Алфред ван Вогт
Слен (7)

Глава 8

Катлийн Лейтън стисна здраво малките си кафяви юмручета. Стройното й младо тяло потръпна от отвращение, когато умът й долови мислите, идещи откъм един от коридорите. Седемнадесетгодишният Дейви Дийнсмор я търсеше. Той се приближаваше към мраморния парапет, до който беше застанала Катлийн, загледана в обгърнатия от нежната следобедна омара на горещата влажна пролет град.

Омарата час по час се променяше. Тя се превръщаше в рунтави облаци, които наполовина скриваха сградите, после изтъняваше до тънък воал, в чиято ефирна тъкан се вплитаха всички нюанси на небесната синева.

Гледката бодеше очите й, без да е неприятна. Прохладата на двореца повяваше към нея от всички отворени врати и отблъскваше назад слънчевата жарава, но ослепителният блясък оставаше.

Откъслечните мисли на Дейви се приближиха и станаха по-ясни. Тя разбираше, че си е наумил пак да я убеждава да стане неговото момиче. Катлийн потрепери и изтласка кроежите му от съзнанието си, докато го чакаше да се покаже. Беше грешка да се държи любезно с него, независимо че й беше спестил доста неприятности като съвсем младо момиче, защитавайки я от другите младежи. Сега би предпочела проявите на неговата враждебност пред желанията, които се тълпяха в ума му.

— Аха, ето те и тебе — каза Дейви, появявайки се на вратата.

Тя го погледна без усмивка. Дейви Дийнсмор беше върлинесто момче, което в лице приличаше на майка си с нейната конска челюст и създаваше впечатлението, че се подиграва, дори когато просто се усмихваше. Когато се приближи към нея, агресивността му отразяваше противоречивите му чувства — от една страна, желанието да я притежава физически, а от друга — изкушението да я нарани по някакъв начин.

— Да — грубо отвърна Катлийн. — Ето ме. Надявах се за разнообразие да бъда оставена на мира поне за малко.

Знаеше, че у Дейви има някакъв особен инат, който го прави безчувствен към подобни забележки. Делеше ги само една крачка и мислите, изригнали в мозъка му, я информираха, че „тая госпожичка продължава да се прави на светица, ама аз ще я заставя да бъде по-любезна.“

Зад тази непоклатима увереност се криеше такъв вледеняващ опит, че Катлийн затвори ума си за гнусните подробности, извиращи от дълбините на това самодоволно съзнание.

— Не искам да ми досаждаш повече — хладно изрече тя. — Душата ти е като помийна яма. Съжалявам, че въобще разговарях с тебе, когато за пръв път дойде да ми правиш мили очи. Не трябваше да съм толкова глупава. Надявам се, разбираш, че ти го заявявам директно единствено защото иначе няма да повярваш, че действително го мисля. Да, мисля го — всяка една дума от това, което ти казвам. Особено това за помийната яма. А сега си върви.

Лицето му беше побеляло, а върху него се четеше ярост и такова напрежение, че силата му се усещаше като барабанни удари по защитеното й съзнание. Тя мигновено укрепи преградата пред ума си, пресичайки пътя на грозните ругатни, които Дейви сипеше. Внезапно я осени, че няма друг начин да засегне това създание, освен да го унижи до крайност.

— Изчезвай, мекотело нещастно! — процеди тя.

— К’во?… — Дейви се хвърли към нея.

За миг Катлийн се вцепени от изумление, че се е осмелил да й се противопостави при явното й физическо превъзходство. Ала бързо се окопити — присви устни, пресегна се мълниеносно към него между размаханите му юмруци и го вдигна над земята. Прозрението, че той именно това е чакал, дойде твърде късно. Дейви сграбчи главата й с грубите си длани и стисна в шепа косата й с тънките като паяжина блестящи нишки на антенките.

— Ха така! — тържествуващо възкликна той. — Докопах те! Само гледай да не ме ядосаш! Знам какво ти се иска. Да ме пуснеш, да ми хванеш китките и да стискаш, докато пръстите ми не се разтворят сами. Ако обаче ме свалиш и един сантиметър надолу, така ще ти дръпна безценните антенки, че ще ги изтръгна от корен. Знам, че можеш да ме държиш така, без да се умориш — дръж ме тогава!

От страх Катлийн не смееше да помръдне. „Безценните антенки“! Да, толкова безценни, че за пръв път в живота си тя трябваше да прехапе устни, за да сподави вика си. Толкова безценни, че някак си несъзнателно тя беше изключвала възможността някой да се осмели да ги докосне. Ужасът я сковаваше и я оставяше без дъх като страховита буря, вилнееща в тъмна нощ.

— Какво искаш? — изрече пресекливо тя.

— А, това вече е приказка — ухили се Дейви. Но думите му не й бяха нужни. Мислите му бяха пред нея като разтворена книга.

