Налини Синг
Архангелска целувка (4)

3

Седмица след разговора си със Сара обаче Елена откри, че не мисли за смъртта, а за отмъщение.

— Знаех, че си падаш по болката, но нямах представа, че си садист — каза на Дмитрий, а костите й се топяха, обгърнати от приятната топлина на горещия извор, където я бе довел проклетият вампир, след като й скъса задника с една тренировъчна сесия, имаща за цел да стегне мускулите й.

Той се обърна и съсредоточи цялата сила на тъмните си очи, поглеждайки в нея. Очи, които можеха да изкушат дори невинен да извърши грях, изпращайки грешника в ада.

— Кога — промълви той с глас, нашепващ за затворени врати и нарушени забрани — съм ти давал повод да се съмняваш в мен?

Козина я погали по устните, между краката, по гърба.

Тялото й се стегна в отговор на въздействието на миризмата му. Миризма, която имаше ефекта на афродизиак върху една от родените ловци, но тя не отстъпи, ясно съзнавайки, че му доставя радост, като я поставя в неизгодна позиция.

— Защо си тук? Не трябва ли да си в Ню Йорк? — Беше водач на Седемте на Рафаел — сплотена група от вампири и ангели, които го защитаваха, включително срещу невидими все още заплахи.

Елена бе абсолютно сигурна, че Дмитрий щеше да я екзекутира със студенокръвна прецизност, ако я сметнеше за прекалено голяма пукнатина в бронята му. Рафаел можеше и да го убие за това, но, както Дмитрий й бе казал някога, тя пак щеше да е мъртва.

— Сигурно някоя малка развратница ще си изплаче очите за теб. — Не можеше да спре да мисли за онази нощ във вампирското крило на Кулата: главата на Дмитрий сведена над шията на пищна блондинка, чието удоволствие бе напоило въздуха с чувствен аромат.

— Разбиваш сърцето ми. — Неискрена усмивка. Веселото настроение на вампир, толкова стар, че усещаше възрастта му като тежест, смазваща собствените й кости. — Ако не внимаваш, ще започна да мисля, че не ме харесваш. — Съблече тънката си ленена риза, без да му мигне окото — а по земята имаше сняг, за Бога, — и продължи с най-горното копче на панталоните си.

— Планираш да умреш днес? — запита тя разговорливо. Защото Рафаел щеше да изтръгне сърцето на Дмитрий, ако я докоснеше. Разбира се, щеше да му е трудно — тя вече го бе изрязала. Дмитрий може и да успяваше да пробуди телесните й нужди с тази своя миризма, но Елена нямаше да се предаде. Нямаше да преклони глава пред този вампир. Нямаше да я сведе и пред мъжа, когото той наричаше „сир“.

— Басейнът е голям. — Събу панталоните си.

Преди да затвори очи, тя зърна гладкия му мускулест хълбок. Е, помисли си, усещайки осезателно топлината, която опари бузата й, това поне премахваше всякакво съмнение за цвета на кожата му — Дмитрий нямаше тен. Тялото му бе родено с екзотичния меден цвят… а то бе без нито един недостатък.

Образува се вълна, когато той влезе в басейна.

— Вече можеш да отвориш очи, ловецо. — Чиста присмехулна нотка.

— Защо бих пожелала да ги отворя? — Отвори ги, но погледна към секващата дъха планина. Ловците не бяха света вода ненапита, но Елена избираше приятелите си внимателно. А когато ставаше въпрос за хора, в чието присъствие се чувстваше удобно гола — и уязвима, — то списъкът бе дори още по-къс. Нямаше начин Дмитрий да попада в тази група.

Макар да се бе съсредоточила върху покритите със сняг върхове, с периферното си зрение го държеше под око. Нямаше да оцелее, ако той си наумеше да я убие, не и като се има предвид сегашното й физическо състояние, но това не бе причина да се превърне в лесна мишена. Козина и диаманти, секс и удоволствие. Миризмите я обгръщаха — хиляди копринени въжета, — но бяха приглушени. В онзи момент я безпокоеше погледът му — поглед на хищник, съзрял плячката си.

