Каролайн Линдън
Скандален залог (15)

Глава петнадесета

Маделин реши, че са я халосали по главата, без да го осъзнае. Първо изпита безумно щастие: той бе дошъл да й каже, че облогът няма никакво значение, защото я обича. Вместо това той… си тръгваше и я напускаше.

— Какво направи?

— Каквото поиска. Позволих на жена да седне на коленете ми и попитах дали ще ме люби, ако не й дам пукнато пени.

Каква глупачка. Мисълта я прониза.

— Съжалявам за пропуснатата вечер с плътски наслади — изрече тя на глас.

Мрачният му поглед се насочи към устните й. Тази вечер в него нямаше и следа от чара, не се долавяше и никакво ведро настроение.

— Едва ли щеше да е такава.

Тя се изчерви. Овладя се и вметна саркастично:

— Много се радвам.

— Оказа се съвършено права. Въобще не изпитвах желание да спя с нея. Осъзнах го още щом се настани на коленете ми, обгърна врата ми, а аз започнах да мечтая за друга. — Разпери безпомощно ръце. — Ала бленуваната никога няма да ме прегърне, защото отказва да ме вижда повече.

Без дума повече той се обърна и се отдалечи; при всяко потропване на ботушите му тя трепваше, докато той изчезваше от живота й.

Стисна здраво лампата; не искаше той да си отиде. Дяволите да го вземат глупавия облог! Да, съвсем искрено предложи предизвикателството; по онова време й се струваше единственият изход. Ако повече не я посещава и не я търси, няма да се налага да мисли за породилите се чувства към него; няма да е нужно да признае колко много мисли за него; колко я развеселява; колко се изкушава да се хвърли в обятията му и да го остави да я люби всяка нощ до края на живота й.

Той забави крачка. Спря под светлината на уличната лампа. Сърцето на Маделин подскочи. Тя безмълвно стисна дръжката на вратата. В този миг той се обърна и очите му се впиха в нейните. За известно време останаха вторачени един в друг и в следващия момент той се обърна и се устреми към нея.

— Усетих как ме гледаш — промълви той.

Тя навлажни устни.

— Не говори глупости. Такова нещо не се усеща.

— Така е. Напълно си наясно какво изпитвам, какво усещам и какво знам.

Изкачи стъпалата към вратата й.

— Не съм казала подобно нещо — опита се да възрази тя.

Застана пред нея и бутна входната врата така, че да се отвори широко.

— Тогава не мисли за това поне няколко минути.

Хвана брадичката й, повдигна я и я целуна.

Устните му бяха нежни, прелъстителни и топли. Когато прокара език по крайчето на устата й, макар и сподавено тя възкликна радостно. Целувката му бе настойчива и жадна, сякаш сега му се бе отдало да я вкуси и той се стремеше да запамети всеки миг.

Веднъж тя го отпрати, но не възнамеряваше да повтори грешката си. Обгърна врата му и го притисна към себе си, едва крепейки лампата в ръката си.

Той отлепи устни от нейните. Постави ръце на талията й и я привлече към себе си, като почти я изправи на пръсти. Допря чело в нейното. Раменете му се повдигаха от накъсаното му дишане.

— Извинявай — промълви той. — Извинявай, задето се държах като магаре, когато се срещнахме за първи път. Съжалявам, задето те разстроих дотам, да се наложи да се обзаложиш, че ще се отървеш от мен. Напълно съм съкрушен, защото сега това е всичко, което ще ми остане за спомен. Ти плени сърцето ми, Маделин.

Устните му се впиха в нейните, преди тя да успее да промълви и дума. От завладяващата му целувка коленете й се подкосиха, а цялото й тяло пламна.

Не искаше да го отпраща; имаше нужда от него. Вбесяваше я, но и я предизвикваше, а и я разсмиваше в най-невероятни моменти. Копнееше да се зарови в прегръдките му, да го накара да полудее по нея и да забрави всяка друга жена; струваше й се честно, защото никой друг мъж не бе обсебвал така мислите и чувствата й, както го правеше той.

