Джейн Ан Кренц
Жена с тайни (40)

Четирийсета глава

Същия ден вечеряха в ресторанта на хотела. Салонът беше препълнен, когато дойдоха след осем, но веднага ги настаниха в сепаре на балкона.

В сепарето никой нямаше да ги безпокои и същевременно имаха поглед към главния салон. На Айрин й заприлича на ложа в театър. Салонът беше сцената, осветена със свещи. Искреше от кристал, сребро и добре облечени хора.

Мартинито на Оливър и коктейлът на Айрин се появиха като по магия с ордьоврите от омар, маслини и хайвер.

— Това твоето лично сепаре ли е? — попита тя.

— Обичам да държа под око гостите си — отвърна Оливър. — Повечето вечерят тук дори да имат намерение по-късно да посетят някой от местните клубове. Мога да взема списък на онези, които нямат резервация за ресторанта тази вечер, и на онези, които са поръчали румсървис за по-късно, ако е необходимо. Но се обзалагам, че нашето чудовище няма причини да се крие.

— Защо си толкова сигурен, че ще отседне в твоя хотел?

— Преследва теб, а ти си тук.

— Не се обиждай, но от разсъжденията ти ме побиват тръпки. Наистина ли ще го познаеш?

— Ако е тук, да. Умея да разгадавам хората в публиката, Айрин. Не е толкова трудно, щом се научиш да наблюдаваш някои характерни черти.

— Как го постигаш?

— Както повечето фокуси, е много просто — каза Оливър. — Оставяш обектът да говори сам за себе си.

— Възможно ли е?

— Как мислиш, че си изкарват хляба гадателки, врачки, медиуми?

— Винаги съм мислила, че са мошеници.

— Такива са. Но няма да се задържат в бизнеса, ако не действат много убедително.

— Ти си илюзионист, а не гадател или медиум. Не мамиш хората, като им внушаваш да ти повярват, че ще им предскажеш бъдещето, или че ще ги свържеш с мъртвите.

Той като че ли се изненада от бурната й реакция.

— Благодаря ти. Радвам се за разликата между моите строго логични представления и водевилите на разни медиуми, но в действителност моята публика разбира, че наблюдава номер — добре измислен и умело изпълнен — и това е най-съществената отлика. Държа да се знае, че никога не съм представял измамни срещи с мъртвите.

— Разбира се. Хората могат да се отнесат сериозно. Много от тях вярват в духове. Не би искал да накараш някого да си въобрази, че разговаря с мъртвите. Това е ужасно.

На него като че ли му стана смешно от нейното твърдо убеждение.

— Аз съм илюзионист, не мошеник. Но вече ти казах, че голяма част от техническите похвати в двете професии са едни и същи.

— И какво виждаш в твоята публика тази вечер?

Той огледа салона.

— Много хора с прекалено много пари и прекалено много свободно време. Много хора, които отчаяно искат да се забавляват. Много хора, които се преструват, че са някои други, поне за вечерта. Но тук-там виждам хора, на които им се иска да са на друго място.

— Или с друг човек.

— О, да — съгласи се Оливър. — Доста от тях. Също така виждам хора, които се опитват да се променят.

— Кои например?

Той отпи от мартинито и наклони глава много небрежно към сепаре на партера.

— Виждаш ли двете дами, седнали в онзи ъгъл?

Айрин проследи погледа му и забеляза привлекателна блондинка със златиста рокля с много дълбоко деколте. Другата жена беше брюнетка с виолетов тоалет. И двете пиеха мартини и оглеждаха хищно салона, преценявайки местната популация от балами.

— Какво имаш предвид?

— И двете се регистрираха днес. Прекарали са последните шест седмици в Рино, за да се разведат, и сега са свободни.

Айрин взе коктейла си.

— В клюкарския бизнес го наричаме лечебния ефект на Рино.

Процедурата при прословутите бързи разводи в Невада от правна гледна точка беше опростена и бе истинско избавление за жените с нещастен брак. В други щати процедурата траеше година и повече и законът облагодетелстваше съпрузите.

„Но да се получи развод в Невада не е евтино“ — разсъждаваше Айрин. За начало жената трябваше да разполага със средства да се премести да живее в Невада и да си наеме жилище за шест седмици. Лечебният ефект на Рино причиняваше и странични явления като скандали, както при всеки развод. Но не можеше да се отрече, че в щата Невада бизнесът процъфтяваше. Докато чакаха делата да минат по законния ред, хората убиваха времето, като пилееха пари по хотели, ресторанти и казина.

— Какво ще кажеш за двете току-що разведени жени в Рино? — попита тя.

— Търсят си богати съпрузи, за да заместят онези, от които току-що са се отървали. Моят управител ме информира, че русата поискала да я преместят в стая, по-близо до стаята на плешивия мъж, който седи на онази маса с отегчената млада жена. Те са си омръзнали. Тя е хвърлила око на друг мъж, а той се оглежда за някоя още по-млада.

Айрин примигна, леко отвратена.

— А пък аз си мислех, че ние в клюкарския бизнес имаме цинични възгледи за човешката природа.

— Не аз реших, че бързо изгряваща филмова звезда е убиец. И ти говориш за цинизъм!

— Разбрах намека. Е, господин Вълшебник, виждате ли убиец в салона?

Той се загледа в сцената доста дълго.

— Ако съм прав, търсим мъж, който съвсем наскоро се е регистрирал в хотела и е сам. Взех списъка с новите гости от рецепцията. Има само няколко имена в него.

— Но той може да не е отседнал тук.

— Това е едно от многото неизвестни — призна Оливър.

— Вероятно имаш право, че независимо къде е отседнал, той е сам. Предполагам, че последното нещо, което един убиец иска, е компания.

— Все още се надявам, че има голяма вероятност убиецът също да е от Източния бряг — продължи Оливър. — Има акцент и се облича със стил. Богат е.

— Понеже е оставил онова колие в сейфа на Хелън ли стигна до това заключение?

Усмивката на Оливър стана леденостудена.

— Обикновен крадец няма да устои на такава изкусителна скъпоценност.

— Струва ми се, че започвам да разбирам как съумяваш да изградиш характеристика на човек, когото никога не си виждал.

— Както казах, не е трудно, щом се научиш да обръщаш внимание на детайлите. Барманите постоянно го правят, например Уили.

— Кой е Уили?

— Главният барман на хотела. Едно време беше моя асистентка.

— Мислех, че барманите са само мъже.

Оливър се усмихна.

— Повечето са мъже. Уили е малко по-различна. Ще разбереш, когато я видиш.

— Същата като теб ли е, когато става въпрос що за човек стои пред нея.

— Много е добра. Моята портиерка госпожа Фонтейн е същата. Да не говорим повече за тези проблеми. Денят беше изморителен и аз съм гладен.

— И аз съм гладна — установи изненадана Айрин.

— Препоръчвам ти морските охлюви.

— Никога не съм яла морски охлюви.

— Добре дошла в Калифорния.