Алекс Кош
Принципът на равновесието (9)

Глава 8

Късно вечерта Александър наистина се появи в спортния център, но този път без Костя. Вероятно младежът просто се срамуваше да дойде в клуб „Рижия дракон“, след като го напусна, затръшвайки силно вратата. Охраната не спря блондина, въпреки че никой не я беше предупредил за пристигането му. Изглежда познаваха по лице главния ученик на най-силния клуб в Русия и просто не смееха да застанат на пътя му.

— Не е лошо тук при вас — каза блондинът, когато спокойно влезе в залата за тренировки. — Скромно, но като че ли има всичко необходимо.

И четиримата „дракони“ прекъснаха тренировката с арматурата и тръгнаха да посрещнат Александър, но той не успя да направи дори няколко крачки, когато пред него се появи Иван.

— Не бива да влизаш в чужда зала, без да изразиш уважението си — студено каза той.

Александър очевидно искаше да отговори с някаква подигравка, но изведнъж почувства толкова силен натиск, че езикът му буквално залепна за небцето, а челюстта му се сви в спазъм. С огромно усилие той събра ръце в „бао куан ли“^[1] и леко се поклони.

— Изразявам своите почитания — изхриптя той.

— Така е по-добре — подсмихна се Иван и внимателно погледна блондина в очите. — Не забравяй, че тук си гост, хлапе. Това, че си ученик на сериозен клуб, не те прави безсмъртен.

Разбира се, всички ученици получиха огромно удоволствие от унижението на Александър, особено Алекс и Машка, успели да общуват с него повече от останалите.

Иван напусна залата, явно не възнамеряваше да участва в обсъждането на предстоящата „операция“ и оставяше всичко на милостта на учениците. Александър бързо дойде на себе си, оправи модния си тъмносин костюм и се престори, че нищо не се е случило.

— Тренировка с арматури — каза той, внимателно заобикаляйки лежащите на пода парчета желязо. — Колко по варварски мило.

— При вас по различен начин ли тренирате? — поинтересува се Даня.

— Разбира се, имаме специални симулатори — изсумтя блондинът. — Те показват нарастването на натиска, така че човек да се научи да контролира усилването на мускулите. Вие тук с това ли се опитвате да тренирате?

Машка се усмихна и прошепна на Алекс достатъчно силно, така че гостът със сигурност да я чуе:

— Аха, но не опитва да критикува методите на тренировки на Иван в негово присъствие.

— Така, нямам време да си бъбря с такива като вас — повиши глас Александър. — Затова бързо ще обясня какво ще се случи утре. И така, адресът беше изпратен на телефона на дебелия. Проверихме, там не може да има никакъв спортен център. Мисля, че ще те посрещнат там и ще те заведат някъде другаде.

— И веднага щом стигнат до местоназначението си, вие ще ги нападнете? — попита Машка.

— Кои ние? — попита Александър. — С това се занимавам единствено аз. Е, и Константин.

За миг в очите на момичето проблесна объркване, преди да си спомни, че Константин е техният Костя. За приятелите той не се асоциираше с пълното си име.

— И смяташ сам да се справиш с цялата триада? — удивено попита Даня.

Александър демонстративно тежко въздъхна.

— Аз съм повече от достатъчен за тази задача. Това не е цялата триада, а просто група бандити, въртящи малък бизнес. Там не може да има силни бойци, иначе не биха могли да останат незабелязани в Москва толкова дълго.

Алекс се намръщи.

— Все още не съм съвсем наясно какво ми предстои.

— Трябва да се престориш, че се заинтересован от техните „тренировки“ — поясни Александър. — Макар че ако ще те тъпчат с някакви препарати, по-добре се въздържи. В самия тренировъчен център намери твоя познат и разбери какво и как. Ако е още жив, разбира се.

Машка явно започна да се ядосва.

— Да не сте решили да го изпратите там за седмица? — възмутено попита тя. — Той не е Джеймс Бонд.

Алекс би искал да поспори, но и сам не чувстваше в себе си сили, а и най-важното — умения да играе шпионин. От друга страна, ако се подходи сериозно към този въпрос, неговият опит в самохипнозата спокойно би му помогнал да се представи за обикновен студент. Само трябваше да отдели малко време, за да формулира базовите настройки за самовнушението.