Мина почти минута, преди да свие рамене и да отпусне глава назад. Ръцете му бяха подпрени на скалистия ръб на естествения басейн. Погледна отново към него и беше принудена да признае, че е секси, въплъщение на самия грях. Тъмни очи, тъмна коса, уста, която обещаваше едновременно болка и удоволствие. Но тя не чувстваше нищо, освен неохотно женско възхищение. Синьото бе нейната пристрастеност и спасение.

Кичур като тъмен шоколад я обгърна.

Наситен. Неустоим. В никакъв случай приглушен.

Изсъска през стиснати зъби.

— Изключи го. — Тялото й се напрегна, гърдите й се издуха от копнеж, който бе толкова силен, колкото и нежелан.

— Отпускам се. — Раздразнение, обвито в мъжка арогантност, което не бе съвсем изненадващо, като се имаше предвид кого Дмитрий наричаше „сир“. — Не мога да го правя, ако трябва да контролирам съществена част от тялото си.

Преди Елена да е успяла да изрази недоверие, тя видя божествено синьо перо със сребрист връх да плава във водата пред нея. То й напомни за друг ден и за друго перо. Рафаел разтвори ръка, за да обсипе земята със син прах, а в очите му гореше искрица на собственическо чувство. Използва спомена, за да се пребори с еротичното въздействие на миризмата на Дмитрий и се концентрира върху отчетливия звук на крилете зад нея.

— Здравей, Илиум.

Ангелът заобиколи, седна на покрития със сняг ръб вдясно от нея и потопи крака във водата, както си беше с дънките. Всъщност подобно на повечето мъжки ангели в Убежището те бяха всичко, което носеше. Мускулестите му гърди бяха голи под ласката на слънчевите лъчи.

— Елена. — Смайващите му неземно златисти очи се преместиха от Дмитрий върху нея. — Нещо, което трябва да знам?

— За хиляден път заплаших да го убия — сподели Елена и сключи пръсти около един камък. Острите му ръбове се забиваха в дланта й, докато се бореше с непреодолимия импулс да отиде при Дмитрий и да ближе до омаломощение миризмата му. Погледът на вампира беше присмехулен, отправящ мълчаливо предизвикателство. Въпреки физическото привличане не ставаше въпрос за секс. А за нейното право да бъде до Рафаел. — А той ме смачка, без да ме докосва — завърши спокойно, макар тялото й да крещеше от възбуда.

— В някои кръгове — прошепна Илиум, а черната му коса, окончаваща със сини връхчета, се развяваше на бриза — това се смята за прелюдия.

Дмитрий се усмихна.

— Елена не дава и пет пари за моята прелюдия. — В очите му гореше споменът за кръв и стомана. — Макар че…

Мирис на море, дива и необуздана буря се разби в ума й.

Елена, защо Дмитрий е гол?

Повърхността на басейна започна да замръзва.

— Рафаел, не! — извика. — Няма да му направя удоволствието да ме гледа как замръзвам до смърт! Никога няма да го позволя.

Ледът се оттегли.

Изглежда, трябва да си поговоря с Дмитрий.

Опита се да се свърже с него чрез мислите си, макар инстинктът да й подсказваше да говори — сърцето й, душата й бяха все още човешки, не бяха се променили.

Няма нужда. Мога да се справя с него.

Можеш ли? Никога не забравяй, че векове наред е закалявал силата си. Нежно предупреждение. Ако го притиснеш малко повече, един от вас ще умре.

Разбра го правилно.

Както казах, архангеле, не убивай никого заради мен.

Отговорът дойде като хладен ветрец, отличителният белег на притежанието на безсмъртните.

Той е водачът на моите Седем. Предан ми е.

Вече се досещаше за онова, което не бе изрекъл — че верността на Дмитрий може да е равна на нейната смърт.

Ще водя сама битките си.

Такава бе нейната същност, чувството й за собствено аз бе неразделна част от способността й да стои на двата си крака.

Дори да няма надежда да спечелиш?

