Налини Синг
Архангелска целувка (35)

34

— Сир. — Джейсън прибра крилете си и зачака за разрешение да говори.

Рафаел вдигна глава и кимна за поздрав.

— Ела, вътре ще приказваме.

Странните разбирания на Леуан за чест гарантираха, че апартаментът им е чист. Нямаше никаква опасност от подслушване — нито от шпиони, нито от техника. Тя би сметнала, че да се натрапи, нарушавайки уединението на гостите си, е недопустимо.

Вътре Елена се облегна на скрина, пред който стояха Рафаел и Джейсън. Татуировката на ангела бе почти напълно възстановена — жива рисунка, покриваща лявата страна на лицето му, което говореше за предци от две места, много отдалечени едно от друго. Историята на родителите му минаваше за една от най-романтичните, които ангелите си спомняха. И наистина бе такава, поне известно време.

— Твоите хора успяха ли да открият нещо друго? — попита Рафаел.

— Каквото и да е пазела в онази стая в крепостта си — отвърна чернокрилият ангел с кристално ясен красив глас, — е било преместено тук.

— Един от Преродените?

— Да, но този е много специален. Погрижили са се да бъде в пълна безопасност по пътя дотук. — Съвършените обертонове в гласа му се промениха леко, но достатъчно, за да внушат отвращението, което Джейсън изпитваше. — Има сведения за млади жени, изчезнали в близост до пътя, по който са го докарали.

— Тя храни Преродените си с живи хора?

Не беше абсолютно забранено да се убиват хора, но с такава цел, по такъв начин… това можеше да отврати дори Каризмън.

— Не успяхме да намерим останки, които да го потвърдят — обясни Джейсън, — но местата, откъдето са изчезнали, съвпадат с пътя на кервана, а ако са искали мъртъвци, във всички селища околовръст има наскоро погребани тела.

— Леуан е смятана за богиня — каза Рафаел, спомняйки си друго време, друг архангел, превърнал се в бог. — Селяните не биха протестирали.

— Не. — Тъмната като хематит коса на Джейсън блесна на светлината, когато той наведе глава и си пое дълбоко дъх. — Това не е най-лошото.

— Има още? — гласът на Елена издаваше искрения й потрес.

Джейсън вдигна глава.

— Носят се слухове, най-вероятно верни, че онези смъртни във вътрешния й двор, които не са били избрани да бъдат Преродени…

— Мили Боже — прошепна Елена. — Те искат да бъдат Преродени?

— Изглежда, са примамени от по-скорошните Преродени — потвърди Джейсън. — Онези, които остават по-дълго във физическо състояние, подобно на живот, защото се хранят с плът.

— Младите или старите? — попита Рафаел.

— По-старите, но не мисля, че това ще продължи — поклати глава Джейсън.

— Защо? — Елена погледна Рафаел с неразбиращи очи. — Те би трябвало да знаят или поне да се досещат, че животът им ще бъде много по-кратък, отколкото ако оставят нещата, както природата е отредила.

Джейсън отговори преди Рафаел.

— Това е заради обещанието за безсмъртие, заради надеждата, че Леуан ще намери начин да ги запази завинаги живи. Някои се отказват от всичко заради това.

Елена усети скрит смисъл в думите му, нещо, което бе много важно. Тя погледна ангела, който винаги напомняше сянка. Красивото му екзотично лице бе неразгадаемо, крилете — кадифено черни, което му позволяваше да става незабележим, сливайки се с нощта.

— Заради едно обещание? — Тя поклати глава. — Не проумявам как, щом в действителност единственото сигурно нещо е, че ще живеят по-зле от роби.

— Ти никога не си искала безсмъртие — възрази Рафаел. — Не разбираш жаждата на онези, които го желаят.

При тези думи Елена спря.

— А може би разбирам — отвърна тя, но й се щеше това да не бе истина. — Зет ми обича сестра ми… но не изчака да я приемат като кандидат. Копнежът му да живее вечно беше по-силен от желанието му да има сестра ми до себе си.

И сега Бет щеше да остарее, а Хари да остане млад завинаги.

Хари се бе зарекъл да бъде винаги до Бет и поради някаква причина Елена му вярваше. Но се чудеше дали Бет би приела неговата преданост. Дали любовта на сестра й би надмогнала осъзнаването на факта, че Хари е предпочел безсмъртието пред нея, че един ден тя ще умре, а той ще остане и ще срещне друга, ще обича друга?

Погледът й срещна този на Рафаел, сърцето й се сви като че бе стиснато в юмрук. Защото тя също щеше да види сестра си да умира.

Няма да се извинявам, Елена. Би било лъжа — не мога да те пусна.

Суровата искреност на отговора, на емоцията, скрита в него, я разтърси.

Забравям, после отново си спомням и тогава боли още повече.

Бет ще се превърне в прах, когато дойде нейното време, но тя ще си отиде, знаейки, че над децата й ще бди ангел.

Елена кимна рязко, срещна очите на Джейсън и за пръв път осъзна, че са толкова тъмни, та е почти невъзможно да различи зениците от ирисите.

— Дали придворните на Леуан ще се обърнат срещу нея, ако им докажем, че Преродените не могат да бъдат безсмъртни?

Крилете на Джейсън зашумяха, когато ги раздвижи. Дори тук, в напълно осветената стая, бе успял да намери сянка, така че тя трябваше да се съсредоточи, за да види очертанията на крилете му.

— Може би ще убедим неколцина, но повечето са свикнали да гледат на нея като на богиня. Ще я последват сляпо, накъдето и да ги поведе.

И щяха да осигурят на Леуан безкраен източник на тела за армията й от мъртъвци.