Джейн Ан Кренц
Жена с тайни (42)

Четирийсет и втора глава

На сутринта Лутър пристигна точно когато Айрин и Оливър привършваха закуската. Оливър го покани да седне. Айрин му наля кафе.

— Имам новини — каза Лутър.

— Добри или лоши? — попита Айрин.

— Просто новини — отговори Лутър. — Познавам някои хора от Източния бряг и се свързах с тях. По случая с убийството на Хелън Спенсър няма развитие. Официално разследването не е приключило. Но моят информатор ми каза, че неофициално полицията се е отказала. Заключението е, че или е дело на умопобъркан, случайно попаднал там, или на изчезналата секретарка.

На Айрин й секна дъхът.

— Значи още съм заподозряна.

— Ако това ще те успокои, полицаите са склонни да приемат теорията, че извършителят е случаен неуравновесен тип — каза Лутър.

— Защо? — попита тя.

Оливър я погледна.

— Може би заради колието.

— Да — потвърди Лутър. — Знае се, че секретарката не е била луда. Според прислужницата и иконома е била опитна професионалистка. Ако тя е убила работодателката си, е било с цел, например да открадне нещо много ценно.

— Като колието — заключи Оливър. — А по този въпрос има ли развитие?

— Във вестниците било съобщено, че е изключително скъпо и е изчезнало от сейф в лондонски хотел малко преди убийството на Хелън Спенсър.

Айрин се вкопчи в страничните облегалки.

— Госпожица Спенсър пътува до Лондон три седмици преди да я убият.

Лутър повдигна вежди.

— Явно работодателката ти често е пътувала и е имала апартамент в Манхатън.

— Да — каза Айрин и потрепери. — Аз й запазвах билетите и уреждах пътуванията. Понякога я придружавах.

— Спенсър винаги е отсядала в най-добрите хотели, нали? — продължи Лутър. — Ходела е на приеми в домовете на богати хора.

Тя изтръпна.

— Какво намекваш?

Оливър погледна приятеля си.

— Предполагаш, че Хелън Спенсър е крадяла бижута ли?

— Това би обяснило много неща.

Айрин го загледа поразена.

— Не вярвам.

— Но има логика — съгласи се Оливър. — Сигурно е попаднала на бележника на Атертън, когато е разбила нечий сейф заради бижута. Веднага се е досетила, че бележникът е ценен. Защо иначе ще го приберат в хотелски сейф?

— Мисля, че точно така Спенсър е придобила бележника — отбеляза Летър. — Възможно е да е била професионален шпионин, на когото е платено да открадне бележника, но мисля, че по всяка вероятност е крадла, която за нещастие е взела бележника на Атертън.

— Боже мой — поклати глава замаяна Айрин. — Живях в дома й близо година. Как не съм се досетила? Била съм толкова наивна. Мислех си, че ми е приятелка.

— Струва ми се, че наистина ти е била приятелка — каза тихо Оливър. — Малко преди да я убият, сигурно е започнала да осъзнава, че бележникът не само е ценен, но и опасен. Опитала се е да направи всичко възможно, за да те предпази, ако нещо се случи с нея.

Айрин си спомни посланието, написано с кръв на сребристия тапет. „Бягай“.

— Така е — прошепна.

Лутър я погледна.

— Спенсър срещала ли се е с някого точно преди да я убият?

— Не зная — отвърна Айрин. — Тъкмо се беше върнала от Европа. Замина сама. През това време аз бях в апартамента в Ню Йорк. Тя ми изпрати телеграма от Лондон с кой кораб пристига и на коя дата. Трябваше да я посрещна и двете да отидем в къщата в провинцията. Но информацията в телеграмата не беше вярна. Госпожица Спенсър не пристигна с този кораб. Разбрах, че е пристигнала преди два дена, и сигурно веднага е тръгнала за къщата в планината.

— Но тя е знаела, че я чакаш в Ню Йорк — каза Оливър.

— Да — отговори Айрин. — Не само аз бях получила погрешна информация. Прислужницата и икономът също я очакваха два дена след пристигането й. Сега като се замисля, тя умишлено ни е подвела. Искала е да остане сама в къщата в планината.

— Може би за да сключи сделка за бележника — предположи Оливър.

Айрин го погледна.

— И да се срещне с любовника си. Той я е убил заради бележника.

— Така изглежда — съгласи се Лутър. — Защо онази вечер реши да отидеш в къщата на Спенсър?

— Когато разбрах, че корабът е акостирал два дена по-рано, се ужасих. Не я открих в Ню Йорк. Обадих се по телефона във вилата, но никой не ми отговори. Изплаших се, че се е разболяла или е паднала по стълбите. Вече беше станало много късно. Пътят е дълъг, пък и се забавих, понеже мостът беше затворен заради обилните дъждове. Пристигнах чак в полунощ.

— Значи си потеглила, макар и да си знаела, че трябва да шофираш през нощта по планински път — отбеляза Лутър.

