Сидни Шелдън, Тили Багшоу
Безразсъдно (3)

2.

— Кошмар.

Джулия Кабът, новият премиер на Великобритания, се хвана за главата. Седеше зад бюрото в личния си кабинет на Даунинг Стрийт 10. Освен нея в стаята бяха шефът на МИ-6 Джейми Макинтош и генерал-майор Франк Дориън. Високопоставен военен от кариерата, Дориън беше и старши агент на МИ-6 — факт, известен само на шепа подбрани хора, сред които съпругата на генерала не фигурираше.

— Моля ви, кажете ми, че ще се събудя.

— Боб Дейли е онзи, който няма да се събуди, госпожо премиер — сухо отбеляза Франк Дориън. — Хич не ми се иска да казвам „нали ви казах“.

— Тогава недей — озъби му се Джейми Макинтош. Франк беше храбър мъж и чудесен агент, но склонността му да гледа от позицията на голям моралист можеше да е много уморителна. — Никой от нас не би могъл да го предскаже. Това е шибаният Европейски съюз, а не Алепо.

— И тайфа тийнейджъри с червени балони и якета с качулки, а не ИДИЛ — отчаяно добави Джулия Кабът. — Група 99 не убива хора. Просто не го правят!

— Докато го направят — каза Франк. — И ето че го направиха. И кръвта на капитан Дейли е по нашите ръце.

Трудно беше да не приеме лично убийството на Боб Дейли. Отчасти защото Франк Дориън добре го познаваше. Бяха служили заедно в Ирак при обстоятелства, които нито Джулия Кабът, нито Джейми Макинтош можеха да си представят. И отчасти защото Франк беше предупредил, че е опасно да гледат на Група 99 като на някаква шега. Подобни организации винаги започваха с възвишени идеали и — поне според опита на Франк — почти винаги завършваха с насилие. Можеше да се появи отцепническа група, по-гадна и по-кръвожадна от другите, която в крайна сметка да отнеме властта от умерените. Беше се случило с комунистите в Русия след революцията. Беше се случило с истинската ИРА. Беше се случило и с ИДИЛ. Нямаше значение каква е идеологията. Достатъчно е да имаш гневни, лишени от собственост, пълни с тестостерон млади мъже с жажда за власт и внимание — и накрая се случват лоши, много лоши неща.

МИ-6 от седмици наред разполагаше с информация къде държат капитан Дейли и Хънтър Дрексъл. Но никой не беше действал според тази информация, тъй като никой не вярваше, че заложниците са в сериозна опасност. Всъщност, когато Франк предложи да пратят САС на спасителна мисия, върху него се нахвърлиха както от правителството, така и от разузнавателните служби.

— Да не си полудял? — беше му казал Джейми Макинтош. — Словакия е страна от Европейския съюз, Франк.

— И какво от това?

— Такова, че не можем да пратим наши войници в друга суверенна страна. В проклет съюзник. И дума да не става.

Така не беше предприето нищо и сега стотици милиони по целия свят бяха видели как мозъкът на Боб Дейли се размазва по екрана. Знаменитости, които миналата седмица се редяха на опашка да се снимат със значки с червени балони на вечерните си костюми в подкрепа на възвишените цели на групата за икономическо равенство, сега бързаха да се дистанцират от ужаса. Отвличане и убийство, при това тук, в Европа.

— Разбирам, че си ядосан, Франк — мрачно рече Джулия Кабът. — Но се нуждая от конструктивен принос. Американците надигнаха вой до небето. Страхуват се, че техният заложник ще е следващият.

— И би трябвало да се страхуват — каза Франк.

— Всички искаме да пипнем кучите синове. — Кабът се обърна към шефа на разузнаването. — Джейми, какво ще правим сега?

— Група 99. Основана в Атина през 2015 г. от млади гръцки компютърни специалисти и бързо спечелила привърженици от Европа до Южна Америка, Азия, Африка и по целия свят. Заявените им цели са икономически, борба с бедността и с глобалното неравенство. Най-общо класифицирани като комунисти, макар да не са заявили политическа, национална или религиозна принадлежност. Онлайн използват гръцки прякори и са много, много умни.

— А лидерите им? — попита Кабът.

— Появиха се едно-две имена. Смятаме, че известният като Хиперион е двайсет и седем годишен венецуелец на име Хосе Ернандес. Именно той пусна личните имейли на бившия шеф на „Ексон“.