Съветът на майка й се оказа безпогрешен. Тя го отпрати, а той призна грешката си; призна, че е загубил и се сбогува с нея. Постъпи почтено и благородно.

— Недей… — прошепна тя.

Искаше й се да добави: недей да спираш, не си отивай, не ме оставяй.

— Какво „недей“?

— Не си тръгвай — отвърна тя и докосна устните му.

За момент той застина.

— Остана ли, няма да е само за тази вечер. Искам отново да съм тук утре. Копнея да танцувам с теб на всеки бал в Лондон, а после да те прибирам, да те отвеждам в леглото и да оставаме там цяла нощ. Не ме спирай да не си тръгвам, ако и ти не желаеш същото.

Маделин кимна. Нямаше сили да даде друг знак. Думите му предизвикаха силен копнеж у нея и тя едва дишаше. Той взе безмълвно лампата от изтръпналите й пръсти и я остави настрана. Вдигна я на ръце и я отнесе навътре. Не я пусна, дори докато затваряше вратата и дръпваше резето.

— Накъде?

— Вратата вляво на горната площадка.

Обви врата му с ръце и потръпна от допира до мускулестото му тяло. Прилепи устни към брадичката му и бе възнаградена с приглушено одобрително ръмжене. С бързо движение свали шапката му, за да прокара пръсти през косата му.

Той вървеше из къщата й сякаш го бе правил стотици пъти. Отвори с крак вратата на вестибюла към спалнята й, после също така ловко я затвори. Наклони глава, за да я целуне отново и чак тогава я пусна да стъпи на пода. Между ненаситните взаимни целувки двамата трескаво разсъбличаха Дъглас. Една след друга дрехите падаха по пода и накрая той си изхлузи ризата през глава, за да оголи прелестните си гърди пред погледа й. Маделин ахна, а той само леко я побутна.

— Съблечи се и ти — разнесе се коприненият му шепот.

Лицето й пламна, но не от свян. Безмълвно разкопча робата и нощницата и ги остави да се свлекат в краката й. Хладният въздух обгърна тялото й, но тя гореше вътрешно. Ръцете на Дъглас се свиха в юмруци, сякаш се въздържаше да не й се нахвърли. Погледът му я изпепеляваше, докато се плъзгаше по тялото й.

— Нежен ли искаш да бъда? — попита той дрезгаво. — Да се опитам ли да не бързам?

— Моля те, недей — насърчи го тя, преди устните му да се впият в нейните така страстно, че стаята се завъртя.

Зарови пръсти в косата му и безсрамно се притисна в него. Ръцете му се спуснаха по гърба й, обхванаха бедрата, после й помогна да се възкачи на кръста му. Той простена, а дъхът на Маделин секна. Разкопчаният му панталон се свлече около бедрата. Тя усети члена му — възбуден и голям — и ако не бяха панталоните, той щеше да е проникнал вече в нея. Не, нямаше никакво желание нито да е нежен, нито бавен.

— Слава богу. В момента нямам никакво търпение. — Отнесе я до стола на няколко крачки от тях и я постави да легне по гръб. Изрита панталона настрана и коленичи в краката й. — Днес ме докара до лудост.

Тя се засмя; не можеше да се каже, че и тя е на себе си. Изви гръб, докато ръцете му я обхождаха. Пръстите й се впиха в ребрата му. Той обви гърдите й в ръце и тя почти спря да диша. Наведе се над нея, пое едното й зърно между зъбите си и почти я докара до оргазъм. После наведе глава и прокара език по тялото й, докато стигна до корема; тя се вкопчи в косата му.

— Само колкото да усетя вкуса ти — увери я той и нежно отстрани пръстите й.

— Дъглас… — простена тя с копнеж.