Айрин го погледна.

— Госпожица Спенсър беше много добра с мен. Бих направила всичко заради нея. Да бях пристигнала няколко часа по-рано…

— Тогава и ти сигурно щеше да си мъртва — каза Лутър.

Айрин въздъхна дълбоко.

— Тази мисъл ми минава през ум всяка минута от всеки изминал час, откакто намерих трупа на Хелън.

Оливър се пресегна през масата и стисна ръката й.

— През онази нощ си била сама. Сега не си сама.

* * *

Малко по-късно, точно когато Лутър си тръгваше, телефонът иззвъня.

— Почакай — задържа го Оливър. — Може да се обажда Брандън с новини за Спрингър.

Остави Айрин и Лутър на верандата и влезе във вилата.

— Зная, че се замеси в тази история, защото си приятел на Оливър — започна тя със сериозен тон, — а не заради мен. Но съм ти много признателна за помощта. Бих се извинила, че дойдох и донесох със себе си тревоги в Бърнинг Коув, но какво от това. Само мога да ти кажа, че и през ум не ми е минавало колко опасно ще се окаже положението.

— Вярно е, че съживи замрелия ни градец. Но не е необходимо да се извиняваш. Ако не друго, аз ти дължа благодарност.

Озадачена, тя впери поглед в него.

— За какво?

Той й се усмихна загадъчно.

— От време на време мен и Оливър ни наляга скука.

— Трудно ми е да повярвам. Носите отговорност за голям бизнес. Сигурна съм, че сте много заети.

— Вярно е, че бизнесът отнема много време. Но с дългата практика работата може да се предвиди, а после се превръща в рутина.

— Убийството едва ли е идеалният лек против скука.

Той се подсмихна.

— Когато живееш в малък град като Бърнинг Коув, не си особено придирчив към забавленията.

— Шегуваш се с мен.

— Хвана ме. Но ми се струва, че направи чудеса за моя приятел Оливър, затова съм склонен да бъда отстъпчив, когато става въпрос за убийство.

— Защо говориш така? Едва не го убиха в стария склад заради мен.

— Да, но не ме разбирай погрешно. Много се радвам, че не се е стигнало дотам. Имам безброй познати, но Оливър е един от малкото, когото мога да нарека приятел, и един от двамата-трима души, на които вярвам.

— Вижте, господин Пел…

— Лутър.

— Виж, Лутър, това не е шега работа.

— Сигурно не е — съгласи се той. — Но, разбираш ли, целият град говори само за произшествието в онзи склад с най-големи подробности.

— Тогава знаеш, че Оливър можеше да загине в пожара или онези мотористи да го застрелят.

— Онова, което зная — каза Лутър, — е, че си излизала от горящата сграда, когато Оливър е загубил равновесие и е паднал. Върнала си се да му помогнеш.

— Ами, да, разбира се. Преди всичко заради мен го заплашваше опасност. И между другото, човек не изоставя партньора си.

— Да, не го изоставя, но не всеки разбира така нещата. Върнала си се да помогнеш на приятеля ми. Само това има значение за мен.

Тя го загледа.

— Наистина се тревожиш за него, нали?

— Понякога — каза Лутър — се качва на онзи корд с подсилен двигател, отива до някоя отсечка на магистралата, когато там няма коли, и кара с бясна скорост. Мисля, че така забравя болката.

— Болката от старата травма ли?

— Това е най-малкото — продължи Лутър. — Той изгуби нещо много по-ценно от доходната си кариера, когато едва не умря на сцената. Но това трябва той да ти го разкаже.

— Мисля, че го разбираш много добре. Предполагам, че също знаеш какво е истинско страдание, затова си наясно. Каза, че лекът на Оливър е бързата скорост. А твоят какъв е?

Лутър се подсмихна.

— Много си наблюдателна. Трябва да го запомня.

— Ти рисуваш — каза Айрин, абсолютно убедена в заключението си. — Така се справяш с болката, нали?

Той присви очи. Вече не му беше смешно.

— Както казах, много си наблюдателна.

Оливър се появи, преди Айрин да отговори.

— Брандън се обади — съобщи. — Спрингър е бил изписан от болницата тази сутрин. Прибрали го в ареста около двайсет минути по-късно. Почти веднага пристигнал наперен адвокат от Ел Ей и го освободил.

— Кой е изпратил адвоката? — попита Лутър. — Съмнявам се, че такъв като Спрингър има толкова пари.

— Брандън предполага, че Холивудския Мак или онзи Ърни Огдън, който урежда тъмните афери на студиото, са изпратили адвоката.

— Значи известен престъпник и подпалвач се разхожда на свобода из Бърнинг Коув? — попита Айрин. — Това е възмутително.

Оливър я погледна.

— Брандън каза, че единствената хубава новина е, че за последен път Спрингър е забелязан да си купува билет за влака за Ел Ей.