Лайза Клейпас
Изкушение (30)

Глава 30

— Две седмици чаках да го видя — възкликна развълнувано Пандора.

Касандра буквално вибрираше на седалката до нея.

— Аз чаках цял живот.

Както беше обещал, Уинтърборн уреди Катлийн и сестрите Рейвънел да посетят универсалния магазин и да пазаруват толкова дълго, колкото им се иска. Беше казал на продавачките да изложат всички предмети, които младите жени биха могли да харесат, като ръкавици, шапки и фуркети, както и всякакви други украшения. Рейвънелови можеха да посетят всеки един от осемдесет и петте отдела в магазина, включително отдела за книги, парфюмерийния салон и залата за хранене.

— Само ако братовчедът Уест беше с нас — рече с копнеж Пандора.

Уест се беше върнал в приората Евърсби, след като прекара по-малко от седмица в Лондон. Беше признал на Катлийн, че вече не може да открие нищо ново, в което и да е ъгълче на града.

— В миналото — каза той — правех всичко, което си заслужаваше правенето, по няколко пъти. Сега не мога да не си мисля какво трябва да бъде свършено в имението. То е единственото място, където наистина мога да съм от полза за някого.

Не прикриваше нетърпението си да се върне в Хемпшър.

— И на мен ми липсва — каза Касандра.

— О, на мен не ми липсва — рече дяволито Пандора, — просто си мисля, че ако сме тук, за да помагаме при носенето на пакетите, бихме могли да си купим още неща.

— Ще отделим стоките, които сте избрали — каза Девън, — и ще ги изпратим утре в дома Рейвънел.

— Искам и двете да запомните — каза Катлийн на близначките, — че удоволствието от пазаруването продължава само докато дойде времето да се плаща.

— Но ние няма да плащаме — отбеляза Пандора. — Всички сметки се пращат на лорд Триниър.

Девън се ухили.

— Ще ви напомня за този разговор, когато не останат пари за купуване на храна.

— Само си помисли, Хелън — рече весело Касандра, — ако се омъжиш за господин Уинтърборн, ще носиш същото име като универсалния магазин!

Катлийн знаеше, че тази мисъл изобщо не блазни Хелън, която не копнееше за внимание или известност под каквато и да е форма.

— Все още не е предложил на Хелън — рече тя с равен глас.

— Ще го направи — отвърна Пандора с увереност. — Досега е идвал на вечеря поне три пъти, придружи ни на концерт и ни позволи да седим в личната му ложа. Очевидно ухажването върви много добре. — Тя се поколеба и добави смутено: — Поне за останалата част от семейството.

— Той харесва Хелън — отбеляза Касандра. — Мога да го усетя по начина, по който я гледа. Както лисицата гледа влюбено кокошката.

— Касандра — рече предупредително Катлийн. Тя погледна към Хелън, която бе забила поглед в ръкавиците си.

Трудно беше да се каже дали ухажването върви добре или не. Хелън беше невъзмутима като сфинкс, когато станеше дума за Уинтърборн, не разкриваше за какво разговарят или как се чувства. Досега Катлийн не беше забелязала в отношенията им нищо, което да показва, че двамата всъщност се харесват.

Катлийн избягваше да обсъжда темата с Девън, защото знаеше, че това ще доведе до поредния безсмислен спор. Всъщност през последните две седмици не беше обсъждала почти нищо с него. След семейните утринни екскурзии, Девън обикновено отиваше на среща с адвокати, счетоводители или директори от железопътната компания, или присъстваше на подновените сесии на Камарата на лордовете. Повечето вечери се прибираше късно, изморен и без особено желание да разговаря, след като цял ден бе общувал с хора.

Тя можеше да признае само пред себе си колко й липсват близките им отношения. Копнееше за приятните им, забавни разговори, за удоволствието и утехата, които й даваше той. Сега дори рядко я поглеждаше в очите. Катлийн чувстваше почти физическа болка от отчуждеността им. Като че ли никога повече нямаше да намерят наслада в компанията си. Може пък така да е по-добре, помисли си безрадостно тя. След като беше охладнял към нея заради възможната й бременност — месечният й цикъл все още не беше започнал — и след начина, по който я беше подмамил да дойде в Лондон като претекст да събере Хелън с Уинтърборн, Катлийн никога повече нямаше да му се довери. Той беше манипулатор и негодник.

