Алекс Кош
Принципът на равновесието (16)

Глава 6

Изглежда главният „рептилоид“ не се притесняваше особено и се беше скрил на съседния покрив. Във всеки случай момичето се надяваше, че омразата идва именно от него, а не от някой друг. Въпреки че откъде тук ще има втори човек, който толкова силно да я мрази?

Отне й известно време да се промъкне в сградата. За щастие пазачът й влезе в положение и пусна сладкото момиче-куриер вътре, а след това просто трябваше да се качи на асансьора и предпазливо да се качи горе. Този покрив беше преобразуван в зона с барбекю, но за щастие в момента нямаше други хора. В противен случай на Машка щеше да й е трудно да им обясни защо така жестоко пребива сивокосия. Затова пък точно до входа се търкаляха няколко алуминиеви тръби, очевидно използвани за изграждане на навеса. Момичето не можеше да не се зарадва на толкова удачно появилото се оръжие и избра двете най-къси тръби, по петдесет сантиметра всяка. Машка винаги си беше падала по шуан бо — двойката пръчки, те й позволяваха да работи на средна дистанция, на всяка височина и с максимална скорост.

Прошарената „змия“ седеше на шезлонга и гледаше как полицейските коли долу си тръгват. Изглежда опасността полицаите да го заловят изобщо не го притесняваше.

Преди момичето да успее да направи каквото й да е, мъжът се обърна и погледна право към нея.

— Мислех след време да ви потърся, но ти сама дойде тук. От Рейтинга си, нали?

Машка неохотно излезе иззад колоната и удари тръбите една в друга, издавайки звънтящ звук.

— За съжаление, ти също — отвърна тя. — Сега, когато се справихме с това, предлагам да дойдеш с мен и да се предадеш на полицията.

„Рептилоидът“ се ухили в отговор. В този момент той неочаквано напомни на Машка за злата версия на Крокодила Дънди от едноименния филм — също така мършав, набръчкан, с орлов нос.

— Опитай се да ме убедиш. Но ти нали не искаш да ме арестуваш, просто трябва да спасиш умиращия си приятел от моята отрова? Надяваш се, че имам противоотрова?

— Той всъщност не умира — изсумтя Машка. — Или мислиш, че „Небесната сфера“ не може да се справи с някакво си отравяне?

— Не подценявай моята отрова, нейните свойства са много по-сложни от просто въздействие върху белите дробове — изобщо не се смути сивокосият. — Всъщност се получава доста интересно. За обикновени паленца след десет минути пристига линейка от „Небесната сфера“. А техните услуги струват повече, отколкото моите момчета биха могли да откраднат за месец.

Машка мълчеше, трескаво разсъждавайки доколко сериозни са думите на „рептилоида“ за отровата. Има ли вероятност лекарите от „Небесната сфера“, които са в състояние да възстановят счупени крайници само за няколко часа, да не се справят с нея? Е, при всички случаи, ако получи проба от отровата, спасяването на Тьома ще е много по-лесно.

— Тези „обикновени кученца“ победиха теб и твоите момчета — напомни накрая Машка, докато си играеше с двете пръчки и се приближаваше.

— Така е — кимна „змията“ в знак на съгласие. — И така, от кой клуб си, момиче?

Момичето не виждаше смисъл да крие тази информация.

— „Рижия дракон“.

— Не съм го чувал — сви рамене мъжът. — Някакъв нов?

— Може да се каже.

Сивокосият се изправи и разпери ръце встрани.

— Ще ме заплашваш с вашите майстори ли? Че ще дойдат за мен?

Машка се замисли за момент, после извади телефона от джоба си и направи снимка на мъжа.

— Между другото, добра идея. Ще им изпратя снимка за всеки случай.

Момичето дори се изненада, че не се е сетила сама. Ако още от началото беше снимала мъжа, щеше да е много по-лесно да го намери. Или поне да определи към кой точно клуб от Рейтинга принадлежи.