— Добре — прошепна тя. — Ще го направя.

— И да не ме пуснеш изведнъж! А когато те целувам, постарай се целувката да трае поне минута. Ще ти дам да разбереш, щом се отнасяш с мен като с парцал!

Устните му се доближаваха до нейните, размазаното му лице и похотливите му очи бяха вече съвсем близко, когато нечий рязък, властен глас, в който се долавяше учудване и гняв, прозвуча зад нея.

— Какво означава това?!

Дейви хлъцна от изненада. Катлийн усети как пръстите му се разхлабват и освобождават косата и антените й. Тя пое дъх и го хвърли на земята. Дейви бързо се надигна, олюлявайки се, но се овладя и запелтечи:

— Аз… Извинявайте, господин Лори. Аз…

— Изчезвай, жалък негоднико! — изсъска Катлийн.

— Тръгвай! — рязко му нареди и Джем Лори.

Катлийн гледаше как Дейви се отдалечава, препъвайки се, а мислите в главата му излъчваха паника от това, че е засегнал по някакъв начин един от най-важните хора от правителството. Но когато той се отдалечи, тя не се обърна да погледне новодошлия. Усещаше как мускулите й се вдървяват, докато стоеше извърната, стараейки се да не поглежда този човек, най-влиятелния съветник в кабинета на Киър Грей.

— И какво беше всичко това? — прозвуча зад гърба й гласът му. Доста приятен глас. — Изглежда дойдох точно навреме.

— Не знам — хладно отвърна Катлийн. Нямаше никакво настроение да се преструва. — Вашето внимание ми е не по-малко противно.

— Хм… — Той застана до нея и се облегна на парапета. Единственото, което Катлийн можеше да види с крайчеца на окото си, беше волевата му брадичка.

— Наистина няма разлика — настойчиво повтори тя. — И двамата се натискате за едно и също.

Той не отговори, но и мислите му й се изплъзваха също като тези на Киър Грей. С годините се беше научил да се владее дотолкова, че изкуството й да чете мисли при него се оказваше безполезно. Когато най-сетне заговори, гласът му беше променен и звучеше по-рязко.

— Не се съмнявам, че ще промениш мнението си, когато ми станеш любовница.

— Никога! — възкликна Катлийн. — Не харесвам хората. И вас не харесвам!

— Твоите възражения не ме интересуват — хладно изрече младият мъж. — Единственият ми проблем е как да те притежавам, без да ме обвинят, че съм в таен съюз със сленовете. Докато не открия някакво разрешение, можеш да правиш каквото намериш за добре.

Тази самоувереност накара Катлийн да потрепери.

— Грешите — твърдо заяви тя. — Вашите намерения ще се провалят по една много проста причина. Имам закрилата на Киър Грей. Дори и вие няма да посмеете да тръгнете срещу него.

Джем Лори се замисли.

— Имаш закрилата му, това е вярно. Но той няма никакви морални скрупули, що се отнася до женската добродетел. Не мисля, че би имал нещо против да станеш моя любовница, но ще държи да измисля някаква причина, която да устройва пропагандата. През последните няколко години той се е превърнал във върл противник на сленовете. Бях свикнал да мисля, че се отнася със симпатия към тях, но сега той е почти фанатизиран на тази тема — да нямаме нищо общо с породата им. Двамата с Джон Пети са толкова единодушни по този въпрос, колкото никога досега. Това дори е забавно, нали!

За миг той се замисли, после добави нагло:

— Но не се притеснявай, ще намеря някакъв благовиден претекст. Аз…

Рев на високоговорител заглуши гласа му.

— Внимание! Внимание! Тревога! Неидентифициран летателен апарат е забелязан преди няколко минути да пресича въздушното пространство над Скалистите планини и да поема на изток. Той бързо оставя зад гърба си машините на въздушната охрана и поема по права линия към Центрополис. Наредено е всички да се приберат незабавно по домовете си, тъй като корабът — вероятно притежание на сленовете — ще бъде тук след около час, съгласно получените сведения. Улиците ще са в разпореждане на военните. Приберете се у дома!

Високоговорителят изпращя и се изключи. Джем Лори се обърна към Катлийн, а върху красивото му лице играеше усмивка.

— Не разчитай, че това ще ти помогне с нещо. Този кораб едва ли носи кой знае какво въоръжение — зад гърба на сленовете би трябвало да стоят множество заводи, а сега времената са други. Някогашните атомни бомби, например, не могат да бъдат произведени в пещера, пък и, нека да сме напълно искрени, сленовете не са ги използвали във войната с хората. Катастрофите през този век наистина са причинени от сленовете, но не и по такъв начин. — Той замълча за миг, после продължи: — Струва ми се, че целта на тяхното прелитане е да вдъхне страх у по-простодушните представители на човешкия род и да се подготви почвата за бъдещи преговори.