В следващия миг почувства устата му между бедрата си. Неволно започна да се върти, но той я хвана в желязна хватка. Раменете му притискаха бедрата й и тя се оказа напълно безпомощна срещу върховната наслада, която й доставяше.

Внезапно Дъглас вдигна глава и прошепна:

— По-сладко е от череши. А и си така подканваща…

— Да — почти простена Маделин. — Готова съм.

Той се ухили победоносно.

— Както заповядаш, любов.

Сниши се и този път проникна в нея.

Маделин неволно извика. Дъглас потрепери, а пръстите му се впиха в бедрата й. И двамата бяха трескави и въобще не им минаваше наум да са нежни и ласкави. Бяха невъздържани, обсебени и настойчиви. Столът под тях се клатеше застрашително. Само след минути и двамата достигнаха върха и замряха като зашеметени.

— Както и подозирах, ти си дива и ненаситна в леглото — промълви след време той и нежно я целуна по рамото.

— За това и ти имаш вина — успя да отвърне тя.

Той се засмя самодоволно.

— Радвам се. — Извърна глава и прокара език по щръкналото й зърно. — Искам да те подлудя докрай.

— Позволи ми да те докосна…

Тя протегна ръка и този път той я остави да помилва лицето му.

— Разбира се. Според мен вече се контролирам.

Маделин само се засмя при думите му. Обгърна го през врата и отново го целуна страстно. Ръцете му се спуснаха по бедрата й, а после със завидна лекота я вдигнаха. Тя остана вкопчена в него, докато я отнасяше към леглото в съседната стая. Сложи я да легне по гръб, а после я притисна с тежестта си.

— Копнея да ме докоснеш, откакто те видях за пръв път. — Извъртя се и легна по гръб. — Твой съм.

Маделин се надигна. Той сякаш изпълваше цялото легло. Силните му ръце и бедра лежаха разтворени. Кестенявата му коса се открояваше на фона на снежнобялото спално бельо. Тя прокара ръка по гърдите и корема му.

— Навсякъде ли позволяваш? — попита Маделин.

— Да.

Протегна ръка и обгърна едната й гърда; тя неволно изви гръб.

В следващия момент го възседна. Дъглас затвори блажено очи, но ръката му продължаваше да милва гърдата й. Маделин се залюля върху бедрата му и той промълви нещо толкова вулгарно, че тя неволно се засмя.

— Какъв език…

След като прошепна това тя се наведе и гърдите й докоснаха корема му, а после между тях се опря набъбналият му член. Тя го близна по гърдите и нежно захапа едното му зърно.

— Милостиви боже… — простена той и впи пръсти в чаршафа.

— Харесва ли ти?

Тя отново го захапа леко.

— Да — призна той с напрегнат тон.

Тя леко се засмя и наклони глава, за да усети вкуса на кожата му. Той не преставаше да говори, но Маделин не го слушаше. Не думите, а тонът му — напрегнат и нетърпелив — възпламеняваше цялото й тяло. Сега й се струваше невероятно, че толкова дълго е избягвала ласките му. Вече не мислеше за друго, освен как да остане в леглото й до края на живота й.

Той едва не падна на пода, когато тя прокара пръсти по върха на члена му, отново възбуден и готов.

— Стига — простена той. — Искам да те гледам. — Гласът му трепереше, когато протегна ръка към нея. Притисна ерекцията си между краката й. — Качи се върху мен, сега.

Тя се подчини и в следващия миг се озова над него.

— Много заповеднически настояваш — прошепна тя.

Върху изпотеното му лице се изписа усмивка. Със сетни сили той успя да процеди през зъби:

— Моля те, скъпа.

За миг тя се поколеба. Не беше се любила повече от две години, а и никога по този начин. Погледът на Дъглас я изгаряше. Тя взе члена му в ръце и го насочи между краката си.

