Алфред ван Вогт
Слен (14)

Глава 15

Джоми не мислеше, не мразеше, не тъгуваше, не се надяваше — съзнанието му просто приемаше външните впечатления, а послушното му тяло реагираше като съвършена физическа машина. Той удари спирачка и колата се закова на място. Джон Пети се беше изправил победоносно над обезобразеното тяло на Катлийн.

„О, небеса! — проблесна на повърхността на съзнанието му. — Още един!“

Той вдигна оръжието си и пламъкът от изстрела лизна непробиваемата броня на колата. Смаян от неуспеха си, шефът на тайната полиция отстъпи назад. Устните му се разтегнаха в безумен вик на ярост. За миг потъмнялото му лице се превърна в живо въплъщение на непримиримата му ненавист срещу настъпващия враг, а всеки нерв в тялото му се напрегна в очакване на неизбежната смърт.

Едно натискане на копчето, и той щеше да бъде изтрит от лицето на земята. Но Джоми не извърши нито едно движение, не изрече нито дума. Спокойствието и самообладанието му се връщаха. Невиждащият му поглед се спря с безразличие върху човека, после върху трупа на Катлийн. Споходи го отрезвяващата мисъл, че като единствен притежател на тайната на атомната енергия не може да си позволи да обича, нито да води нормален живот. В целия този свят на хора и сленове, с тяхната дива омраза, за него оставаше единствено неумолимата повеля на собственото му висше предопределение.

От тайния вход нахлуха още мъже с автомати и куршумите зачаткаха безпомощно по колата му. Внезапно Джоми се сблъска с ментална защита, която му подсказа, че сред новодошлите има двама сленове без антени. След миг откри единия. Мъжът беше застанал в ъгъла и бързо шепнеше нещо в микрофона, прикрепен към китката му. Думите се плъзнаха по повърхността на съзнанието му.

„Модел 7500, основа двеста инча, физически тип седем, глава четири, брадичка четири, уста три, кафяви очи, тип тринадесет, вежди тринадесет, нос едно, бузи шест… Край!“

Той би могъл да ги помете всичките, цялата тая користна, мръснишка тълпа. Ала в смразения му, витаещ надалеч ум не мина дори сянка от мисъл за отмъщение. В цялата безумна вселена съществуваше само сигурността на собственото му оръжие и увереността, която то му даваше.

Колата му потегли на заден ход и се понесе надалеч със скорост, за каквато те не биха могли и да мечтаят. Пред него беше тунелът, прокопан от подземния поток, напояващ градините. Той навлезе в него, а дезинтеграторите му разширяваха естествения проход в продължение на половин миля. После колата се насочи надолу, за да може водата да влезе в коритото си и да скрие прокопания от него тунел, и накрая се отправи към повърхността, за да не оставя твърде обширно празно пространство подир себе си.

Най-накрая потегли хоризонтално и се стрелна през непрогледния мрак на подземието. Още не можеше да излезе на открито — беше сигурен, че кръстосвачите на сленовете без антени само това и чакат.

Когато най-сетне се показа на повърхността в подножието на един хълм, черни облаци обгръщаха земята. Той спря и грижливо зарови тунела след себе си, погребвайки отвора под тонове пръст и камъни, качи се в колата и излетя. За втори път натисна копчето на радиостанцията, улавяща предаванията на сленовете без антени. И този път мъжки глас нахлу в тишината:

— … Киър Грей е дошъл, за да прибере тялото. Изглежда и този път тайната организация на гадините е позволила една от тях да бъде унищожена, без да сторят и най-малък опит да я спасят, без дори да дадат признаци на живот. Време е да си направим нужните изводи от техните грешки и да спрем да се опасяваме, че могат да представляват сериозна заплаха за нашите планове. Все още обаче не сме в състояние да пренебрегнем неизмеримата опасност в лицето на този Крос. Трябва да сме наясно, че не можем да започнем военните си операции срещу Земята, докато не го ликвидираме. Неговата неочаквана поява на сцената днес ни дава още едно предимство. Вече имаме описанието на колата му и физически портрет, направен от специалист. Както и да се преобразява занапред, той не може да промени костната структура на лицето си; дори и да унищожи незабавно колата си, не може да скрие регистрацията й. От този модел — 7500 — са продадени едва неколкостотин хиляди бройки. Неговата сигурно е крадена, но пътят й може да се проследи. Потърсено е съдействието на Джоана Хилъри, която е имала възможността да се запознае отблизо с въпросната гадина. Под нейно ръководство издирващите части ще претърсят всички райони, всички континенти. На Земята има места, където все още не сме проникнали — малки долини, прерийни пространства, обособени фермерски райони. Те би трябвало вече да са блокирани и около тях да са разположени полицейски кордони. Не е възможно гадините да влязат във връзка с него, тъй като ние контролираме всички канали. И от днес нататък нашите наблюдатели ще спират всеки, който има неговите лицеви характеристики. Това ще го застави да стои настрана. По този начин ще се сведе до минимум вероятността да попадне на други гадини и ще ни се даде времето, нужно за издирването му. Колкото и дълго да трае операцията, ние сме длъжни да го проследим до бърлогата му. Не можем да си позволим провал. С това предаването на Главния щаб приключва.

Вятърът виеше и свистеше край бясно носещата се кола под надвисналите космати облаци. Значи войната срещу хората сега зависеше от неговата собствена съдба. И на тях, и на него им беше дадена отсрочка. Разбира се, те щяха да го открият, тези безпощадни сленове. Веднъж вече се бяха провалили благодарение на един неизвестен фактор — неговото оръжие — но сега вече знаеха за него. Освен това то не би ги спряло в безмилостното им преследване. Той потъна в размисъл, представяйки си предстоящото им нахлуване в неговата долина, и стигна до извода, че поне едно обстоятелство все още работеше в негова полза. Да, щяха да го открият, спор нямаше, но колко време щеше да им потрябва за това?