Матю Арлидж
Смъртен грях (38)

38.

Докато екипът се събираше в залата за инструктаж, Хелън се опитваше да подреди мислите си. Никога досега не беше се чувствала толкова изолирана от някое разследване. Чарли се стремеше да закове Макюън за убийствата, а Харууд определено смяташе да я подкрепи. Нейната началничка не искаше да повярва в засилващото се убеждение на Хелън, че си имат работа със сериен убиец. Харууд беше политик, паркетно ченге и никога преди не се беше сблъсквала с подобна личност. Хелън, заради своето обучение и професионален опит, си беше имала работа с такива престъпници. Тъкмо затова тя трябваше да поеме водачеството, да насочи екипа в правилната посока.

— Нека засега да приемем — започна Хелън, — че нашият убиец е проститутка, убиваща мъже, които плащат за секс. Не е станало случайно — няма улики, че те са се опитвали да я изнасилят или че е имало борба — така че тя съзнателно е примамила тези мъже на закътани места и ги е ликвидирала. Идеята е назрявала в нея, правила е планове. Нищо не подсказва да е действала в екип, така че търсим силно разстроен психически и много опасен индивид, който вероятно е бил жертва на насилие или изнасилване, който може да е имал в миналото психиатрични проблеми и който явно изпитва жестока омраза към мъжете. Трябва да проверим болниците, медицинските кабинети, приютите, хостелите, за да разберем дали през последните дванайсет месеца там не е забелязван някой, който отговаря на описанието. Също така нека използваме HOLMES 2^[1], за да видим няма ли скорошни неразкрити изнасилвания или сексуални нападения. Нещо трябва да я е подтикнало. Колкото и да е склонна към насилие, нещо трябва да е отключило тази гибелна ярост. Проверете също за престъпления, които тя може да е извършила — нападения, намушквания, с които вероятно е трупала увереност, преди да се реши да убива. Детектив Сандерсън, бихте ли се заели с това, моля?

— Започвам, шефке.

— И така, какво търсим? — продължи Хелън. — Тя очевидно познава обстановката наоколо — Емпрес роуд, Елинг грейт марш — така че вероятно доскоро е била активна проститутка. Правописните й грешки и в „Злоо“, и в адреса на Матюс подсказват, че може би е слабо образована, дори с дислексия, но тя очевидно не е глупава. Не оставя буквално нито следа, където и да отиде — криминалистите откриха черен косъм в колата на Рейд, но е синтетичен, вероятно от перука — и никак не й липсва кураж. Влязла е и е излязла от „Зенит солюшънс“ без никой да заподозре абсолютно нищо. Това, че е рискувала да бъде заловена по този начин, говори, че е жена с мисия. Че иска да докаже нещо. Тъй че тя може да е зле образована, но е и решена на всичко, хитра и изобретателна.

Екипът мълчеше, докато думите на Хелън отекваха.

— Затова първата ни цел са действащите или доскоро действащи проститутки. Трябва да проверим всяко стъпало в йерархията — проститутките от висока класа, студентките, припечелващи като момичета на повикване, нелегалните, наркоманките, които се предлагат на доковете — но със специално внимание към по-ниския сегмент на пазара. Матюс и Рейд, изглежда, са имали вкус към по-мърляви, грозновати, евтини момичета. Трябва да обхванем целия град, но ще съсредоточа повечето ни сила на север. Бевоа вали, Портсууд, Хайфийлд, Хамптън парк. Нашата убийца лови клиенти в зони без охранителни камери, но ние успяхме да проследим колите на Матюс и Рейд с помощта на пътните камери. Изглежда, е спряла Матюс на Емпрес роуд, а Рейд някъде към Комън. Вероятно е избрала тези места, защото са близо до дома й, защото ги познава, защото са „сигурни“. Нека да не изключваме нищо, но все пак предполагам, че живее или работи в северната част на града. Детектив Макандрю ще ръководи усилията ни в тази област.

