Виктор Суворов
Змиеядеца (1)

Пролог

— И какво, през целия си живот не си убил нито един човек?

— Ами така излиза: нито един.

— Ама съвсем нито един?

— Не се получи някак.

— Нито веднъж? Никога?

Младежът съвсем се притесни.

— Никога.

— Голям терк си! На двайсет и една ще станеш, а да не…

— Просто такъв ми беше животът, че…

— Помисли малко де, спомни си. Като младеж например…? Поне един… или като дете?

— Не съм убивал.

— Тогава защо те пращат при нас?

— Не знам. Имам заповед да се явя — явявам се. Началниците си знаят работата.

— Какъв беше досега?

— Разузнавач наблюдател на Ярославската гара, осми перон.

Изпълнителите се спогледаха, чак подсвирнаха: на това му се вика кариера!

— Ти, момче, явно си много гъст с началниците: от разузнавач наблюдател направо помощник-изпълнител в Лефортово! Никой не е рипал толкова високо досега. Такава заповед може да я подпише единствено народният комисар другарят Ягода.

— Точно той я подписа.

— И кой ти е гърбът в кариерата, я кажи.

— Не знам кой ми е гърбът. Честна комсомолска, не знам. Нямам гръб. Никого нямам. Безпризорен бях. Знаете я колонията за безпризорни на НКВД „Дзержински“ в Болшево, нани? Там бях. Превъзпитаха ме, възпитаха ме и — в разузнаването. Две години бях наблюдател на десети перон, после ме повишиха — прехвърлиха ме на осми. Изкарах там една година, обещаха да ме преместят на седми заради ударен труд — и хоп: заповед за помощник-изпълнител…

— Не се връзва нещо. Не стават така тия работи. Хората цял живот драпат да се изкатерят толкова високо. Опашката, дето чака за групата ни, е по-дълга от Беломорско-Балтийския канал. Заслужили дейци се натискат — не ги вземаме… Изпълнители от републиканските комисариати и те, майстори с дългогодишен стаж…

— А мене директно при вас…

— Ние обаче може и да не те приемем в колектива си, какъвто си неук. За чий си ни?

— Това ли да докладвам в секретариата на другаря Ягода? Заповедта е подписана лично от него.

— Срещу заповед не се рита. Обаче нашият колектив е сплотен. Ако не се впишеш, ще те изчушкаме. И другарят Ягода даже няма да може да ти помогне. Сам ще поискаш да се махнеш. Нашата работа е сериозна. Ние слагаме последната точка на всяко дело. Акъл трябва за това, ей. Дай сега да те проверим как си с акъла. Готов ли си?

— Готов съм.

— Значи слушай сега: преди изпълнението трябва да сме сигурни, че лицето е точно това, което ни трябва. Затова клиента ни го водят тук. Точно в този кабинет. Клиентът не знае, че веднага ще го… разбираш. Обстановката е предразполагаща, както виждаш, на прозореца дори има перденце. Аз седя на бюрото. Делото е пред мен. Прелиствам го. Тук много държим на възпитанието. Предлагам му да седне. После въпросите — име, презиме, дата на раждане… На бюрото, до дясната ми ръка, кутия „Казбек“ и кибрит. Ти какво ще си сложиш до лявата ръка?

Младокът заби поглед в тавана. Но на тавана нямаше отговор. Погледна през прозореца. Но и там не намери нищо интересно. Наложи му се да се сеща сам. И той се сети:

— Курабийки.

Изпълнителите се спогледаха. Мълчаливо се съгласиха: правилно мисли момъкът.