Сидни Шелдън, Тили Багшоу
Безразсъдно (31)

30.

— Истинското й име е Катрин Еванс. — Хънтър погледна към Трейси, опрял лакти на масата. — Кейт. Познах я веднага щом видях снимката на Ахилеас. Бяхме съученици.

— Съученици? — Трейси се намръщи. — Нали казахте, че е била от ЦРУ?

— Беше. Но аз я познавах от преди, от Колумбия — обясни Хънтър. — Бяхме заедно в колежа.

— Значи сте били приятели?

На лицето на Хънтър се изписа носталгия.

— Повече от приятели. Кейт беше първата ми наистина голяма любов.

Трейси бе заинтригувана.

— Каква беше тя? Още в колежа ли е била радикална?

Хънтър се разсмя.

— Радикална? Как ли пък не. Ако трябва да изберете момичето, което е най-малко вероятно да се забърка с организация като Група 99, това щеше да е тя. Семейството на Кейт беше от Охайо. Добри хора, християни, републиканци. И богати. Баща й притежаваше местен вестник, но бе направил повечето си пари на Уолстрийт. Едва ли е нужно да казвам, че изобщо не ме одобряваше.

Трейси зададе очевидния въпрос.

— И как едно красиво, богато момиче от Средния запад изведнъж попада в списъка на най-търсените от ЦРУ?

Лицето на Хънтър стана мрачно.

— Тя изгуби всичко — горчиво каза той. — Ето как. ЦРУ съсипа живота на Кейт и затова тя реши да им върне жеста.

Трейси зачака да обясни.

— След като двамата с нея скъсахме, тя започна да излиза с един тип на име Даниел Хершовиц. Около година по-късно се омъжи за него. Не го познавах добре, но всички казваха, че Дан е страхотен човек. Солиден, надежден. С две думи, всичко, което аз не бях. — Той се усмихна за момент. — Освен това беше невероятно умен, също като Кейт. Тя беше страхотна с компютрите, затова я избраха да ви открие, а Дан беше някакво математическо чудо. Двамата бяха вербувани от Лангли преди още да завършат.

По начина, по който го разказваше, изглеждаше като щастлива история. Позлатени, надарени млади американци се влюбват и посвещават живота си на страната си. И в същото време някъде между тогава и сега всичко бе завършило с трагедия. С ужас, убийство и мъка.

— Какво се е случило? — попита Трейси, мъчейки се да овладее емоциите си. — Какво се е объркало?

— Не знам всички подробности. Дан бил в Ирак, на някаква строго секретна мисия на Управлението. У дома нещо се объркало, имало изтичане на информация и самоличността му била компрометирана. Успял да осъществи връзка и се разбрали да се срещнат в тайна квартира в Басра. Отишъл там с очакване да го измъкнат от страната, а вместо това бил посрещнат от трима души на Ал Кайда, ужасно измъчван и накрая пребит до смърт.

Трейси закри устата си с длан.

— Боже мой. Но как Ал Кайда са научили за тайната квартира?

Хънтър сви рамене.

— Въпросът остава открит. Кейт винаги е била убедена, че е вътрешна работа. Че ЦРУ е продало Даниел. По онова време още работеше в Лангли. Твърди, че е хакнала файлове от кабинета на директора, които доказват, че съпругът й е бил предаден и убит. Но всичко било потулено. Докторите казали, че не била на себе си от мъка и се наложило да прекара следващата година в охранявана психиатрична клиника във Вирджиния.

— Господи Боже.

— Да. Била направо съсипана от мъка. И всички, на които се доверявала, я предавали… Или поне така смяташе. И все още смята.

Трейси не беше сигурна защо, но вярваше на разказа на Хънтър. Съдейки по малкото, което вече знаеше за ЦРУ и ФБР, и по начина, по който разузнавателната общност стягаше редиците си при опасност, историята на Кейт Еванс изглеждаше ужасяващо правдоподобна.

