Джейн Ан Кренц
Жена с тайни (65)

Шейсет и пета глава

Ник Тримейн подозрително огледа елегантно опакованата кутия.

— Какво има вътре?

— Филмови ленти — поясни Айрин. — Негативите от онези два филма, които си правил в Сиатъл. Намерихме ги в хотелската стая на Клодия. Не мога да гарантирам, че няма копия, но се съмнявам в това. Клодия беше абсолютно сигурна, че е единствената, която притежава „Нощи на острова“ и „В пиратски плен“. Предчувствах, че ги носи винаги със себе си. Бъдещето й беше свързано с тези филми.

Ник я погледна внимателно:

— Ти ли ги намери?

— Да.

Нямаше защо да обяснява, че не тя, а Оливър откри фалшивото дъно в куфара на Клодия.

Най-после бяха останали сами в един ъгъл на чаения салон, фотографът на студиото направи няколко снимки, на които Ник имаше вид на скромен герой. Отговорникът по печата бързо записа няколко цитата от Айрин и от управата на хотел „Бърнинг Коув“, които потвърждаваха своевременната поява на Ник на мястото на престъплението. След това двамата тръгнаха обратно към Лос Анджелис.

Ник разглеждаше кутията така, сякаш в нея имаше кобра. Когато се обърна отново към Айрин, в очите му се четеше гняв и примирение.

— Колко искаш за тях? — попита той с тих глас.

— Нищо. Твои са. Това е най-малкото, което мога да направя, след като замесих името ти в репортажа с убийствата.

Ник недоверчиво я изгледа. В неговия свят към всичко имаше прикрепен етикет с цената.

Айрин взе каната и напълни двете чаши. Когато отново постави каната на масата, изражението на Ник беше преминало в предпазлива надежда. Той погледна кутията и след това отново нея.

— Знаеш ли какво е съдържанието на тези филми?

— Клодия ми каза.

— И двата филма могат да съсипят кариерата ми.

— Ако бях на твое място, щях да ги занеса на брега и да ги изгоря.

Ник бавно кимна и сложи ръка върху кутията.

— Ще го направя — каза той. — А аз си мислех, че ме обича.

— Може би в началото те е обичала.

— Нещо се случи, след като направих „Море от сенки“ и „Късметът на измамника“.

Айрин се усмихна:

— Разбира се, че се е случило. Ти стана звезда.

— Не трябваше да я моля за развод. Не биваше да позволя на студиото да я прати в Рино.

— Според мен това нямаше да промени нищо. За нея нямаше да е достатъчно, че е омъжена за теб. Тя искаше това, което имаш ти. Мечтаела е да стане звезда.

— Това вероятно няма да продължи дълго — каза Ник.

— Славата ли? Нищо не е вечно. Съветвам те да се забавляваш, докато можеш. И същевременно да внимаваш как инвестираш парите.

Ник се засмя. Калифорнийското слънце огряваше красивото му лице и проблясваше в тъмната му коса.

Атмосферата около малката масичка беше изпълнена с магнетична енергия. Хората се обръщаха, за да ги погледнат.

През тялото на Айрин премина лека тръпка. Тя пиеше чай с кинозвезда.