Веднъж ти казах, че по-скоро ще умра като Елена, отколкото да живея като сянка.

И като сложи край на разговора, изричайки тази истина — истина, която никога нямаше да се промени, без значение дали е безсмъртна или не, Елена посвети вниманието си отново на Дмитрий.

— Забравил ли си да кажеш нещо на Рафаел?

Вампирът сви рамене и хвърли въпросителен поглед вдясно от нея.

— Ако бях на твое място, щях да се тревожа повече за синьото му скривалище.

— Мисля, че Илиум може да се грижи за себе си.

— Не и ако продължава да флиртува с теб.

Фин, почти елегантен лъч топлина, шампанско и слънчева светлина, чезнеща светлина.

— Рафаел не обича да дели.

Прикова го с поглед и се опита да не обръща внимание на предателската топлина в стомаха си, топлина, която той преднамерено разпръскваше.

— Може би ревнуваш.

Илиум изсумтя присмехулно, а Дмитрий присви очи.

— Предпочитам да чукам жени, които не са покрити с бодли.

— Това така разби сърцето ми, че не мога да го изразя с думи.

Смехът на Илиум бе толкова силен, че едва не падна във водата.

— Назарах пристигна — успя накрая да каже на Дмитрий, докато в същото време прокарваше кичур от косата на Елена между пръстите си. — Иска да говори с теб за удължаване срока на договора като наказание за опит за бягство.

Лицето на Дмитрий не издаваше нищо, когато той излезе от водата с вродена чувствена грация. Този път Елена не затвори очи, отказвайки да изгуби мълчаливата битка на волите им. Тялото му имаше гладка, целуната от слънцето кожа, опъната над здрави мускули, които се обтегнаха, когато започна да обува панталоните си.

Очите му срещнаха нейните, докато вдигаше ципа. Диаманти и козина, миризма на мускус, която не можеше да сбърка с нищо друго и която обгръщаше шията й като огърлица… или примка.

— До следващата ни среща. — Миризмата изчезна. — Да вървим. — Думите бяха отправени към Илиум, тонът — заповеден.

Елена не беше ни най-малко изненадана, когато Илиум се изправи на крака и си тръгна само след едно довиждане. Ангелът със сините криле може и да се движеше в компанията на Дмитрий, но беше ясно, че той — както и останалите Седем, или поне онези членове, които бе срещала — ще го следва, без да задава въпроси. А що се отнасяше до Рафаел, всеки от тях щеше да положи живота си в краката му, без да му мигне окото.

Във водата се образуваха вълнички, причинени от кацането на ангел.

Мирисът на морето, на дъжда, див и чист на езика й.

Усети как кожата й се изопна, като че ли изведнъж стана прекалено недостатъчна за онова, което я изпълваше.

— Дошъл си, за да ме възбудиш, архангеле? — Миризмата му винаги бе въздействала на сетивата й на ловец, дори преди да станат любовници. Сега…

— Разбира се.

Но когато обърна глава да срещне погледа му, докато той клякаше до ръба на басейна, онова, което видя, накара дъхът й да заседне в гърлото.

— Какво?

Той протегна ръка и свали от ушите й обикновените сребърни халки.

— Сега са лъжа. — Затвори длан и когато отново я отвори, по водата се разпиля и заблестя сребрист прах.

— О. — Обикновеното сребро бе за необвързаните — независимо дали бяха мъже или жени. — Надявам се, че имаш с какво да ги замениш — каза и се обърна, а крилете й останаха във водата, което бе прекрасно, защото можеше да се хване за ръба и да обърне лице към него. — Тези бяха от един пазар в Маракеш.

Той отвори другата си длан и в нея заблестяха друг чифт халки. Все така малки и практични като за ловец, но от красив и наситен кехлибар.

— Сега си истински обвързана — рече той, като ги постави на ушите й.

Тя гледаше халката на ръката му, а собственическото чувство бушуваше в душата й.

— Къде е твоят кехлибар?

— Още не си ми подарила.