Стомахът му се сви. Отметна глава настрана. Маделин намести коленете си и започна бавно да се спуска, усещайки как той прониква в нея.

— Боже… — неволно промълви тя.

— Яхни ме докрай — тихо изръмжа той. — Постави ръце на коленете ми. Обладай ме и ме притежавай, Маделин.

Бедрата му, под нейните, се задвижиха в нейния ритъм. Палецът му се заигра с онази нейна интимна част там, където телата им се сливаха. Тя потрепери и за миг да се отдръпне, но той я хвана през кръста и я задържа, без да нарушава движенията им.

— Продължавай… Точно така… Искам да чуя как крещиш…

— Дъглас…

Сърцето й биеше лудо, краката й трепереха. Не знаеше дали ще понесе такова нашествие в тялото си. Всичките й сетива бяха изострени до краен предел.

— Хайде, любов…

Той говореше не по-малко затруднено от нея, но ръцете и бедрата му действаха неуморно.

— Оооо…

Оргазмът я завладя; всякакви мисли и думи секнаха. Точно когато сладостните тръпки започнаха да замират, той изруга страховито, изви рязко гръб и тя го усети как запулсира в нея. Това изтръгна последен спазъм от тялото й. Но последва нов, когато той я сграбчи, преобърна я и я прикова под себе си.

— Ще ме докараш до лудост, подозирах го. — Целуна я. Езикът му нахлу настойчиво в устата й. Той се надигна леко, но само за да проникне отново в нея. — Нямах представа колко възпламеняващо ще е.

— Значи дотук беше — едва прошепна тя с накъсан от вълнение дъх.

Дъглас се засмя и опря чело в нейното.

— Не се притеснявай, скъпа. Отново ще се надигна.

Търкулна се и легна до нея. Ръцете му я обгърнаха и той я притисна силно към себе си.

Тя прилепи устни към гърдите му.

— Винаги ще те желая.

— Знаех си — увери я той и се засмя, когато тя шеговито го ръгна в ребрата. — Най-после го разбра, за което благодаря на бога.

Маделин се усмихна.

— Наистина ли щеше да си тръгнеш и да не ме потърсиш повече, ако не те бях спряла тази вечер?

— Да — отвърна той, без да се замисля. — Окаян и обезсърчен, щях да се упреквам, задето се държах като последния глупак на света, но щях да се съобразя с желанието ти.

Тя започна да очертава кръгове по гърдите му с върха на пръста си. Артър беше силен, но далеч не така изваян. Дъглас имаше превъзходно телосложение, със стегнати мускули и златиста кожа. Тялото му осезаемо се наслаждаваше на допира й и тя усети как я обзема сладостно желание, въпреки че два пъти стигна до оргазъм.

— Сега вече спечели първия облог, нали?

Той застина и не отговори нищо.

— На облог дължа факта, че въобще ми обърна внимание — продължи тя. — Голяма сума ли спечели?

— Да не говорим за това — промърмори той.

Тя вдигна глава, погледна го и изненадано попита:

— Изчервяваш ли се?

— Не — отвърна той възмутен, но руменина плъзна и по врата му.

— Напротив. — Продължи да го милва. — Няма да ме шокираш. Не си първият, който сключва подобен облог. Чувала съм какви клюки се носят за мен.

Нещо проблесна в очите му. Надигна се на лакът и се надвеси над нея; косата му падна напред и скри изражението му.

— Бяха хвалебствията на един идиот…

— Не си глупак — прошепна тя. — Ти си първият, който спечели.

— Искам да съм единственият, който печели. — Отметна косата от лицето й. — Не, въобще не желая да спечеля. Не си крепост за превземане или игра, в която да победиш. Заслужавам да загубя, защото беше дяволски глупаво и неприлично въобще да го правя. Бих върнал нещата, ако можех.

Искам да съм единственият, който печели. Сърцето й подскочи.

