Чарлс Къминг
По-студената война (68)

68

— Какво?! От кого е това нареждане?

— Боя се, че не мога да ви кажа, сър.

Кел се подпря на стената на тясната кабина; самолетът бе навлязъл в турбулентна зона. Запита се дали пилотите не бяха вербувани от СВР; ако на Фил му бяха дали достатъчно пари, за да приземи самолета в Киев, едва ли някой щеше да разбере.

— Ще те попитам още веднъж — каза той. — Кой ти нареди да правиш това?

В далечината вече се виждаха светлините на летище; самолетът щеше да кацне след не повече от пет минути, а след десет агентите на СВР щяха да се намесят.

Фил се облегна назад, свали слушалките от ушите си и небрежно ги спусна на шията си.

— Най-добре да ви помоля да седнете, сър.

В молбата му се съдържаше нотка на снизходителна заплаха — командирът на полета нареждаше на пътника какво да прави.

— Кое е това летище?

— „Бориспол“. Киевското.

— Международното летище на Киев?

— Същото — отвърна Боб.

Фил мърмореше нещо неразбираемо в микрофона си, вероятно разговаряше с диспечерите.

Кел погледна към редиците лампички и бутони над главите на пилотите, загадъчни и недостъпни за него като формулата на ДНК. Нямаше избор, освен да се върне на мястото си. Всеки момент щяха да кацнат. Когато отвори вратата на кабината, Клекнър го гледаше право в очите.

— Проблем ли има, Том? — попита той с дяволита усмивка.

— Защо мислиш така? — отвърна Кел и се пристегна с колана за кацане.