Алекс Кош
Принципът на равновесието (12)

Глава 2

Смирнов с огромни усилия отвори очи и веднага ги затвори, почувствал прорязваща болка от яркото слънце. Изстена, но веднага ужасено млъкна — главата му едва не се пръсна от толкова гръмкия звук.

„Как се оказах у дома? — много бавно формулира той мисъл. — И защо съм в такова състояние?“

След като изгуби десет минути, за да стане от леглото и да се добере до кухнята, той изпи на екс три чаши вода и най-накрая се почувства като човек.

— Събуди се — констатира строг женски глас.

Обръщайки се, Игор срещна погледа на майка си — слаба елегантна жена, която дори вкъщи предпочиташе да носи рокли, а не по-удобни дрехи като леки панталони или, боже опази, анцуг. Валерия Семьоновна работеше като учител на средните класове в елитно училище и професията й оказваше доста сериозен отпечатък на общуването със сина й.

— Ти вкъщи ли си? — успя само да измърмори Смирнов в отговор, като бързо сведе очи към пода.

— Първо, днес имам почивен ден, и второ, вече е четири часа следобед — студено произнесе жената. — А ти какво ще кажеш за свое оправдание?

Игор се опита да събере мислите си.

— Имаше… рожден ден? — неуверено предположи той.

— Мислиш ли, че това е достатъчна причина да се напиеш така? — вдигна вежди Валерия Семьоновна.

„Засега не мисля нищо — с усилие формулира за себе си Игор. — Прекалено много боли.“

— Добре, на масата има ибупрофен. Изпий две хапчета и се върни в стаята, за да не виждам навъсеното ти лице. А най-добре поспи още, докато не дойдеш на себе си.

Игор послушно изпи хапчетата, мислено благодари на майка си, взе цяла гарафа вода и се върна в стаята. А когато му стана малко по-леко, той се опита да събере мислите си и да си спомни събитията от вчера. И така, Алекс го остави сам, а страховитият звероподобен треньор го изпрати да тренира с тълпа мъже в тъмнозелени спортни униформи. Въпреки че не, освен мъжете имаше и момичета, но Игор не ги забеляза веднага, тъй като женските фигури в широки панталони изглеждаха почти същите като мъжките. Може би някои от представителките на нежния пол се оказаха дори по-силни от половината мъже. И, разбира се, пълничкият младеж с румено, по детски пухкаво лице в такава среда изглеждаше като извънземен елемент.

— Ти от кои си? — веднага приближи към него слаб, но много жилав младеж на около двайсет и пет.

— „Кои“? — неразбиращо повтори Игор.

— Съдейки по външния вид, някой от учените? — предположи друг мъж. Висок почти два метра, с гъста черна брада и огромни ръчища. От него лъхаше някаква спокойна и сякаш добра сила. Игор си помисли, че вероятно така са изглеждали руските богатири от приказките.

— Икономист — предпазливо отговори Игор, осъзнавайки, че въпреки неговото не много, или по-скоро „много не“ атлетично телосложение, го приемаха за свой.

— А, разбирам — потупа го по рамото жилавият. — Може би е единственият младеж в целия отдел, останалите — старци и лелки. И е нямало голям избор кого да изпратят.

Смирнов само разпери ръце в отговор. Не умееше да лъже, затова беше по-лесно да премълчи.

— Аз съм от отдел „К“ — каза огромният брадатко. — Казвам се Бурий^[1]. Това е Олег, а още и онази сладурана с късата прическа е с нас. Танюха. Те и двамата са от ФСБ.

Игор се обърна и видя широкоплещесто момиче, което го гледаше с любопитство. Изглеждаше не по-слаба от жилавия Олег, а може би и малко по-мощна. Със заоблени като топки рамене, стегнати коремни мускули и татуировка от някаква келтска лигатура, спускаща се надолу по корема.

