Алекс Кош
Принципът на равновесието (27)

Глава 7

Алекс се събуди от силно почукване по вратата и дори не веднага разбра къде се намира.

— По дяволите, още съм жив! — изненада се той, а след това се огледа и видя, че лежи в леглото, в същата стая, където прекара предната нощ.

Слънцето грееше през прозореца, което означаваше, че е изминала поне една нощ, откакто победи първи. Цялото му тяло го болеше така, сякаш е разкъсал абсолютно всеки от шестстотин и четиридесетте си мускула едновременно, минус мускулите на лицето, които, за щастие, не участваха активно в боя. Гривната-бомба на крака му също беше изчезнала, макар да се оказа, че е имала и друга функция — да инжектира нещо като успокоително на човека, който я носи.

Настойчивото почукване се повтори. Алекс неохотно стана от леглото и отиде до вратата. Не се страхуваше да отвори: ако бяха дошли да го убият, едва ли щяха да чакат търпеливо, докато не им се отвори крехката дървена врата. А и като цяло, щом все още беше жив, значи смъртта му явно не е в непосредствените планове на китаеца, забъркал цялата тази каша.

Този път зад вратата се оказа не охранител, а радостно ухиления, макар и много подпухнал след боя с Рогов, Локи. Известно време той мълчаливо се взира в Алекс, но накрая се опомни.

— О, извинявай, необичайно е да виждам лицето ти такова — лесно събиращо се в рамката на вратата.

— Много смешно — измърмори Алекс, надниквайки в коридора. — Какво стана? И къде е цялата охрана?

— Няма никой — махна с ръка Локи. — Всички са се изпарили.

— Всички? — неразбиращо повтори Алекс.

— Почти всички — поправи се Локи. — Освен теб и мен са останали само още няколко бойци. Ето ги и тях, между другото.

По стълбите се качваха бледия като смъртта Рогов и дългокосият пънкар. За разлика от Стас, бледността на пънкаря изглеждаше съвсем естествена, сякаш винаги е бил такъв. Но Рогов беше много зле, буквално се тресеше, като при силна наркотична абстиненция. Всъщност, ако се замислиш, то си беше точно така. И тъй като очите и на тримата изглеждаха напълно нормални, явно „рубинът“ вече беше напълно изчезнал от кръвта.

— Комплексът е абсолютно празен — каза пънкарят. — Изнесли са цялото оборудване от манипулационната, свалили са ни бомбите и са отвели всички.

— А къде са Гриша и вторият победител от финалните боеве? — попита Алекс.

— Ли сигурно ги е взел със себе си — предположи Локи. — Те са минали селекцията, а ние — не. Странно е, че изобщо са ни оставили живи.

— Ето защо трябва да се махнем оттук, преди да са взривили всичко! — нервно каза Рогов.

Пънкарят го изгледа, все едно е идиот.

— Защо им е да го правят?

— Да прикрият следите ти!

— Какви следи, бе, идиот? — засмя се Локи. — Казаха ти, че са опаковали цялото си оборудване и са си тръгнали. В цялата сграда сме само ние четиримата. Заради нас да взривяват цяла почивна станция?

Алекс беше принуден да признае, че китаецът успя да го изненада два пъти: първо, когато не уби Локи, а след това, запазвайки живота на четиримата. Бомбите бяха свалени от краката им, оборудването беше отнесено, труповете на останалите бойци, най-вероятно, бяха заровени или изгорени. Всичко, което се случи, оставаше само в паметта им и в записите на камерите, които организаторите на тренировъчния лагер вероятно също бяха взели със себе си.

— Идиот?! — възмути се Рогов. — Аз съм идиот само защото те пожалих и не те убих! Може би тогава и мен, като тези двамата, щяха да ме вземат с тях.

— Да, във вълшебния свят на Рейтинга — изсумтя Алекс. — Вече ти казах, че в Рейтинга няма клуб „Белия дракон“. Това е просто мафия, която използва бойци, за да тества своите наркотици. Изобщо не им пука за теб.

— И не се страхуват да ни оставят живи? — не се успокои Рогов. — Ние бихме могли да кажем за случилото се на полицията, на ФСБ, на телевизията дори!