— Невъзможно е — отбеляза тя. Не се въздържа и полюбопитства: — Какво спечели?

— Нищо.

Наведе се и целуна пулсиращата вена на шията й.

— Не ми ли вярваш достатъчно, за да ми кажеш? — Ръката й го обгърна през врата. — Свързано ли е с нашия облог за писанията ми?

Върху лицето му се изписа неподправен ужас. Това й осигури моментен отдих.

— Когато заявих какво залагам, реакцията ти бе забележителна — продължи тя. — Как се досети?

Дъглас затвори очи.

— Моля те, не настоявай да ти кажа.

Боже! Цялото й щастие и задоволство се изпариха. Устата й пресъхна.

— Кажи ми. Ако възнамеряваш да си тук не само тази нощ, не бива да има тайни между нас.

Той се обърна, легна по гръб и се загледа в тавана, но това не успокои нервите му.

— Не забравяй, че съм всепризнат идиот — подхвана той след време.

— Добре — промълви тя.

— Ще е от полза, ако ми простиш още сега — добави той. Тя вирна разтревожено вежди, но той само кимна. — Така ще ме окуражиш.

— Тогава ти прощавам.

Дъглас си пое дълбоко дъх и издиша.

— Някой е обявил награда за разкриването на авторката на „50 начина да съгрешиш“.

Маделин премигна. Зяпна го, после се засмя. Отначало сдържано, а после прихна неудържимо.

— Лейди Констанс? Мислиш ме за Констанс?

Изражението му беше безценно: смесица от неловкост, тревога и любопитство.

— Не си ли?

Бяха й нужни няколко секунди, за да нормализира дишането си, защото продължаваше да се смее.

— Не — заяви тя най-накрая и избърса очите си. — Но признавам: ще ми се аз да бях го измислила.

— Наистина ли не си?

— Съвсем наистина. Какво те накара да мислиш, че съм аз?

На лицето му се изписа огромно облекчение.

— Купи много хартия… Обеща да признаеш авторството си над писанията…

— Да. Исках да приемеш. — Усмихна му се. — Да приемеш, а после да загубиш.

Изгледа я озадачен.

— Името на прислужницата ти е същото… — Погледна я крадешком. — Да не би тя…

Маделин забели очи.

— Ако е тя, значи пише пълни измислици. Пък и би била идиот да се подписва със своето име. Какво друго?

Той свъси вежди.

— Присъстваш на всички балове на висшето общество, но само наблюдаваш, все едно търсиш мъж за дискретна връзка…

— Отдръпвам се от всеки, който ме заговори.

— Но не и от мен.

Целуна я страстно, сякаш да я накара да забрави какво е казал току-що.

Маделин отвърна на ласката му, чувствайки се доста по-ведро. Знаеше за „50 начина да съгрешиш“. Авторката наистина проявяваше голяма дързост. Правдоподобно бе някои да решат, че тя списва брошурата. Ала усилието да запази уединението си би било невероятно. Най-малко прислужниците биха се разприказвали. Същевременно знаеше, че брошурата се разпродава почти моментално и само заради това можеше да завижда на Констанс. Сигурно изкарваше цяло състояние.

— Смятах, че всеки мъж в Лондон таи надежда да отведе тайнствената Констанс в леглото. Сигурно си силно разочарован.

Дъглас поклати глава.

— Никога няма да се разочаровам да съм в леглото до теб.

При тези думи смехът й секна. Погали го по лицето.

— Нито пък аз.

— Не го забравяй. Някой… Един проклет и противен негодник… ме провокира да се опитам да намеря доказателства, че ти си Констанс.

— Боже… — Тя отново се засмя. — Ще е много трудно да спечелиш облога, защото няма доказателства.

— Не съм се обзаложил, че ти си Констанс — отвърна той бързо. — Само се съгласих двамата да се поделим наградата, ако намеря такива доказателства.

Маделин се усмихна. Не можеше да се въздържи. Всичко звучеше толкова глупаво.