„Отдел «К»? — изненадано си помисли Смирнов. — Това е отделът, разследващ ИТ престъпления. Но този здравеняк не прилича на програмист.“

— Не се шашкай — прегърна го през раменете момичето, което го накара да трепне от изненада. — Ние ще ти помогнем, ако има нужда. А ако някой те тормози, веднага викай Бурий.

— А защо Бурий? — успя само да попита дебелакът.

— Фамилия — лаконично отговори брадатият.

— Ами да, а мечешката му външност няма абсолютно нищо общо с това — намигна Олег.

Докато Игор се запознаваше с тази необичайна компания, дойде техен ред за полосата с препятствия. Смирнов беше видял с каква лекота я преминаха Алекс и приятелите му, и военните доста им отстъпваха. Те често падаха под дюдюканията на другарите си, изпускаха се от катерушките с различни форми и дебелина, плъзгаха се от подвижните платформи. Но дори преминаването на най-слабия от тях изглеждаше много по-добре, отколкото самият Игор би могъл да го направи.

— Главното е да не бързаш — посъветва го Олег. — Гледай, сега бавно ще премина препятствията по най-простия начин, а ти просто се опитай да повториш движенията ми.

По-лесно е да се каже, отколкото да се направи. Смирнов без проблем запомни преминаването на полосата, но да го повтори се оказа твърде сложно. Но той честно се стараеше, доколкото можеше. Предел на усилията на дебелака стана преминаването на една катерушка и две нестабилни платформи. И това бяха точно две препятствия повече, отколкото първоначално очакваше.

— Не е зле за първи път — похвали го Бурий.

Самият здравеняк със своя ръст и мускули преодоля катерушките само с няколко движения, а платформите прескачаше през една. И, разбира се, без никакви проблеми премина цялата полоса.

Смирнов реши да не се позори повече, вярвайки, че и така вече е постигнал най-добрия си резултат, а силите си трябва да запази за основната тренировка. И се оказа прав, защото Тьома реши да посвети това занимание на борбата, в която дебелакът нямаше абсолютно никакъв опит. Вярно, той и в бойните изкуства като цяло не можеше да се похвали с кой знае какви умения, но поне за ударите знаеше някои неща. Но как да се държи при борба и особено в партер, изобщо нямаше представа. В същото време цялата група бързо се раздели на двойки и започна да практикува техниките, показвани от Тьома.

Смирнов остана да стои с изгубен вид, без да знае къде да се дене, но неочаквано на помощ му се притече Олег.

— Нека ти обясня какво се изисква от теб — предложи той.

И колкото и да е странно, скоро Игор се включи в процеса. Вярно, оказа се, че в борбата рязкост се изисква дори повече, отколкото в ударите, макар отстрани винаги да му се беше струвало, че това е бавен спорт. А с резкостта той винаги беше имал проблеми.

— Не бързай — отново го посъветва Олег. — Ударна техника може да се развие доста добре, като блъскаш боксова круша и практикуваш бой със сянка. В борбата цялата работа е единствено с партньор. Затова трябва да се научиш да усещаш движенията на противника, неговия център на тежестта и поне малко да разбираш от анатомия.

Това, което показваше светлокосият приятел на Алекс, явно беше предназначено за напреднали бойци, затова специално за Игор Олег показваше значително опростени версии и му даваше самите основи.

— Извинявай, че те откъсвам от тренировката — виновно каза Игор. — Мога просто да гледам, за да не те разсейвам, това явно изобщо не е моето ниво.

— О, не се притеснявай — махна с ръка младежът. — За мен е лесно. Всички в някакъв момент сме били начинаещи.

Честно казано, Смирнов изобщо не очакваше подобно отношение от хора от този тип. Всъщност всички изглеждаха доста агресивни, сякаш постоянно са почти на ръба. Подобно на хищници, те бяха готови във всеки един момент да скочат и да предизвикат конфликт, но в същото време лично към него се отнасяха изненадващо добродушно. И ставаше дума не само за тези тримата, с които той успя да се запознае, но и за останалите мъже и жени. Въпреки че, може би, те, подобно на хищниците в дивата природа — просто не чувстваха в него съперник и затова не проявяваха никаква агресия.

