Метаданни
Данни
- Серия
- Жар-птица (3)
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- Змееед, 2010 (Пълни авторски права)
- Превод от руски
- Иван Тотоманов, 2010 (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
- Характеристика
- Оценка
- 5,2 (× 12 гласа)
- Вашата оценка:
Информация
- Сканиране, корекция и форматиране
- maskara (2023)
Издание:
Автор: Виктор Суворов
Заглавие: Змиеядеца
Преводач: Иван Тотоманов
Година на превод: 2010
Език, от който е преведено: руски
Издание: първо
Издател: Факел експрес
Град на издателя: София
Година на издаване: 2010
Тип: роман
Националност: руска
Излязла от печат: 2010
Редактор: Георги Борисов
Художник: Дамян Дамянов
Коректор: Мери Великова
ISBN: 978-954-9772-69-2
Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/18945
История
- — Добавяне
Пролог
— И какво, през целия си живот не си убил нито един човек?
— Ами така излиза: нито един.
— Ама съвсем нито един?
— Не се получи някак.
— Нито веднъж? Никога?
Младежът съвсем се притесни.
— Никога.
— Голям терк си! На двайсет и една ще станеш, а да не…
— Просто такъв ми беше животът, че…
— Помисли малко де, спомни си. Като младеж например…? Поне един… или като дете?
— Не съм убивал.
— Тогава защо те пращат при нас?
— Не знам. Имам заповед да се явя — явявам се. Началниците си знаят работата.
— Какъв беше досега?
— Разузнавач наблюдател на Ярославската гара, осми перон.
Изпълнителите се спогледаха, чак подсвирнаха: на това му се вика кариера!
— Ти, момче, явно си много гъст с началниците: от разузнавач наблюдател направо помощник-изпълнител в Лефортово! Никой не е рипал толкова високо досега. Такава заповед може да я подпише единствено народният комисар другарят Ягода.
— Точно той я подписа.
— И кой ти е гърбът в кариерата, я кажи.
— Не знам кой ми е гърбът. Честна комсомолска, не знам. Нямам гръб. Никого нямам. Безпризорен бях. Знаете я колонията за безпризорни на НКВД „Дзержински“ в Болшево, нани? Там бях. Превъзпитаха ме, възпитаха ме и — в разузнаването. Две години бях наблюдател на десети перон, после ме повишиха — прехвърлиха ме на осми. Изкарах там една година, обещаха да ме преместят на седми заради ударен труд — и хоп: заповед за помощник-изпълнител…
— Не се връзва нещо. Не стават така тия работи. Хората цял живот драпат да се изкатерят толкова високо. Опашката, дето чака за групата ни, е по-дълга от Беломорско-Балтийския канал. Заслужили дейци се натискат — не ги вземаме… Изпълнители от републиканските комисариати и те, майстори с дългогодишен стаж…
— А мене директно при вас…
— Ние обаче може и да не те приемем в колектива си, какъвто си неук. За чий си ни?
— Това ли да докладвам в секретариата на другаря Ягода? Заповедта е подписана лично от него.
— Срещу заповед не се рита. Обаче нашият колектив е сплотен. Ако не се впишеш, ще те изчушкаме. И другарят Ягода даже няма да може да ти помогне. Сам ще поискаш да се махнеш. Нашата работа е сериозна. Ние слагаме последната точка на всяко дело. Акъл трябва за това, ей. Дай сега да те проверим как си с акъла. Готов ли си?
— Готов съм.
— Значи слушай сега: преди изпълнението трябва да сме сигурни, че лицето е точно това, което ни трябва. Затова клиента ни го водят тук. Точно в този кабинет. Клиентът не знае, че веднага ще го… разбираш. Обстановката е предразполагаща, както виждаш, на прозореца дори има перденце. Аз седя на бюрото. Делото е пред мен. Прелиствам го. Тук много държим на възпитанието. Предлагам му да седне. После въпросите — име, презиме, дата на раждане… На бюрото, до дясната ми ръка, кутия „Казбек“ и кибрит. Ти какво ще си сложиш до лявата ръка?
Младокът заби поглед в тавана. Но на тавана нямаше отговор. Погледна през прозореца. Но и там не намери нищо интересно. Наложи му се да се сеща сам. И той се сети:
— Курабийки.
Изпълнителите се спогледаха. Мълчаливо се съгласиха: правилно мисли момъкът.