— Не се напрягайте така, става дума най-много за един ден — увери я блондинът. — Мисля, че ще ти вземат телефона. Не можем да рискуваме да ви следваме от прекалено близко разстояние, така че за всеки случай ти подготвих предавател — той подаде на Алекс пластмасов предмет с размерите на монета. — Невъзможно е да се открие с детектор за метал, както и да се засече сигнал, докато не е включен.

Блондинът демонстрира как се включва устройството и продължи:

— Щом се озовеш в техния така наречен тренировъчен лагер, веднага включи това нещо и ние ще те намерим. Двойното натискане на бутона ще стартира сигнал „SOS“, така ще разберем, че спешно се нуждаеш от помощ.

Машка погледна със съмнение малкото пластмасово кръгче.

— И това е целият ви план? А ако там има стоманени стени или цялото помещение е под земята и сигналът не минава?

— Тогава ще трябва да излезе навън, някъде, откъдето сигналът може да бъде изпратен — изсумтя блондинът. — Всъщност цялата тази работа вие искахте да я направите сами, а сега искаш от мен гаранции за неговата безопасност, сериозно?

По принцип Александър беше напълно прав и Алекс така или иначе щеше да отиде да се срещне с този китаец и да се опита да стигне до Рогов. И не само защото обеща на Настя да го спаси, но и просто… от необяснимо желание да провери себе си, да разбере доколко новите му умения и способности могат да помогнат в реално опасна ситуация. Кой каквото ще да мисли, но намирането на истинско изпитание в Москва не е толкова лесно. Разбира се, може да излезеш и да вземеш волейболната топка от играещите в най-близкото училище, но това вече е следващото ниво. Отначало си струваше да потренира на китайската триада.

— Всичко е ясно — уверено каза Алекс. — Ами моето телосложение? Как ще направиш дебелак от мен, при това за една вечер?

Александър кимна одобрително.

— Това е правилният подход. Прецених, че ще трябва да качиш двадесет килограма — той подаде малка кутийка на Алекс: — Тук има четири капсули. Трябва да легнеш във вана с вода и на всеки половин час да приемаш по една капсула.

— И какво ще стане? — подозрително попита Машка.

Оставаше впечатлението, че момичето се тревожи за предстоящото мероприятие повече от самия Алекс. Възможно е да беше точно така, тъй като в момента Селин беше фокусиран върху размишления за използването на самохипноза. Все пак той прекара цяла година в изучаване на този въпрос и едва сега имаше съвсем реална възможност да се възползва напълно от своите разработки.

— Тялото му ще абсорбира водата като гъба, примерно по пет литра на капсула.

— Значи просто ще ме наводни? — уточни Алекс. — Това веднага ще си проличи по подутото лице. И колко дълго ще продължи този ефект?

— Не, няма просто да те наводни — направи гримаса блондинът. — Това е сложен препарат, който временно променя структурата на мускулите и тъканите. За една нощ процесът ще приключи и ще изглеждаш като истински пауърлифтър, който се тъпче основно с домашни кнедли.

Алекс неволно прокара ръка по корема си. Не че преследваше добър външен вид, но стегнатите му мускули бяха заслужен бонус за постоянните тренировки. Изобщо не искаше да ги губи.

— И колко дълго ще продължи този ефект? — предпазливо попита той. — И какви са страничните ефекти?

— Ще мине след няколко дни — увери го Александър. — Колкото до страничните ефекти — нищо критично, просто ще дойде момент, в който ще трябва да ходиш много… МНОГО често до тоалетната по малка нужда.

Даня, която слушаше разговора им, възхитено уточни:

— Алекс ще стане дебелак?! Това трябва да го видя!

— Детска градина — направи гримаса Александър. — Коефициентът ми на интелигентност намалява само от това, че съм около вас — той хвърли твърд поглед към Алекс. — Утре ще те вземем в един следобед. Дръж телефона на дебелия наблизо, в случай че китаецът реши да се обади.

Алекс се подсмихна, като си спомни как лишиха бедния Холин от телефона, но компенсираха загубата и дори доплатиха в повече. „Сребърният дракон“ харчеше пари с лекота, запушвайки устите на пострадалите от техните действия. На Машка подариха цяла кола. Изненадващо защо, вместо да заплашва Холин, Александър просто не му предложи няколкостотин хиляди за информацията?

