Алекс Кош
Принципът на равновесието (25)

Глава 5

Алекс стоеше до Локи и гледаше как изнасят от залата тялото на Турал.

— Сигурен ли си, че той е… мъртъв? — уточни за всеки случай.

— Повярвай ми — каза „таралежът“ през зъби. — Тази тъпа горила му проби черепа.

— Ама че твар — на практика без емоции, просто като факт, констатира Селин. — Изглежда окончателно се е побъркал.

Локи направи гримаса.

— Или винаги си е бил такъв. Не забравяй, че от самото начало той беше доволен от всичко в тази ситуация. За тези два дни това е третото му убийство.

Сега, когато Локи му го посочи, и Алекс забеляза, че никой от бойците, освен може би мистериозният номер едно, не убиваше своите противници. Всъщност какво знаеха те един за друг? Просто хора, които случайно са попаднали в една кола. Може би здравенякът първоначално си е бил някакъв наемен убиец или психопат.

Сякаш усещайки, че говорят за него, Гриша приближи към тях. И на пръв поглед самият той изглеждаше малко разстроен.

— Не исках да го убивам — неуверено каза той. — Просто всеки от нас даде всичко от себе си и той се оказа по-слаб…

Алекс примижа към здравеняка.

— Както казва моят учител, не говори, ако това не променя тишината към по-добро.

— В смисъл? — предизвикателно попита Гриша.

— В смисъл — млъкни.

— Пфу — изсумтя той в отговор. — Както каза вече покойният Турал, аз просто действам в рамките на дадените ми условия, докато не мога да ги променя.

Локи го изгледа яростно.

— В условията няма задължително убийство. Дори в проклетите условия, които ни бяха дадени, той имаше още едно поражение. Той можеше да живее още!

В червените очи на Гриша проблесна нещо като вина, но в следващия миг Алекс усети как здравенякът отново пламва от свирепа животинска ярост.

— Майната ви, моралисти! Отиди в съседното помещение, там вероятно лежи тялото на момичето, с което се би преди три часа, с куршум в главата. Да, ти лично не си я убил, но резултатът е същият!

Гриша излезе от залата, като затръшна силно вратата и, разбира се, я изби от пантите. Вторият трясък дойде, когато тя рухна на пода.

— И все пак е копеле — процеди през стиснати зъби Локи.

— Съгласен съм — не възрази Алекс. — Ако се срещнем с него в следващия бой, и аз няма да се измъчвам от угризения на съвестта.

Локи прокара ръце по лицето си, за да се успокои, и рязко издиша.

— Край. Трябва да се взема в ръце… Слушай, помниш ли фамилията на Турал? Трябва да намерим приятелката му и да й кажем, че той не е изчезнал безследно…

— Ще я намерим — уверено кимна Алекс.

Ли приближи до тях, придружен от четирима охранителя, и посочи Локи.

— Е, твой ред е да се биеш.

Локи се изправи от пода, като леко се олюля, но сам се задържа на крака, въпреки че Алекс се опита да му помогне. Едва тогава Селин забеляза, че веселякът изглежда така, сякаш три дни не е ял и не е пил. Уморено лице, хлътнали очи, треперещи ръце. Изглежда ударът с вътрешна енергия, който спонтанно беше използвал срещу момичето, е увредил сериозно не само енергийните му канали, но и тялото му като цяло, а за трите часа след боя така и не се беше възстановил напълно.

— Сами виждате, той не е в състояние да се бие — гневно каза Алекс. — Нека аз да се бия вместо него.

Китаецът поклати глава.

— Правилата са си правила, ти вече се би.

— Каква изобщо е разликата за вас? — раздразнено попита Алекс, пристъпи напред и надвисна над китаеца.

Ли даде знак на охраната и те избутаха Селин назад с дулата на автоматите.

— Във всичко трябва да има ред — поучително каза Ли.

Локи успокояващо потупа Алекс по рамото.

— Всичко е наред. Усетих силата, сега не ми пука.

Втори на бой китаецът извика номер единадесет — изглежда, че това беше същият човек с ноктите, способни да драскат бетон. Отдалече се виждаха дълги черни нокти. Самият мъж изглеждаше като обикновен работяга, добре сложен, но не особено атлетичен. Незабележимо лице, средно дълга коса и такова изражение на лицето, сякаш страда от някакво психично заболяване.

