Каролайн Линдън
Скандален залог (13)

Глава тринадесета

Цял ден Маделин страда от пристъпи на съмнение, съжаление и окаяност.

Молбата на Дъглас почти я разколеба. Държи на мен, шепнеше едно тънко гласче в главата й. Луда ли си да откажеш на такъв мъж? Съвестта й се намесваше: За него всичко е облог и щом те прелъсти, ще загуби интерес към теб. Започна да съжалява, задето се вслуша в съвета на майка си да го отпрати. Вместо да се почувства по-добре, неохотата на Дъглас да приеме невъзможния за спечелване облог разкъса сърцето й. Облегната на вратата, с пълна кошница череши в ръка, тя се заслуша в приглушеното дрънчене на колелата, докато каретата се отдалечаваше. Маделин се опита да отпъди чувството за допусната грешка.

Той ще се изправи пред важно изпитание, повтаряше си тя. Звучеше много по-лесно и окончателно, когато майка й го описваше, но тя ще издържи — трябва да издържи — за да разбере истината за намеренията на Дъглас. Какво цели с цялото това приятелско внимание? Да я прелъсти ли, или наистина бе започнал да държи на нея? Дай ми шанс, помоли той. Дори пробва да отмени облога, с което накърняваше репутацията си.

— Престани! — просъска тя.

От силното стискане на кошницата ръцете й трепереха. Опита да се откаже, защото не искаше да даде време на сърцето и разума й да се успокоят и да стигнат до смислено заключение: той не е подходящ за нея. Майка й беше права: докато продължава да търси компанията й по време на бал, да я изпраща до дома, да обикаля с нея Лондон, та тя да свърши някои досадни задължения, да я води на приказни пикници сред овошки, тя ще продължи да се чувства трескаво привлечена от него, да копнее за него и… да се надява. Да се надява именно тя да е онази, заради която ще промени навиците си; да се надява вниманието му да не е продиктувано единствено от желание да я съблазни; да се надява да не е слабоумна глупачка, замаяна като девица, опознаваща първите трепети на любовта всеки път, когато той улови погледа й и се усмихне.

— Не си влюбена в него — смъмри се тя, макар и шепнешком.

Тя е здравомислеща, разумна жена; няма да прояви глупостта да си загуби ума — и сърцето — по човек с репутацията на Дъглас. Той е нехранимайко, комарджия, всепризнат женкар; преследва жените и после най-безотговорно ги зарязва. Майка й би се ужасила, ако я види да си пада по такъв мъж.

Същевременно майка й призна как решението й да се раздели с Кантон изчезва, щом той си тръгне. Възможно ли е Дъглас да е като Кантон? Нямаше го по-малко от час, а Маделин вече мечтаеше да хукне по улиците, да го открие и да се откаже от облога.

— Мадам?

Притесненият глас на Констанс стресна Маделин и тя едва не изпусна черешите. Постави ръка на шията си, където имаше чувството, че се е качило сърцето й.

— Да?

Прислужницата й неволно отстъпи крачка назад.

— Имате бележка от господин Макгрегър. Пристигна, докато ви нямаше.

— О! — Маделин се вторачи в листчето, което Констанс държеше. — Да, благодаря.

Със закъснение си спомни за срещата с Лиъм по-късно днес. Връчи кошницата на Констанс и прочете бележката. Лиъм искаше да отложи срещата с половин час. Чудесно я устройваше. Сигурно толкова време ще трябва на сърцето й, за да забие нормално.

— Нещо не е наред ли? — попита Констанс все така притеснено.

— Не, разбира се. Защо реши така?

— Подскочихте като господин Наш, щом зърне вода, когато ви заговорих. — Констанс погледна черешите. — Господин Бенет, предполагам. Няма да е зле да пратя Джордж да го натупа.

— Джордж ли? — премигна Маделин озадачена.

— Според мен лакей ще е много по-полезен от шофьор или иконом. Ще стои повече време вкъщи, а това е удобство, дори да няма джентълмен, който да бъде ступан…

Маделин я погледна завистливо.

— Отегчи ли се вече от господин Стийл?

Прислужницата сви рамене.

— Разходите по лакей са по-малки от заплатата на иконом. Според мен Джордж има повече шансове. Не е задължително да е висок, а само силен. Представям си го с тъмни очи и коса до раменете… Достатъчно дълга, че на момиче да му се прииска да прокара пръсти през нея…

— Защо трябва да бъде натупан господин Бенет? — полюбопитства Маделин, пренебрегвайки описанието на несъществуващия лакей.

Свали си пелерината. Налагаше се да се преоблече преди срещата с Лиъм. По полата имаше петна от трева и капки от черешов сок по бюстието, където Дъглас я целуна…

— Излязохте с него усмихната и си тананикахте, а се връщате все едно ви е изтръгнал сърцето и го е отнесъл със себе си. — Констанс я погледна с укор. — Не е моя работа…

— Не, не е.

— … но изглежда е направил нещо нередно.

Маделин се вкопчи в перилата на стълбите, за да не залитне. Какво нередно бе направил? Предразположи я да се влюби в него.

— Наистина не ти е работа — заяви тя тихо, но решително на прислужницата си. — Господин Бенет едва ли ще идва повече тук, затова е излишно да се тревожиш.

— Значи ще пуснете обява за Джордж, така ли? — подхвърли Констанс и тръгна бързо към стълбите. — Или за господин Стийл?

— Не!