— Вече съм събрал екип, шефке — отговори детектив Макандрю, — и разделихме зоната на сектори. Заемаме се следобед.

— Следващият въпрос е защо е взела Матюс и Рейд? Случайно ли е попаднала на тях, или са предварително набелязани? Убийцата може да е виждала Матюс наоколо и да е проучила навиците и прегрешенията му. Но Рейд е много по-млад и вероятно отскоро ползва платена любов. Ако той е бил избран умишлено, мотивите стават по-сложни. И двамата са били семейни мъже, което може да е важна следа, но са се движили в много различни кръгове и са били на много различни етапи от семейния си живот — Матюс има четири деца на тийнейджърска възраст и по-големи, Рейд има една дъщеря, още бебе.

— Сигурно са я намерили онлайн. В наши дни, ако искаш свирка, търсиш в Гугъл, нали така? — подхвърли детектив Сандерсън и предизвика сподавен смях.

— Възможно е, затова да проверим дигиталните следи на Рейд и Матюс. Детектив Граундс, ще координираш ли? Да открием дали тези мъже са били набелязана цел, или просто са се озовали на грешното място в грешното време. Ясно ли е на всички?

Хелън стана и тръгна към оперативната стая. Чувстваше се изпълнена с енергия и решимост — с пълноценно усещане за цел. Но когато влезе в помещението, внезапно замръзна на място, а целият й новопридобит оптимизъм се изпари за миг. Някой беше изключил звука на телевизора, който тихо работеше в ъгъла, затова Хелън бързо грабна дистанционното и го включи. Предаваха обедните новини на Би Би Си Юг. Водещият Греъм Уилсън провеждаше пространно интервю. Днешният гост в студиото беше Айлийн Матюс.

Хелън кипеше от гняв и разочарование, докато караше към дома на Матюс. Айлийн беше разстроена — Хелън можеше да го разбере — но пряката й намеса в разследването рискуваше да провали всичко. Айлийн отказваше да приеме, че Алън е ходил по проститутки, и убедена, че полицията лае под грешното дърво, беше решила да започне собствен лов на убиеца на съпруга си. „Моля ви, помогнете ми да открия мъжа, който причини това на Алън“, беше изречението, което тя повтори многократно по време на интервюто. Мъж, мъж, мъж. Пет минути по обедните новини на телевизията отприщиха публично преследване на убиец, който не съществуваше.

Айлийн тъкмо се беше върнала вкъщи от телевизионното студио, когато Хелън пристигна. Беше видимо изтощена от преживяването — да говори публично за смъртта на съпруга си, затова се опита да затръшне вратата под носа на Хелън, но Хелън беше твърде вбесена, за да го допусне. Скоро започна и кавгата.

— Трябваше първо да се посъветваш с нас, Айлийн, нещо такова наистина може да съсипе разследването.

— Не се посъветвах с вас, защото знаех какво ще ми кажете.

Айлийн не показваше никакво разкаяние. Хелън трябваше да положи огромни усилия, за да сдържи гнева си.

— Знам с какво се налагаше да се справиш през последните дни и че сигурно се чувстваш смазана от скръб и болка и отчаяно се нуждаеш от някакви отговори, но не е това начинът да ги получиш. Ако искаш справедливост за себе си и за децата си, трябва да оставиш инициативата на нас.

— За да очерняте името на Алън? За да натикате семейството ни в помийна яма?

— Не мога да крия истината от теб, Айлийн, колкото и да е болезнена. Твоят съпруг е използвал услугите на проститутки и аз съм убедена, че е умрял заради това. Неговият убиец е жена — сигурни сме в това деветдесет и девет на сто — и всичко, което насочва общественото мнение в друга посока, създава опасност тя да удари отново. Хората трябва да внимават, а ние сме длъжни да им даваме вярна информация, за да поощрим бдителността им. Разбираш ли?

— Да удари отново?

За първи път тонът на Айлийн не беше толкова остър. Хелън замълча, колебаейки се колко точно да сподели.