Излизайки на ринга, Локи удари юмруци един в друг.

— Е, да започваме, а?

Алекс вече беше загубил един от новите си приятели и изобщо не искаше да види как Локи умира. Но просто не можеше да направи нищо по въпроса. Безсилието го побъркаше. Със сигурност, ако Иван или Елена бяха на негово място, щяха да успеят да спасят всички, но уменията на Алекс явно не бяха достатъчни.

Единадесет се движеше спокойно, дори бавно, което значително го отличаваше от останалите бойци, получили далеч не първата доза „рубин“. Но в същото време първото му движение одраска ръката на Локи от дланта до самото рамо. Въпреки че „таралежът“ знаеше колко опасни са ноктите на противника му, се оказа почти невъзможно да се справи с тях. Трудността беше, че единадесет дори не се биеше в обичайния смисъл на думата, нямаше нужда да нанася удар, достатъчно беше просто успешно да махне с ръка. Само във филмите острия нож в ръката изисква широк и глупав замах, в живота едно кратко боцване или замах на китката — и дълбокият разрез е направен. А единадесет имаше цели десет такива остри ножове. Затова при следващото движение на ръката на единадесет пострада и рамото на Локи: кръвта пръсна по бетонния ринг, принуждавайки Алекс да скърца със зъби от гняв.

Умът му трескаво търсеше варианти да помогне на Локи, но нищо не му идваше на ум. Може би, ако можеше да направи някаква отдалечена атака с чи, би могъл незабележимо да помогне на Локи да нокаутира противника си, но това изглежда съществуваше само в анимето. И тогава блуждаещият поглед на Алекс се натъкна на лежаща на пода монета. Малка, само десет копейки, но в умели ръце дори тя можеше да се превърне в оръжие.

„Машка определено би могла да го улучи точно в окото от десет метра“ — помисли си Алекс, бавно се наведе и взе монетата.

За съжаление той не притежаваше такива умения. Във всеки случай, не и преди да започне да разбира управлението на вътрешната енергия. С нейна помощ все още имаше шанс да използва този малък снаряд, за да помогне на Локи.

Оставаше да отгатне точния момент, преди на Локи да му изтече кръвта или да получи рана, несъвместима с живота, тоест за Алекс всяка секунда беше важна.

— Хайде, хайде — измърмори той под носа си. — Просто го удари веднъж.

Стиснал монетата между пръстите си, той много бавно започна да концентрира вътрешната енергия в дланта си. Това беше доста рисковано и можеше да повреди вътрешните му канали, но, както каза тигърът, в този случай щеше да пострада само една ръка.

Сега Локи обикаляше из ринга, избягвайки ударите на единадесети, и не смееше да атакува. Но след като получи още една рана, той не издържа и все пак рискува да нанесе ответен удар с юмрук в лицето, а в същия момент Алекс тласна монетата с пръст с такава сила, че тя попадна точно в ухото на противника на Локи. Също така мълчаливо, както се и биеше, единадесети рухна на ринга.

„Аз го убих?“ — изненадано си помисли Алекс и стисна зъби от болка. Пръстът, с който тласна монетата, изтръпна и спря да се движи, но това изобщо не го интересуваше. Някакви особени емоции от факта, че току-що е убил човек, също не изпитваше.

— Видя ли това? — попита Локи, слизайки от ринга. — Нокаутирах го с един удар!

Той се взираше в юмрука си изненадано, сякаш го виждаше за първи път.

— Да, браво на теб — съгласи се Алекс. — Отивай в манипулационната възможно най-бързо, накарай ги да те зашият. А и още една доза „рубин“ ще допринесе за възстановяването.

„Вярно, това ще увреди още повече енергийните ти канали — добави той мислено. — Но в този случай по-важно е да се излекуват раните.“

Колкото и да е странно, никой не забеляза, че Алекс помогна на Локи, въпреки че вероятно сред охраната имаше бойци, които знаеха как да контролират вътрешната енергия. Може би по-късно на видеозаписите можеха да видят невероятното му хвърляне на монетата, но, честно казано, на Алекс не му пукаше. Той и така вървеше по самия ръб от момента, в който се качи в колата с китаеца.