— А ако все пак нещо с „бръмбара“ не се получи? — настоя Машка. — Какво ще стане тогава? Няма ли резервен план?

Александър подигравателно погледна момичето:

— Толкова ли се притесняваш за гаджето си?

— Защо веднага „гаджето“? — смути се момичето. — Ние просто…

— Да, да, това никой не го интересува — махна с ръка младежът и очите му изведнъж блеснаха хищно. Той погледна Алекс, после момичето, и добави: — Добре, има един начин… Вас, глупаци, нали са ви учили да усещате агресията, насочена към вас?

— Разбира се — изсумтя Машка.

— Отлично, тогава ще разберете какво имам предвид — кимна Александър, приближи плътно до момичето и впи устни в нейните.

От изненада Машка изобщо не успя да реагира. Алекс замръзна за момент, а след това се хвърли към Александър в опит да го откъсне от момичето.

Но блондинът меко отскочи настрана, избягвайки ръцете на Алекс. А след това улови във въздуха и ножа, хвърлен от Машка. Реакцията на момичето, както винаги, беше без коментар.

— Скапан перверзник — каза Машка, гнусливо бършейки устните си с ръка, и извади още един нож.

— Ще те убия — тихо изсъска Алекс и потъна максимално в сатори.

Блондинът протегна ръце пред себе си.

— Спокойно, не искам да те осакатя преждевременно — насмешливо каза той. — Вие сами поискахте резервен вариант. Просто си спомнете този момент, в случай че нещо се обърка и те загубим от поглед. Такава силна агресия ще усетя от доста голямо разстояние.

Тьома и Даня бавно застанаха от двете страни на блондина.

— Все пак предлагам да го набием — предложи Тьома.

— Съгласен съм — съгласи се Даня.

Преди да успеят да атакуват, Александър се хвърли към тях и нанесе само два удара, нокаутирайки и двамата. Даня опита да се отдръпне, явно беше усетил опасността, но скоростта на блондина беше прекалено висока, и баскетболистът просто не успя. Все пак те все още не владееха достатъчно сатори, за да преминат в това състояние мигновено. Засега с подобно умение можеше да се похвали само Алекс.

— Колко сте глупави — раздразнено изсъска блондинът. — Предупредих ви, че спаринги със слабаци не ме интересуват.

Алекс с огромно усилие успя да се овладее. Отрезви го откровено подигравателното изражение на лицето на Александър, сякаш очаква нападение, и лекотата, с която нокаутира Тьома и Даня. Може би е имал някаква причина да предизвика бой? Или просто му харесва да дразни хората? А може би и двете? Изглежда за него те наистина не бяха сериозни противници, но да се предава просто така…

— Маш, остави ме да се справя с него — процеди през зъби Алекс.

Яростта започна да го залива като всепоглъщащ огън. По тялото му пробяга гореща вълна, но изведнъж Машка го хвана за ръката и уверено кимна:

— Направи го.

Ето защо Алекс обичаше Машка — тя винаги беше на една вълна с него. Без да осъзнава, момичето го спаси от евентуален срив. Яростта остана, но стана някак студена и осъзната, а не огнена, като силата на дракона. Ако не беше Машка, вероятно той отново щеше да загуби контрол и не се знаеше как щеше да свърши всичко, основно за него самия. Той отлично помнеше предупреждението на духовете пазители за риска да изгори собствените си енергийни канали и затова твърдо реши да направи всичко, за да изтрие това високомерно изражение от лицето на блондина, но единствено със собствените си сили. Нека не победи, но поне да накаже подобаващо блондина за действията му.

— Подвиг за момичето? — подигравателно се изсмя блондинът. — Какво пък, можеш да опиташ. Май трябва да те оставя да усетиш колко голяма е разликата между нас. Нападай.

Той направи подканващ жест, но Алекс се хвърли напред част от секундата преди това. Блондинът блокира първия удар толкова твърдо, че Алекс моментално загуби ръката си и със закъснение осъзна, че да се бие със стандартни методи е безполезно. В допълнение към сатори той започна да обгръща ръцете и краката си със защитен слой от вътрешна енергия и следващата среща с Александър мина много по-леко. Едва когато се канеше да отдръпне ръката си след удара, тя изведнъж залепна за предмишницата на блондина. Моментното объркване костваше на Алекс пропуснат удар в хълбока, от силата на който беше отхвърлен на два метра. Съдейки по острата болка отстрани, може дори да имаше пукнато ребро.

