Матю Арлидж
Смъртен грях (53)

53.

Той се поколеба, преди да започне да пише. Какво трябваше да бъде началото?

Здравей, Мелиса. Един общ приятел…

Не, не беше подходящо.

Здравей, Мелиса. Казвам се Пол и бих искал да се срещнем.

Така беше по-добре. Тони се облегна назад в стола си, развеселен, че му коства толкова усилия. И колко се беше напрегнал. Доволен, че нещата потръгват, реши да изключи компютъра. Но в това време се появи отговор.

Здравей, Пол. Кога искаш да се срещнем?

Тони помисли, после написа:

Довечера?

В колко часа?

Десет?

Вземи ме от ъгъла на Драйтън стрийт и Фенър лейн. Ще нося зелено яке. Каква кола караш?

Воксхол.

Цвят?

Сребриста.

Компания ли искаш, или нещо специално?

Компания.

За колко време?

Час-два?

150 лири за два часа.

ОК.

В брой.

Естествено.

Доскоро, Пол.

Доскоро, Мелиса.

XXX

Край на разговора. Тони се улови, че се усмихва. Беше в собствената си проклета кухня. Проститутки по чата. Все пак не можеше да върши тези неща в кафене, така че…

Тони изключи компютъра. Майката на Никола щеше да дойде скоро, нямаше нужда да й дава нови поводи. По-добре да си почине малко.

Предстоеше му важна нощ.