Каретата спря пред частните конюшни зад универсалния магазин, откъдето щяха да влязат дискретно в магазина през един от задните входове. След като лакеят отвори вратата и спусна подвижната стълбичка, Девън помогна на младите жени да слязат от каретата. Катлийн се появи последна, пое облечената му в ръкавица ръка, за да слезе, и я пусна веднага след това. В намиращия се наблизо двор за доставки обикаляха работници, които носеха сандъци и кутии до товарната рампа.

— Оттук — каза Девън на Катлийн и я поведе към един сводест вход. Останалите ги последваха.

Облечен в синя униформа портиер отвори голяма бронзова врата и докосна с пръсти шапката си.

— Добре дошли в „Уинтърборн“, милорд. На вашите услуги, дами. — Докато влизаха през вратата, той им подаваше по една малка брошурка. Върху корицата с позлатени букви беше отпечатано „Уинтърборн“, а под тях „Списък на отделите“.

— Господин Уинтърборн ви чака в централната ротонда — каза той.

Магазинът „Уинтърборн“ беше истински дворец на удоволствията, Аладинова пещера, направена да омайва клиентите му. Интериорът беше щедро облечен с резбована дъбова ламперия, гипсови тавани и дървени подове, с вградени мозаечни плочки. Вместо малките, преградени стаи на традиционните магазини, вътрешността на „Уинтърборн“ беше открита и просторна, с широки арки, които позволяваха на клиентите да преминават лесно от един отдел в друг. Проблясващи полилеи осветяваха интригуващи предмети, с които бяха препълнени стъклените витрини, а върху плотовете бяха красиво подредени още повече съкровища.

За един пазарен ден в „Уинтърборн“ човек можеше да си купи абсолютно всичко, необходимо за домакинството, включително сервизи от кристал и китайски порцелан, кухненски принадлежности и прибори, тежки мебели, тъкани за тапицерия, часовници, вази, музикални инструменти, поставени в рамка произведения на изкуството, седла за коне, дървена охлаждаща кутия и всичката храна, която може да се побере в нея.

Приближиха централната ротонда, висока шест етажа, като всеки етаж имаше позлатени резбовани балкони. Отгоре беше покрита с огромен купол от цветно стъкло със спираловидни орнаменти, розетки и всякакви други украси. При приближаването им Уинтърборн, който стоеше до щанда със стъклен плот и разглеждаше съдържанието му, вдигна глава.

— Добре дошли — каза той с усмихнати очи. — Това ли очаквахте? — Въпросът беше адресиран към цялата група, но погледът му беше насочен към Хелън.

Близначките изригнаха в доволни възклицания и хвалби, докато Хелън поклати глава и се усмихна.

— Още по-голям е, отколкото си го представях — каза му тя.

— Нека ви разведа из него. — Уинтърборн погледна въпросително останалите от групата. — Някой иска ли да ни придружи? Или предпочитате да започнете с пазаруването? — Той посочи няколко плетени кошници до щанда.

Близначките се спогледаха и отсякоха решително:

— Пазаруването.

Уинтърборн се ухили.

— Сладкарницата и книгите са в онази посока. Лекарствата и парфюмерията са натам. От другата страна ще намерите шапки, шалове, панделки и дантели. — Преди още да е довършил изречението, близначките нетърпеливо грабнаха по една кошница и се отдалечиха.

— Момичета… — започна Катлийн, смутена от буйните им прояви, но те вече бяха далеч. Тя погледна печално към Уинтърборн. — За вашата собствена безопасност ви съветвам да стоите далеч от пътя им, или ще бъдете стъпкани.

— Трябваше да видите как се държаха дамите по време на първото ми намаление на стоки — каза й Уинтърборн. — Насилие. Писъци. По-скоро бих преживял отново онази катастрофа.