— Когато най-сетне излязла от психиатрията, вече имала цел. Единственото, което я интересувало, било да унищожи ЦРУ. Да си върне на всички, които имат пръст в убийството на Даниел и в онова, което последвало. Това я отвело до Група 99 и всичко, което стана по-нататък. Кейт никога не е приемала тяхната комунистическа идеология за наказване на богатите. Самата тя от самото начало беше богата. Харесваше ги, защото подлудяваха ЦРУ и струваха на американското правителство милиони долари. Освен това тя е талантлив хакер с безценна вътрешна информация за начина, по който работи Агенцията. Кейт е човекът, превърнал Група 99 в глобална сила. Взела тайфа гневни хлапета от бедняшките квартали на Атина, Париж и Каракас, после се постарала да ги организира, финансира и насочи омразата им към една цел.

Трейси се облегна назад в стола си. За първи път започна да изпитва съмнения.

— Говорите така, сякаш й се възхищавате?

— Да.

— Ами насилието? Убийствата на всички онези невинни хора? — С огромно усилие на волята пропъди лицето на Ник от ума си. — Ами Ньой?

— Това не беше тя — каза Хънтър. — Кейт изрично забрани атаката срещу училището. Но тогава тя вече беше изгубила контрола над Аполон — Аргирос — и мутрите му.

— А Хенри Кранстън?

— Кранстън заслужаваше да умре — с равен тон каза Хънтър. — Но Кейт не е планирала атентата срещу него.

— Но е била там! — възрази Трейси.

Хънтър поклати глава.

— Насадили са я. Казвам ви, не е нейно дело.

— Добре тогава — рече Трейси. — Боб Дейли? Кейт лично нареди убийството му. Чух записа. Каза на Аргирос да го застреля. Това е факт.

Хънтър въздъхна тежко.

— Знам.

— Тогава как може да я защитавате? Нали Боб Дейли е бил ваш приятел?

— Беше. Признавам, Кейт сгреши с Боб.

„Сгреши? — Подценяването бе толкова шокиращо, че Трейси не знаеше как да реагира. — Сгреши? Та те му пръснаха мозъка. Черепът му експлодира!“.

Хънтър рязко стана.

— Да идем отвън. Искам да подишам малко чист въздух.

Минаха по коридора към салона, откъдето бе дошла Трейси, и излязоха в градината. За изминалия час вятърът от прохладен бе станал пронизващо студен. Трейси затрепери в оскъдната си рокля. Хънтър бързо се върна вътре, взе кашмирено одеяло и го уви около раменете й. Реши да не коментира факта, че пистолетът беше у нея и тя го стискаше здраво в ръка. Започваше да се доверява на Хънтър, но доверието й си имаше граници.

— Благодаря — каза Трейси.

Хънтър й напомняше в много отношения на Джеф. И двамата бяха невероятно чаровни, но и двамата използваха чара си, за да манипулират другите. „В този случай мен.“ Беше шантаво усещане да знаеш, че те прилъгват да се чувстваш в безопасност, но въпреки това да позволяваш да се случва.

Даде си сметка, че Хънтър беше говорил без прекъсване близо час, но въпреки това тя все още не знаеше защо Група 99 го беше отвлякла и какви са истинските му отношения с организацията. Колкото до Кейт Еванс и връзката й с нея и смъртта на Ник, Трейси също продължаваше да се лута в мрака.

Спокойните води на Лаго Маджоре проблясваха в сребристо. Над тях тополите се извисяваха и поклащаха като тъмни гиганти, чиито покрити с пера пръсти шумолят заплашително на вятъра. От другата страна на езерото примигваха светлините на красиви уютни къщи, пълни ресторанти и хотели — омагьосващ свят на безопасност, нормалност и спокойствие.

„Намират се само на три километра оттук, но спокойно могат да са и на друга планета“ — помисли си Трейси.

Сега тя живееше в различен свят. Свят на мъчения и предателство. На лъжи и тайни.

