Алекс Кош
Принципът на равновесието (17)

Интерлюдия 3

Елена наблюдаваше как Мария носи полицайката към изхода от покрива. Може би момичето би могло да се гордее, ако не беше оставило противника си жив. По-точно не противника, а врага. Противниците могат да се жалят, от уважение, например, но никога не трябва да оставяш живи врагове зад гърба си.

Пет минути по-късно „змията“ с огромни усилия се изправи на крака и закуцука след момичето. Елена не знаеше какви точно мисли минават през главата на „рептилоида“, но едва ли ставаше дума за прошка.

— „Рижия дракон“, значи — измърмори той под носа си. — Добре, да видим що за клуб е това…

Жената се появи пред сивокосия мъж буквално от нищото.

— Ти пък коя…

Мечът влезе в гърлото му, преди да успее да довърши изречението си.

На Елена й трябваха още двадесет минути, за да посети стаята на охраната и да изтрие всички записи от стълбите, водещи към покрива, за да не разкрие лицето на Мария и своето. След като приключи с всичко, тя спокойно слезе долу, отиде в най-близкото кафене и си поръча чаша кафе и парче торта.

Седнала в ъгъла на помещението, Елена позвъни на брат си и попита:

— Ван, как е при теб?

— Неудачника е жив и почти здрав, но Алекс наистина го изгубихме.

— Какво значи изгубихме? — попита Елена. — Съвсем? Дадоха му „бръмбар“, а аз вградих още един, наш, в обувките и в телефона. Просто го засечи.

— Разбира се, те са го съблекли и са се отървали от дрехите му. Беше глупаво да очакваме, че триадата ще направи такава грешка.

— Това не ми харесва.

— И на мен — съгласи се Иван. — А при теб как мина?

— Момичето взе проба от отровата, скоро ще я занесе в клиниката. Почистих след нея. Един от полицаите е ранен, но изглежда е жив, така че не е страшно.

— Три от четири вече е добър резултат — отбеляза мъжът. — Как мислиш, Виктор много ли ще се разстрои, че загубихме един от учениците?

— Глупава шега — хладно отвърна жената. — Не може да продължава така — „Рижия дракон“ няма абсолютно никаква репутация. Момчетата са беззащитни пред всеки майстор.

— Вече обсъдихме това. Ако се разкрием, ще защитим момчетата от всякакви атаки на местни, но ще привлечем вниманието на нашите врагове.

Елена направи гримаса.

— Това ще е по-късно. А децата в момента са в опасност.

— И какво предлагаш?

— Ще пуснем така нареченото прессъобщение — хищно се усмихна Елена. — Нека всички знаят кои са поканените учители на клуба. И какво ще стане с тези, които се осмелят да заплашват нашите деца извън официални двубои.

— Отваряш кутията на Пандора — след кратка пауза каза Иван. — Но пък това може да е забавно. Дори на мен самия ми е интересно кой от старите врагове може да излезе от сенките.

— Е, чудесно — Елена допи кафето и стана от масата. — Тогава ще посетя няколко клуба от върха на Рейтинга и ще се представя официално. Надявам се тази информация да се разпространи достатъчно бързо, така че хората, заловили Алекс, да се вразумят и да нямат време да направят нещо непоправимо.