— Но аз имам противоотрова — каза „рептилоидът“. — Ако съдя по името на клуба, не е като да нямате пари. За скромни десет милиона ще позволя на твоя приятел да живее.

— Ще се разминеш с тях — навъсено отвърна Машка. — Просто ще взема проба от твоята отрова, а преди това хубаво ще те набия.

— Сериозно? — усмихна се сивокосият. — В двубой?

— Разбира се.

През цялото време на разговора Машка бавно пристъпваше към него и накрая се приближи достатъчно. Кратката размяна на реплики й беше достатъчна, за да премине в състояние сатори. Скок напред и удар с тръбите от двете страни не изненадаха сивокосия мъж — той с лекота ги блокира с ръце. Момичето веднага използва всички придобити умения — сатори, защитно покритие от вътрешна енергия, укрепване на мускулите. Всичко, за да приключи боя възможно най-бързо.

— Мислиш, че щом си се въоръжила и ще можеш да се справиш с мен? Това е смешно.

Без да реагира на думите му, Машка продължи да атакува с тръбите. Удар след удар. Но сивокосият се движеше със същата пъргавина като в първата битка и с лекота избягваше повечето удари, а понякога и ги блокираше, при това без да изпитва особена болка. Въпреки че съвсем наскоро беше получил сериозно нараняване на ръката, сега той я движеше съвсем сносно. Нещо повече, мъжът се биеше с такава лекота, сякаш е двадесет години по-млад и е изпил няколко литра „Ред бул“. А от покритото му с бръчки сухо лице не можеше да се разбере дали това нараняване и ударите с металните тръби му причиняват болка.

Момичето трябваше да поддържа средна дистанция, за да попречи на противника да я докосне или да я заплюе с отрова. Първоначално тя разчиташе, че с помощта на оръжията ще може достатъчно да го нарани, но ръцете и краката на сивокосия сякаш също бяха направени от метал. Всъщност той също използваше чи за създаване на защитно покритие и го правеше доста умело. В резултат на това Машка се озова в патова ситуация: с оръжията й сивокосият се справяше успешно, а опасността да бъде незабавно отровена не й позволяваше да премине към ръкопашен бой.

— Нямаш много опит — отбеляза сивокосият. — Уменията ти са много ограничени, въпреки че техниката ти е добра. Не знам що за клуб сте там, но можеш да дойдеш като ученичка при мен, аз ще успея да те науча по-добре.

Машка само изсумтя в отговор.

— Той използва своето чи не за да блокира, а за да смекчава ударите — внезапно я информира Лота. — Това е друго ниво на управление на вътрешната енергия. По-напреднало.

„И какво да правя с тази информация?!“ — мислено попита Машка.

— Не е сигурно, че добре владее това умение. Продължавай да го удряш, докато не пробиеш защитата му.

„Страхотен план — помисли си момичето. — Тактика от висше ниво. Благодаря, тренер.“

Тя водеше боя много внимателно, като непрекъснато променяше дистанцията и мислеше как да се справи с противника. Смущаваше я само едно: ако „рептилоидът“ от самото начало е можел да блокира ударите по този начин, тогава защо пропусна удара на Тьома и го остави да му счупи ръката? Вярно, там оръжието беше не тънка тръба, а юмруци, увити в кевлар, но все пак.

„Или разликата е в материала, или… в площта на съприкосновение! — изведнъж разбра момичето. — Може би ако в ръцете си имах бейзболна бухалка, той нямаше да може да я блокира със същата лекота?“

— Опитай онова, което започнахме да тренираме вчера — предложи й Лота. — Вложи своята чи и бойното намерение в оръжието. Направи от стоманената тръба меч с остър ръб от собствената си сила.

Лесно е да се каже. Лота учеше момичето на различни начини на владеене на вътрешната енергия, но не всичко се получаваше. Като в гимнастиката: има определени водещи прости елементи, които си струва да овладееш, преди да преминеш към по-сложни. Но досега Машка не беше успяла да укрепи оръжието, може би защото не можеше да преодолее психологическата бариера, свързана с нанасянето на рана на жив човек. Едно е стоманено оръжие, което реже независимо от твоето желание, просто поради теглото и остротата си, а съвсем друго — да създадеш намерение да посечеш жива плът…

— Само един удар — настоя Лота. — Ще е достатъчен.

