Налини Синг
Архангелска целувка (40)

39

— Няма да позволя заразата да се разпростре по моите земи.

Нейха, най-близката съседка на Леуан, пристъпи в кръга. Най-после имаше срещу кого да насочи яростта си.

Леуан замахна с ръка и върху лицата и гърдите на всички архангели се появиха разрези, които започнаха да кървят.

— Може би е дошло време в света да има само един архангел.

Елена се чудеше дали някой забелязва, че самата Леуан кърви. И че кръвта й става тъмна, почти черна. Очите на Елена се върнаха върху безжизненото тяло на Адриан. Вампирите биваха Преобразувани чрез отрова, която изпълваше телата им. Тази отрова вредеше на ангелите. При нормално развитие на нещата отровата превръщаше хората във вампири, след което вече беше безвредна за всички. Но… Какво би станало с отровата, ако вампир бъде върнат към живот? Ако бъде Прероден?

Крилото на Рафаел я допря в знак на безмълвно потвърждение.

Изглежда, отровата също се Преражда. В нова, по-силна форма.

Ще я унищожи ли?

Не. Но може да я направи по-уязвима. Докосване до ума й. Няма да преживееш битката. Излез от обсега ни и отведи другите с теб.

Сърцето на Елена заплашваше да се пръсне от мъка.

Ако те убие, ще я принудя да те върне.

Няма да ми причиниш това, Елена. Полъх на море, вятър погали сетивата й. И не възнамерявам да умирам — още не сме танцували, както го правят ангелите.

После той изчезна от ума й. Тя примигна, за да се отърси от тревогата, от болката, кимна към Аодхан, готова да изпълни молбата на своя архангел. Заедно с Джейсън и благодарение на неочакваната помощ на Назарах и Дахариел успяха да подпалят огън под нозете на придворните. Мнозина си тръгнаха. Преродените останаха.

— Избийте ги — нареди Елена, прогонвайки милостта в най-тъмния ъгъл на съзнанието си. — Ако тя се сети да ги призове…

— Би могла да спре Рафаел и останалите архангели. — Джейсън погледна пистолета в ръката й. — Най-бързият начин е да ги обезглавиш.

Той извади един блестящ черен меч от ножницата, скрита в извивката на гърба му. Елена не бе я забелязала до този момент.

— Ти изтръгни сърцата им, ние ще свършим другото, за да сме сигурни, че наистина са мъртви.

— Става.

Тя започна да стреля. Оказа се, че пищовът, предназначен да поразява ангелски криле, не действа като обикновен пистолет върху сърцата на Преродените, независимо дали бяха хора или вампири, но вършеше работа. Когато патроните й приключиха, тя хвана ножа.

Задачата беше тежка… и тъжна. Лишени от ръководството на Леуан, Преродените не знаеха какво да правят. Затова просто стояха на място. На Елена не й харесваше онова, което вършеха, но то трябваше да бъде свършено. Защото, ако Преродените започнеха да се хранят, ако оставеха жертвите си мъртви, но неразчленени, тези жертви щяха да се вдигнат отново. И Преродените щяха да плъзнат като смъртоносна вълна по цялата земя.

Ако само един от тях проумееше това.

Чифт уморени сини очи срещнаха нейните, когато вдигна ръка за пореден път. В тях се четеше само благодарност, когато ножът се заби в сърцето на Преродения, а Джейсън отсече главата му миг по-късно с черното острие, чийто пламък превърна тялото в тлеещи въглени за по-малко от десет секунди. Елена гледаше безмълвно това острие, ангела, който сякаш бе роден от мрака.

— Приключихме — Аодхан прибра мечовете си, с които бе насякъл на доста съразмерни парчета онези, които не бяха изгорени от меча на Джейсън.

Назарах и Дахариел бяха използвали свои собствени методи, но крайният резултат бе, че в двора единствените живи същества, които останаха, бяха архангелите и тяхната малка група.

— Мисля, че е време да си тръгваме. — Назарах предложи ръка на Елена. — Последен танц?

— Мога да летя сама.

Би си прерязала гърлото, преди да тръгне където и да било с него.

Ангелът с кехлибарените очи приведе глава.

— Тогава ще се надявам да запазиш един танц за мен следващия път, когато се срещнем.

Той отлетя.

Дахариел го изчака да се отдалечи, преди да проговори:

— Ако Рафаел оцелее, кажете му, че може да получи вампира, когото искаше да откупи. Момчето вече е твърде зле, за да ми бъде от някаква полза.

Той се издигна в небето още преди последните му думи да заглъхнат.

— Трябва да вървим — настоя Джейсън с толкова напрегнат глас, че Елена едва разбра думите му.

Тя погледна зад себе си и видя единствено стена от бяла горещина, от сила, която й пречеше да достигне ума на Рафаел. Сърцето й се сви. Но тя си тръгна. Защото нейният архангел я бе помолил. А той щеше да е много гневен, когато оцелееше — а Рафаел щеше да оцелее — само за да я намери мъртва.

Горещината зад тях започна да се увеличава неудържимо — преизподня, която ги заливаше с вълни от изгарящ огън, докато бързаха да се отдалечат.

Джейсън и Аодхан тичаха редом с нея нагоре по тясното стълбище.