Ли излезе на ринга и доволно заяви:

— И така, всички вие сте страхотни. Вие сте най-добрите. Всичките десет души.

Алекс огледа залата, преброявайки останалите бойци. Той самият, номер две — дългокос пънкар, номер три — мъж с остър нос на около четиридесет, двама незабележими азиатци и номер осем — мускулеста жена, много приличаща на мъж. Наистина бяха десет, ако се вземат предвид тайнствения първи, Гриша и Локи.

— След три часа ще се проведат финалните боеве, в които ще покажете всичко, на което сте способни — продължи китаецът. — За всеки случай ще поясня, че изобщо не е необходимо да убивате противниците си. Нашата единствена цел е да покажете всичко, на което сте способни, при използване на „рубиново сърце“.

— А какво ще стане след това? — извика номер три.

Китаецът го погледна насмешливо.

— Всички ще бъдете свободни, разбира се. Освен това всеки ще получи по десет хиляди евро като малък бонус от нас, а победителите ще могат да се присъединят към клуб „Белия дракон“.

„Лъже и окото му не мигва — помисли си Алекс. — Дори и да съществуваше такъв клуб, защо ще му трябват бойци с напълно разрушени енергийни канали? Освен ако не са се научили да неутрализират по някакъв начин негативните ефекти на наркотика?“

Охраната отведе Алекс в манипулационната, където медиците много се заинтересуваха от пръста, с който тласна монетата. Те дори му направиха няколко рентгенови снимки, но те само доказаха наличието на сериозно вътрешно увреждане на кръвоносните съдове и мускулите. Всъщност показалецът не се движеше и дори не се усещаше като част от тялото, сякаш нервните окончания просто са умрели. Сега, за да стисне пръстите си в юмрук, трябваше да си помага с другата ръка.

Това беше последвано от поредната инжекция „рубин“. След като най-накрая напусна кабинета, Алекс по някаква причина не почувства вътрешното напрежение, характерно за приемането на наркотика. Изглежда тялото му започваше да се справя с натоварването, което не можеше да не го радва. Стига това да не е първата крачка към привикването.

От манипулационната охранител отведе Алекс не обратно в стаята, а на друг етаж. Там, в по-просторна, очевидно луксозна стая, го чакаше Ли. Разположен във фотьойл с чаша чай, той посочи мястото отсреща:

— Седни, пийни чай.

Това беше толкова странно и неочаквано, че Алекс не намери какво да каже и мълчаливо се възползва от предложението.

— Поздравления за достигането до финала — добродушно се усмихна китаецът. — Днес показа отлични умения, достойни за ученик на клуб от Рейтинга.

„Нима за забелязали моя номер с монетата? — по-скоро се изненада, отколкото уплаши Алекс. — Толкова бързо?“

— Да се използва тай чи цюан, за да се свали натоварването от „рубина“, също е страхотна идея, дори ще я използваме — продължи Ли. — Чудя се, в кой клуб са те обучили толкова добре? Това явно не е „Сребърния дракон“, те не биха прецакали така свой.

Алекс осъзна, че китаецът не знае нищо за монетата, но това не променяше нещата.

— Защо веднага „прецакали“? — попита той предпазливо, поради някаква причина не смееше дори да докосне чашата. Макар че, по логика, нямаше смисъл да го тровят с чай, и без това в манипулационната им правеха инжекции по няколко пъти на ден.

— Предполагам, че просто са решили да се възползват от познанството ти с блондина? — предположи Ли. — Но беше много глупаво да ни следите по толкова аматьорски начин. Разбира се, отървахме се от твоите приятели, така че ако все още се надяваш, че някой ще ти се притече на помощ, можеш да забравиш за това.

„Убили са Александър и Даня? — ужаси се Алекс, но бързо се взе в ръце и затвори пукнатината в състоянието си на студено отчуждение. — Не, не го вярвам. Александър все пак ненапразно е главният ученик на «Сребърния дракон», а Даня с неговото предвиждане не е толкова лесно да бъде изненадан.“

— Казах ви, че ме принудиха — напомни той на китаеца. — Така че дори не познавах тези хора.