Само ако беше толкова лесно.

— Добре, това е забранен прийом, но трябва да се замислиш, че в момента твоя приятел от детинство умира в болницата. Ами ако отровата на този „рептилоид“ наистина е толкова опасна, че лекарите не могат да се справят с нея? — напомни драконката. — Сега не е моментът да жалиш противника си.

По дяволите, тя е права!

Представяйки си, че в ръката й не е обикновена стоманена тръба, а меч, Машка нанесе посичащ удар. „Рептилоидът“ усети нещо и не блокира с ръка, както обикновено, но дори едно небрежно докосване беше достатъчно, за да се получи сериозна рана.

— Ах, ти, малка… — изруга сивокосият.

Още един удар прониза защитата му и го поряза отстрани.

— По-добре дай противоотровата, преди да те нарежа на змийски чипс — злобно изсъска момичето.

— Ела и си я вземи — озъби се сивокосият, докато притискаше с ръка раната и отстъпваше към края на покрива.

Най-оптималният вариант за момичето беше просто да нокаутира „рептилоида“ и да вземе проба от слюнката му, но разговорът за противоотровата сериозно промени плановете й. Освен това в този момент тя съвсем отчетливо осъзна, че наистина може сериозно да рани противника си без никакви угризения на съвестта.

— Хей, някой се качва на покрива — внезапно я предупреди Лота.

Момичето отскочи от „рептилоида“ и погледна предпазливо към стълбите. Изобщо нямаше да се изненада, ако сега се появят приятелчетата на сивокосия, но на покрива излезе късо подстриганата брюнетка в тъмна униформа.

— Никой да не мърда, полиция! — заповяда момичето, като бързо прецени ситуацията и размаха пистолет. — Знаех си, че ще направиш нещо глупаво.

Машка мислено изруга. Само тя липсваше сега тук.

— Спокойно, Таня, това е психото, който избяга от покрива, след като отрови Тьома.

Момичето погледна окървавения мъж.

— И ти реши да го убиеш?

— Не, той е по-жив, отколкото си мислиш! — раздразнено отвърна Машка. — Правя всичко възможно, за да го хвана жив!

Татяна заобиколи момичето и приближи до „рептилоида“:

— Ръцете зад гърба. В управлението ще изясним кой сте и как сте свързани с бандата. Там ще получите и медицинска помощ.

— Отдръпни се от него! — възкликна Машка. — Той е отровен!

Момичето погледна Машка, сякаш беше пълна глупачка.

— Аз не оказвам съпротива — веднага проговори сивокосият, протягайки ръце пред себе си. — Тя ме нападна с оръжие и се опита да ме убие!

Татяна извади белезниците и ги щракна на ръцете на сивокосия.

— Не е нужно да лъжете — охлади тя пламенността на мъжа. — Много добре знам кой кого е нападнал на онзи покрив. Да слизаме, преди да ви е изтекла кръвта.

Машка подготви тръбата в дясната си ръка за хвърляне, в случай че „рептилоидът“ реши да прави нещо, но той послушно последва Татяна. Момичето обаче все още не вярваше в неговото покорство и затова, когато сивокосият се освободи от белезниците и светкавично стисна полицайката, Машка скочи да й помогне.

— Стой! — излая „рептилоидът“, държейки ръката си на шията на Татяна. — Още една крачка и ще й счупя врата.

Съдейки по всичко, явно едно докосване беше достатъчно, за да инжектира доза нервен токсин, която да не позволи на момичето да окаже и най-малката съпротива. Очите на Татяна изглеждаха така, сякаш са й инжектирали огромна доза успокоително.

