Джейн Ан Кренц
Жена с тайни (9)

Девета глава

— Що за хора са тези артисти. — Ърнест Огдън захвърли „Дочуто под секрет“ на бюрото и отиде до прозореца. — Все едно и също. Кълна се, колкото по-известни са, толкова по-голяма вероятност има да сгазят лука. Де да можеше мозъците им да са като хубостта им и таланта им. Проклети глупаци, всичките до един. Извинете за езика ми, госпожице Рос.

Максин Рос вдигна поглед от стенографския си бележник.

— Моля ви, господин Огдън.

Както обикновено беше невъзмутима. В края на краищата не за пръв път слушаше оплаквания за своенравните актьори, изречени с малко по-груб език. Беше професионалистка. Освен това по една случайност беше от малкото жени, наети от студиото, която нямаше желание да става звезда. Имаше спокойно и уравновесено излъчване в бизнес, разгорещен от страсти, мечти, амбиции и твърде много пари.

Навъсено се загледа от кабинета си на втория етаж в сцената навън — снимачни площадки, бюфет с храна и напитки, гардеробна. Зад този район се намираше мястото за външни снимки. Тази седмица снимаха уестърн — най-важният продукт във филмовата индустрия. „Уестърните винаги се продават“ — помисли си Огдън. Беше построен град с бар, шерифска служба, банка, която щеше да се ограбва, магазин, и всичко беше фалш. Такъв е филмовият бизнес. Продава илюзии. И на него му харесваше точно това.

Целият комплекс, от снимачните площадки до луксозните офиси, беше непристъпен заради високата ограда. Достъпът се контролираше през грамадна, богато украсена и добре пазена порта. На теория стените и пазачите предпазваха актьорите и снимачния процес. Но понякога му се струваше, че работи във фантастичен затвор или в секретна правителствена служба.

Беше много добре платена бавачка на шайка разглезени актьори и актриси. Постоянно спасяваше изтъкнати таланти, които се забъркваха в пиянски свади и бягаха от местопроизшествието при автомобилни инциденти. Поемаше отговорността за актьори със склонност към секс с малолетни. Плащаше на жени, които твърдяха, че са изнасилени от някой известен актьор или че са бременни с бебе, плод на любовта им със звезда. Опровергаваше слухове за хомосексуалност. И така нататък. Разрешаваше почти всеки проблем.

— Стореното — сторено — обади се той. — Ник Тримейн е много важен за студиото и очевидно ще трябва да разчистим тази бъркотия.

— Да, господине — съгласи се Максин.

Почака с писалка в ръка.

Огдън обмисли възможностите. Спазваше три прости правила. Правило номер едно: определи проблема. Правило номер две: определи източника на проблема. Правило номер три: определи чувствителните точки и упражни натиск, каквото и да изисква това, за да изчезне проблемът.

В повечето случаи парите бяха всичко, което се изискваше. Парите убеждаваха ченгета и съдии да погледнат на другата страна. Парите убеждаваха жените да оттеглят обвиненията в изнасилване. Парите се справяха с изнудвачите.

Но понякога се налагаха и по-агресивни мерки.

— Проблемът, госпожице Рос, е, че тази клюкарска журналистка е публикувала абсолютно неверни слухове за Ник Тримейн в някакъв си долнопробен холивудски вестник.

— Да, господин Огдън.

— Източникът на проблема ще се окаже журналистката, която е написала статията — Айрин Глейсън.

— Да, господине.

— Свържи се с редакторката. Време е с Велма Ланкастър да си побъбрим.

— Да, господин Огдън. Това ли е всичко, господине?

— Не. Личната секретарка на Тримейн ми се обади пак тази сутрин. Каза ми, че той е много нервен. Нервните звезди винаги са проблем. Стават още по-неуравновесени и непредвидими от обикновено.

— Да, господине.

Максин стана, объркана от инструкциите на човек, който общуваше с тъмни личности и известни престъпници. Излезе и затвори много тихо вратата.

Огдън се върна при прозореца и се загледа в познатата лимузина, която спря пред портала. Шофьорът показа пропуска на пазача и той му махна да мине. До неотдавна пристигането на Стенли Банкрофт предизвикваше възбуда в студиото. Но днес почти никой дори не поглеждаше голямата кола. Филмите с Банкрофт още бяха касови, но всички знаеха, че кариерата му запада.

„Славата е мимолетна, приятелю“ — помисли си Огдън. Преди няколко години, в зората на говорещото кино, Банкрофт измести друг актьор, който се оказа, че има писклив, стържещ глас. Това нямаше значение в разцвета на нямото кино, но в ерата на звуците убиваше кариерата.

Извърна се от прозореца и седна на бюрото. Започна да обмисля стъпките, които ще предприеме, за да предпази едно от най-важните капиталовложения на студиото. След малко намисли план.

„Ето защо ти плащат тлъсти пачки, друже.“

Но знаеше, че отдавна парите не бяха най-важното. Онова, което наистина го привличаше, беше властта, която упражняваше. Беше по-опияняваща от всеки наркотик.