Често екстремните ситуации разкриват истинския характер на хората. И кой да си помисли, че в Рогов се крие истерик. Макар че беше възможно за всичко да е виновен духовния наркотик.

— Отговорът на това е много прост — саркастично отвърна Локи. — Изобщо не им пука!

— В смисъл?

— Те знаят много добре, че на когото и да разкажеш за случилото се, никой няма да ти повярва. Пиши изявления, върви в токшоу — ще се посмеят с теб и ще забравят.

Като цяло Алекс беше солидарен с Локи, но все още не намираше нито един логичен отговор на въпроса защо изобщо ги оставиха живи. Освен това знаеше, че не на всички не им пука и хората от „Сребърния дракон“ с удоволствие ще изслушат цялата информация.

— И как сега ще се измъкнем оттук? — нервно попита Рогов. — Взеха ни телефоните, коли няма никъде.

— Ще извикаме такси — сви рамене Локи. — Тук трябва да има стационарен телефон. В краен случай ще тръгнем пеша, докато не спрем някоя кола на стоп, не виждам никакъв проблем.

Всяко движение костваше на Алекс неимоверни усилия, така че перспективата да върви пеша много километри не му звучеше никак добре. От друга страна, той не искаше да показва слабостта си пред останалите, затова тръгна с тях по коридорите в търсене на телефон или компютър. По пътя Алекс внимателно се обърна към вътрешната си енергия, опитвайки се да я насочи към мускулите и да ускори възстановяването им, но чи буквално не реагираше на усилията му. Той усещаше енергията, но тя абсолютно отказваше да се подчини.

Докато обикаляха из сградата, отвън се чуха звуци на двигатели. Поглеждайки през прозореца, четиримата видяла как няколко черни джипа влизат в двора, а след тях — синьо ламборджини и изрисувано с графити Субару Импреза.

— По дяволите, кои са тези? — попита предпазливо Локи. — Или китайците са решили да се върнат за нас?

— Всичко е наред, това са свои — облекчено въздъхна Алекс, насочвайки се към изхода.

— Свои — за кого? — скептично уточни пънкарят. — Аз лично не ги познавам.

— Това долу вече са реални бойци от Рейтинга — подхвърли през рамо Алекс. — Жалко, че пристигнаха късно.

Слизайки от втория етаж, той излезе през главния вход, за да посрещне пристигналите. В този момент от колата на Даня изскочи Машка и се втурна към Алекс. Селин изведнъж почувства насочените към него емоции на момичето — и това беше много приятно, топло чувство на загриженост и нежност.

— Машка — облекчено се усмихна Алекс.

Когато момичето го прегърна, оковите на отчуждението се свлякоха от само себе си и върху Алекс падна не само стройното женско тяло, но и гамата от емоции, натрупани през последните два дни. Стискайки Машка в обятията си, той зарови лице в косата й и нервно изхлипа. По бузите му потекоха закъснели сълзи за починалия пред очите му приятел. Или може би бяха просто сълзи от безсилен гняв, защото Алекс не можеше да направи нищо, за да му помогне или поне да отмъсти.

След няколко мига момичето се отдръпна малко и с някакво настървение впи устни в неговите. Целувката беше кратка, но много емоционална. В този миг Селин дори забрави, че прегръдката на силното във всеки смисъл момиче му причинява дива болка.

— Ами скутера? — леко затаил дъх, попита Алекс.

— Забрави, после ще го откраднем заедно — изсумтя Машка. — Мислех, че никога повече няма да те видим. Не трябваше да вярваш на този идиот Александър.

Алекс измъчено се усмихна.

— Съгласен съм и по двете точки.

Докато Алекс и Машка се прегръщаха, хората от джиповете се пръснаха из територията на почивния дом, подчинявайки се на жеста на Александър, а самият той ядосано се взря в Алекс.

— Закъсняхме — недоволно каза блондинът.

— И още как — съгласи се Алекс. — Отне ви три дни, за да ме намерите!

— Искам да кажа, че „Белия дракон“ успя да изчезне — направи гримаса Александър. — За теб не ми пука.