— Да допуснем — не възрази Ли. — Тогава от кой клуб си?

— Малък клуб в самото дъно на Рейтинга, името няма да ви говори нищо — отвърна той неохотно.

Да отрича беше наистина безполезно. Може би си струваше да назове някой конкретен клуб и да се опита да окаже натиск върху китаеца, заплашвайки с различни наказания, но ако Ли не се страхуваше от конфликт със „Сребърния дракон“, тогава други имена определено нямаше да го впечатлят.

— Е, твоя работа, не е нужно да казваш — неочаквано не настоя Ли. — Ако се наложи, сам ще разбера. Всъщност дори се радвам, че попадна при нас. Ще бъде интересно да видим какво може да направи обикновен човек без умения да контролира чи под нашия препарат срещу някой като теб. Дори не ти дадохме последната доза „рубин“, за да направим експеримента по-чист. Надявам се, че няма да ни разочароваш.

„Значи затова не почувствах нищо след инжекцията!“ — разбра Алекс.

— И ако успея да го победя, наистина ли ще ме пуснете?

Ли се усмихна.

— Разбира се.

— Наистина? — скептично се подсмихна Алекс.

Може би трябваше да се страхува, но чувстваше само гняв към човека, заради когото загина един от познатите му.

— А защо не? — сви рамене китаецът. — С какво може един обикновен студент да ни заплашва? Казаха ли ти кого представлявам?

Алекс кимна.

— Дори древните храмове в моята родина се страхуват да се закачат със Сунион — каза гордо Ли. — Ние знаем къде учиш и живееш. Така че ако се разприказваш твърде много, нито „Сребърния дракон“, нито твоят собствен клуб ще те защитят.

„Какъв е този Сунион? — изненада се Алекс. — Мислех, че е от триадата. Всъщност не ме интересува. Но китаецът очевидно нещо крие, ако не се страхуваше от «Сребърния дракон», нямаше да действат толкова скрито.“

— Така или иначе нямам друг избор, освен да ви повярвам — намръщвайки се, каза той. — И при всички случаи ще се бия с пълна сила. Така че защо всъщност ме извикахте тук?

Ли потърка ръце.

— Защото ми харесваш, оставаш толкова спокоен в сложна ситуация! — възхити се той. — Просто реших да те предупредя, че първи образец получи много повече сила от нашия препарат, отколкото всеки от другите бойци. Слабите ти опити да скриеш уменията си за управление на чи може да са проработили първия ден, но днес това изглежда направо глупаво. И ако опиташ по същия начин да се сдържаш с номер едно, ще умреш прекалено бързо и няма да му позволиш да разкрие цялата си сила.

— Не е проблем, няма да се сдържам — лесно се съгласи Алекс.

— Много добре — кимна китаецът. — Може би нашето принудително сътрудничество е първата стъпка към добро приятелство. Ще имаме нужда от наши хора в руския Рейтинг, а ти очевидно имаш потенциал. Бихме могли да помогнем за развитието ти, да речем, като те поканим на стаж в Китай, в някой от древните храмове. Имаме връзки навсякъде.

— Аз съм само за — кимна Алекс в знак на съгласие. Сега той по принцип беше готов да се съгласи на всичко, само за да е сигурен, че китаецът ще пусне него, Рогов и Локи. — Но тогава мога ли да помоля за малка услуга…

— Стоп, стоп, стоп — поклати глава Ли. — Аз съм единственият, който поставя условия тук. Приятелството може да е в бъдещето, но засега ти просто правиш всичко, което ти кажат.

— Това не е условие — припряно каза Алекс. — Но ако е възможно да няма други битки или…

Ли съкрушено поклати глава и го посочи на охраната.

— Изведете го.

След като Ли го изгони от стаята си, първото нещо, което Алекс направи, беше да види Локи. Колкото и да е странно, младежът изглеждаше доста бодро, уверявайки, че благодарение на поредната порция „рубин“ се чувства значително по-добре. Алекс можеше само да се надява, че на „таралежът“ ще се падне по-лесен противник, макар че в осморката вече не бяха останали такива.