— Тогава ти прощавам напълно.

— Обзаложих се, само един път, че ще танцувам с теб. — Дъглас бе решил да си признае всичко. — Беше преди да те опозная. Продължавам да искам да танцувам с теб, но пет пари не давам за облога. И възнамерявам повече никога да не го споменавам.

— Не обичаш ли да печелиш?

Отново се появи наперената му усмивка.

— Но аз спечелих. Нито насочи пистолет срещу мен, нито ме изхвърли на улицата.

— Да… — съгласи се тя, но с усмивка, която охлади малко самодоволството му.

— Тогава… — подхвана той с любопитство в гласа, — за какво авторство се готвеше да признаеш?

— Сега вече звучи безобидно. Списвам клюкарската колона на „Интелидженсър“. — Дъглас очевидно не разбираше нищо и затова тя дообясни: — Това е малък вестник, собственост на приятел на покойния ми съпруг. Артър бе инвеститор, аз наследих дяловете. Вестникът замираше, а аз търсех занимание. Голяма тайна е. Посещавам балове и събирания, за да събирам материал. Цялото общество ще ми обърне гръб, ако се разчуе.

На лицето му заигра бавна усмивка.

— Клюки… Значи това пишеш. Каква ирония.

— Който се е обзаложил с теб, заслужава да загуби.

— Съгласен съм.

Драскане по вратата ги прекъсна. Маделин си пое сепнато дъх.

— Господин Наш!

Скочи от леглото, метна робата си и бързо отиде до вратата.

Дъглас се надигна сконфузен.

— Господин Наш ли?

— Да. Обичайният ми партньор в леглото. — Отвори вратата и грабна котката в ръце, когато тя се промъкна в стаята. — Не е ли красавец?

Дъглас изгледа животното, строполи се обратно на възглавниците и се разсмя.

— Господин Наш! — долетя строгият шепот на Констанс от тъмния коридор. — Къде си, глупав котарак?

— Тук е — обади се Маделин от прага.

Прислужницата спря на място.

— Разбесня се навън и настояваше да влезе. Опитах се да го хвана, преди да ви събуди… — Констанс хвърли поглед над рамото й и се усмихна дяволито, — … но такава опасност не съществува, виждам. Горкият Джордж. Няма работа за него при нас, нали?

Маделин пусна съпротивляващия се господин Наш на пода.

— Лека нощ, Констанс.

Прислужницата й тръгна към стълбището; клатеше глава — знак на съжаление за господин Стийл. Маделин затвори вратата и огледа спалнята с известно задоволство. Дъглас се бе подпрял на лакът; изглеждаше жизнен и дяволски привлекателен в леглото й. Господин Наш лежеше върху възглавницата й и царствено разрешаваше на Дъглас да го чеши по главата.

Дъглас вдигна очи.

— Господин Наш, значи? И Джордж? И господин Стийл? Доста мъже се навъртат из къщата.

— Констанс има живо въображение. Джордж е лакеят, който се надяваше да наема. Господин Стийл е икономът. И двамата не съществуват. — Тя легна отново в леглото. — Не съм порочната вдовица, за каквато някои ме смятат.

— Не прибързвай. — Измести котката при краката им и придърпа Маделин в обятията си. — Ще си говорим за порочността в подходящия момент и на подходящото място.

— Когато съм в леглото с теб?

— Точно така — изръмжа той.

— Съжалявам за загубата на другия ти облог, макар наистина да е глупав. Ако имаше начин да обърнем нещата против онзи, който те е накарал да го сключиш.

— Така е — съгласи се той предпазливо. — Не бих искал да разпространява мълвата, че ти си лейди Констанс. Имам идея…

Маделин замълча, а след малко попита:

— Ще даде ли резултат?

— Май да. — Той се поколеба. — А с твоя помощ ще бъде гарантиран.

Сподели й плана си.