— Вие просто сте научили няколко трика и сте се почувствали истински бойци — направи пренебрежителна гримаса Александър. — Това е глупаво.

Отблъсквайки се от пода, той преодоля с един скок разстоянието, което ги разделяше. Алекс се претърколи настрани и скочи на крака, но блондинът промени посоката на скока във въздуха и се оказа пред него. Отново размяна на удари, но този път атакуваше Александър. Всеки негов удар беше три пъти по-тежък от удара на обикновен човек, и Алекс спешно трябваше да усили мускулите си, за да не получи излишни фрактури. Сякаш те можеха да бъдат „не излишни“.

Получаваше му се, но не особено добре. Всяко действие с вътрешна енергия му се удаваше трудно, макар самият той да знаеше, че този процес трябва да бъде напълно естествен, като дишането. Затрудняваше се да следва модела на битката, като същевременно не забравя да слага навреме външна обвивка от чи и да усилва нужните мускули. Освен това, след като размени само няколко удара с Александър, Селин започна да усеща, че силите му го напускат. Най-вероятно ставаше дума именно за онази икономия на енергия, за която говореше Иван. Разбира се, Алекс не можеше да контролира количеството на защитното покритие, още по-малко да го създава точно в момента на контакт с противника. Единственото, което все още му позволяваше да остане на крака, беше скоростта. Изглежда тренировките с Иван и топките не бяха напразни и ускорението на възприятията се беше увеличило достатъчно, за да се движи наравно дори с Александър. Или, въпреки всичките приказки, блондинът все още се сдържаше?

Размяната на удари ставаше толкова бързо, че за тридесет секунди противниците успяха да се докоснат повече от четиридесет пъти. И при всяко докосване Алекс изразходваше вътрешна енергия, за да не се нарани. Това се оказа прекалено голямо натоварване и скоро той почувства, че неговата чи е почти напълно изчерпана. За съжаление, в живота никой не показваше скала на вътрешната енергия, като в някаква компютърна игра, така че не можеше да определи точно колко още ще издържи. Но знаеше със сигурност, че не му остава много време, затова започна трескаво да търси възможност да нанесе на блондина поне един удар и в резултат на това самият той пропусна удар и отново се претърколи по пода.

„По дяволите, забравих основните принципи на тай чи, айкидо и другите бойни изкуства — изведнъж осъзна той, когато бързо се изправи на крака. — Там, където бутат, ти дърпай, където дърпат, ти бутай. Използвай енергията на противника срещу самия него. Кой каза, че говорим само за физическа сила? Със сигурност по същия начин може да се пренасочи и чужда вътрешна енергия!“

Може би Тьома все пак беше прав и за да започне да работи с главата си, Алекс наистина трябваше да бъде набит. Така или иначе следващият сблъсък с Александър премина по различен сценарий. Той все пак пропусна удар в рамото, като умишлено се поддаде на прост финт, но този път успя да укрепи мястото на удара и не получи сериозни щети. А получената инерция Алекс използва, за да отвърне на удара, като най-накрая удари Александър в лицето. Но усещането беше като че е забил юмрук в стената — блондинът явно се защити с покритие от чи.

Алекс трябваше да е щастлив, но всъщност той се опитваше не само да използва инерцията, но и да почувства чи на противника в момента на удара, така че желаният резултат все още не беше постигнат. Въпреки това той беше сигурен, че е усетил нещо различно от самия удар и при подходяща концентрация би могъл да се възползва от чуждата енергия.

— Не е зле — изненадано отбеляза блондинът. Алекс не го нарани дотолкова, че да остави следа по лицето му, но ударът все пак беше достатъчно силен. — Но ми писна да играя подобни игрички.

Сега Алекс беше сигурен, че на практика не му отстъпва по скорост, и Александър само потвърди тази мисъл. Въпреки че „стана сериозен“, Алекс успяваше да реагира на движенията му. Боят продължи, но сега Алекс всячески се стараеше да пести енергия, поставяйки защитата възможно най-близо до момента на удара.

