Налини Синг
Архангелска целувка (17)

16

— Част от мен — прошепна Елена, предавайки се на гнева, който гореше в нея — копнее да направи точно това, иска да измъчва копелето, докато не започне да хленчи и пълзи.

— Но ще го съжалиш, когато настъпи моментът.

— Сърцето ми е човешко. — И бе негово. Без да обръща внимание на ръката, която все още обвиваше врата й, дръпна главата му към себе си. Устните им се срещнаха. Тя усети бавното горене на силата му да нараства, докато не започна да пулсира по цялата дължина на тялото й. Напомняне, че независимо от крилете, които имаше сега, бе в много по-голяма степен смъртна в сравнение с него.

Енергията му я обгръщаше, проникваше в порите й, устните му завладяваха нейните с жестокост, пораждаща ужас, но все пак красива. Нямаше опит да й навреди, нямаше болка. Не, Рафаел я целуваше като безсмъртен, какъвто беше, с безсърдечната обиграност на мъж, целувал толкова много жени през вековете, че лицата им сигурно бяха просто като размазано петно за него. Целувката му бе директно и несъмнено доказателство за едно безмилостно сърце, което биеше в гърдите му.

Не можеш да ме уплашиш, каза му.

Лъжа, ловецо. Усещам сърцето ти да бие тежко като на хванат в капан заек.

Бих била глупава, ако не се страхувах. Но няма да се откажа от нас само защото се чувстваш малко по-раздразнителен от обикновено.

За част от секундата устните му спряха да я целуват, после ги усети да се извиват в усмивка, а ръката му се отлепи от врата й и обхвана бузата й. Горещото до бяло изгаряне на силата му престана и бе заменено от чисто еротично докосване до кожата му. Само ти би се осмелила да ми говориш така.

Тъй като трябваше да си поеме дъх, тя прекъсна целувката, цялото й тяло се гърчеше в пламъци. Господи, този архангел умееше да се целува.

— Трябва да вървим.

Леко кимване и косата му падна над челото, но вятърът я отметна назад.

— Откъде искаш да започнеш?

— Какво ще кажеш за училището — възможно е да е наблюдавал Сам и другите деца, за да реши кое да вземе.

Лицето на Рафаел бе спокойно и макар очите му да добиха индиговочерен цвят и да горяха, силата му не се разпали повече.

— Ще те пренеса до територията на училището.

Но макар да търси чак до ранните утринни часове, когато снегът заваля силно, Елена не откри дори и най-слабата следа от вампира, отвлякъл брутално дете от място, което би трябвало да е по-безопасно и от рая. Повече ядосана, отколкото нещо друго, влезе в спалнята им и започна да съблича мокрите си от снега дрехи. Чувстваше натъртванията си като сковани от студа.

— Остави на мен. — Постави длан на рамото й. — Крилете ти се влачат по пода.

— Уморена съм — призна и му позволи да освободи ръцете й от ръкавите, да свали презрамките и да я съблече. — Свикнала съм да съм по-силна от хората около мен. А ето колко сърцераздирателно слаба съм сега.

Целувка по голата кожа на рамото й, топли ръце, положени върху стомаха й.

— Силата има много разновидности, ловецо. Твоята е по-дълбока, отколкото мислиш.

Облегна се на него и позволи на тялото си да се отпусне. Гласуваше му доверие, че ще й помогне да остане права.

— Хубаво е. Да има кой да ме държи, когато съм уморена. — Интимност — подарък, какъвто никога не бе очаквала.

Дълга пауза. Втора целувка по рамото, ръцете му — ненатрапчиво заявяващи собственическо чувство.

— Да.

Беше като скок в тъмното да му признае толкова много — че се учи да разчита на него, тя, жена, която не се бе уповавала на мъж, откакто баща й я изхвърли на улицата, — но никога не бе очаквала, че ще й окаже честта да й отвърне със същото доверие. Сложи длани върху неговите и наклони глава на една страна, оголвайки врата си.

Той разбра намека и я обсипа с целувки.

— Душ?

— Вана. — Не мислеше, че ще може да се задържи права без чужда помощ.

— Ще заспиш. — Устните му се притиснаха до мястото, където биеше пулсът й, а силата на тялото му и собственическото му чувство си пробиха път през изтощението и събудиха най-примитивните й нужди. — Но аз ще те държа.

Предложението бе като втора целувка.

— Обещаваш ли?

— Обещавам.

Гола от кръста нагоре, тя остана на мястото си, а той — зад нея.

— Толкова много натъртвания. — Ръцете му ги докосваха нежно, а в гласа му имаше гняв.

— Свиквай — отвърна със смях. — Изглежда, имам дарбата да се забърквам в проблеми.

Бавна усмивка, устни, долепени до бузата й, ръцете му — на копчето на панталоните й.

— Както бе и първия път, когато се срещнахме.

Когато остана напълно гола и панталоните й бяха изритани на една страна, тя обгърна врата му с ръце и изви греховно тяло.