Катлийн не се сдържа и се усмихна.

Уинтърборн поведе Хелън извън ротондата.

— Искате ли да видите пианата? — дочу се гласът му.

Плахият й отговор беше погълнат от шума в магазина.

Девън се приближи и застана до Катлийн.

След продължително неловко мълчание тя попита:

— Като ги гледате виждате ли двама души, които изпитват, макар и слабо привличане помежду си? Двамата не се чувстват удобно заедно, няма никакво споделяне на ентусиазъм. Разговарят така, сякаш са двама непознати в омнибус.

— Виждам двама души, които още не са се разкрили един пред друг — дойде сухият му отговор.

Катлийн отстъпи от щанда и се приближи до елегантна витрина с канцеларски принадлежности в другия край на ротондата. На най-горния рафт имаше лакиран поднос с мънички шишенца с есенции. Според малката табелка, поставена в рамка, ароматите бяха предназначени изключително за жени, които желаеха да пръскат кореспонденцията си с благоухания, без да оставят петна по хартията или да размазват мастилото.

Девън безмълвно застана зад нея и облегна ръцете си на щанда от двете й страни. Катлийн рязко си пое дъх. Притисната от твърдото му, топло тяло, тя не можа да помръдне, когато почувства устните му да докосват врата й. Затвори очи, хипнотизирана от жизнената му мъжка сила. Горещият му дъх разбърка косата на тила й; усещането беше толкова прелестно, че тя потрепери.

— Обърни се — прошепна той.

Катлийн мълчаливо поклати глава.

— Липсваш ми. — Той повдигна едната си ръка и нежно и чувствено я погали по тила. — Искам довечера да дойдеш при мен в леглото. Дори само за да те прегръщам.

— Сигурна съм, че няма да имаш проблем с намирането на жена, която с нетърпение да сподели леглото ти — отвърна язвително тя.

Той се наведе леко и потърка бузата й със своята.

— Искам само теб.

Катлийн се опита да се отърси от чувството на удоволствие да го усеща до себе си.

— Не трябва да говориш така, докато не разберем дали нося дете. Макар че какъвто и да е резултатът, той никога няма да оправи нещата помежду ни.

Той я целуна нежно под брадичката.

— Съжалявам — изрече с дрезгав глас. — Не трябваше да реагирам така. Иска ми се да върна всяка изречена дума. Вината не е твоя; опитът ти в любовната игра е съвсем малък. Знам по-добре от всеки колко трудно е да се отдръпнеш в точния момент, когато искаш да си близо до някого колкото се може по-дълго.

Зашеметена от извинението му, Катлийн продължаваше да стои с гръб към него. Не искаше да се чувства толкова уязвима, чувството на самота и копнеж я караше да изпитва желание да се обърне в прегръдките му и да заплаче.

Преди да успее да отговори, тя чу силните гласове на близначките и подрънкването и шумоленето на голям брой предмети, носени накуп. Девън се отдръпна от нея.

— Трябват ни още кошници — обяви триумфално Пандора, щом влезе в залата.

Близначките, които очевидно си прекарваха чудесно, се бяха издокарали по странен начин. Касандра беше облякла зелена оперна пелерина, а към косата си беше прикрепила някаква шнола с пера и перли. Пандора беше пъхнала небесносин дантелен чадър под едната си мишница, две тенис ракети под другата, а на главата си носеше цветна диадема, която се беше свлякла ниско над едното й око.

— Като гледам — рече Катлийн, — вече сте напазарували достатъчно.

Касандра я погледна загрижено.

— О, не, трябва да обиколим още поне осемдесет отдела.

Катлийн не се сдържа и погледна към Девън, който безуспешно се опитваше да сдържи усмивката си. За пръв път от дни го виждаше да се смее искрено.