На прага на почивния дом се появиха Рогов, Локи и пънкаря. Хората на Александър се втурнаха към тях, но Алекс извика:

— Ей, по-спокойно, те са с мен!

— И какво? — усмихна се Александър. — Теб също непременно ще те разпитаме. Трябват ни всички подробности за случилото се тук.

И тримата бойци бяха незабавно оковани с белезници и отведени в една от колите.

— Какъв идиот — раздразнено каза Алекс. — Изненадващо е, че изобщо успя да ме намери.

— Как пък не — изсумтя момичето. — Той няма нищо общо с това, информацията за това място ни беше изпратена анонимно. А безполезното блондинче просто ни последва.

— Тогава защо, по дяволите, изобщо командва тук? — възмути се Алекс. — Тези хора са травмирани, трябва да отидат при специалисти в „Небесната сфера“, а не на разпити.

— Не се тревожи, ще решим този проблем — увери го момичето. — Много ще се изненадаш колко… лоялно се отнасят всички клубове от Рейтинга към нас сега.

След като изчака Алекс и Машка да си поговорят насаме, Даня приближи до тях и също прегърна Алекс:

— Извинявай, че ви изпуснахме, планът беше наистина идиотски.

— Важното е, че всичко свърши — смутено отвърна Алекс. — Ти как си? Мен ме уверяваха, че вие с Костя и Александър сте мъртви — той със закъснение се опомни и погледна Машка: — И как мина всичко при вас? Къде е Тьома?

— Да се качваме в колата — предложи Даня. — Ще обсъдим всичко по пътя към центъра.

— Аз също първо трябва да отида в клиниката — поправи го Алекс. — Честно казано, тялото ми едва се подчинява. А пръстите ми — той протегна длан пред себе си — според мен са загубени завинаги.

— Кой ти го причини?! — тихо, но някак много зловещо попита Машка.

— Всъщност аз самият — честно призна Алекс. — Последици от действието на същите духовни наркотици, за които говореше Иван…

— Тогава да вървим по-бързо! — заповяда Машка, хвана Алекс за ръката, карайки го отново да се намръщи от болка, и го повлече към колата.

Един от хората на Александър се опита да ги спре, но беше изпратен далеко и за дълго. А веднага щом влезе в колата, Машка, за немалка изненада на Алекс, се обади на самия шеф на клуб „Сребърния дракон“ и откровено се оплака от поведението на Александър. Той я увери, че ще оправи всичко и дори ще плати за лечението на тримата бойци в „Небесната сфера“, ако те започнат да сътрудничат.

— От кога директно се обръщаш към главата на „Сребърния дракон“?

— Откакто Мадам Смърт се числи сред покровителите на нашия клуб — с доволна усмивка отговори Даня.

— Елена? — разбиращо кимна Алекс.

— Значи си знаел?! — възмути се Машка. — И не ни каза?

— Нищо не знам, просто чух това име — Алекс от любопитство дори за миг забрави за болката. — А какво не знам?

— Според слуховете, Елена е убиец номер едно в света — радостно отговори Даня. — Схвана ли?

Алекс се хвана за главата.

— Ох, няма късмет Тьома. Как сега…

— Ъ… за какво говориш? — вдигна вежди Даня.

Машка и Алекс се спогледаха.

— Няма значение — каза Машка на неразбиращия баскетболист. — В тренировъчния център се образува цяла опашка от шефове на клубове от Рейтинга, за да изразят почитта си на Елена. „Черната маймуна“, веднага щом разбраха за нашия покровител, признаха поражението си в двубоите, така че клубът ни се покачи в Рейтинга с още няколко места.

— А какво става с Тьома? — продължи да задава въпроси Алекс. — Къде е?

— О-о… — ентусиазирано потърка ръце момичето. — Това е дълга история…

През целия път приятелите се надпреварваха помежду си, за да споделят всичко, което им се е случило. Разбира се, историята на Алекс беше най-дългата и в момента на смъртта на Турал той трудно можеше да скрие емоциите си, защото сега гневът му не беше сдържан от никакви ограничения. Същото изпита, когато слушаше премеждията на Машка и Тьома. В „Небесната сфера“ Алекс беше приет с отворени обятия от самата главна лекарка — Надежда Сергеевна. Той откровено й разказа как точно е получил всичките си микро и макро травми, след което го подложиха на различни анализи и изследвания, които продължиха до вечерта. А след това го оставиха за една нощ, за да следят състоянието му.