„Надявам се, че и Рогов няма да умре — помисли си той, връщайки се в стаята си. — Ама че съм спасител, дори с нищо не мога да му помогна… въпреки че… номерът с монетата изглежда никой не забеляза. Нищо не ми пречи да взема нещо със себе си и да повторя хвърлянето.“

След като претърси стаята, Алекс не намери нищо подходящо, но успя да развие няколко винта от нощното шкафче. Любезно предоставената от триадата униформа нямаше джобове, но той все пак успя да пъхне винтчетата под шева на ръкава си.

После дойде време за работа с вътрешната енергия. Вярно, отначало Алекс реши да се увери, че китаецът не го е излъгал и че наистина са му инжектирали нещо безвредно. Насочвайки енергията към татуировката на тигъра, Алекс го извика за помощ, но вместо Бяко Тен в астрала неочаквано се появи червения дракон.

— Рон-Тиан? — изненада се Алекс. — Мислех, че днес не си дежурен — и тогава му просветна: — Или си долетял да ми кажеш, че си успял да се свържеш с моите приятели?!

Това щеше да е най-добрата новина за последните няколко дни!

— Не, не успях — огорчи го Рон-Тиан. — Но пък изпълних предната ти молба — уредих ти среща с Гаар.

— Страхотно — без особен оптимизъм измърмори разочарования Алекс. — Но сега това не е много актуално…

— За разлика от вашия свят, астралът е безкраен и да се намери някой в него без създадена връзка е доста проблематично — раздразнено каза духът пазител.

— Но някак си намерил Гаар — отбеляза Селин.

— Всъщност той ме намери — леко се смути Рон-Тиан. — Във всеки случай ти предавам неговите думи: за да те почувства и да дойде на среща във вашата реалност, ти трябва да се приближиш до тялото на своя учител поне на стотина метра.

Алекс се намръщи.

— О’кей. Ще мисля за това по-късно. По-добре ми кажи доколко е увеличена сега плътността на моето чи? Мога ли да се бия с пълна сила и какви ще са последствията?

Драконът плъзна поглед по Алекс.

— Хм… дори по-добре, отколкото след първата доза, но не бих ти препоръчал да ускоряваш максимално своето чи и да го използваш за усилване на мускулите — после ще се възстановяваш няколко години. Освен това виждам, че си сметнал един от пръстите си за излишен, щом си решил да унищожиш всички енергийни канали в него? По принцип вече можеш спокойно да го откъснеш и изхвърлиш като ненужен. Дори ми е любопитно, откъде ти хрумна да го правиш?

Алекс можеше само да замълчи в отговор. Травмираният пръст в момента беше най-малкото му притеснение.

Нямаше никакво желание да се джафка с дракона, затова просто го изпрати колкото се може по-далеч, и по-точно, обратно в астрала. А самият той отново се зае с практиката на тай чи, надявайки се да се подготви малко по-добре за предстоящата битка и да намали възможните последици от използването на сатори и всички други умения за контрол на чи. Интуицията му подсказваше, че ще трябва да даде всичко от себе си, без да мисли за възможните странични ефекти.

Времето отлетя неусетно и два часа и половина по-късно Алекс отново стоеше в концертната зала. Тук бяха събрани всичките осем бойци, включително и номер едно, когото той най-накрая можеше да разгледа по-добре. Напълно плешив мъж, в това число вежди и мигли, с болезнено тънки крайници и с леко потрепващо лице, което някак му напомняше на стар приятел от детството — Стас. Сякаш страдаха от една и съща болест, но „първи“ беше значително по-възрастен и по-нисък.

Ли демонстративно размаха микрофона и заговори с характерната си усмивка.

— Първо искам да благодаря на всички вас за участието в нашето малко проучване. И второ, решихме, че финалните боеве ще бъдат, както се казва, за душата. При специални условия — той направи пауза. — До смърт.

Може би така се стори на Алекс, но той усети подигравателния поглед на китаеца върху себе си.

— И първи на ринга ще се качат номера двадесет и едно и тридесет и пет.

„Ама че мръсник! — мислено изрева Алекс, като мигновено изгуби цялото си спокойствие. — Той умишлено слага Рогов срещу Локи!“