— Намери нещо, което да носиш, докато го сторя. — Защото не беше свободен, не беше отворен за покани от страна на онези, които биха искали да спят с архангел. Принадлежеше на нея, на ловец. — Не ми се ще да изцапам килима с кръв, като убия всички онези глуповати и превзети вампирски кучки.

— Много романтично, Елена. — Тонът му бе ясен, изражението му остана непроменено, но тя знаеше, че й се присмива.

Затова го изпръска. Или поне се опита. Водата замръзна между тях — скулптура от прозрачни капки. Неочакван подарък, надникване в сърцето на момчето, което Рафаел трябва да е бил някога. Протегна ръка и докосна замръзналата вода… само за да открие, че не е замръзнала. Разцъфна чудо.

— Как я задържаш така?

— Детски номер. — Бризът флиртуваше с косата му, а водата се избистри. — Ще можеш да упражняваш контрол върху такива малки неща, когато остарееш още.

— На каква точно възраст съм от гледна точка на ангелите?

— Е, нашите двайсет и деветгодишни се смятат за деца.

Тя вдигна ръка и прокара пръсти по стегнатото му бедро, а стомахът й се бе свил в предчувствие.

— Не мисля, че ме виждаш като дете.

— Правилно. — Беше снишил глас. Пенисът му брутално твърд под грубата черна материя на панталоните. — Но смятам, че все още се възстановяваш.

Тя вдигна поглед. Тялото й — хлъзгаво и готово.

— Сексът отпуска.

— Не и сексът, който искам. — Каза го спокойно, с бяла светлина в очите, напомняне, че се опитва да вкара в грях Архангела на Ню Йорк.

Но не беше оцеляла първия път, когато се бе предала.

— Ела тук при мен.

Той се изправи и заобиколи, така че да застане зад нея.

— Ако ме гледаш, Елена, може да наруша обещанията си, касаещи двама ни.

Щеше да се обърне, неспособна да устои на изкушението да съзерцава поразителната му мъжка красота, но после той каза:

— Ще ми е толкова лесно да те нараня.

За първи път осъзна, че не е единствената, която си има работа с нещо ново и неочаквано. Остана на мястото си и се заслуша в глухото топуркане на ботушите му по снега, в интимния шепот на дрехите му, плъзгащи се по тялото му. В ума си виждаше изпънатите силни мускули на ръцете и раменете му, пръстите й копнееха да погалят плоския му корем и дългите мускулести бедра.

Собствените й бедра стискаха здраво, докато водата се плискаше около нея, обезпокоени от едно тяло, много по-голямо и по-силно от нейното. Задържа дъха си при приближаването му, а той постави ръцете си от двете й страни. Разпери криле, за да може да се притисне в гърба й, и си пое рязко дъх.

— Това не помага, Рафаел.

Горещият му пенис пулсираше до кожата й, жива главня, а крилете й насочваха усещането право към течната и мека сърцевина на тялото й. Миг по-късно устните му докоснаха ухото й.

— Измъчваш ме, Елена. — Зъбите му захапаха плътта, не твърде нежна милувка.

Тя изскимтя силно, изненадана.

— Защо беше това?

— Държа се целомъдрено повече от година, ловецо. — Една голяма ръка смело обхвана гръдта й, пръстите силни и несъмнено мъжествени. — Нуждата ме прави раздразнителен.

— Какво, не си топвал члена си във вампирски мед, докато бях в кома?

Рафаел ощипа зърното й достатъчно силно, та да разбере, че е преминала границата.

— Толкова ниско мнение ли имаш за честта ми? — Ледът се усещаше във въздуха.

— Ревнувам и съм разочарована — каза тя и притисна длан до бузата му. — И знам, че изглеждам ужасно. След първите две десетилетия от живота им вампирите имаха зашеметяващ вид, кожата им беше безукорна, телата им — тънки и грациозни, но много малко хора се доближаваха до възможността да спят с ангели — просто не попадаха в тази категория.

Рафаел плъзна ръка надолу по тялото й.

— Вярно е, че си изгубила малко тегло, но пак искам да те чукам до безпаметност.