„Какъв късмет извадихме, че завързахме приятелски отношения с «Небесната сфера» — помисли си Алекс, докато лежеше в легло в самостоятелна стая и се взираше в тавана. — И лечението на пострадалата полицайка поеха за своя сметка, и Рогов и останалите участници в експериментите на «Белия дракон» приеха да лекуват.“

Вярно, както подозираше Селин, Рогов и другите пострадали ги интересуваха повече като обект за изследване. Надежда Сергеевна много съжали, че Алекс не е успял да вземе поне капка от така наречения „рубин“, но дори резултатите от влиянието му върху тялото се оказаха много важни за съвременната медицина. Човек можеше само да се чуди как триадата е успяла да получи такова вещество, за което дори специалистите от „Небесната сфера“ не бяха чували. От гледна точка на обикновената физиология, на Рогов, Локи и пънкаря обещаха пълно възстановяване за няколко седмици, но виж енергийните канали се оказаха увредени от духовния наркотик. За обикновен човек това ставаше причина за цялостно отслабване на тялото: дори и напълно здрав, той често щеше да се чувства слаб и апатичен. Надежда Сергеевна можеше само да разпери ръце и да предпише няколко лекарства от традиционната и съвременната медицина, които да помогнат на тялото мно-ого бавно да възстанови енергийните си канали. Но изглежда щеше да отнеме години. Добре, че поне оцеляха.

Първата вечер в клиниката Алекс прекара в компанията на Тьома. Младежът все още го държаха на поддържащи системи, макар че на практика напълно се беше справил с отровата на „рептилоида“ под ръководството на духа пазител и вече беше абсолютно здрав. Новината за личността на Елена изобщо не го стресна и дори не го смути, но обръщението „мадам“ доведе до тъжни мисли за семейното положение на жената. Оставаше им да се надяват, че става дума за фигуративен брак със Смъртта, а не за съществуването на реален съпруг.

Алекс прекара нощта в общуване със своя дух пазител, който донесе не много добри новини: енергийните му канали сега бяха в още по-лошо състояние, отколкото след огнената сила на дракона. Рецептата за подходяща лечебна отвара оставаше непроменена, но невъзможността да се използват каквито и да е техники, свързани с вътрешна енергия, силно развали настроението му. Най-оптимистичната прогноза беше десет дни изобщо да не може да управлява своята чи. Но с физическите наранявания всичко се оказа много по-лесно, Надежда Сергеевна обеща да го излекува напълно само за няколко дни. Е, почти напълно. Да се възстанови чувствителността на увредените пръсти, каза тя, е невъзможно. В резултат на това единственото решение, до което болницата стигна за момента, беше да ги превържат с ластици към безименния пръст и кутрето, за да може Алекс нормално да хваща вещи и да стиска юмрук. Това не му пречеше особено, макар и да го караше да изглежда малко като костенурка нинджа с три пръста. Много повече го притесняваше как ще премине изпитанието с Иван, за да отиде на двубой със Стас, без да може да използва чи.

На следващия ден, спомняйки си думите на Рон-Тиан за срещата с дракона на Виктор, Алекс се опита да разбере от Надежда Сергеевна къде точно са преместили Сенсеич, но така и не получи разбираем отговор. Жената заяви, че по споразумение с Елена и Иван няма право да съобщава местонахождението на Виктор на никого, включително и на неговите ученици. Това само добави въпроси, отговорите на които засега не бяха достъпни за никого — Елена и Иван не го посетиха в клиниката.

Логично предполагайки, че Сенсеич все още лежи някъде в сградата на клиниката, Алекс обикаляше по етажите, надявайки се да се приближи достатъчно, за да може Гаар да се свърже с него. Но вместо дракона в един от коридорите той неочаквано се натъкна на Игор Смирнов. „Драконът“ дори не веднага разбра, че това е неговият съученик. Все пак да срещне дебелака в клиника „Небесната сфера“ беше твърде неочаквано.