Час по-късно, когато сребристият кораб вече се спускаше към двореца, Катлийн все още беше редом с Джем Лори. Съоръжението се приближаваше с огромна скорост. Катлийн насочи мисълта си към него, жадувайки да установи контакт със сленовете, които сигурно бяха вътре.

Корабът се беше спуснал и бръмчеше съвсем близко, но не се долавяше ответна мисъл. Внезапно от него се отдели метална капсула. Тя падна на една алея на около половин миля от двореца и остана да блести там като скъпоценен камък в лъчите на следобедното слънце.

Катлийн погледна нагоре. Корабът беше изчезнал. Всъщност не, още беше там. Високо горе, над самия дворец проблясваше ослепително ярка сребърна точица. Тя трепна няколко пъти като звезда и изчезна. Катлийн откъсна поглед от небето. След напрегнатото взиране съзнанието й отново се върна на земята. Джем Лори още беше до нея. Той ликуваше.

— Каквото и да значи всичко това, то е именно удобният случай, който чаках. Предоставя ми се възможност да измисля аргумент, благодарение на който ще мога да те отведа в апартамента си още тази нощ. Предполагам, че след малко кабинетът ще се събере.

Катлийн си пое дълбоко дъх. Беше й ясно как точно възнамерява да действа Лори, затова трябваше да пусне в ход всички средства, с които разполагаше, за да се пребори. Тя вдигна високо глава. Очите й искряха, когато заговори с достойнство:

— Настоявам да присъствам на съвета поради обстоятелството, че осъществих телепатичен контакт с капитана на сленовете на борда на кораба. Мога да изясня някои моменти от посланието, което се съдържа в капсулата — смело довърши лъжата си тя.

В това време мисълта й работеше отчаяно. Все щеше да съумее някак си да прочете в умовете им за какво се отнася съобщението и да скалъпи горе-долу правдоподобна история за контакта си с капитана на сленовете. Ако я хванеха в лъжа, сленомразците щяха да реагират по опасен за нея начин, но тя бе длъжна да стори всичко възможно, за да предотврати решението, което би я хвърлило в ръцете на Джем Лори.

В мига, в който влезе в заседателната зала, я обзе предчувствието за неизбежно поражение. Присъстваха само седем съветници, в това число и Киър Грей. Тя ги огледа един по един, опитвайки се да проникне в мислите им, и не откри никаква надежда за спасение.

Четиримата по-млади мъже бяха лични приятели на Джем Лори. Шестият, Джон Пети, й хвърли леден поглед, изпълнен с омраза, и се извърна с безразличие.

Погледът й се спря върху самия Киър Грей. Трепна от изненада, когато видя, че той я гледа с изразително повдигнати вежди и лека усмивка на устните. Грей улови погледа й и наруши тишината.

— Значи си влязла в телепатичен контакт с капитана на сленовете, така ли? — Той се изсмя дрезгаво. — Ще приемем за момента, че казваш истината.

В гласа му имаше толкова недоверие и язвителност, и такава враждебност в цялата му осанка, че Катлийн почувства облекчение, когато смразяващият му поглед се отмести от нея. Той се обърна към присъстващите:

— Жалко, че петима съветници точно сега са в различни части на света. Лично аз не одобрявам такова откъсване от главната квартира. Да пътуват подчинените им. Не можем обаче да отлагаме дискусията върху толкова неотложен проблем. Ако и седмината стигнем до единодушно решение, ще минем и без тяхната помощ. Ако пък се озовем в задънена улица, ще се наложи да проведем доста радиотелефонни разговори. Ето в най-общи линии съдържанието на металната капсула, която пуснаха от кораба на сленовете. Те твърдят, че на планетата има милион организирани сленове…

Джем Лори го прекъсна саркастично:

— Струва ми се, че нашият шеф на тайната полиция не си е свършил работата, независимо от цялата си гръмко афиширана омраза към сленовете.

Пети се поизправи на стола си и му хвърли леден поглед.

— Хайде тогава да си сменим работата за една година, да видим какво ще направиш ти! Нямам нищо против да помързелувам като министър на държавния департамент. За разнообразие.

Гласът на Киър Грей проряза тишината, настъпила след думите на Пети:

— Оставете ме да довърша! Нататък те твърдят, че този организиран милион не само съществува, но освен него има и огромно множество от неорганизирани сленове, мъже и жени, чийто брой достига десет милиона. Какво ще кажеш за това, Пети?