След известно време мястото на Олег зае Бурий, за да даде възможност на приятеля си да тренира сериозно, а след това — Татяна. С нея Смирнов изобщо не знаеше къде да си държи ръцете, за да не се хване случайно за някои интересни части от тялото.

— Не се притеснявай — ехидно се усмихна момичето. — Сега просто отработваме движенията, ние сме партньори.

Зачервена от тренировката, тя изглеждаше много сладка, което още по-силно смути младежа.

Впрочем, дори и да искаше да хване това момиче за някаква част от тялото, нямаше да успее. Таня го мяташе по матраците като тесто за празничен пай.

Като цяло за Игор тренировката премина доста интересно, но беше наистина тежко. Дотолкова, че накрая той едва можеше да движи краката си. И като капак ме беше леко срамно, че тримата му нови познати са загубили половината си време да се занимават с него.

След тренировката Игор метна суичъра на раменете си, канейки се да отиде в съблекалнята, но Олег неочаквано го спря:

— Съдейки по суичъра, играеш на „Дота“^[2]?

Разбира се, един от героите на любимата му игра, червенокожият орк Акс, се кипреше върху дрехата на Смирнов.

Игор изненадано се втренчи в полицая:

— Играя, разбира се. И какво?

— Какъв ти е индивидуалният рейтинг?

— Шест хиляди и сто — отвърна Смирнов с известна доза гордост, още по-удивен от това колко навътре е полицаят в темата.

Олег сръга Таня с лакът:

— Чу ли?

— Не е чудо — направи пренебрежителна гримаса момичето. — Но е по-добре от нищо.

Игор дори се обиди от подобно отношение. За да постигне толкова висок рейтинг, той беше загубил стотици часове и милиони нервни клетки.

— Вие пък какво ли разбирате от това!

— Седем и триста — надменно вирна нос момичето.

— Шест и осемстотин — козирува Олег.

— Осем и малко — избоботи отгоре Бурий.

— Колко?! — повтори Игор. — Шегуваш ли се?! Това е ниво „про“! Можеш да заработиш добри пари от това!

Бурий сви рамене.

— Аз си заработвам. Спечелих няколко международни турнира.

— Но защо тогава работиш в полицията? — искрено се изненада Смирнов.

— Да не мислиш, че хората отиват там заради парите? — засмя се Олег.

Смутен и криейки поглед по някаква причина, Игор промърмори под носа си:

— Е, имаше истории за златни тоалетни… подкупи…

— Мислиш, че всеки, който отива в полицията, има толкова ясен бизнес план в главата си? — изобщо не се обиди Бурий. — Ще се изненадаш колко много идеалисти работят при нас. Въпреки че, разбира се, има достатъчно идиоти, които стават ченгета просто защото изпитите не са много трудни и защото ще могат да тормозят хората безнаказано.

Честно казано, досега целият досег на Игор с полицията се ограничаваше до паспортната служба, така че той имаше представа за тях само от статии и видеоклипове в мрежата. А там хубавите неща бяха много малко.

— Добре, сега не говорим за това — намеси се Таня. — Тази вечер имаме мач, а един от играчите е дежурен. Какво ще кажеш малко да ни помогнеш?

Смирнов шокирано се взираше в тримата полицаи. Неговият свят се рушеше пред очите му: служители на органите, състезатели и свирепи бойци в свободното си време играят на „Дота“ на професионално ниво. Какво, по дяволите, става?!

— Дори не знам дали ще съм подходящ за вас с моето ниво — смутено измърмори Игор.

— Ами да проверим, да отидем в компютърния клуб след тренировката и да изиграем няколко пробни игри — намигна Татяна. Въпреки донякъде мъжкия маниер и внушителната физика, тя се усмихваше наистина сладко.

Разбира се, Смирнов по никакъв начин не можеше да откаже подобно предложение. Затова, след като си взеха душ и се преоблякоха, те се качиха в колата на Бурий — огромен „Ленд Ровър“, между другото, и отидоха в компютърния клуб. Бурий се обади на петия член на отбора на високоговорител и го помоли да дойде да потренира с тях, като за пореден път назова Смирнов човек от икономическия отдел.