В свят на смърт.

Хънтър вървеше до нея по чакълената пътека.

— Мисля, че все още имате погрешно впечатление за мен, госпожице Уитни — каза той. — Приятелите ви от Лангли са ви убедили, че симпатизирам на Група 99. Че подкрепям целите и одобрявам методите им.

Той повдигна ризата си, за да покаже белези от болезнени рани, синини, порязвания от нож и изгаряния по гърдите, ребрата и гърба.

— Изпитах лично методите на Група 99. Повярвайте, никой не ги мрази повече от мен. Те ме отвлякоха. Пребиха ме. Откраднаха една година от живота ми. Алексис Аргирос, несъмнено най-садистичното и зло човешко същество, което съм срещал някога, е някъде там в момента и се опитва да ме намери и убие. Нима наистина си мислите, че съм на тяхна страна?

— Мисля, че сте на страната на Кейт — тихо рече Трейси.

— Това е различно. — Гласът на Хънтър стана по-настоятелен. За първи път тази вечер Трейси долови гняв в него. — Кейт е болна. ЦРУ я разболя.

— Това не е извинение…

— А аз мисля, че е. ЦРУ пречупи психиката й. Ако не го бяха направили, Аргирос никога нямаше да може да я манипулира по начина, по който го направи.

Трейси спря.

— Какво искате да кажете?

— Аргирос убеди Кейт, че Боб Дейли работи за ЦРУ. Че е участвал в съвместна операция на американците и англичаните в Ирак, при която Даниел е бил измамен и оставен да умре. Кейт наистина нареди екзекуцията на Боб. Но само защото вярваше, че той е убил съпруга й. Лично според мен кръвта на Дейли е по ръцете както на Алексис Аргирос с яките му момчета, така и на ЦРУ. Аргирос е онзи, който превърна Група 99 в терористи, не Кейт. Той поведе малката си група гневни момченца точно натам, накъдето винаги е искал да върви.

„Гневни момченца…“. Кой друг се беше изразил така?

Мислите й се върнаха обратно в Женева, към първата вечеря с Камерън Крю. Чу гласа му, сякаш стоеше до нея: Те са само група гневни млади мъже… Наричам ги Изгубените момчета… Те не се борят за кауза. Борбата е тяхната кауза. Прибягват към насилие, защото то ги кара да се чувстват добре. Съвсем просто.

Влязоха вътре. Хънтър затвори френската врата и дръпна завесите. После отиде до бара и се върна с две чаши с уиски.

— Вземете.

Подаде едната на Трейси. Тя я погледна, но времето за предпазливост изглежда беше отминало. Пресуши я на две бързи глътки и му зададе въпроса, който се въртеше в главата й през цялото време, докато бяха отвън.

— Защо ви отвлякоха? Работите върху материала си за фракинга. Това не се харесва на индустрията. Нито на американското правителство. Но Група 99 и подобните на нея не би ли трябвало да са на ваша страна? Против корупцията, против богатството. Защо им е било да отвличат вас?

Хънтър я погледна с уважение.

— Това, госпожице Уитни, е наистина добър въпрос. Това е въпросът, нали? Защо Група 99 ме отвлече?

— И отговорът е…?

— Прост. Макар че ми се искаше сама да стигнете до него. Бях отвлечен, защото някой го е наредил. Някой много богат и много могъщ. Някой, който е знаел, че съм го взел на прицел, и който има много за губене.

— Нали не говорите за президента Хейвърс?

— Не, не. Отвличането е прекалено туткава работа. Той би наредил да ме убият.

— Кейт?

Хънтър поклати глава.

Трейси се намръщи.

— Тогава кой?

— Аз.

Трейси и Хънтър рязко се обърнаха.

Камерън Крю се беше облегнал на рамката на вратата и се усмихваше широко. В едната си ръка държеше питие, а в другата — „Колт Пайтън Елит“.

Беше насочен право в главата на Трейси.