— Без съмнение неорганизирани сленове има — неохотно се съгласи шефът на тайната полиция. — Всеки месец ние залавяме по широкия свят около стотина души, които явно не се числят към никаква организация. Както ви е известно, съществуват огромни, изостанали райони из цялото земно кълбо, където у хората трудно може да бъде събудена антипатия към сленовете. Всъщност, те дори ги приемат като човешки същества. И без съмнение в някои от тези отдалечени части на света има големи колонии от сленове, най-вече в Азия, Африка, Южна Америка и Австралия. Тези колонии бяха открити още преди години, но ние смятаме, че някои от тях продължават да функционират и че с времето са успели да си изработят добро прикритие. И все пак аз съм склонен да изключа възможността за развитието на техническа дейност в тези отдалечени места. Цивилизацията и науката са сложни и стабилни организми, израснали въз основа на постиженията, физически и интелектуални, на стотица милиони живи същества. В мига, в който тези сленове се оттеглят в пустошта, те сами се обричат на неминуемо поражение, защото са откъснати от източниците на познание и от общуването с образовани люде, което е единствената възможна база за по-нататъшен развой. Опасността не иде — и никога не е идвала — от сленовете в дълбоката провинция, а от обитателите на големите градове, където е възможен контактът с най-напредничавите умове сред хората и достъпът до книгите, независимо от взетите от нас предпазни мерки. Очевидно корабът, който видяхме днес, е построен от сленове, които живеят в центровете на цивилизацията и са заплаха за нас.

Киър Грей кимна.

— Много от догадките ти по всяка вероятност са верни. Но да се върнем към писмото. В него се казва, че тези няколко милиона сленове жадуват да се сложи край на периода на напрежение, съществувало досега между тях и човешката раса. Те осъждат стремежа към световно господство, ръководил първите сленове, като обясняват тази амбиция с лъжливата концепция за превъзходство, чиято несъстоятелност е разкрита от последвалия им опит, доказващ, че не са по-висши, а просто по-различни. Те също така обвиняват биолога Самюел Лен — или С.Лен — човека, създал сленовете, на чието име те са наречени — в поощряване у собствените му деца на убеждението, че те трябва да управляват света. И че именно в това убеждение, а не в някакъв вроден стремеж към господство, се коренят гибелните амбиции на първите сленове. Развивайки тази идея, те посочват, че първоначалните изобретения на сленовете представляват просто дребни усъвършенствания на вече съществуващите достижения. Те твърдят, че във физиката не са постигнали никакви особени творчески резултати. Освен това заявяват, че техните философи са стигнали до важно заключение — сленовете не проявяват особена склонност към науките в истинския смисъл на думата и в това отношение са толкова далеч от съвременния човек, колкото и древните гърци и римляни, за които се знае, че никога не са развивали наука.

Той продължи да приказва, но известно време Катлийн слушаше думите му само с част от съзнанието си. Възможно ли беше? Сленовете нямали склонност към науките? Не, в никакъв случай. Какво е науката, ако не натрупване на факти и способност да се правят съответните изводи от тези факти. А кой би могъл да изведе по-успешно божествения порядък от лъжовната действителност, ако не могъщият ум на зрелия слен? Тя видя Киър Грей да взема от бюрото си сивкав лист хартия и отново насочи вниманието си към онова, което се говореше.

— Сега ще ви прочета последната страница — безизразно произнесе той. — „… Но ние не бива да наблягаме особено върху значението на горепосоченото обстоятелство. То означава, впрочем, че сленовете не биха могли да представляват сериозна заплаха за военната мощ на човешката раса. Каквито и подобрения на съществуващите машини и оръжия да направим, те няма да изиграят решаваща роля за изхода на една война, при положение че отново се стигне до подобна катастрофа. Нашето мнение е, че няма нищо по-безсмислено от сегашното патово положение, което не решава проблемите, само поддържа надвисналата несигурност в света и води до икономическа разруха, от която човешката раса все повече страда. Ние ви предлагаме почетен мир, при който единствената основа за преговори ще бъде правото на всеки слен на живот, свобода и лично щастие.“

Киър Грей остави листа на бюрото си, огледа хладно присъстващите, един по един, и изрече с равен, дрезгав глас:

— Аз лично съм против каквито и да било компромиси. Винаги съм вярвал, че нещо трябва да се предприеме, но не и в тази насока! Всеки слен там — и той описа с ръка дъга, представляваща половината земно кълбо — трябва да бъде унищожен.

Стаята с нейните приглушени светлини и дървените ламперии се стори на Катлийн още по-мрачна, сякаш някаква тъмна пелена се беше спуснала пред очите й. В тишината дори пулсацията от разсъжденията на събралите се мъже беше като тиха вибрация в съзнанието й, като прибоя на далечен, див бряг. Толкова невъобразимо страшен беше шокът, който й пречеше да долови смисъла на тези съждения — шокът от осъзнаването на факта, че Киър Грей вече не е същият.

