Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Томас Кел (2)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
A colder war, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
4,3 (× 9 гласа)

Информация

Издание:

Автор: Чарлс Къминг

Заглавие: По-студената война

Преводач: Боян Дамянов

Година на превод: 2014

Език, от който е преведено: английски

Издание: първо

Издател: Обсидиан

Година на издаване: 2014

Тип: роман

Националност: английска

Печатница: „Абагар“ АД — В. Търново

Излязла от печат: 10.10.2014 г.

Редактор: Здравка Славянова

Технически редактор: Людмил Томов

Художник: Николай Пекарев

Коректор: Симона Христова

ISBN: 978-954-769-364-7

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/17550

История

  1. — Добавяне

39

Отвъд дърветата и оттатък водата, на запад от „Кадикьой“ и малко по на север на отсрещния бряг на пролива, едно такси спря пред фериботния терминал, където само преди няколко часа Кел и Мосин бяха чакали кораба на чаша чай.

Александър Минасян, по шорти, тениска и бяла бейзболна шапка „Адидас“, плати на шофьора, прекоси тичешком откритото пространство пред терминала, подмина кафенето и вкара билета си в процепа на турникета точно когато корабната сирена се обади откъм водата, после се метна на борда миг преди фериботът да потегли.

Минасян беше закъснял поради задръстванията по шосето след четири часа сложни маневри за контранаблюдение и знаеше много добре, че изпуснеше ли кораба, щеше да чака поне още три часа, докато следващият хвърли котва на Бююкада. И още два, преди да стане безопасно да отиде до къщата на Троцки, при което щеше да му се наложи или да нощува на острова, или да си вземе посред нощ водно такси обратно за Истанбул. А както знаеше от горчив опит, през нощта морето ставаше особено бурно.

Фериботът се отдели от брега, Минасян срещна погледа на един от членовете на екипажа, кимна му с благодарност и се насочи към редицата пластмасови седалки покрай левия борд. Огледа кея за закъснели пътници, които биха се опитали да се метнат на палубата в последния момент. Дали наблюдаващият екип би рискувал да се разкрие, догонвайки го на кораба? Едва ли. Ако бяха добре организирани, ако имаха хора в „Кадикьой“ или „Картал“, щяха да изпратят някой от агентите си напред на Бююкада, за да го пресрещне в града. Напълно възможно бе и в момента на ферибота да има американски или турски екип. Но те не бяха добре организирани — той знаеше това лично от Кодак. В Истанбул Александър Минасян си оставаше един призрак.

Над водата се разнесе повторна сирена, корабът сигнализира навлизането си в талвега, вливането си в потока от плавателни съдове, които се движеха на юг и на север през пролива. Минасян извади книга с меки корици от джоба на якето си и се зачете, уверен, че и този път ще остане незабелязан, докато прибира продукта от пощенската кутия на Кодак.