— Много е ниско — изкрещя тя, защото знаеше, че няма да успее да се издигне.

Една ръка я хвана под лявата мишница, друга — под дясната. Тя сви криле в миг. Джейсън и Аодхан се извисиха точно когато в двора се настани потресаваща липса на звук. Горещината и силата бяха погълнати от вакуум, преди да започнат отново да нарастват, заплашвайки да ги премажат, но ангелите някак си успяха да се издигнат.

— Пуснете ме!

Джейсън и Аодхан обаче изчакаха още три секунди, преди да го сторят. Крилете й се отвориха инстинктивно, краищата им се извиха встрани от смъртта, която препускаше към тях. Вълни от горещина се надпреварваха във въздуха, всяка нова по-страшна от предишната. Тя видя вампири, които падаха мъртви, докато тичаха, чу викове, когато къщите на хората пламваха, съзря ангели, които се издигаха все по-високо, опитвайки се да избягат. Но Джейсън и Аодхан упорито стояха до нея, въпреки че тя бе много по-слаба и по-бавна.

Огън опърли врата й. Тя погледна през рамо и видя ръба на огнения ад, който щеше да ги застигне само след секунди.

— Пуснете ме! — изпищя тя. — Пуснете ме!

Ударната вълна ги блъсна с неудържима сила, като смачка крилете им и ги запрати на земята като парчета счупено стъкло.

 

 

Беше важно да убият Леуан. Рафаел го разбра още при първата вълна на силата й. Вкусът й бе на смърт, преплетена с живот — същество, което пребиваваше в два свята.

Кръвта не спираше да се стича по рамото й черна и гъста, но мощта й продължаваше да нараства, крилете й поглъщаха блясъка на огъня зад нея, докато изчезнаха напълно. Останалите архангели се издигнаха заедно с нея, като спираха ослепителната вълна, която би могла да разруши целия свят. Сигурно хиляди бяха вече загинали. Ако се откажеха сега, ако допуснеха тя да освободи безкрайно жестоката ярост на силата си, мъртвите щяха да достигнат милиони, милиарди.

Но архангелите редом с него не се биеха заради това. Човешкият живот не означаваше почти нищо за повечето от тях. Те воюваха за собствения си живот и защото Леуан бе направила грешка. Той усети потреса им, когато Адриан разкъса вампира, който бе имал нещастието да остане на място, захласнат по Леуан. Кръвта и смъртта не бяха нещо ново за тях. Но контролът, който тя упражняваше върху своите Преродени… никой архангел не би искал да се изправи срещу подобна армия. Фактът, че въпросната армия представляваше зараза, която би могла да сложи край на всички и всичко, бе последната капка, от която чашата преля.

Няма да ме спрете. Не можете да ме спрете.

Гласът на Леуан отекваше в главите им. Звучеше нормален и затова бе още по-смущаващ от изпълнения с омраза глас на Юръм в онези последни мигове над Ню Йорк.

Пекин гореше под тях и там, някъде сред отломките, лежеше Елена. Първичният му инстинкт неудържимо го теглеше към нея. Но той остана на позиция, защото неговата любима жена воин със смъртно сърце не би очаквала нищо друго.

Рафаел усети как едно от сухожилията в лявото му крило се скъса под напора на силата, която го блъскаше безспирно. Само Фаваши, която бе по-млада от него, показваше признаци на подобни наранявания.

Тогава тя ще те убие. Ще те направи смъртен.

Чувстваше се по-слаб, отколкото трябваше да бъде, но едновременно с това бе и по-силен. Той вдигна поглед към лицето на Леуан. Човешката маска бе паднала, разкривайки пищящата отдолу тъмнина.

— Сега — обърна се той към архангелите, обградили Леуан, като знаеше, че тя вече не чува нищо. — Сега!

Безмилостен приток на сила, насочена към целта в центъра на кръга им, тялото на Леуан се преви, когато вълната я блъсна. В продължение на една ужасяваща секунда небето се освети като през деня. Когато нощта се върна отново, Дзо Леуан бе изчезнала, Забраненият град представляваше черен кратер, Пекин — само спомен в съзнанието на безсмъртните и смъртните.

Агонията на умиращите бе погълната от мълчанието на мъртвите.

 

 

Той я откри под крилете на двама от своите Седем. Джейсън и Аодхан бяха в безсъзнание, костите на краката им — пречупени. Но тези наранявания не бяха нищо за безсмъртни на тяхната възраст. Те щяха да оживеят. Елена бе много по-млада.

Но тя имаше волята на роден ловец.

Рафаел усети упорития пламък на живота й, когато вдигна сгърченото й тяло от твърдата земя, където бе запокитено. По ръцете й зееха рани, лицето й бе насинено, но тялото й… Той плъзна длани по него и установи само няколко счупвания. Незначителни. Дори за толкова млад ангел. Трябваше да я остави да си почива, но не бе способен да понесе тишината.

Елена.

Ресниците й трепнаха.

Рафаел не можеше да ускори оздравяването й, тъй като силите му бяха изчерпани докрай в битката, която бяха водили, за да спрат Леуан. Щеше да му е необходимо време да се възстанови.

Ловецо мой.

Бледосиви очи се взираха в неговите.

Любовта, мислеше той, докато я притискаше към сърцето си, бе агония, несравнима с нищо.