Но дали наистина се беше променил толкова? Нима този човек не бе също така безмилостен и непоклатим в убежденията си като Джон Пети? Може би причината да я остави жива действително се криеше единствено в желанието му да я изследва. Разбира се, имаше и един период, когато той вярваше, с право или не, че политическото му бъдеще зависи от това тя да продължи да живее. Но нищо повече. Нямаше чувство на състрадание и жалост, нямаше интерес към безпомощното младо създание заради самото него. Нищо, освен един крайно материалистичен възглед за живота. И това беше човешкият вожд, от когото се беше възхищавала, когото почти боготвореше в продължение на години. Нейният закрилник!

Сленовете, то се знае, лъжеха. Но какво друго им оставаше, когато си имаха работа с хора, за които измамите се бяха превърнали във втора природа? Те във всеки случай предлагаха мир, а не война; а сега този човек тук отхвърляше без да му мигне окото предложението, което би сложило край на четиристотин, ако не и повече години престъпно преследване на нейната раса.

Катлийн се сепна, забелязвайки втренчения поглед на Киър Грей, който я наблюдаваше. Устните му бяха извити в иронична усмивка. Сетне той изрече:

— А сега да чуем така нареченото послание, което си получила при… хм, телепатичния си контакт с капитана на сленовете.

Катлийн го погледна отчаяно. Грей не вярваше и дума от лъжата й и, изправена пред унищожителния му скептицизъм, тя не можеше да си позволи грешка. Трябваше да противопостави на безпощадния логичен ум на този човек внимателно изпипана версия. А за това й беше нужно време.

— Аз… — започна тя. — Това беше…

В този миг осъзна, че Джем Лори се бе изправил. Лицето му беше намръщено.

— Киър — каза той, — позицията ти е твърде крайна — да отхвърлиш безапелационно това предложение, без да дадеш възможност на съвета да го обсъди. Твоята постъпка не ми оставя друг избор, освен да заявя — с известни уговорки, разбира се — че съм за приемането на предложението. При условие че сленовете се съгласят да бъдат асимилирани от човешката раса. В тази връзка трябва да им се забрани да встъпват в брак помежду си, а да имат право да се женят само за хора.

Киър Грей го изгледа без следа от враждебност.

— Кое те кара да смяташ, че браковете между хора и сленове могат да дадат потомство?

— Точно това възнамерявам да проверя — заяви Джем Лори с безразличие, зад което единствено Катлийн успя да долови напрежение. Тя се наведе напред, затаила дъх. — Реших да взема Катлийн за своя наложница. Ще видим какво ще се получи. Надявам се, че никой не е срещу това мое намерение.

По-младите мъже свиха рамене. Не беше нужно Катлийн да чете мислите им, за да разбере, че никой няма каквито и да било възражения. Направи й впечатление, че Джон Пети не обръща никакво внимание на разговора, а Киър Грей е потънал в толкова дълбок размисъл, че сякаш не чува околните.

Тя пое дълбоко дъх и отвори уста да заговори. Но мисълта, проблеснала в ума й, я накара да премълчи. Ами ако този съюз беше единствената възможност да се реши проблемът на сленовете? Ако съветът приемеше предложението на Джем Лори? Тя знаеше, че то е предизвикано от страстта му към нея, но би ли дръзнала да се защити, ако съществуваше и най-малката вероятност всички онези сленове навън да приемат плана му и по този начин да сложат край на стотиците години нещастия и убийства?

Облегна се назад, сметно осъзнавайки иронията на положението си. Беше дошла в залата на съвета, за да се защити, а сега не се осмеляваше да изрече и дума. Киър Грей се обади отново:

— В предложението на Джем няма нищо ново. Самият Самюел Лен е бил любопитен какъв ще бъде резултатът от подобен съюз и убедил една от внучките си да се омъжи за човек. От този брак нямало деца.

— Аз предпочитам да се убедя лично! — продължи да упорства Лори. — Това е прекалено сериозен въпрос, за да разчитаме само на едно-единствено свидетелство.

— Не е само едно — меко изрече Киър Грей. — Имало е и други бракове.

Един от мъжете го прекъсна нетърпеливо:

— Важното е, че асимилацията представлява решение, и няма никакво съмнение, че в този процес ще надделее човешката раса. Ние сме повече от три милиарда и половина на горе-долу пет милиона. Предполагам, че тази цифра е по-близо до истината от техните пресмятания. И дори и да няма деца, това пак е в наша полза, защото след двеста години — ако приемем, че средната продължителност на живота им е сто и петдесет години — няма да остане нито един жив слен.

Катлийн изумена откри, че Джем Лори практически вече бе спечелил битката. Можеше да прочете в мозъчната му кора намерението да не повдига повече този въпрос. Вечерта той щеше да изпрати войници да я отведат при него и никой след това не би могъл да твърди, че съветът не е бил единодушен по този въпрос. Мълчанието им означаваше съгласие.

Известно време тя разсеяно долавяше само нестройния хор от гласове и объркани мисли. Най-сетне една фраза прикова вниманието й. С усилие тя си наложи да съсредоточи вниманието си върху присъстващите. Фразата „По този начин могат да бъдат унищожени!“ я накара да осъзнае болезнено колко много се бяха отдалечили те от първоначалния си план за тези няколко минути.