Маделин се постара да не мисли повече за Дъглас. Написа бележка на майка си: описа случилото се, с надежда Адел да потвърди колко правилно е постъпила. Изпрати Констанс да занесе посланието и се насили да довърши материала си за Лиъм. Обикновено се гордееше и й доставяше удоволствие да пише, но не и днес. Питаше се откъде Дъглас е започнал да подозира, че пише за „Интелидженсър“. Само Лиъм го знаеше със сигурност. Констанс вероятно се досещаше, но Маделин не й го бе казвала направо. А Дъглас я погледна така гузно, когато заяви, че ще оповести авторството си. Вероятно се е обзаложил; това е единствената причина въобще да й обърне внимание.

Господин Наш скочи на писалището и мина тържествено по страницата. Маделин понечи да му се скара, но се отказа. Погали го по гърба.

— Кажи, че постъпих правилото — помоли тя котарака. Той седна върху хартията, погледна я и силно измърка. Тя му се усмихна, взе го в прегръдките си и зарови лице в черно-бялата му козина. — Ще ми се да не го бях направила.

В четири часа отиде до банка „Уортън“. Лиъм вече беше там, разположил се удобно във фотьойл и подпрял крак върху решетката на камината.

— Дано не чакаш отдавна.

Настани се на стола отсреща и постави пакета на масичката помежду им.

— Не. — Лиъм я изгледа изучаващо. — Когато започнахме нашето… партньорство, колко очакваше да продължи?

Тя сви рамене.

— Докато е доходоносно. Примерно месец или години.

— Изтече почти година. Уговорката ни продължава ли да те устройва?

Преди две седмици щеше да се изсмее на подобен въпрос. Днес успя само да отвърне с привидно безразличие:

— Да.

Проницателният поглед на Лиъм беше непреклонен.

— Не се ли умори да пазиш тайната? Да се движиш сред каймака на обществото и да описваш какви провинения стават там?

Маделин въздъхна.

— Ако те интересува нещо, питай направо.

— Ще ме предупредиш ли, преди да се омъжиш за Дъглас Бенет? Редно е „Интелидженсър“ пръв да съобщи новината.

Тя го зяпна.

— Да се омъжа?! Откъде ти хрумна подобно нещо?

— Един от най-желаните ергени в обществото, досега избягваше всички балове, ако в салоните за карти не се вихреха сериозни залагания, а сега неизменно застава до теб и остава там цяла вечер. Изпраща те до вкъщи, съпровожда те из града. — Веждите му се стрелнаха нагоре. — Каква представа очакваше да си съставя?

Тя отпусна ръце в скута си.

— Такива мъже не се женят.

Лиъм се засмя.

— Това твърди всеки мъж, докато не срещне жената, която да го обори.

Усети как цялата се изпълни с копнеж.

— Възможно е, но не брак му се върти в главата. Предприех мерки да го разкарам.

При изричането на последните думи усети физическа болка в гърдите.

— В същото ме увери и преди седмици. Или не си била откровена, или подценяваш интереса му.

— Подозира, че пиша за теб — отвърна тя направо. — Май мисли да разкрие самоличността ми.

Ако не отклони вниманието му, Лиъм ще се досети, че и двете му предположения съдържат истина: тя не иска да разкара Дъглас и част от нея отчаяно се надява интересът му към нея да е по-голям, отколкото подозира.

Лиъм скочи на крака.

— Как, по дяволите…

— Не знам. — Притисна слепоочията си с пръсти. — Затова ми повярвай, като казвам, че се опитвам да го отстраня.

Той коленичи пред нея.

— Маделин, ще пратя някой да го сплаши. Казах ти да оставиш на мен да се оправя. — Тя сведе глава. Той обаче не пропусна изражението й и раменете му се отпуснаха. — Нали не си влюбена в него? Кажи ми.

Тя се засмя горчиво. Нямаше начин Лиъм да не го долови.

— Опитвам се да го преодолея.

Той въздъхна.

— Но въобще не се справяш, доколкото разбирам. Добре. — Постави ръка върху нейната. — Ще се погрижа да го вържат и да го хвърлят в Темза.

— Не говори глупости. — Изправи се и приглади полите на роклята си. — Не знам дали ще ме изобличи, но трябва да съм нащрек. Май ще е най-добре, ако за известно време това е последното ми писание.

Кимна към пакета на масичката.

— Да. — Той също се изправи и пъхна пакета в джоба си. — Майка ми ще бъде съкрушена, ако те загубя завинаги.

— Тя също чува доста клюки — подхвърли Маделин язвително.

— Но никога не са й достатъчно — намигна й той. — За мое добро, моля те, убеди Бенет да не разваля всичко.

Тя не благоволи да отговори. Мнението на Лиъм бе важно за нея, но „Интелидженсър“ го поглъщаше изцяло. Предпочиташе, естествено, тя да остане такава, каквато е: недостъпна, въздържана и свободна, за да има време да събира клюки за вестника му. Нямаше нищо лошо в съвета му, но докато крачеше към дома си откри, че е склонна да го изостави. Лиъм й беше приятел, не баща, и едва ли знаеше какво всъщност иска тя. Тя самата не знаеше.

Вкъщи я чакаше бележка от майка й. Написаното само засили неудовлетворението й. Утешения за налегналата я меланхолия и уверения за по-голямо щастие. „Само когато си наясно с искрените си желания, ще си сигурна по какъв път да поемеш“, заключаваше майка й. Маделин въздъхна. Лесно й е на Адел да прави подобни твърдения. Нали до нея е стабилният, устойчивият и предан Кантон. Била е сигурна, че ще се върне при нея, колкото и пъти да го отпраща. Де и Маделин да знаеше същото за Дъглас…

Именно тогава се призна за победена. Искаше той да се върне. Ами ако загуби — както бе напълно уверена, че ще стане — и той се оттегли, съгласно нейното желание, и не прояви повече никакъв интерес да е с нея? Е, добре надхитри себе си: намери начин да се отърве от мъж, който бе откраднал сърцето й.

Защо не го осъзна навреме?