Джейн Ан Кренц
Жена с тайни (28)

Двайсет и осма глава

Асистентът му е дал погрешен ключ. Не става на ключалката за веригите. Уловен е в стоманена клетка.

Това е единственото предупреждение.

Губи ценни секунди да извади резервния ключ от тайното му място и отключва веригите, с които е вързан. Тогава разбира, че погрешният ключ не му е даден случайно. Грешки при фокусите на Оливър Уорд не се допускат.

Ще умре, ако не се освободи.

Първият изстрел разкъсва бедрото му. Руква кръв като горещ фонтан. Вторият одрасква същия крак.

Третият не го засяга на косъм. Чува острият метален звук, когато куршумът уцелва веригата.

Чува вече и публиката, която пищи. Писъците като че ли идват от друго измерение. Не вижда нищо заради черните драперии около клетката на смъртта.

Ужасените викове и крясъци стават все по-пронизителни. Осъзнава, че кръвта се стича от клетката на сцената.

Болката в крака го изгаря. Също и истината. Това, което се случи, не е злополука…

 

 

Оливър се събуди, облян в студена пот, както винаги, когато сънуваше този кошмар. Комбинацията от уиски, аспирин и лед беше притъпила болката и той се унесе в неспокоен сън, но ефектът отмина.

Поколеба се дали да не вземе медикамента, който лекарят му предписа за силни болки и безсънни нощи, но се отказа. Трудно понасяше лекарството. Замъгляваше ума и възприятията часове наред и той изпадаше в странно, полусъзнателно състояние.

Скоро щеше да се зазори. Сутринта трябваше да е с бистър ум. Налагаше се да измислят план. Да предприемат действия.

Действителността го стимулира, взе бастуна и стана. Обу пантофи, облече халат и излезе в коридора.

Застана за момент в тъмното и се заслуша напрегнато. Беше свикнал да бъде сам. Нощем „Каса дел Мар“ ехтеше от тишина.

Тази нощ беше различно. Горният етаж тънеше в мрак, но той не чувстваше самота, което често се случваше между полунощ и зазоряване. Айрин беше там.

Мина през набраздената от лунни лъчи дневна, отвори остъклената врата и излезе в градината. Застана до личния си плувен басейн.

Първите бледи лъчи на зората просветлиха атмосферата. Благоуханието от градината и морският мирис се смесваха и въздействаха като стимулант.

Зората имаше най-целебен ефект срещу кошмарите и спомените.

Седна на един от бамбуковите столове с възглавници и ветрилообразни облегалки и несъзнателно започна да разтрива крака си, докато обмисляше възможностите.

Дочу тихите стъпки на Айрин, докато слизаше по стълбището и прекосяваше дневната. После тя се появи на вратата. Мина му през ум, че не е изненадан. Присъствието й беше така естествено. Можеше да свикне да не е сам в „Каса дел Мар“. „Илюзия“ — помисли си.

— Не можеш ли да спиш? — попита.

— Поспах малко — отвърна тя. — Благодарение на уискито.

— Универсален лек, но временно облекчава. Все пак действа доста добре.

— Да.

Тя седна на другия бамбуков стол. На светлината на настъпващия ден видя, че пак е облякла хотелски халат за баня. Косата й като че ли беше пригладена назад с пръсти. Усещаше колко е разтревожена, но усещаше и упоритата решителност, която беше така характерна за нея. „Какви тайни криеш, потайно момиче?“

— Днес ще дойда в Ел Ей с теб да вземем багажа ти и да проверим какво е положението в апартамента — каза той.

Тя му хвърли кос, недоверчив поглед. Оливър разбра, че е докоснал прикритата тайна.

— Не е необходимо да понасяш това дълго пътуване. Ще ти бъде неудобно, като имам предвид горкия ти крак.

Той се подразни:

— Кракът е мой. Остави ме аз да се тревожа за него.

— Ако си толкова убеден, че имам нужда от бодигард, нека някой от твоите хора да ме придружи.

Тя не протестираше срещу идеята някой да я придружава, но определено се чувстваше неловко при перспективата той да й прави компания. Оливър осъзна, че тя не иска да е с нея, докато оглежда апартамента си. Страхуваше се от неговата наблюдателност.

— Няма да ти се пречкам — каза той.

Тя се скова.

— Не исках да кажа да не идваш с мен.

Той се усмихна.

— Но го каза.

— Виж, нямам нищо против да ме придружиш до Ел Ей — започна Айрин малко по-остро. — Просто се тревожа за твоя крак, нищо повече.

— Казах ти, ще се погрижа за него.

— Добре. Кракът си е твой.

— Да, мой си е.

Тя го погледна недружелюбно.

— Досаден си.

— Може би.

— Винаги ли си толкова раздразнителен?

— Не зная. Попитай моя персонал.

Тя му се усмихна хладно.

— Не е необходимо. Имам свое мнение.

Той я погледна внимателно.

— И какво по-точно е твоето мнение?

— Мисля, че някои теми, като споменаването на твоя крак, те дразнят.

— Дразни ме споменаването на „горкия“ ми крак.

— Ще се постарая да го запомня. — Тя се заоглежда, като че ли търсеше друга тема за разговор. — Виждам, че имаш частен басейн.

— Използвам го да упражнявам „горкия“ си крак.

— Разбирам. — Тя прихлупи реверите на халата и стана. — Мисля, че достатъчно те подразних за един ден, а слънцето даже още не е изгряло. Ще отида в моята стая и ще се облека. Предстои ни дълъг път.

Направи няколко крачки към потъналата в тъмнина вила.

— Айрин?

Тя спря и погледна през рамо.

— Да?

— Всичко ще бъде наред. Ще стигнем до истината. Партньори сме, помниш, нали?

Тя се върна и застана срещу него.

— Не сме само партньори. Не и след изминалата нощ.

— Тогава какви сме?

— Не зная — отговори. — Видях, че твоят приятел Лутър Пел ти има доверие, и вече ти го казах. Това ме насърчи. Но след преживяното снощи знам, че мога да ти вярвам. Това за мен е много важно.

— Почти нищо не знаеш за мен.

— Всеки има тайни — подчерта тя. — Това не означава, че не мога да ти вярвам.

— Хубаво е да го знам — каза той. — Защото и аз ти вярвам.

— Защо?

— По дяволите, ако имах представа. Може би защото не ме изостави в горящия склад.

— И ти нямаше да ме изоставиш.

— В такъв случай толкова знаем един за друг. Не е ли достатъчно?

— За мен е достатъчно. Засега.

После, преди той да осъзнае намерението й, тя се наведе и леко докосна с устни страната му.

Топлината на тялото й обгърна като с милувка сетивата му. Прониза го неизпитвано чувство на сигурност. Посегна към нея, но тя вече се беше отдръпнала.

Изпрати я с поглед, докато не изчезна в тъмната гостна.

Едва тогава осъзна, че през последните няколко минути изобщо не е усещал болката в крака.

Усмихна се, смаян от своята реакция към тази жена и към зората на новия ден.

Магия, истинска магия.