— Нека да си изясним положението — изрече отривисто Киър Грей. — Очевидно идеята да постигнем привидно разбирателство със сленовете с цел да ги унищожим е заглушила в съзнанието на всеки един от нас догадката, че е възможно честно и почтено споразумение, основаващо се например на намерението за асимилация. Накратко, предлагам следните варианти. Първо: да ги оставим да се смесят с хората, докато ги идентифицираме напълно, после да ги притиснем, да ги изловим ненадейно, а онези, които сме пропуснали, да проследим по най-бързия начин. План номер две: да принудим всички сленове да се заселят на някой остров, Хавай да речем, и след като ги съберем на едно място, да ги обкръжим с бойни кораби и самолети и да ги смажем. План номер три: да проявим строгост към тях от самото начало; да им поискаме пръстови отпечатъци и снимки и да ги задължим на определени интервали да се регистрират в полицията, което ще създаде впечатление едновременно за дисциплина и за справедливост. Тази трета възможност може и да се хареса на сленовете, тъй като, ако се спазва условието за известен период от време, ще се създаде впечатление за сигурност за всички, освен за онзи малък процент, който ще се явява в определен ден в полицията. Подобна взискателност би имала и допълнителен психологически ефект, защото ще ги накара да мислят, че сме прекалено сурови и предпазливи, и, колкото и да е парадоксално, това ще ги успокои и ще промени отношението им.

Хладният глас продължаваше да говори, но в цялата тази сцена имаше нещо нереално. Не можеха просто да си седят тук и да обсъждат предателство и изтребление в такъв мащаб — седмина мъже, решаващи от името на цялата човешка раса проблем, който не беше просто въпрос на живот и смърт, а нещо много повече.

— Какви глупаци сте! — изрече Катлийн внезапно. — Нима си въобразявате, че сленовете ще се хванат на тази смешна въдица? Те могат да четат мисли, пък и цялата работа е толкова прозрачна и нелепа, а всяка част от замисъла — толкова явна и елементарна, че ми е чудно как въобще съм могла да възприемам някого от вас като интелигентно същество.

Те се обърнаха и я изгледаха мълчаливо и студено. По устните на Киър Грей пробягна лека, дяволита усмивка.

— Боя се, че не ние, а ти си в грешка. Ние си даваме сметка, че те са интелигентни и недоверчиви, затова и не предлагаме някаква особено сложна схема; и това, разбира се, е първият елемент на успешната пропаганда. Колкото до четенето на мисли, ние самите никога няма да се срещнем с водачите им. Ще съобщим на останалите петима единодушното си решение и те ще водят преговорите с твърдото убеждение, че играем честна игра. Нито един от нисшестоящите няма да получи друга заповед, освен да изпълнява стриктно поетите задължения. Така че както виждаш…

— Един момент — обади се Джон Пети и в гласа му се долавяше такова задоволство, такова ликуване, че Катлийн стреснато се обърна към него. — Над нас надвисна сега опасност поради обстоятелството, че това момиче знае всичко за плановете ни. Тя заяви, че е била в телепатичен контакт с капитана на кораба, който се приближи към двореца. С други думи, те знаят за нея. Представете си, че дойде друг кораб; тогава тя ще има възможност да осведоми враговете ни за нашите кроежи. Ясно е, че трябва да я премахнем незабавно!

Ужас разтърси Катлийн. Логиката на казаното беше очевидна. Нарастващата увереност на мъжете в необходимостта от такава мярка се четеше в мислите им. Опитвайки се отчаяно да избегне попълзновенията на Джем Лори, тя сама беше влязла в капан, от който нямаше как да се измъкне жива.

Катлийн следеше като омагьосана изражението на Джон Пети. От него струеше толкова дълбоко задоволство, че беше невъзможно да се скрие. Нямаше съмнение, че тази победа бе дошла неочаквано и за самия него, а изненадата й придаваше още по-пикантен вкус.

Тя с усилие откъсна поглед от физиономията му и се съсредоточи върху останалите. Мъглявите мисли, които преди това се излъчваха от тях, сега бяха добили яснота. И решението им беше вън от всяко съмнение. То не им доставяше удоволствие, особено на по-младите мъже, макар да им липсваше интереса на Джем Лори към нейната особа. Ала твърдото им убеждение не оставяше никаква надежда. Решението беше смърт.

Катлийн прочете окончателната си присъда и върху лицето на Джем Лори. В гласа му прозвуча страх, когато се обърна към нея.

— Проклета малка глупачка!

Той прехапа долната си устна и се отпусна на стола с поглед, забит мрачно в пода.