— Млад мъж беше убит тази нощ. Смятаме, че извършителят, отговорен за двете убийства, е един и същ.

Айлийн я изгледа.

— Открит е в местност, използвана от проститутки…

— Не.

— Моля?…

— Няма да ви оставя да продължавате тази… тази клеветническа кампания. Алън беше добър човек. Праведен човек. Знам, че понякога боледуваше… имаше някои инфекции, но те могат да се хванат и в плувен басейн. Алън беше запален плувец…

— За бога, Айлийн, имал е гонорея. Не можеш да я хванеш в басейн.

— НЕ! Проклетото му погребение е утре, а ти идваш с тези лъжи… НЕ! НЕ! НЕ!

Айлийн изкрещя с все сила и надвика Хелън. После избухна в сълзи. Хелън изпитваше вихрушка от емоции — съчувствие, гняв, неверие. В напрегнатото мълчание, което последва, тя огледа стаята, погледът й се спря на семейните снимки, които сякаш потвърждаваха представата на Айлийн за Алън. На тях изглеждаше като образцов баща на семейство, играещ футбол с момчетата си, застанал гордо до дъщеря си Кери на нейното дипломиране, вдигащ наздравица с булката на сватбата им преди години. Но всичко беше фалшива фасада.

— Айлийн, трябва да се справиш с това заедно с нас. Трябва да гледаш на ситуацията по-мащабно. Иначе ще умрат невинни хора. Разбираш ли?

Айлийн не я погледна, но хлиповете й малко утихнаха.

— Не искам да ти причинявам болка, но ти трябва да се изправиш пред истината. Историята на посещенията на Алън в интернет показва, че е проявявал активен интерес и към порнография, и към проститутки. Ако никой друг — ти или момчетата — не е използвал този компютър, значи само Алън може да е посещавал тези сайтове.

Айлийн им беше казала преди, че Алън не разрешавал на никого да влиза в кабинета му и да използва компютъра, ето защо Хелън смяташе, че това ще подейства.

— Тези сайтове не са посетени случайно. Те бяха запаметени… Огледахме също и финансовите му дела.

Айлийн вече беше притихнала.

— Една сметка, която той е управлявал, е съдържала средства за ремонти на църквата. Преди две години в нея е имало няколко хиляди лири. Повечето вече ги няма, през последните осемнайсет месеца са изтеглени на порции по двеста лири. Но във вашата църква не са правени никакви ремонти. Изпратих там полицай да разговаря със свещеника. Знаем, че Алън не е печелил много и изглежда твърде вероятно да е използвал църковните пари, за да финансира интересите си. — Хелън продължи, като смекчи тона. — Знам, че сега навярно се чувстваш съвсем объркана, но единственият начин за теб и семейството ти да преминете през този… кошмар е да погледнете в очите истината за неговата смърт. Преживяла съм ужасяващи неща, изпитвала съм страшна болка — да заровиш глава в пясъка, е най-лошото, което можеш да направиш. Заради твоите момичета, заради твоите момчета, заради самата себе си трябва да приемеш това, което ти казвам. Да видиш Алън такъв, какъвто е бил — доброто и лошото — и да се справиш с това.

Айлийн най-после вдигна поглед.

— Искам да заловя убиеца на Алън. Повече от всичко искам да хвана убиеца на Алън и да ти дам отговорите, от които се нуждаеш. Но няма да мога да го направя, ако ти се бориш с мен, Айлийн. Затова, моля те, работи с мен.

Хелън отправи молбата си искрено и от цялото си сърце. Настъпи дълго мълчание, после Айлийн я погледна.

— Съжалявам те, инспекторе.

— Моля?

— Съжалявам те, защото нямаш вяра.

Тя побягна от стаята, без да поглежда назад. Хелън я изгледа как се скрива. Гневът й се беше разсеял и вече изпитваше само съжаление. Айлийн вярваше абсолютно в Алън и никога нямаше да успее да приеме изцяло факта, че представата й за нейния ментор, нейната скала и опора, всъщност е била пълна заблуда.