Метаданни
Данни
- Серия
- Goosebumps (3)
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- Monster Blood, 1993 (Пълни авторски права)
- Превод от английски
- Нина Руева, 2017 (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
-
- Няма
- Характеристика
-
- Няма
- Оценка
- 6 (× 3 гласа)
- Вашата оценка:
Информация
Издание:
Автор: Р. Л. Стайн
Заглавие: Кръвта на чудовището
Преводач: Нина Стоянова Руева
Година на превод: 2017
Език, от който е преведено: английски
Издание: първо
Издател: ИК „Хермес“
Град на издателя: Пловдив
Година на издаване: 2017
Тип: повест
Националност: американска
Печатница: Алианс Принт
Излязла от печат: 16.02.2017
Отговорен редактор: Ивелина Балтова
Коректор: Йорданка Траянова
ISBN: 978-954-26-1682-5
Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/3942
История
- — Добавяне
5
Евън се извъртя назад и видя едно момиче, което го гледаше с тъмнокафявите си очи.
— Защо ме хвана така за рамото? — попита той, с все още разтуптяно сърце.
— За да те уплаша — отвърна тя просто.
— Ами добре… — вдигна рамене Евън.
Тригър опъна силно каишката и едва не го събори.
Момичето се засмя.
Хубава е — помисли си той. Имаше къса, чуплива тъмнокафява коса и блестящи кафяви очи, както и игрива, закачлива усмивка. Носеше широка жълта тениска върху черен клин и яркожълти маратонки „Найки“.
— Е, кой си ти? — попита пак тя.
Не е от срамежливите — реши той.
— Аз съм си аз — отвърна Евън, като се остави Тригър да го поведе около дървото.
— Да не си се преместил в къщата на Уинтърхолтър? — попита тя, като го последва.
Той поклати глава.
— Не. На гости съм за малко.
Тя се намръщи разочаровано.
— За две седмици — добави Евън. — Живея у леля си. Всъщност тя ми е пралеля.
— Какво й е толкова хубавото на леля ти? — пошегува се момичето.
— Нищо — отвърна Евън, без да се засмее. — Това е сигурно.
Тригър подуши една буболечка върху голямо кафяво листо.
— Това твоето колело ли е? — попита Евън, посочвайки червения ВМХ на тревата зад нея.
— Да — отговори тя.
— Яко е — отбеляза той. — И аз имам такова.
— Харесвам кучето ти — рече тя, гледайки към Тригър. — Изглежда много глупаво. Обичам глупави кучета.
— Аз също. Предполагам — засмя се Евън.
— Как се казва? И името му ли е глупаво?
Тя се наведе и се опита да погали гърба на Тригър, но той се отдръпна.
— Казва се Тригър — каза Евън и зачака реакцията й.
— Да. Доста е глупаво — отбеляза тя замислено. — Особено за кокер шпаньол.
— Благодаря — рече неуверено Евън.
Тригър се обърна да подуши ръцете на момичето, размахвайки бясно опашка, а езикът му висеше до земята.
— И моето име е глупаво — призна момичето и зачака Евън да я попита.
— Как е? — каза той накрая.
— Андрея — осведоми го тя.
— Не е глупаво.
— Мразя го — отсече тя, като отмахна едно стръкче трева от клина си. — Аннндрееея. — Тя проточи името си с дълбок, преправен глас. — Звучи толкова задръстено, все едно нося кадифен гащеризон и спретната бяла блуза, докато разхождам декоративен пудел. Затова карам всички да ми викат Анди.
— Тогава здрасти, Анди — рече Евън, докато галеше Тригър. — Аз се казвам…
— Не ми казвай! — прекъсна го тя, като запуши устата му с топлата си длан.
Със сигурност не е от срамежливите — помисли си отново.
— Чакай да позная. И твоето име ли е глупаво?
— Да — кимна той. — Казвам се Евън. Евън Глупчов.
Тя се засмя.
— Наистина е глупаво.
Стана му приятно, че я е разсмял. Почувства се ободрен. Повечето момичета не оценяваха чувството му за хумор и го смятаха за смотан.
— Какво правиш? — попита тя.
— Разхождам Тригър. Нали се сещаш, разглеждаме квартала.
— Тук е доста скучно. Има само къщи. Искаш ли да отидем в града? Само на няколко пресечки е. — Тя посочи надолу по улицата.
Евън се поколеба. Не беше казал на леля си, че ще ходи в града. Но какво толкова — помисли си. — Сигурно й е все едно.
Освен това какво толкова може да се случи?