Катлийн беше съкрушена. Загледа се невиждащо в Киър Грей и трябваше да мине известно време, за да забележи смръщеното му чело. Това за миг й даде смелост. Той не искаше смъртта й, иначе нямаше да бъде толкова разтревожен.

Ала смелостта и надеждата изчезнаха като звезда зад тъмен облак. Смущението му показваше, че не може да намери разрешение на проблема, избухнал като бомба в залата. Постепенно лицето му доби привичното си безстрастно изражение, но нямаше проблясък на надежда, докато не прозвуча гласът му:

— Смъртта й сигурно би била неизбежен изход от създалата се ситуация, ако беше вярно, че тя е влязла в контакт със слена на кораба. За нейно щастие, тя излъга. На кораба не е имало никакви сленове. Управлявали са го роботи.

— Мислех, че автоматично управляваните кораби могат да бъдат засечени от радарите — обади се един от мъжете.

— Могат — съгласи се Киър Грей. — Може би си спомняте как корабът излетя право нагоре, преди да изчезне. Сленовете в контролния пункт са го насочили по този начин, защото са разбрали, че нашите уреди са го засекли.

Диктаторът се усмихна мрачно.

— Ние свалихме кораба в блатата на стотина мили оттук. Според докладите бил доста повреден и нашите хора още не са успели да го измъкнат. Но когато му дойде времето, той ще бъде откаран в машиностроителните заводи в Кугден и там без съмнение ще установят механизма му на работа. Причината засичането да ни отнеме толкова много време е в обстоятелството, че роботът-автомат действа на малко по-различен принцип, което е възпрепятствало засичането му с обичайната комбинация от радиовълни.

— Всичко това е без особено значение — нетърпеливо го прекъсна Джон Пети. — Важното е, че тук, в тази стая, има един слен, който знае всичко за нашите планове и за намерението ни да унищожим целия им вид. Тя може да се окаже твърде опасна за нас, защото ще направи всичко възможно да осведоми другите сленове. Затова трябва да бъде премахната.

Киър Грей бавно се изправи и мрачно изгледа Джон Пети. Когато заговори, в гласа му прозвучаха метални нотки.

— Аз ти казах, драги, че провеждам социологическо проучване, чийто обект е това момиче, затова ще ти бъда много благодарен, ако се откажеш от намерението си да я ликвидираш. Ти каза, че всеки месец биват залавяни и екзекутирани стотина сленове, а самите сленове претендират, че има още около единадесет милиона. Надявам се… — в гласа му прозвуча сарказъм, — надявам се, че ще бъда удостоен с привилегията да разполагам с един жив слен за научни цели. Сленът, когото очевидно ненавиждаш повече от всички останали сленове, взети заедно…

— Прекрасно, Киър — прекъсна го Джон Пети. — Само че искам да разбера защо Катлийн Лейтън ни излъга, че е била в телепатична връзка със сленовете?

Катлийн въздъхна. Смъртният хлад на тези няколко минути бавно напускаше тялото й, но мислите все още се тълпяха безредно в главата й.

— Защото знаех, че Джем Лори ще се опита да ме направи своя любовница и исках да сте наясно, че не съм съгласна — промълви накрая тя.

В мислите на мъжете проблесна разбиране, после раздразнение, което се изписа ясно и върху лицата им.

— За бога, Джем! — възкликна един от тях. — Трябва ли да занимаваш съвета с любовните си интрижки?

— При цялото ми уважение към Киър Грей — обади се недоволно друг, — недопустимо е слен да възразява срещу намеренията на влиятелен човек като Джим Лори, каквото и да цели той. Аз съм любопитен да видя потомството, което ще произлезе от подобен съюз. Твоите възражения нямат тежест, приятелю. Затова, Джем, най-добре ще е охраната да я заведе в твоя апартамент. И се надявам с това да прекратим дискусията по въпроса.

За пръв път през тези седемнадесет години Катлийн осъзна, че нервното напрежение, което един слен би могъл да понесе, също има граници. Усещаше как вътре в нея някаква струна е опъната до скъсване. В главата й нямаше нито една собствена мисъл. Тя просто седеше там замаяна и стискаше до болка гладките пластмасови облегалки на стола. Но внезапно в мозъка й нахлу нечия бърза, рязка мисъл, която я шибна като с бич. Киър Грей!

„Ти, малка глупачке! Как успя да се забъркаш в такава каша?“

Тя го погледна измъчено и едва сега забеляза, че той се е облегнал назад със стиснати устни и е затворил очи.