— Елена. — Предупреди я с дрезгав глас, а дланите му я галеха малко под гърдите.

Желанието й бе толкова силно, че едва си поемаше дъх, притисна се в него, зърната й копнееха за по-грубо докосване.

— Още. — Безочлива команда.

— Както заповядаш, ловецо.

В главата й нямаше нито една мисъл, когато пощипна зърното й и тя извика от внезапна и остра болка, стрелнала се право към горещата точка между бедрата й. Раздвижи се неспокойна. Искаше нещо, което само той можеше да й даде.

— Рафаел. — Устните му срещнаха нейните, когато наклони глава, за да го достигне, а ръцете му успокояваха отключената от него болка с бавни и леки движения. Бе абсолютно сдържан, не даваше воля на страстта си. Прекъсна целувката и срещна горящите му очи с цвят на кобалт. — Мисля, че си възвърнах силите.

Най-леката усмивка, ръката му се плъзна надолу и взе да описва кръгове около пъпа й. Тя започна да извива тяло.

— Гъделичкаш ме. — Потърка дупе в твърдия му възбуден член и горещината между краката й се превърна във влага.

Ръката му се плъзна още по-надолу и тя не устоя, позволи му да раздели бедрата й. Съвършено интимен жест. Той се заигра с нея, прокарваше палец по чувствителното снопче от нерви на върха, но ласките му не бяха така настоятелни, от каквито тя имаше нужда. Потръпна и започна да търка тяло в неговото, да го изкушава и възбужда.

Захапа леко врата й.

— Ако правиш така, ще бъдеш наказана.

— О, страх ме е.

Ощипа клитора й. Удоволствието се изля в кръвта й, тялото й се стегна на възел, готово, толкова готово… но ласката свърши миг по-рано от необходимото.

— Рафаел. — Чувствена молба, кожата й — покрита с фин слой пот.

— Предупредих те. — Интимно напомняне, преди да плъзне два пръста в нея и да започне с бързи движения, навлизайки дълбоко. Тя го яздеше, поемайки в себе си тези два дяволски сръчни пръста, задъхваше се, тялото й се движеше, покорявайки се на своята собствена воля. Другата му ръка собственически милваше гръдта й. Устните му докосваха врата й, рамото й, Рафаел оставяше следи без никакво колебание, без дори да се опита да скрие, че ласките му са съвсем преднамерени.

Толкова си стегната, хлъзгава и моя.

Безсрамно собственическо чувство, гореща мъжественост.

Отново потърка дупе в него, залюля го, трескаво завладявайки нови висоти.

— Нуждая се от още.

Не можеш да имаш члена ми, Елена.

Потрепери и се опита да си възвърне здравия разум.

— Защо? Много го обичам.

С това си спечели още едно леко погалване на клитора. Зад клепачите й избухнаха искри, главата й бучеше така, че едва го чу.

Не си достатъчно силна да се справиш с онова, което искам да сторя с теб.

Почти обезумяла от нужда, започна да движи тялото си по-бързо и по-бързо.

— Дай ми още.

Сигурна ли си? Въпрос с определено сексуален подтекст.

Да.

Извика, когато той разпери пръсти вътре в нея и направи място за трети. Изпълни я и това я накара да се извиси. После притисна клитора й с палец и тя се гмурна надолу. Оргазмът я разтърси, силен, почти брутален, оставяйки я немощна в прегръдките му.

 

 

Рафаел вдъхна миризмата на оргазма й, едва сдържайки тъмната страст в себе си, страст, която се съпротивляваше на оковите. Яростно искаше да я вземе и да я обладае, но не бе сигурен, че ще остане жива след това, дори да бе придобила достатъчно сила.

Беше я чакал година. Година, в която чуваше само тишината, когато й говореше. Не му бе останало много търпение.

— Скоро — прошепна по-скоро на ненаситната нужда, която изпитваше.

Когато заотдръпва пръсти от стегнатото й и хлъзгаво влагалище, желанието стана непоносимо и членът му запулсира. Искаше да я хвърли на леглото, да разтвори широко краката й и да влезе в нея.

Ще захапя гърдите ти, каза, не бързаше да извади пръстите си, наслаждаваше се на това как го стиска. Но предимно възнамерявам да те чукам толкова, че да не можеш да вървиш.

Тялото й се сгърчи и той разбра, че отново е готова. Възползва се, плъзна един пръст в нея, нямаше място за втори сега, когато бе така подута от чувственото удоволствие. След като се задоволя, ще разделя краката ти един от друг и ще те накарам да ги държиш отворени за мен.

Бавно, чувствено проникване.

Рафаел. Гласът й бе дрезгав.

Тогава няма да бързам, ще вкуся сладката, мека плът между бедрата ти.

Още едно движение навътре, поредното пробождане, породено от удоволствието и болката, когато потри дупето си в члена му.

Моя си, Елена. Ти си моя.