— Онзи с транссексуалната любовница и пристрастеността към кокаина ли? — Кабът помнеше как Група 99 ужили злочестия петролен бос. Въпреки оставката му акциите на компанията се сринаха и се стигна до загуба на стотици милиони долари.

— Същият. Ироничното е, че самият Ернандес е от богато семейство. Може да са му помогнали да не бъде пипнат от властите. Но част от проблема е, че няма ясни лидери. Група 99 е против традиционната йерархия във всичките й форми. Тъй като съществува в интернет и е анонимна, тя е по-скоро слабо свързана общност, отколкото класическа терористична организация. Отделните индивиди и клетки действат независимо под един голям чадър.

Кабът въздъхна.

— Значи е хидра е хиляда глави. Или без нито една глава.

— Именно.

— Ами финансирането? Знаем ли откъде идват парите им?

— Това е нещо по-интересно. Пилеят доста пари за организация, която претендира да е против натрупаното богатство. Инвестират в технологии, за да финансират кибератаките си. А да бъдеш винаги с една крачка напред в борбата със системи като тези на „Майкрософт“ и Пентагона е доста скъпо начинание.

— Представям си — каза Кабът.

— Освен това смятаме, че те стоят зад многомилионните анонимни дарения за благотворителни организации и леви политически партии. Множество източници сочат към една американка като техен основен дарител и движеща сила зад стратегическите цели на групата. Помните ли атаката срещу ЦРУ миналата година, когато публикуваха куп компрометиращи лични имейли на най-големите клечки от Лангли?

Премиерът кимна.

— Американците смятат, че е нейно дело. Тя действа под прякора Алтея, но това е в общи линии единственото, което се знае за нея.

Джулия Кабът стана и отиде до прозореца, като усещаше погледа на Франк Дориън върху гърба си. Смяташе стария войник за труден човек. Преди седмица се бе срещнала с него да обсъдят трагичното и водещо до дипломатически скандал самоубийство на младия гръцки принц в Сандхърст. Тогава й направи впечатление колко малко съчувствие към момчето проявяваше генерал Дориън, както и пренебрежителното му отношение към политическите последици от смъртта му на британска земя, при това под опеката на британската армия.

— Може би е бил депресиран? — Тези негови думи бяха най-близки до някакво обяснение на случая. А когато го притисна, той определено се раздразни. — Моите уважения, госпожо премиер, но аз бях негов командващ офицер, а не психотерапевт.

„Да — беше си помислила гневно Джулия Кабът. — А аз съм твоят командващ офицер.“

Запита се дали Дориън е толкова груб, защото в крайна сметка тя е жена, или просто винаги си е такъв.

В този случай обаче генералът бе прав. Кръвта на Боб Дейли наистина беше по техните ръце. Ако същото се случеше и с американския журналист Хънтър Дрексъл, тя никога нямаше да си го прости.

— Трябва да работим с американците по този въпрос — обяви тя. — Пълна прозрачност.

Джейми Макинтош повдигна мълчаливо вежди. „Пълна прозрачност“ не беше от фразите, които го караха да се чувства добре. Ама никак.

— Трябва да измъкнат своя човек. Онзи Дрексъл. Искам да дадеш на ЦРУ всичко, с което разполагаш, Джейми. Възможни местоположения. Всичко.

— Значи ще им помагаме да спасяват своя човек, след като зарязахме нашия собствен? — Франк Дориън изглеждаше подобаващо бесен.

— Ще извлечем всичко добро от една каша, генерале — отвърна премиерът. — И в замяна ще очакваме ЦРУ да споделят с нас всичките си сведения за глобалната мрежа на Група 99. Досега кибератаките им са насочени предимно към американски цели. Американските компании и правителствени агенции са атакувани много по-силно от нас. Сигурна съм, че вече имат планина от документи за кучите синове.

— Несъмнено имат, госпожо премиер — сухо рече Франк Дориън.

Странно как този човек успяваше да направи всеки коментар да прозвучи като критика.

— Нещо ги е накарало да сменят тактиката си — каза Кабът, без да му обръща внимание. — Нещо ги е променило, превърнало ги е от високотехнологични шегаджии в похитители и убийци. Искам да разбера какво е това нещо.

 

 

— Не ми харесва. Изобщо не ми харесва.

Президентът Джим Хейвърс изгледа намръщено тримата мъже, седнали пред бюрото му в Овалния кабинет. Грег Уолтън, дребният плешив шеф на ЦРУ, Милтън Бък, главният агент по контратероризъм на ФБР, и генерал Теди Макнами, началник на Генералния щаб.