— Всичко това би било много хубаво, ако се налагаше проверка — заяви най-накрая Грей. — Само че не се налага. В архива се пазят повече от сто дела под заглавието „Анормални бракове“. В тях се съдържат описанията на множество случаи, когато сленове и хора са се опитвали да създадат потомство. Причините за тази стерилност трудно могат да се обяснят, тъй като разликите между хората и сленовете са незначителни. Удивително здравата мускулатура на сленовете се дължи не на някакъв нов тип тъкани, а на ускорените електрически импулси. Наблюдава се също и увеличено количество на невроните и нервните връзки, което прави телата им значително по-чувствителни към дразнения. Двете им сърца в действителност не са две, а комбинация, при която всеки от двата дяла може да функционира независимо от другия. Двете заедно не са много по-големи от човешкото сърце. Просто в качеството си на помпи са по-добри. А уловителите, които приемат и изпращат съобщения, са се развили от слабо проучени образувания в горната повърхност на мозъка, на които очевидно се дължат частичните телепатични способности, познати на предците ни и използвани и до днес от много хора по целия свят. Виждате, че машината, предизвикваща мутации, която Самюел Лен е изпробвал върху жена си преди повече от шестстотин години (и в резултат са се появили на бял свят първите три бебета-сленове, едно момче и две момичета), не е внесла нищо ново в строежа на човешкото тяло, само е видоизменила и изкривила вече съществуващото.

Катлийн имаше чувството, че той говори всичко това само за да печели време. В онзи проблясък, който беше доловила няколко минути по-рано у него, тя беше открила признаците на пълно осъзнаване на положението. Макар той без съмнение да знаеше, че с никакви разумни доводи не е в състояние да охлади страстите на човек като Джем Лори.

— Излагам ви тези факти — продължаваше Киър Грей, — тъй като явно никой от вас не си е дал труд да проучи истинското положение, а се придържате към широко разпространените предразсъдъци. Да вземем например така нареченото интелектуално превъзходство на сленовете, позовавайки се на полученото днес писмо. Можем да илюстрираме този проблем с помощта на едно отколешно изследване, погребано от години — експеримент, проведен от изключителния Самюел Лен, при който той поставя човешко, маймунско и сленско бебе в строго научни условия. Маймунчето се оказало твърде схватливо и успяло за няколко месеца да усвои това, за което на другите две бебета било нужно значително повече време. После човешкото и сленското бебе се научили да говорят и маймунчето безнадеждно изостанало. Двете деца продължили да се развиват еднакво, докато на четири години у малкия слен започнали да се проявяват първите наченки на телепатични способности. От този момент нататък сленът се превърнал в безспорен лидер. Сетне обаче доктор Лен открил, че ако се интензифицира възпитанието на човешкото дете, не е невъзможно то да догони слена и дори да му остане равно и по-нататък, особено що се отнася до съобразителността. Голямото предимство на сленовете била способността им да четат мисли, което им позволявало далеч по-дълбоко проникване в психологията и по-свободен достъп до знанията, които човешкото дете можело да усвои с помощта единствено на слуха и зрението…

Джон Пети го прекъсна хрипкаво:

— Това, което разправяш, аз го знам от много време и тъкмо то е основната причина да възразявам срещу отпочването на мирни преговори с тези… тези проклети изкуствени създания. За да бъде един човек в равностойна позиция, той трябва да се мъчи с години, усвоявайки онова, което на всеки слен му се отдава от само себе си. С други думи, повечето хора, с изключение на нищожно малки групи, са обречени да бъдат жалки нещастници в сравнение със сленовете. Господа, за мир не може и дума да става, напротив, трябва да се усилят мерките за изтребването им. Не можем да рискуваме с нито един от тези планове, достойни за Макиавели, защото рискът да сбъркаме някъде е твърде голям.

— Прав е! — обади се един от съветниците.

Още няколко гласа откликнаха и в следващия миг вече нямаше никакво съмнение какво ще бъде крайното решение. Катлийн забеляза, че Киър Грей се вглежда напрегнато в лицата им.

— Ако това ще е окончателната ни дума — най-сетне изрече той, — аз смятам, че в настоящия момент ще бъде груба грешка някой от нас да направи това момиче своя наложница. Това може да създаде грешно впечатление.

Последвалата тишина означаваше съгласие и Катлийн хвърли поглед към Джем Лори. Той срещна погледа й спокойно и небрежно се изправи, когато тя стана и тръгна към изхода. Докато го подминаваше, Лори направи крачка към нея.

Отвори й вратата и тихо изрече:

— Това няма да е за дълго, хубавице. Недей да си правиш излишни илюзии.

Усмивката му беше безкрайно самоуверена.

Ала не за неговата заплаха мислеше Катлийн, докато вървеше бавно по коридора. Тя си припомняше изражението, изписано върху лицето на Киър Грей в мига, в който Джон Пети настояваше за смъртта й.

Нещо не пасваше. Как можеше да се свърже този израз със спокойните му обяснения минута по-късно, че корабът на сленовете е бил управляван от роботи и че е свален в блатата? Ако беше така, на какво се дължеше тревогата му преди това? А ако не беше, тогава Киър Грей беше поел сериозния риск да излъже заради нея и може би в този момент се чудеше как да се измъкне от новосъздалото се положение.