце и душа — и много народна пара. Няма да се скъпим за вождовете я.

Влакът на Сталин чака още от ранни зори на единствения перон. Групата на изпращачите е съвсем малка. Тук са: секретарят на Сталин другарят Поскрьобишев, главният жепеец на страната — народният комисар на транспорта и член на Политбюро другарят Каганович, народният комисар на вътрешните работи — генералният секретар на Държавна сигурност другарят Ягода, секретарят на Централния комитет Николай Иванович Ежов, другарят Холованов, чиято длъжност никой никога не назовава на глас, и още някакви другари.

Сталин никога не излиза в отпуска сам. Всяка година един от членовете на Политбюро бива удостояван с изключителната чест да почива заедно с другаря Сталин. Тази година с въпросната чест е удостоен другарят Жданов.

Сталин и Жданов още ги няма. Изпращачите си говорят за времето и за последния двубой между „Динамо“ и „Спартак“. Холованов се усмихва на Железния Генрих и му кима да идат малко встрани от другите. Отиват.

— Генрих Григориевич…

Генрих Несломимия се вбесява, че Холованов продължава да се обръща към него така. Знае как трябва, нали? Другарю генерален комисар на Държавна сигурност! Знае, разбира се. Всички знаят — освен този простак. Дори Ваксата нарича Железния Генрих „другарю генерален комисар“.

— Генрих Григориевич, страната процъфтява, страната се възражда, страната съзижда и гради.

— Съвсем правилно наблюдение, другарю Холованов — и го гледа хитро и мъничко подигравателно.

— Така че на страната й трябва злато. Тонове злато.

Все едно го удари с чук по тавата. Насмалко да падне от тези думи. Но не падна. И дори успя да се усмихне.

— И това ви наблюдение е правилно, другарю Холованов.

— Та имам едно делово предложение. Дали да не вземем да отворим касата на другаря Свердлов? Стои си заключена още от деветстотин и деветнайсета.

— Какво общо има това със златото?

— Ами ако в касата има съкровища? Отваряме я и ги даваме за нуждите на индустриализацията.

— Опитахме да я отворим. Не може.

— Ами да опитаме пак. Предизвиквам НКВД на социалистическо съревнование. Дайте си вашия отбор. Аз ще си събера мой. Ще обсъдим условията на съревнованието и ще сложим за рефер другаря Ежов. Другарю Ежов… Николай Иванович, може ли за момент? Говоря си тук с другаря Ягода и решихме…

В този момент лимузината на Сталин излезе изпод сводовете. Изпращачите се оживиха. Сталин даде последни нареждания на Поскрьобишев. После повика Железния Генрих и си пошепнаха малко. Следващият беше другарят Ежов. Последен — Холованов.

На устата на Дракона беше да пожелае на другаря Сталин лек път и приятна почивка, но изведнъж тихо, та да не ги чуе никой, той изненадващо и за самия себе си изтърси:

— Недейте да заминавате, другарю Сталин. Ще ви организираме почивката тук, в Москва. Около Москва има прекрасни езера, ще се возите на лодка…

Другарят Сталин го изгледа не с очите на готова да клъвне кралска кобра, а с безразличния поглед на анаконда. Немигащи очи, без никакво изражение изобщо.

— И защо ми казвате това, другарю Холованов?

— Предчувствие, другарю Сталин.

— Не се тревожете. Всичко ще е наред. Имате ли да ми съобщите нещо друго?

И Холованов видя пред очите си като на кино влака Хабаровск-Москва в славния град Ярославъл. Въздъхна дълбоко, оправи си колана и отговори тихо:

— Нищо важно няма. Лек път, другарю Сталин.

3

Значи вдигате си дворец. Как ще използвате приземно-подземния етаж, тоест сутерена? Това са огромни помещения зад много дебели и здрави стени и под несъкрушими сводове.

На първо място, това е последният отбранителен рубеж в случай на преврат. Прозорците на сутеренния етаж са малки и съвсем малко над земята. Защитени са с дебели решетки. Това са всъщност амбразури. Ъгловите и някои други помещения трябва да се подготвят за отбрана още на етапа на проектирането: под прозорците да се направят площадки за удобство на стрелците, самите прозорци да се прикрият с метални щитове, като се оставят само прорези за стрелба и наблюдение. Естествено, щитовете не трябва да се виждат отвън, трябва да са прикрити от нещо или да се свалят и слагат. В тези помещения се държат запаси боеприпаси и оръжие. До тях са помещенията на охраната. Помещенията на прислугата също са някъде наблизо.