Но Машка вече беше готова за подобно развитие на събитията и хвърли тръбата още преди „рептилоида“ да довърши изречението. Желязото прониза рамото му и го отхвърли назад, но той не пусна ръката си и повлече полицайката със себе си. Те паднаха на покрива и „рептилоидът“ моментално издърпа обездвижената брюнетка към себе си.

— Не смей да се приближаваш! — извика той, приближавайки лицето си до това на тъмнокосото момиче. — Ще й издишам такава доза отрова, че ще умре в агония за пет минути!

Машка замръзна над него с вдигната за удар тръба.

— И сега какво? — хрипливо попита „рептилоидът“. — Май сме в патова ситуация.

— Всичко, което ми трябва, е противоотровата — отвърна през стиснати зъби момичето. — Дай ми я и върви където си искаш. А, да, също така плюй отрова в бурканчето, в случай че има проблеми с противоотровата.

Известно време се гледаха, без да мръднат нито един мускул.

— Добре — каза накрая „рептилоидът“. — Дай ми твоето бурканче и се отдръпни. И си хвърли желязото, изнервя ме, а като съм нервен, мога случайно да извия врата на тази глупачка.

— Вече свикнах с това нещо — намръщено отвърна Машка и демонстративно размаха тръбата. — Така че ще ти се наложи да си нервен още малко.

Може би си струваше да проточи преговорите, така че противникът й просто да припадне от загубата на кръв, но засега той се държеше доста бодро за човек с две порезни рани и желязна тръба в рамото. Сивокосият обаче веднага извади тръбата и дори послушно плю в пластмасовото бурканче.

— Дръж — каза той, хвърли бурканчето обратно на момичето и веднага след него метна и тръбата.

Но Машка очакваше нещо подобно и с лекота се измести от траекторията на желязото.

Стоманеният снаряд прелетя на няколко сантиметра от лицето й и се заби почти наполовина в бетонната стена.

— Струваше си да опитам — вдигна здравото си рамо „рептилоидът“ в отговор на яростния поглед на момичето.

— Противоотровата — процеди Машка и настойчиво протегна длан пред себе си.

„Рептилоидът“ извади малка стъклена ампула от джоба си.

— В „Небесната сфера“ ще разберат какво да правят с това.

Той рязко се наведе към изпадналата в безсъзнание Татяна и докосна устните й с устни, преди Машка да успее да го спре.

— А това е, за да не се опитваш да ме преследваш — поясни той, рязко отстъпвайки на четири крака към ръба на покрива. — Момичето получи малка доза отрова, но ако не побързаш да я закараш в болницата, тя определено ще умре.

Машка с такава сила стисна тръбата в ръката си, че върху нея останаха следи от пръсти.

— Всяка минута е от значение! — напомни „рептилоидът“. — Съветвам те да побързаш.

Ръцете на Машка я сърбяха да пребие сивокосия и да го предаде на полицията, но в момента здравето на Тьома и Татяна беше по-важно. Още повече че тя на практика се сдоби с това, което искаше: получи както проба от отровата, така и противоотрова и доказа, че е по-силна от „рептилоида“.

Пред погледа на „змията“ Машка взе на ръце полицайката и я понесе към изхода.

* * *

Тьома дойде на себе си в болничната стая. Вярно, събуждането не беше много приятно — усещането беше такова, все едно белите му дробове са свити в спазъм и просто отказват да се разширят. Тьома се опита да вдиша, но не се получи много добре — поемаше дълбоко дъх, но преработваше по-малко от една десета от кислорода.

— Спокойно, не се притеснявай — прозвуча женски глас наблизо. — Сега ще стане по-лесно.

После усети как на лицето му слагат маска, която покри устата и носа му, и кислородът нахлу в белите му дробове.

— Отлично — каза вече мъжки глас. — Сега ще проверим всички показатели и ще се опитаме да вземем проба от отровата. Засега му вкарайте успокоително и смес за засилване на регенерацията…

И Тьома отново загуби съзнание. Периодично той излизаше от небитието, за да чуе откъси от лекарски разговори.