Постави пръсти на брадичката й и я притегли назад. Завладя устата й със своята, като в същото време я дари с последната, доставила й силна наслада, интимна ласка, която я издигна за втори път на върха. Сексуалността й бе земна, дива, откровена. В неговото съзнание тя пееше песента на сирените, замъгляваше ума му, заплашваше го, че ще изгуби контрол.

Когато спазмите на оргазма й най-после престанаха, извади пръста си и я завъртя така, че да може да я вземе в ръцете си. Крилете й бяха отпуснати подобно на крайниците. Но този път беше заради задоволената страст. Дори да не усещаше доказателството — влагата й по пръстите, изразът на тъмните й бадемови очи, когато го погледна изпод мигли, бе всичко, от което имаше нужда.

Не играеш честно, архангеле.

Толкова рядко бе инициаторка на умствения контакт помежду им, че той се наслади на мига.

Ти — също. Членът ми всеки момент ще експлодира.

— Обещавам да подобря нещата.

Той издиша между стиснатите си зъби, остави я изправена под душа и пусна студената вода. Тя изпищя, когато струята я обля, и го заудря с юмруци по гърдите, както все още бе с дрехите.

— Премести ме оттук!

— Сега си ангел — каза, дрехите му бяха прогизнали. — Не си толкова чувствителна към студа. — Но пусна топлата вода.

Тя го изгледа гневно.

— Защо беше това?

Той чакаше мълчаливо.

— Добре — рече Елена след секунда. — Радвам се, че страдаш.

Беше живял повече от хиляда години и мислеше, че отдавна е изгубил способността да се смее. Но тази вечер усети как комичната страна на нещата причини повдигане на крайчетата на устните му, въпреки че членът му оставаше болезнено твърд, а кръвта му кипеше.

— Не беше много мило от твоя страна, Елена.

Тя отметна косата от лицето си и го изгледа подозрително.

— Все пак доставих ти удоволствие два пъти.

— Ще броим ли сега? — Очите й блестяха.

— Разбира се.

Тя сбърчи нос и не можа да се сдържи. Смехът й избухна във вълна от чиста наслада. Уцели го право в сърцето, каквото не бе сигурен, че има, преди да срещне Елена. Задържа я под струята, зарови лице в мократа й коса и се усмихна.

Когато напълно възстановиш силите си, ще бъдеш много заета да си наваксаш.

Тя обви врата му с ръце и притисна тяло в неговото — открита проява на привързаност, която, той добре знаеше, беше рядкост за човек като нея. Доверие, помисли си, започваше да му вярва. Не бе изпитвал страх от векове — чак до нощта, когато Елена лежеше потрошена в прегръдките му в Манхатън, превърнал се във военна зона, — сега обаче той чуваше шепота му във вените си.

Елена не гласуваше никому лесно доверие.

Като нищо можеше да го изгуби.

— Мислиш ли да свалиш дрехите си? — Пръстите й вече бяха на копчетата на ризата му.

Отстъпи назад и й позволи да го съблече, да се шегува с него и да го дразни, да го направи малко повече човек.

 

 

Половин час по-късно Рафаел гледаше как Елена отстъпва пред съня, а миглите й бяха изсветлели на фона на докоснатата от слънцето кожа, нашепваща за земя на оранжеви залези и процъфтяващи пазари, за укротители на змии и забулени жени с почернени от прах клепачи. Лежеше по корем, а крилете й, обагрени в цветовете на най-дълбоката нощ и на зората, бяха разперени в изящна дъга. Тези криле, крилете на роден воин, бяха подходяща добавка към силата й. Но истинското съкровище, помисли си, коленичил до леглото за миг, е самата жена.

Отметна косата от лицето й и я погали с опакото на дланта си по бузата. Моя. Собственическото му чувство дори още повече се засили, когато се бе съгласила да му стане любовница. Знаеше, че ще е така. Защото през всичките векове на съществуването си никога преди не бе имал любовница, която да смята за своя във всяко отношение. Бе готов да убива и разрушава заради нея, да стъпче всеки, който се осмели да направи опит да му я отнеме.

И никога нямаше да я остави да си отиде… дори да молеше за свободата си.

Изправи се и излезе на терасата, като затвори тихо вратата след себе си. Снегът бе спрял да вали, но Убежището бе покрито с цвета на невинността.

Грижи се за нея, каза на ангела, който кръжеше горе.

Гален отговори бързо.

Няма да позволя никой и нищо да я достигне.

Рафаел знаеше, че Гален не е убеден по отношение на Елена, но му бе дал думата си, а никой от Седемте нямаше да го предаде. Никога. Гмурна се дълбоко и докосна почиващия ум на Елена със своя — беше му станало навик след годината, прекарана от нея в сън, в който не можеше да проникне.

Тогава тишината беше безкрайна. Безмилостна.

Днес усети изтощението й, умът й бе спокоен, недосегаем за сънищата, които толкова често я дебнеха. Отдръпна се, остави я да спи и се вряза в леденостудения въздух на път към „Медика“. Почувства друг ум да докосва неговия, когато се канеше да се гмурне, поемайки към царството на Кеир.

Михаела.