Освен това в сутерените са избите и продоволствените складове: бъчви вино и бира, рафтове прашни бутилки, пушени бутове и сухи салами, сирене, сол, брашно, туршия от ябълки в бъчви, зеле, грах.

Освен това тук е добре да си държиш и съкровищата.

Настя огледа помещението и добави наум: и хора. Затворници. И осъдени на смърт също. Тази мисъл обаче я прогони бързо, не й позволи да се задържи в ума й.

И естествено трябва да има и вода — кладенци и така нататък. И скривалища, та ако противникът нахлуе, хората да има къде да се спотаят, и тайни подземни проходи. Да! Подземни проходи към съседните сгради и извън крепостните стени, тайни изходи за спасение, а също и за дебнене и подслушване. Че как иначе? Големият кремълски дворец е построен от великия строител и фортификатор Николай Първи. Народът го нарича Николай Тоягата. Понеже много обичал дисциплина? И наказвал войниците и за най-малкото провинение с бой с тояги. Смъртното наказание не го обичал. Обесил петима нахални декабристи и спрял да беси. Виж, боят си е друго. Строяват се двеста войници в две редици дават им се тояги и влачат вързания провинил се между редиците. Барабаните бият. И всеки войник е длъжен да удари веднъж своя довчерашен другар. Това е то възпитателната мярка: не чужди хора, ами приятелите да те бият. Който не удари с всичка сила, го чака същото. Двеста тояги, така е определил Негово величество. Двеста са си почти смърт. Триста — сигурна смърт. Макар да не се водели смъртно наказание.

Обаче кой всъщност е Николай Тоягата? Третият син на Павел Първи. Изобщо не е можел да разчита, че ще се качи на трона. На трона трябвало да седне най-големият син Александър и след него потомците му, а пък ако тази наследствена линия нещо се закучела, ред да управлява било на втория син, Константин. Нещата обаче се обърнали така, че през декември 1825 година Николай, третият син, трябвало да вземе властта със сила. И той я взел, като разстрелял с оръдеен картеч бандата заговорници. Та значи него ли, Николай Тоягата, да не го е страх от заговори? Той ли няма да взема предпазни мерки срещу дворцови заговори? Че тя цялата история на рода му е заговор подир заговор. Бащата на Николай Тоягата Павел Първи бил удушен в собствената си спалня с везан със сребро офицерски шарф. Дядото на Николай Тоягата Петър Трети бил свален от заговорници и убит. И преди тях смяната на властта си вървяла по все същите хлъзгави пътища. Дъщерята на Петър Първи Елизавета Петровна направила дворцов преврат само с една гренадирска рота от лейбгвардията на Преображенския полк. След което преобразува въпросната рота в Лейбкампания. Че и самият Петър Първи стигнал до властта през реки кръв и екзекуции на стрелците. Преди него също само метежи и бунтове, самозванци на престола, тайни и явни убийства. И кои са заговорниците? Най-близките. Павел Първи е удушен с одобрението на най-големия си син Александър, наследника на престола. Петър Трети го свалила жена му, а го убил любовникът й. Петър Първи свалил от престола сестра си.

Та би ли могъл Николай Тоягата, след като е знаел всичко това, да вдигне Големия кремълски дворец, като пренебрегне възможността да наблюдава и да подслушва какво кроят най-близките му? Не би.

Как обаче се подслушва през толкова дебели стени?

4

Заспа, без да намери отговора на този въпрос.

Сънува лейбкампанията…

Настя Стрелецкая още от мъничка се беше влюбила в осемнайсетте зелени тома на „Военна енциклопедия“. Излезлият през 1912 година том десети започваше със статията Елизавета Петровна. А в том четиринайсети, излязъл през 1914-а, имаше статия Лейбкампания. Световната война прекъсва издаването на енциклопедията и том осемнайсети свършва с Порт Артур.

Настя сънуваше броненосците в Порт Артур, а после пак и пак, лейбкампанията…

Много си падаше по съдбата на самодръжците. И особено на самодръжиците. На онези, които бяха вземали властта сами, без да питат никого…

… На 25 ноември 1741 година Елизавета, дъщерята на Петър Първи, вдига гренадирската рота на лейбгвардията на Преображенския полк, извършва държавен преврат и се качва на трона. На 31 декември ротата е наречена Лейбкампания. Ротата наброява 364 души. И петимата офицери стават генерали, унтерофицерите — подполковници, а тристате редови гренадири — офицери. Всички недворяни получават потомствено дворянство, имения, стотици крепостни, всички получават пари лопата да ги ринеш…

А Елизавета Петровна става императрица.