Момичетата ентусиазирано довлякоха кошниците при нея и започнаха да трупат предметите в единия край на щанда… парфюмирани сапуни, прахчета, помади, чорапи, книги, нови дантели за корсети и фуркети, изкуствени цветя, кутии с бисквити, бонбони и сладки, метален уред за запарване на чай в пакетчета, трикотаж, опакован в малки мрежести торбички, моливи за рисуване и малка стъклена бутилка, пълна с яркочервена течност.

— Какво е това? — попита Катлийн, като взе бутилката и я огледа подозрително.

— Това е разхубавяващо средство — отвърна Пандора.

— Цвят от роза — пропя Касандра.

Катлийн ахна, когато осъзна какво е.

— Това е руж. — Досега никога не беше държала в ръцете си шишенце с руж. Остави го на щанда и твърдо отсече: — Не.

— Но, Катлийн…

— Не на ружа — рече тя, — сега и за всички времена.

— Трябва да подсилим тена си — възрази Пандора.

— Няма да навреди — пропя Касандра. — На шишенцето пише, че цветът от роза е „деликатен и ненатрапчив“… Пише го точно тук, виждаш ли?

— Критиките, които ще получите, ако го носите на обществено място, определено няма да са деликатни или ненатрапчиви. Хората ще ви помислят за паднали жени. Или още по-лошо, за актриси.

Пандора се обърна към Девън.

— Лорд Триниър, вие какво мислите?

— Това е един от онези моменти, в които за мъжа е най-добре изобщо да не мисли — отвърна бързо той.

— По дяволите — каза Касандра. Взе от купчината едно бяло стъклено бурканче с позлатен капак и го подаде на Катлийн. — Взехме това за теб. Това е крем с момина сълза, за бръчките ти.

— Аз нямам бръчки — отвърна Катлийн с нарастващо раздразнение.

— Още не — допусна Пандора. — Но някой ден ще имаш.

Девън се ухили, а близначките грабнаха две празни кошници и бързо се отдалечиха, за да продължат с пазаруването си.

— Появят ли ми се бръчки — рече печално Катлийн, — тези двете ще са причина за повечето от тях.

— До този ден има още много време. — Девън я погледна и взе лицето й в шепите си. — Но когато това се случи, ще бъдеш дори още по-красива.

Кожата под ръцете му бързо се покри с червенина, по-сияйна и от тази, която щеше да й придаде ружът от бурканчето. Тя отчаяно се опита да се отдръпне от него, но докосването му сякаш я беше парализирало.

Пръстът му се плъзна по тила й и я задържа на място, докато устните му търсеха нейните. Топла вълна заля тялото й и тя се олюля, сякаш подът се клатеше като корабна палуба. Ръката му я обгърна, притисна я към тялото му и тя се подчини на опустошителната му сила. Твоя съм, я беше накарал да изрече в каретата, докато я измъчваше с чувствено удоволствие. И това беше истина. Тя винаги щеше да е негова, където и да отидеше и каквото и да направеше.

Тих стон на отчаяние се откъсна от гърлото й, но целувката му поглъщаше всеки звук и всеки дъх. Той пиеше от нея с овладяна жажда, главата му се наклони настрани, за да може устните им да прилепнат по-плътно.

Езикът му докосна нейния и го накара да отвърне, целувката му беше едновременно нежна и настоятелна. Тя се изгуби в хаоса на удоволствието, тялото й бе обзето от неуправляем копнеж.

Внезапно Девън се отдръпна. Тя изхлипа и несъзнателно посегна към него.

— Някой идва — каза тихо той.

Катлийн се облегна на щанда, оправи бързо дрехите си и се опита да успокои дишането си.

Хелън и Уинтърборн се връщаха в ротондата. Ъгълчетата на устните на Хелън бяха извити нагоре, като забодени с карфици. Но нещо в поведението й напомняше на Катлийн на изгубено дете, което водят за ръка, за да намерят майка му.

Неспокойният й поглед беше привлечен от някакъв проблясък върху ръката на Хелън. Когато осъзна какво е това, стомахът й се сви и цялата чувствена топлина напусна тялото й.

Пръстен.

След само две седмици ухажване копелето й беше направило предложение.