„Изглежда в боеве от такова ниво не е достатъчно само да нанесеш удар, трябва още да го направиш по такъв начин, че противникът да няма време или да не може да изгради защита — осъзна Алекс. — Или просто да бъде пробита, но точно сега това определено не е моят вариант.“

Ако на мястото на Александър беше някой по-слаб, Алекс щеше да има всички шансове за победа, но блондинът неслучайно беше главен ученик на топ клуб. Алекс дори не осъзна какво се случи, когато обикновения удар с крак, посрещнат със солиден блок, просто го събори на земята.

Този път той се надигна с огромно усилие.

— Успокои ли се? — насмешливо попита блондинът.

— Майната ти! — изръмжа Алекс и отново се втурна напред.

Всъщност той вече напълно беше изчерпал вътрешната си енергия и тази атака беше последният му шанс. Разбираше, че вече не е в състояние да създаде защитно поле от чи или да усили мускулите и рискува да получи травма, но така или иначе нямаше намерение да се отказва. Нещо повече, последният удар го доближи още повече до разбирането на принципа на приемане на чуждо чи и пренасочването му.

Александър явно реши да приключи боя и веднага да нанесе решителен удар, достатъчно силен, за да нокаутира противника, но не и да го травмира. Алекс почувства, че в летящия към лицето му юмрук има мощен заряд от вътрешна енергия. Поемайки ръката с длан, той позволи на енергията да премине през ръката му, но после по някаква причина всичко се разви не по план. Той просто искаше да използва това чи, за да усили собствения си ответен удар, но още щом чуждата енергия влезе в тялото му, вълна от студ премина през мускулите му, а главата му сякаш се освободи от всички ненужни мисли и емоции.

Подобно усещане Алекс имаше, когато превключваше към психоматрицата на „зубрача“. Пълна концентрация, никакви излишни мисли. Именно в това състояние той можеше да чете и веднага да разбира всяка тема, независимо дали е история или висша математика. Ето и сега той съвсем отчетливо разбра какво точно трябва да направи по-нататък, за да накаже блондина за действията му. В главата му се появи подробна картина на битката, сякаш Алекс можеше да предскаже всяко действие на противника. Отблъсквайки блондина от себе си с леко движение, той безизразно каза:

— Ще ти счупя и двете ръце.

Александър искаше да отговори с насмешлива подигравка, но видя нещо в лицето на противника си, което не му позволяваше да го приеме твърде лекомислено.

Алекс веднага премина в нападение, като при това не създаваше никаква защитна обвивка от чи върху ръцете и краката си. Но при всеки контакт с Александър той започна уверено да черпи енергия от него. И правеше това толкова уверено, сякаш го е тренирал месеци наред.

Само за няколко мига той бе натрупал достатъчно чуждо чи, за да обгърне напълно ръцете си. Тогава, вместо да блокира удара на блондина, той с лекота хвана предмишницата му и увеличи натиска на собствената си енергия, за да пробие защитното чи на младежа и със звучно „хряс“ да счупи ръката му.

— Едната е готова — все така студено каза Алекс.

Александър лесно се справи с болката, отблъсна с крак Алекс от себе си и увеличи дистанцията. Цялата му арогантност беше изчезнала някъде, отстъпвайки място на напрегната съсредоточеност.

— Льошка, стига! — раздаде се викът на Машка. — Не приличаш на себе си!

Алекс дори не се обърна към нея.

— Още не съм свършил. Остава да счупя и другата ръка.

— Не се надценявай — озъби се дошлият на себе си блондин. — Още една крачка в моята посока и няма да си в състояние да отидеш на утрешната среща.

— Не ми и трябва да правя крачки — отвърна Алекс и кръстоса ръце пред себе си.

Цялата събрана в тях тъмна енергия се кондензира в едно място в пресечната точка на предмишниците, а после се изстреля в лицето на Александър. Разбира се, той успя да реагира и се извърна настрани, след което веднага приближи към останалия без енергия Алекс. Този път блондинът не защити юмруците си с чи, за да попречи на Алекс отново да я всмуче, и нанесе мощен удар в лицето с юмрук. В последния момент Алекс наклони глава и използва останалите му трошици енергия, за да укрепи своята чи. Раздаде се хрущене на счупени кости и Селин беше сигурен, че се е спукала китката на блондина, а не неговият череп. Ударът обаче беше толкова силен, че той моментално загуби съзнание.

Целият свят потъна в мрак.