5

— Ето това ти е влакът, Сей Сеич. Приемаш го и го командваш. Първото ти пътуване е до едно много специално място. Машинистите знаят къде да те откарат. Наредих да ти дадат един много важен затворник. Ще го докараш тук. Много внимавай да не го изпуснеш. Избяга ли, жив ще те одера. Ако стане нещо, убий го, но да не попадне в чужди ръце.

— Разбрах. Това е оня, дето ще разбива касата на Свердлов, наш?

— Позна.

— Ами ако не иска?

— Ще поиска. Той е самолюбив.

6

В кремълския кабинет на Ягода седят двама. Самият той и верният му секретар, старши майорът от Държавна сигурност Павел Петрович Буланов.

— Някой ни работи. Не мога да разбера кой обаче. Само да ми падне, тежко му… Какво става с куфара?

— Търсим го. Засега нищо.

— Според мен трябва да включим в операцията Змиеядеца. Умно момче е той, схватливо. Три години работил на перона на Ярославската гара, може би ще сети как така куфарът изчезва като по магия.

— Ясно. Утре го включвам. — Добре че Ваксата замина в отпуска. Скандалът няма да избухне, преди да се върне. А като се върне ще свика пленум на ЦК. Най-важното за него сега е да си осигури болшинство на пленума…

— Мнозина са против. Не открито. Системата ни е идиотска: поотделно всички са против, а всички заедно — за. И пак всички ще гласуват за Ваксата.

— Да си гласуват. На нас ни трябва по-добър контрол върху връзките. Останалото ще си дойде от само себе си. Важното не е кой как гласува, а кой ще охранява пленума…

Разсмяха се дружно.

7

Събуди се внезапно. Посред нощ. Беше спала съвсем малко. А се събуди, защото внезапно, в съня си, разбра как Николай Тоягата е организирал системата си за подслушване. Съвсем просто беше. Просто до идиотизъм. Парадният етаж е първият. За да не се налага да се качват много стълбища. На парадния етаж са царските покои, тук са най-близките на императора, тук са и най-важните му гости. И той, само той, определя кой кои покои да заеме! А под първия етаж е сутеренът! Сутеренът пък има вентилация. Тогава не е имало вентилатори, така че вентилацията е естествена. Измислена от самия цар и утвърдена собственоръчно от него! Ето например тя, Настя Стрелецкая, е затворена тук, прозорците и вратата също са затворени плътно, обаче въздухът е свеж, от отвора под тавана дори подухва. Защо ли? Защото коминът в шахтата излиза високо над покрива и разликата в налягането си казва думата.

Всички шахти тръгват от сутерена и минават през дебелите стени на горните етажи… Ако са направени с оглед на акустиката, ако не са взидани дълбоко в тухли те, ако е взет предвид опитът на миналите столетия… Тогава от сутеренните помещения човек може да чуе какво става в стаите горе.

Останалото е въпрос на техника: в еди-кои си изби в оръжейни влизането е забранено. Слизаш в тях по тайната стълба от спалнята си, обикаляш където си щеш и подслушваш когото си щеш.

Ето го например този отдушник над нея. Стената под него е малко издадена, като площадка, на която можеш да стъпиш. Доста висока площадка обаче. Николай очевидно си е имал стълба. А тя си няма. Но пък е млада и пъргава.

Има и още един проблем обаче: как онзи, който е измислил системата, може да е сигурен, че никой друг няма случайно да чуе нечий разговор в покоите горе и да се сега за всичко. Решението е просто: трябва да има някаква съвсем проста, но и надеждна звукоизолация.

Настя се покатери на тясната площадка, бръкна в отдушника и напипа някаква дъсчица. Бутна я навътре, после настрани, и тя плавно се плъзна надясно. И Настя съвсем ясно чу два гласа.

— Системата ни е идиотска. Поотделно всички са против, а всички заедно — за. И пак всички ще гласуват за Ваксата.

— Да си гласуват. На нас ни трябва по-добър контрол върху връзките. Останалото ще си дойде от само себе си. Важното не е кой как гласува, а кой ще охранява пленума…

И се разсмяха дружно.