— Извинявам се, ако съм ви подвел — реши да признае Игор. — Но аз не работя в полицията.

— Сякаш не знаем — подсмихна се Таня. — Ти си прекалено млад и скромен, за да работиш в полицията. При нас няма такива. Между другото, как изобщо попадна в тренировъчния център?

— Мой съученик води тренировки тук — неохотно обясни Смирнов. — Заедно учим икономика.

— Един от тези мутанти? — попита Бурий. — Учи в обикновен институт?

— Уау — коментира Олег. — Те малко ме плашат, честно казано.

— Малко? — повтори Таня. — Младежи на по двадесет и една вече са се превърнали в истински машини за убийства.

— И момиче — напомни Олег.

— Аз все се надявам, че тя не е толкова зле — прояви неочаквана женска солидарност Таня. — Въпреки че днес преди тренировката я видях как хвърли тухла във въздуха и я разби на малки парченца с гол юмрук. Това дори с чук или брадва не може да се направи.

— Е, те са майстори — сви рамене Бурий.

— Майстори на тази възраст? — изсумтя момичето. — Да не са започнали да тренират още в утробата? Разбирам да е тукашният охранител, по него се вижда, че е бил в горещи точки, а и ръцете му са такива, че вместо оръжие може да използва витло от хеликоптер. Но тези хлапета? Не може да се довериш на тийнейджъри с такава сила.

Олег леко бутна Таня отстрани:

— Но ти самата не си много по-голяма от тях.

— Но и нямам такава сила — възрази момичето.

— А би ли искала? — разбиращо попита Бурий.

— Разбира се! — с неочаквана злоба отговори Таня, стискайки юмруци. — С такива способности толкова много добри неща могат да се направят! Толкова гадини има да се хванат и вкарат на топло.

— Ох, добре — махна с ръка Олег. — Това вече сто пъти сме го обсъждали. Нашите и така постепенно започват да ги привличат. Ти сама каза, че са още тийнейджъри. Имат си собствен живот и със сигурност не дължат нищо на никого.

— Голямата сила означава голяма отговорност — намръщено измърмори момичето.

— Предлагаш им да облекат червено-сини униформи и да излязат по улиците, за да ловят престъпници? — насмешливо попита Бурий. — Нашите първи ще ги застрелят.

От доста емоционалния разговор на тримата Игор разбра, че в редиците на униформените отдавна циркулират истории за хора, демонстриращи невероятни физически способности. Някои дори се сблъсквали с тях, но никой нямаше точна информация. И едва наскоро в няколко отдела на силовите ведомства събрали най-добрите бойци и ги изпратили за допълнително обучение в тренировъчния център на „Рижия дракон“. И тук те за първи път се сблъскали с високомерни тийнейджъри, способни да се справят с всеки командос. Като опитни хора, които сериозно се занимават с бойни изкуства, тези тримата веднага бяха забелязали разликата в уменията, скоростта и силата между обикновените хора и тези четиримата. Оставаше им само да гадаят какви умения притежават техните учители.

В компютърния клуб към тях се присъедини още един човек, който наистина изглеждаше като професионален геймър. Мършав, леко прегърбен и изглеждащ най-много на петнадесет години. По-късно разбра, че това е по-малкият брат на Бурий, Тимур, и дори неговият рейтинг беше значително по-висок от този на Смирнов. Те изиграха няколко тренировъчни игри, опознавайки силните и слабите си страни, а след това дойде време и за турнира. Той се провеждаше във формат „две от три“, така че би трябвало да отнеме поне три часа.

Изненадващо, но Игор успя да издържи и двете игри. Изплашен от толкова високия рейтинг на съотборниците си, той буквално правеше и невъзможното, за да оцелее. Дебелакът не се притегли, но беше сигурен, че е свалил поне пет килограма за два часа игра.

— Браво на теб — удари го по рамото Бурий след края на играта.