— Ти пък какво правиш тук? — искрено се изненада Алекс.

— Привет — без особен ентусиазъм поздрави Смирнов. — Отивам на свиждане при приятелка.

— И коя е тя? — с интерес попита Алекс.

„От кога той има приятелки, които се лекуват в «Небесната сфера»? Или тя работи тук и тогава става още по-удивително.“

— Тази, която пострада заради вас — неочаквано гневно отговори Игор.

— Какво е това заради „нас“? — попита Селин. — За какво изобщо говориш?

— За момичето, което участва в тайна операция с Мария и Артьом — изръмжа Игор.

Разбира се, Алекс вече беше чул от Машка за всички събития от онзи ден и най-накрая разбра за кого точно става дума.

— Всъщност Машка е направила всичко възможно, за да я спаси — уверено каза той.

Ако става дума, Тьома дори „хвана“ няколко куршума, докато защитаваше един от полицаите. Дори е странно, че двамата не са получили медал за такива заслуги.

— Всичко възможно? — процеди Смирнов. — Та вие сте проклети супермени! Значи тя лошо се е постарала.

Алекс се напрегна.

— Внимавай с езика си. Машка я е изнесла на ръце и дори… — тук той се поколеба, решавайки да не афишира факта, че Машка всъщност плаща лечението на момичето от собствения си джоб. Просто го прави тайно, за да не може гордата полицайка да откаже помощта й.

— Операцията, както ти я нарече, за залавяне на типа, наранил това момиче, Машка е провеждала сама. Момичето я е последвало без разрешение.

Игор започна да се ядосва още повече.

— Да, защото тя не може иначе, това й е работата — да залавя престъпници! И се казва Таня, а не „момиче“!

„Нали самият ти току-що я нарече така?“ — помисли си Алекс, но не го каза на глас и просто вдигна ръце в успокояващ жест:

— Окей. Таня попадна в болница, съчувстваме й. Но не забравяй, че тя сама е избрала тази работа и е знаела какви са рисковете.

— Ти си просто едно безчувствено копеле — изсумтя дебелакът и дори сам сякаш се уплаши от наглостта си.

Алекс гледаше Игор и някак отвлечено се замисли колко много се е променил дебелакът през последните дни. Да, продължаваше да е истеричен като в института, но сега това не беше безсилие, а съвсем осъзната ярост. Оставяше впечатление, че ако имаше възможност, сега би ударил някого в лицето. Да, но кого? Машка? Тя все пак е момиче. А и направи всичко, за да спаси полицайката. Алекс? Но той изобщо не беше там.

— Това е най-добрата клиника в Москва, а може би и в света — опита се да успокои приятеля си той, като реши, че наистина е бил прекалено груб. — Тук работят специалисти на Рейтинга, на практика могат да се считат за магьосници. Сигурен съм, че скоро ще я изправят на крака.

Игор сякаш се сви и унило наведе глава.

— Но именно във вашата суперклиника й казаха, че повече няма да ходи.

— Наистина? — не повярва Алекс. — Я почакай…

Той извади телефона си, набра номера на главната лекарка и включи високоговорителя.

— Здравейте, Надежда Сергеевна.

— Казах ти, може и само Надежда — поправи го жената. — Здравей, Алексей. Какво има?

— Момичето, което Машка доведе в клиниката. Отровена със същата отрова като Тьома, ще се оправи ли?

— Като цяло, да. Синтезирахме антидота.

— Чудесно — той погледна изразително към Игор. — Значи ще ходи?

— Съжалявам, но тук нищо не мога да обещая — след кратка пауза отговори Надежда. — Отровата е успяла да увреди гръбначния мозък, преди антидотът да подейства.

— Но аз мислех, че подобни травми не са проблем за вас. Успяхте да помогнете на Тьома, значи и на нея ще можете.

— Не става така. Нашите методи всъщност добавят ефективност само в сфери, които са вече известни на съвременната медицина. Малко повече можем да направим за тези, които развиват тялото и вътрешната си енергия, техният организъм е… как да кажа, по-умен. Той може със свои сили да се излекува много по-добре от организма на обикновен човек, а ние, от своя страна, допринасяме за неговото регенериране. Но дори и за тях травмите, свързани с главния и гръбначния мозък, са много по-трудни за лечение, иначе отдавна щяхме да вдигнем на крака вашия учител.

