Матю Арлидж
Смъртен грях (1)

1.

Мъглата пълзеше откъм морето и задушаваше града. Настъпваше като завоевателска армия, поглъщаше пейзажа, затулваше лунната светлина и превръщаше Саутхамптън в странно и изнервящо място.

Индустриална зона на Емпрес роуд беше тиха като гробище. Магазинчетата вече бяха затворени, механиците и служителите на супермаркетите си бяха тръгнали и сега се набиваха на очи само работещите момичета. С къси поли, с оголени пъпове, те дърпаха силно от цигарите си в опит да извлекат и най-малката предлагана от тях топлинка, за да се предпазят от пронизващия до костите студ. Крачеха напред-назад в отчаяни опити да продадат секс, но в мрака изглеждаха по-скоро като призрачни скелети, отколкото като обекти на желание.

Мъжът караше бавно, погледът му се плъзгаше по редицата полуголи наркоманки. Преценяваше ги, в очите му от време на време проблясваше разпознаване, но отхвърли всички. Не бяха това, което искаше. Тази вечер търсеше нещо специално. Надеждата се смесваше със страх и притеснение. От дни не мислеше за нищо друго. Вече беше толкова близко, но ако всичко беше лъжа? Градски мит? Удари силно по волана. Тя трябваше да бъде тук.

Нищо. Нищо. Нищо.

После я видя. Стоеше сама, облегната на покритата с графити стена. Мъжът почувства как го залива вълна на възбуда. В тази имаше нещо различно. Не си разглеждаше маникюра, не пушеше, не бъбреше. Просто чакаше. Чакаше нещо да се случи.

Отби колата встрани от пътя и спря извън полезрението й, до телената ограда. Трябваше да бъде внимателен, да не оставя нищо на случайността. Огледа улицата за признаци на живот, но мъглата ги скриваше напълно. Сякаш само те двамата бяха останали на света.

Тръгна през платното към нея, после се овладя и забави крачка. Не биваше да прибързва — това беше нещо, на което трябваше да се наслади и нарадва. Предвкусването носеше повече удоволствие от самия акт — знаеше това от опит. Него трябваше да удължи. Искаше през следващите дни да може да си го спомня отново и отново, колкото е възможно по-точно.

Наблизо се редяха изоставени къщи. Вече никой не искаше да живее тук и сега тези сгради бяха празни и мръсни. Бяха се превърнали в напукани пещери и места за нощен подслон, осеяни с мръсни дюшеци и още по-мръсни игли от спринцовки. Когато пресече улицата, вървейки към нея, момичето вдигна очи и го погледна изпод гъстия си бретон. Отблъсна се от стената, без да казва нищо, само кимна към най-близката коруба от къща, преди да хлътне в нея. Нямаше пазарене, нямаше въведения. Сякаш се беше примирила със съдбата си. Сякаш знаеше.

Забързан да я настигне, мъжът изпиваше с поглед дупето й, краката й, токчетата, с нарастваща възбуда. Вече чуваше в главата си писъците й, треперещия й глас, молещ за пощада. Когато тя изчезна в тъмнината, той ускори крачка. Не можеше да чака повече.

Дъските на пода изскърцаха пискливо, когато пристъпи вътре. Изоставената къща изглеждаше точно както си я беше представял във фантазиите си. Силна миризма на мухъл изпълни ноздрите му — тук всичко беше прогнило. Втурна се във всекидневната, превърнала се в бунище със захвърлени бикини и спринцовки. Нямаше и следа от нея. Значи щяха да си играят на криеница, така ли?

В кухнята. Никой. Обърна се, излезе и се заизкачва по стълбите към втория етаж. На всяко стъпало се взираше нагоре, за да зърне плячката си.

Влезе в предната спалня. Плесенясало легло, счупен прозорец, мъртъв гълъб. Но никаква следа от момичето.

Яростта започна да измества желанието. Коя беше тя, че да се подиграва с него така? Обикновена курва. Кучешко лайно, залепнало на подметката. Щеше да я накара да страда, задето се отнасяше така с него.

Блъсна вратата на банята — нищо. После се обърна и влезе във втората спалня. Щеше да й размаже тъпата физионо…

Изведнъж главата му се отметна назад. Прониза го болка — скубеха косата му с все сила и го дърпаха назад, назад, назад. Разбра, че не може да си поеме въздух — притискаха някакъв парцал върху устата и носа му. Остра, лютива миризма изпълни ноздрите му, пробуди инстинктите му, но твърде късно. Искаше да се бори за живота си, но вече губеше съзнание. После всичко потъна в мрак.