— На никой не му харесва, господин президент — каза Грег Уолтън. — Но какви са алтернативите? Ако не измъкнем Дрексъл още сега, може да видим как и неговият мозък цапа екрана. Ако не действаме според тази информация…

— Знам. Знам. Ами ако не е там, тогава какво? Щом англичаните са толкова сигурни, защо не измъкнаха своя човек?

Президентът Хейвърс се намръщи още повече. Натискът от страна на Конгреса и обществото да спаси Хънтър Дрексъл беше огромен. Но ако сведенията, които бяха получили току-що от англичаните, бяха верни, спасяването на Дрексъл означаваше военна акция в страна от Европейския съюз. Съединените щати бяха подложени на достатъчно силен огън, когато пратиха войници в Пакистан да отстранят Бин Ладен. А тази игра щеше да е съвсем друга.

Словакия беше съюзник, западна демокрация. Президентът и народът нямаше да реагират добре на американски хеликоптери, нахлуващи във въздушното им пространство и спускащи тюлени в планините им, за които категорично отричаха, че са използвани като убежище от Група 99 или от които и да било други терористи.

Ами ако словаците бяха прави и британското разузнаване грешеше? Ами ако Хейвърс пратеше войски и се окажеше, че Дрексъл изобщо не е там? Дори един-единствен словак да си разлееше кафето заради тази операция, Хейвърс щеше да бъде изправен пред ООН и замерян с яйца, преди някой да успее да каже „нарушаване на международните закони“.

— Може да го пуснат — каза президентът сякаш на себе си.

Тримата изгледаха своя главнокомандващ по начин, който грубо можеше да се преведе като „а прасето може и да полети“.

— Просто казвам, че е възможно.

— Предполагам, че англичаните са си мислели същото до миналата седмица — каза Грег Уолтън.

— Възможно е случилото се с капитан Дейли да е изключение — възрази президентът, който отчаяно се ловеше за всяка сламка. — Отклонение от нормата. В края на краищата, досега Група 99 никога не е прибягвала до насилие.

— Е, вече определено прибягнаха, сър — мрачно каза генерал Макнами. — Можем ли наистина да си позволим подобен риск?

— Не разбирам защо изобщо им е трябвало да отвличат Хънтър Дрексъл. — Президентът Хейвърс прокара раздразнено длан по косата си. — Така де, с каква цел? Посредствен журналист с пристрастия към хазарта, уволнен от „Вашингтон Пост“ и „Ню Йорк Таймс“. Между другото, това само по себе си е сериозна похвала. Как такъв човек може да бъде представител на онзи един процент от хората, които онази група твърди, че ненавижда? Доколкото разбрах, едва е успявал да плаща сметките си. Как може да е представител на каквото и да било?

— Той е американец — спокойно отбеляза човекът от ФБР, Милтън Бък.

— Нима това е достатъчно?

— За някои да — каза Грег Уолтън. — Не е задължително тези хора да мислят рационално, сър.

— И още как. — Президентът поклати гневно глава. — В един момент пускат балончета в компютрите на хората и щурмуват сцената по време на Оскарите, а в следващия снимат клипове с убийства. Господи! Какво следва? Дали няма да започнат да изгарят хора в клетки? Това е някакъв шибан кошмар. Става въпрос за Европа.

— Аушвиц също е бил там — отбеляза генералът.

Настъпи напрегната тишина.

Ако пратеше тюлените и операцията се окажеше успешна, президентът Хейвърс щеше да стане герой, поне у дома. Разбира се, щеше да бъде много задължен на англичаните. Джулия Кабът вече настоя за повече информация за глобалната мрежа и източниците на финансиране на Група 99 и по-конкретно информация за „Алтея“, която ЦРУ не беше склонна да споделя. Ако се получеше, президентът Хейвърс нямаше да има друг избор, освен да й даде сведенията. Но щеше да си заслужава. Рейтингът му щеше да изхвърчи направо в космоса.

От друга страна, ако Дрексъл не беше там, където твърдяха англичаните, на въжето щеше да увисне Хейвърс, а не Джулия Кабът. Международната репутация на Америка щеше да се срине. И Хейвърс щеше да каже „сбогом“ на втория си мандат.

Президентът затвори очи и бавно издиша. В този момент Джим Хейвърс мразеше Хънтър Дрексъл почти толкова, колкото и Група 99.

„Как се стигна дотук, по дяволите?“

— Майната му. Да го направим. Да идем да приберем кучия син.