— Но все пак може да се направи нещо?

— От наша страна ще направим всичко възможно, ще дадем на тялото й всички ресурси. Но за да започне да ходи отново, тя самата ще трябва да се постарае.

— Лечебна физкултура?

— Като минимум. Но по-добре да започне да развива вътрешната си енергия в някой от клубовете, например във вашия, щом и така сте притеснени за тази пациентка.

Алекс приключи разговора и погледна изразително Игор.

— Ето виждаш ли, всичко може да бъде решено. Очевидно Татяна е целеустремено момиче и ние ще направим всичко, за да може тя не само да си възвърне способността да ходи, но и да стане по-силна.

Игор пресекливо въздъхна.

— Благодаря. Вероятно. Съжалявам, че ти се нахвърлих с всичко това — едва тогава дебелакът осъзна къде се намират и със закъснение попита: — А ти какво изобщо правиш тук?

— Лекувам се — усмихна се Алекс. — Макар и, както казваш, да сме супермени, но се срещат противници и по̀ супермени.

След изблика на гняв дебелакът отново се превърна в добрия стар Смирнов. С огън в очите той разказа как на тренировката се е запознал с Татяна, Бурий и Олег, участвал в шампионата по „Dota 2“ и как те го взели под крилото си на тренировката. Алекс знаеше, че скромният младеж и така няма много приятели, така че вниманието и добротата от такива хора за него е значимо събитие в живота. Макар че подобна емоционална привързаност към човек, с когото се познаваш само от два дни, той не разбираше. Може би Игор беше прав за него и Алекс, дори без състояние на студена откъснатост, не беше най-чувствителният човек. Все пак Сенсеич от деца ги възпитаваше като бойци от Рейтинга и някъде в подкорието на Алекс беше записана готовност да нанася и получава наранявания, които не са характерни за обикновените хора.

Разбира се, Машка постоянно го посещаваше. След сцената на нежност, демонстрирана при срещата в почивния дом, отношенията им се придвижиха малко отвъд мимолетните целувки и закачки. Не, закачките останаха, но целувките станаха много повече…

В един от тези моменти, когато бяха останали сами в стаята, във въздуха над леглото изведнъж се появи риж дракон.

— О, колко сладко — насмешливо каза той, карайки ги да отскочат един от друг. Незнайно защо, просто сработи някакъв странен рефлекс. — Да не ви преча?

— Разбира се, че пречиш! — изчервявайки се, отвърна Машка.

Алекс успокояващо я хвана за ръката и напрегнато попита дракона:

— Ако се появяваш в реалния свят, значи Сенсеич е дошъл на себе си?

— За съжаление, не — отговори Гаар. — Просто, въпреки че мозъкът му е травмиран, вътрешната енергия в тялото му продължава да циркулира, така че мога да се появя тук за известно време. Ти си ме търсил. Какво искаш да питаш? Говори бързо, нямам дори минута.

— Да! Направи ли ми нещо след… — Алекс погледна косо към Машка и неохотно продължи: — След срещата с Настя Корольова, онова момиче, което спасих от едни пияни идиоти? Тогава те видях да ме наблюдаваш отстрани, а по-късно същата вечер беше в стаята ми.

— Може и да съм ти направил — не възрази драконът.

— Но какво?! И защо?! — възкликна Алекс.

— Аз все още съм свързан с Виктор и не мога да разгласявам тайните му — отвърна драконът след кратък размисъл. — Но мога да предположа някои неща. Може би Виктор не е искал да се привързваш към Мария и е решил да те отклони към някой друг.

— Но защо?! — тук вече се възмути Машка.

— Може би прекомерната привързаност в бъдеще, според Виктор, би попречила на Алекс да направи нещо важно — драконът се завъртя на място. — Ако нещо стане, този разговор не се е състоял. Можете да продължите да правите това, което там правихте. Чао, чао.

Рижият дракон изчезна, а Алекс и Машка останаха да стоят и да се гледат неразбиращо.