— Слушай, белите дробове ги удържаме, но инфекцията се разпространява към сърцето…

— Проба от отровата?

— Опитахме да вземем пункция от белия дроб, но резултатът беше нулев. Отровата вече напълно се е разтворила. По дрехите му също няма.

— Можем да ускорим естественото възстановяване. То и така вече е неестествено бързо, така че шансовете за оцеляване са доста високи.

— Можем, но рискът от сърдечен арест ще си остане.

— А какво друго можем да направим? Момичето обеща да вземе проба от отровата, но аз надцених нашите сили и я уверих, че ще се справим и без нея.

Думите за високите шансове за възстановяване го зарадваха, но фактът, че Машка е решила да тръгне за проба от отровата изобщо не го вдъхнови. Онзи „рептилоид“ беше наистина опасен противник.

— Подценила си тази странна отрова — отбеляза мъжът. — Но на твое място и аз бих си помислил същото. В дадения случай можем само да се надяваме, че организмът ще се справи сам.

Тьома слушаше разговора на лекарите през звъненето в ушите и би трябвало да се уплаши, но дори за това нямаше сили.

„Да умреш от това, че някакъв старец ти се е изплюл в лицето? Що за глупост — вяло си помисли той. — Дори е някак срамно. А ако и Иван разбере за това, ще умра от срам преди да ме убие отровата.“

Известно време той просто се концентрира върху дишането, радвайки се, че белите дробове, макар и слабо, но работят. След това, прехвърляйки в главата си думите на лекарите, логично разсъди, че може да повлияе на процеса на възстановяване само по един начин — като медитира и насочи цялата си енергия към възстановителните процеси. За съжаление, той все още не беше достигнал до това ниво на „желязната риза“, когато човек може да усеща и управлява вътрешните органи, иначе да възстанови белите дробове щеше да е много по-лесно.

Така и прекара времето си — ту опитвайки се да медитира и да насочва вътрешната енергия към раните, ту да изпада в безсъзнание.

— Умираш — раздаде се студен женски глас.

Тьома не разбра веднага, че светът около него се е променил, дотолкова неуловим беше преходът от реалността към астрала.

— Уау, толкова бързо реши да се срещнеш с мен? — изненада се младежът, докато неволно се възхищаваше на черния дракон. — Мислех, че няма да е скоро.

— Днес съм в настроение да помагам на бедните и онеправданите — информира го госпожа Ал-Машкал. — Освен това не бих искала моят носител да умре. Дори да е толкова безполезен и бездарен.

Тьома само стисна зъби в отговор.

— Какво мълчиш? — попита драконката, отпускайки се на леглото до главата му.

— А какво да кажа?

— Правилно, нищо. Затова ще говоря аз — неочаквано за Тьома каза госпожа Ал-Машкал. Днес нейната словоохотливост наистина беше поразителна. — Наблюдавам те от първия момент на създаване на нашата връзка.

— Наистина? — изненада се Тьома. — А защо тогава не се появи по-рано?

— Преценявах те. Не всеки е достоен да бъде мой ученик, но ти се оказа не чак толкова лош. Много слаб, но в същото време и много упорит.

Тьома неволно се запита дали това може да се счита за комплимент.

— Така че реших днес да ти помогна още веднъж — продължи драконката. — Имаш две възможности: аз да премахна отровата от белите дробове и сърцето, или да го направиш ти сам.

— А в какво е смисълът на този избор?

— Ако се справиш сам, ще ми докажеш, че си достоен за вниманието ми. И в същото време ще ти обясня как да използваш остатъците от отровата. Можеш да я изолираш в белите си дробове и да я издишаш точно както прави този „рептилоид“.

Да има отровен дъх като тайно оръжие? Не е най-лошият вариант.

— Бих искал да се справя сам — неуверено отвърна Тьома. — Но не знам как да го направя.

— Прави каквото ти казвам и ще се справиш. Но имай предвид, че това ще бъде много… не, не така, МНОГО болезнено.