Матю Арлидж
Смъртен грях (72)

72.

Откакто татко му се върна, животът на Алфи Букър беше станал по-хубав. Докато баща му служеше в армията, живееха в апартамент. След завръщането му се преместиха в къщата за градинаря край училищните игрища. Татко му косеше тревата и събираше нападалите листа. Чертаеше линиите на футболните терени. Беше хубава работа, мислеше си Алфи, харесваше му да го придружава, докато той изпълняваше задълженията си.

Татко се караше много с мама и беше по-весел, докато работеше, така че за Алфи тогава беше най-подходящото време да бъде с него. Никога не говореше много, но изглеждаше щастлив синът му да се навърта наоколо. Бяха смешна двойка, но Алфи не би заменил това за нищо на света.

Татко му не беше се прибрал тази нощ. Мама твърдеше, че си е дошъл, но Алфи знаеше, че не е вярно. Работните му ботуши си стояха там, където ги беше оставил вчера следобед. Алфи беше обходил всяка полянка, като непрекъснато се ослушваше за бръмченето на моторната косачка. Не знаеше какво става, но не му харесваше.

Зави зад ъгъла и видя висока фигура да крачи към спортната зала. По-късно днес щеше да има спортно мероприятие и първата му мисъл бе, че е някой от треньорите, но не можеше да го разпознае. Човекът не беше достатъчно едър, за да е баща му, кой беше тогава? Вървеше право към залата, значи имаше да върши нещо важно там. Инстинктът теглеше Алфи към силуета, а любопитството го пришпорваше.

Когато доближи, забави крачка. Беше жена. И оставяше кутия пред входа на залата. Какво имаше в кутията — купа? Награда?

Той извика, когато дотича. Жената се завъртя и се натъкна на Алфи на пътя си. Не се усмихваше, а лицето й беше неприятно. За негова изненада, тя се обърна и си тръгна, без да каже нито дума.

Алфи я гледаше, объркан, как се отдалечава. После насочи вниманието си към кутията. На нея беше написана дума, която не можеше да разбере. Опита се да я произнесе по букви. М. Р. Ъ. С. Н. И. К. Но нямаше никакъв смисъл. И защо беше написана с червено мастило?

Огледа се наоколо, като се чудеше какво да направи. Нямаше никого, който да му каже да не я отваря.

Като провери отново дали хоризонтът е чист, Алфи пристъпи напред и отвори кутията.