— Ух.

Игор само като по чудо не проби монитора с глава.

— По-полека, здравеняко! — ухилено подхвърли брат му.

— Извинявай — смути се едрият мъж. — Просто вече не вярвах, че ще преминем в следващия кръг.

— Да, имахме късмет, че толкова навреме срещнахме Игор в залата — съгласи се Таня с него. — Ще бъдеш ли наш резервен играч?

— С удоволствие! — зарадва се Смирнов.

Той за първи път участваше в официален турнир и получи просто невероятно удоволствие. Още няколко от тези игри и ще бъде минус двадесет килограма, чудесен начин за отслабване.

— Предлагам да отидем да отпразнуваме победата! — въодушевено предложи Бурий. — Наблизо има страхотен бар.

Олег след края на мача седеше на телефона с напрегнато лице и след репликата на големия мъж поклати отрицателно глава.

— Не, утре имаме важно мероприятие, така че ще трябва да празнувате без нас. Трябва поне малко да поспим преди работа.

— Мероприятие? — повтори Таня.

— Радвай се, Тан. Утре сутринта ние и двама мутанти ще ходим да ловим зеленооки.

Момичето се намръщи.

— А няма ли да се справим и без тях?

— Реши най-сетне — засмя се Бурий. — Те трябва ли да помагат на полицията или не.

— Утре ще видим — след кратка пауза отвърна момичето. — Каква полза ще има от тях.

„Какви претенции има към Алекс и другите? — озадачено си помисли Игор. — Длъжни ли са да помагат или не? Ох, тази женска логика.“

— Така че се прибираме вкъщи — заключи Олег. — Хайде да празнуваме победата следващия път.

— Вървете, разбира се — добродушно се усмихна Бурий. — Ние с Игор ще си починем добре и само двамата.

Смирнов никога не си беше падал по бирата, а по-силни напитки изобщо избягваше, така че баровете не бяха негова тема. Но не можеше да откаже на Бурий.

— И аз ще пия бира — предизвикателно заяви братът на Бурий.

— Не си дорасъл още — отсече Бурий. — Освен това обещах на мама, че ще се върнеш преди дванайсет. Така че вземи такси и се прибирай.

Всички заедно напуснаха компютърния клуб, но се случи така, че Игор пръв излезе от вратата.

— О, вижте, гнидите излизат от клуба — разнесе се висок глас с лек акцент. — Ей, дебелия, я ела насам.

В близост до компютърния клуб, сякаш специално чакащи неговите клиенти, стояха трима брадати младежи, жители на една от бившите съветски републики. В нормални времена Смирнов щеше вече да се облива в студена пот от страх, но сега след него от клуба се появи Олег, а след това и Бурий.

— О, някой тук ни вика — ухили се Бурий, запретвайки ръкави. — Веднага идвам, само не си тръгвайте.

Разбира се, когато видяха двуметровия мъж, тежащ сто и тридесет килограма, кльощавите брадати момчета буквално се разтвориха във въздуха.

— И най-неприятното е, че сега ще се отдалечат на няколко пресечки оттук и ще докопат някой друг — раздразнено каза Таня.

— За съжаление, практиката за превантивни арести на хулигани у нас все още не е въведена — засмя се Олег. — Но разрешат ли я, аз пръв ще изляза на лов.

Сбогувайки се с Олег, с все още намръщената Татяна и Тимур, Игор и Бурий наистина отидоха в бара. Смирнов би предпочел просто да хапне пица, но не можеше да откаже на Бурий. А и, ако се замисли, кога друг път ще има възможност, просто така, по мъжки, като по филмите, да седне в такъв бар? За Игор този ден беше невероятен от самото начало до края и беше просто страхотно да го завърши в бар с халба безвкусна победна бира. Освен това впоследствие Игор неочаквано за себе си разбра, че добрата бира е много различна от това, което е опитвал преди. Има вкусни видове, от които се оказа, че може да изпие наистина много. А на следващата сутрин за първи път в живота си той разбра какво е истински махмурлук.