Матю Арлидж
Смъртен грях (32)

32.

Къщата приличаше на празна черупка. Голо, функционално пространство, което, както повечето под наем, никога не беше изпълвано с достатъчно любов. Джейсън Робинс, седнал до масата от ИКЕА в трапезарията, се чувстваше по същия начин. Бившата му, Саманта, беше завела дъщеря им Емили в Дисниленд за две седмици — в компанията на Шон, новия мъж до нея. И макар че се опитваше да го забрави — като се съсредоточаваше върху работата, гледаше футбол, търсеше старите приятели — той всъщност мислеше непрекъснато за това. Как тримата се забавляват — ядат захарен памук, пищят на скоростните влакчета, гушкат се на лягане след изпълнения със забави ден, забави, в които за него място нямаше. Никога не беше вземал решенията в брака си, а сега, когато с него бе свършено, отново беше безгласна буква. Беше вложил цялата си енергия, за да отгледат Емили, за да осигури на Саманта всичко, от което тя се нуждаеше, до такава степен, че бе пренебрегнал близки и приятели. Когато Саманта призна връзката си и сложи край на брака им, той се оказа без никого, при когото да потърси опора, поне не някой истински близък. Хората го изслушваха съчувствено, задаваха някой и друг въпрос, но не го вземаха присърце. Сякаш никой не упрекваше Саманта за направения от нея избор. Джейсън не беше кой знае какъв хубавец или блестящ събеседник, но беше се старал дяволски да направи Саманта щастлива. И с какво беше възнаграден? С празен апартамент и битки за попечителството.

Джейсън изстърга в кофата за боклук остатъците от вечерята си — порция полуготова храна, и отиде в помещението, което брокерът описа като студио, но той наричаше килер. Вътре едва имаше място да се напъха котка, но все пак беше предпочитаната му стая в жилището — единствената, която не изглеждаше празна. Харесваше му топлата й прегръдка, затова седна на стола си и включи компютъра.

Прегледа сайта на „Би Би Си Нюз“, спорта, влезе във „Фейсбук“. Бързо надничане, после излезе — не искаше да вижда снимки от щастливия живот на други хора. Провери пощата си — спам, спам и още една сметка от адвокат. Въздъхна, изпълнен с досада. Май беше по-добре да се отправя към леглото. Замисли се дали ще може да понесе още едно ранно лягане, макар да знаеше, че няма да заспи, но това всъщност нямаше смисъл да се чуди. Всъщност нямаше намерение да си ляга. Отвори „Сафари“ и отиде на запомнените си линкове. Имаше десетки порносайтове. Някога бяха възбуждащи, сега — просто познати.

Остана да седи на бюрото си, отегчен и мрачен. Минутите се нижеха бавно и сякаш му се присмиваха. Господи, беше само 11 вечерта. Оставаха поне девет часа преди да може да се върне на работа.

Почака още малко, после написа „придружителки“ в търсачката. Веднага в полето взеха да изскачат множество мигащи реклами, които го питаха иска ли да се срещне с момичета в Саутхамптън. Поколеба се, озадачен, че знаеха къде живее, после започна да ги преглежда. Всичките бяха едва прикрити покани от проститутки — момичета, които твърдяха, че си търсят компания, но всъщност рекламираха бизнеса си. Дали да продължи? Никога не беше правил нещо подобно и ако трябваше да бъде честен, се боеше да се забърква. Ами ако някой разбереше?

Прегледа още обяви, докато възбудата му растеше. Имаше пари. Тогава защо не? Ако пипнеше някоя болест, щеше да се излекува — май наоколо нямаше никого, на когото би могъл да я лепне. Защо да не направи нещо вълнуващо за разнообразие?

Сърцето му започна да бие по-бързо, в главата му се въртяха различни сценарии. Разгледа сайтове за придружителки, форуми, видеоклипове — там навън го очакваше цял нов свят. Защо да не поеме контрола? Защо да не използва парите си за удоволствия, да накара някого да върши това, което той иска? На кого щеше да навреди?

Джейсън взе портфейла си и излезе от стаята, като угаси светлините. Нощта го зовеше и този път той нямаше да се противопостави.